№ 224
гр. Пловдив, 18.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500410 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:52 часа се явиха:
Жалбоподател П. Л. С., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат А. Б..
Жалбоподател П.Р.Б., редовно призовани, представляват се от
апелативния прокурор Д.К..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №1075/06.08.2024 г. по гр.д.
№461/2024 г. на ОС - Пловдив, I гр.с., постановено по предявен от П. Л. С.
против П.Р.Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., обезщетение за претърпени
1
имуществени вреди в размер на 3000 лв. за претърпяна загуба от заплатено
адвокатско възнаграждение по ДПЗС №10618/03.05.2023 г., както и
обезщетение в размер на 236 лв. за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски за изготвена съдебна
химикотоксикологична експертиза, както и за присъждане на законната лихва
върху всяко от трите обезщетения за периода от 29.01.2024 г. до окончателното
плащане, които вреди са били претърпени от ищеца в резултат от овдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, във вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК,
за което е бил оправдан с влязла в сила на 29.01.20234 г. присъда
№32/04.10.2023 г., постановена по НОХД №406/2023 г. на РС - Карлово.
С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 8000 лв., като го е
отхвърлил за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,
уважил е изцяло иска за сумата от 3000 лв. за обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
воденото наказателно производство, като е присъдил главниците на тези
обезщетения от 8000 лв. и от 3000 лв. ведно със законната лихва върху всяка
от тях за периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане, а предявеният
иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 236 лв., изразяващи се в
направен разход за експертиза, е отхвърлил изцяло, като неоснователен, и е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв. за разноски по делото,
а на процесуалния му представител е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 1327 лв.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№26990/09.08.2024 г. ответникът ПРБ обжалва
решението на първостепенния съд само в осъдителната му част по иска за
обезщетение за неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебното решение в тази част. Поддържа
се, че е безспорно между страните, че на ищеца на 04.11.2022 г. е било
повдигнато и предявено обвинение за тежко умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 лв. до 20
000 лв., за което с присъда, влязла в сила на 29.01.2024 г., поради което е
налице незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
2
Неправилно обаче съдът е определил размера на дължимото на ищеца
обезщетение от 8000 лв., който размер въззивникът - ответник счита, че е
прекомерен, с оглед изискванията за справедливост. Неправилно е преценен
периода на наказателното преследване, който в случая е 1 г. и 3 м., който е
изключително кратък, предвид наличието и на съдебна фаза, и наличие на още
едно обвиняемо лице. Неправилно е прието, че ПРБ отговаря за разгласяване
на обвинението сред професионалните среди на ищеца, както и в обществото -
показанията на св. Цеков, че новината за задържането на ищеца се разнесла из
гр. С., не са достатъчни да се обоснове извод, че именно ПРБ е отговорна за
разгласяването на обвинението сред по-широк обществен кръг. Съдът
правилно е приел, че ищецът е търпял допълнителни вреди от задържането му
под стража за срок от два месеца и десет дни, но други вреди извън
обичайните такива по делото не се установяват - не се установява
повдигнатото обвинение да е повлияло негативно на отношенията на ищеца с
неговите близки, нито да е довело до трайни негативни последици за живота
или здравето на ищеца. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната
му част, като бъде намалено по размер присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до справедлив размер. Във връзка с намаляването на
главницата на обезщетението, се претендира и съответно намаляване на
законната лихва.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№27493/15.08.2024 г., подаден от П. Л. С., чрез адв. А. Б., с пълномощно за
всички инстанции на л.69 от гр.д.№461/2024 г. на ПОС. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника.
Оплакванията за несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди са несъстоятелни - напротив, първостепенният съд
силно е подценил претърпените от ищеца неимуществени вреди, като не е
преценил правилно конкретно установените по делото обстоятелства,
обуславящи значително по-висок размер на обезщетението, и уважаване на
предявения иск в пълния му размер. Настоява за потвърждаване на решението
в обжалваната осъдителна част, като правилно и законосъобразно в тази част.
Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
3
С Въззивна жалба вх.№27644/16.08.2024 г. ищецът П. Л. С., чрез адв. А.
Б. Б., обжалва решението в неговата отхвърлителна част по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, с която искът е отхвърлен за разликата
над размера от 8000 лв. до пълния размер от 60 000 лв., с оплаквания за
неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Съдът неправилно е интерпретирал
събраните доказателства и необосновано е подценил съвкупната стойност на
установените неимуществени вреди. В нарушение на чл.52 от ЗЗД и
константната съдебна практика на ВКС е приел, че сумата от 8000 лв.
адекватно обезщетява претърпените от ищеца вреди от воденото срещу него
наказателно производство. Предлага подробен собствен анализ на
установените по делото обстоятелства. Поддържа, че наказателното
производство е продължило извън разумния срок, търпени са негативи от
досъдебно производство, както и от съдебно производство в две инстанции.
Хода на производството е бил съкратен в резултат от собствените действия на
ищеца, който е изразил съгласие съдебната фаза да протече при условията на
съкратено съдебно следствие, и не следва този позитивен факт да не бъде
зачетен при преценка на разумния срок на производството. Мотивите, с които
съдът е обосновал преценката си по чл.52 от ЗЗД са декларативни и
формалистични, съображенията не са изложени пълно, не са обсъдени всички
релевантни обстоятелства. Наред с конкретните обстоятелства по делото,
обуславящи по-висок размер на обезщетението, съдът не е съобразил и
обществено-икономическите условия в страната. Настоява се за отмяна на
решението по този иск в отхвърлителната му част, и постановяване на ново
решение по същество, с което да бъде присъдено на ищеца допълнително
обезщетение за претърпените неимущетвени вреди в размер на още 52 000 лв.
- до пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира
отговор на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частите му, с които е изцяло уважен
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди от платено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва
4
върху тази сума за периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане, както и
в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди от заплатени разноски за експертиза в размер на сумата
236 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, не е било обжалвано от
страните, и е влязло в сила, поради което в тези части първоинстанционното
решение е извън обхвата на въззивната проверка.
С въззивните жалби и депозирания отговор страните не са представили
нови доказателства и не са направили доказателствени искания.
Адв. Б.: Поддържам жалбата и отговора. Нямам доказателствени
искания.
Прокурорът: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Поддържам жалбата на ОП. Нямам доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната
жалба, която сме депозирали против първоинстанционното решение в частта
му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер.
Изложили сме доводи за неправилност на постановеното решение.
Що се отнася до депозираната въззивна жалба от ОП оспорвам същата
по съображенията изложени в отговора, поради което, моля да уважите
депозираната от нас въззивна жалба като отмените постановеното решение
като незаконосъобразно и постановите ново, като уважите претенцията за
неимуществени вреди в пълен размер, причинени по процесния деликт.
Моля да присъдите още 52 000 лева за претърпените неимуществени
вреди със законната лихва от датата на влизане в сила на процесната присъда
до окончателното изплащане.
На основание чл. 38 от ЗА, моля да ми присъдите адвокатско
5
възнаграждение.
Моля да приемете жалбата на ОП за неоснователна и я оставите без
уважение.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение въззивната жалба на насрещната страна и уважите жалбата на
Прокуратурата. Доказателствата обуславят един по-нисък размер.
Считаме, че е допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД и тълкувателната
практика, като това обезщетение не е съответно на реално претърпените.
Съдебната практика е в насока определяне на по-нисък размер. МНО е
търпяна 2 м. и 10 дни. Срокът не е просто разумен, а бих го определила за
кратък. Фактът, че е имало две обвиняеми лица по същото налага по-дълги
срокове на разследване. ДП и съдебната фаза са протекли в един разумен срок.
Определеното обезщетение е за вреди надхвърлящи обичайните. Конкретни
аргументи в твърдяната насока са изложени във въззивната жалба на ОП,
която моля да уважите.
Моля да определите по-ограничен размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 18.11.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6