№ 358
гр. С.З., 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „П.“ АД,
представлявано от изпълнителен директор М.Б., чрез адв.И. Д. от АК - С.
против решение № 298 от 14.04.2023г. постановено по гр.дело № 2822/2022г.
по описа на Районен съд С.З., с което се осъжда “П.”АД със седалище и адрес
на управление гр.Ч., Община Ч., област С., чрез адв.И. Д., да заплати на Л. И.
В. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие травматично увреждане - Счупване на
втората предноходилна кост на лявото ходило без разместване, причинено на
ищцата при инцидент при слизане от лифт - ПВЛ „***** в курортен комплекс
П., собственост на ответното дружество, на 21.07.2021г. около 12,30часа,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 21.07.2021г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в останалата му част над присъдените 10000лева до
претендирания размер от общо 15000 лева /предявени като частичен иск от
общо 30000лева/, като неоснователен и недоказан.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на въззиваемата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 21.07.2021г., както и сумата от 1606,66 лв. разноски по
делото. Намира същото в обжалваната му част за неправилно, като излага
подробни съображения в тази насока.
1
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част, с което да отхвърли изцяло предявените искове, респ. да намали размера
на присъденото обезщетение. Моли да му бъдат присъдени както на
направените пред първоинстанционния съд деловодни разноски в пълен
размер, така и направените разноски във въззивното производство.
Въззиваемата Л. И. В., чрез пълномощника си адв.С. Ч. от АК – С.З.
изразява становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.
Намира за неоснователни и несъстоятелни изложените аргументи във
въззивната жалба, като излага подробни съображения.Моли съда да остави
без уважение въззивната жалба. Моли да й бъдат присъдени направените
разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Л. И. В. от гр. С.З., чрез
пълномощника си адв.С. Ч. от АК – С.З. против решение № 298 от
14.04.2023г. постановено по гр.дело № 2822/2022г. по описа на Районен съд
С.З.. Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен като неоснователен иска й за разликата над уважения от съда до
пълния претендиран размер. Намира, че при една правилно и прецизно
установена от районният съд фактическа обстановка неправилно е присъдено
обезщетение в размер на 10 000 лв. и искът в останалата му част до 15 000 лв.
е отхвърлен. Счита, че не са обсъдени последователните и логични показания
на разпитаните по делото свидетели, от които се установило, че в резултат на
случилото се с нея не само, че е търпяла болки и страдания от физически и
психически характер, но е променила коренно живота си. Счита, че при
определяне на размера на обезщетението, което следва да се присъди по
предявения иск, съдът се е ръководил от принципа на справедливостта, но не
е съобразил посочените в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС критерии за понятието „справедливост“.
Моли съда да отмени частично обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения иск за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до претендираните 15 000
лв. и да постанови ново решение в тази част, като уважи изцяло предявения
иск, както и въззиваемото дружество да й заплати всички претендирани с
исковата молба суми. Моли да й бъдат присъдени направените по делото
съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от иска.
По насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от другата
страна „П.“ АД, представлявано от изпълнителен директор М.Б., чрез адв.И.
Д. от АК – С., в който се взема становище по подадената насрещна въззивна
жалба. Счита, че в обжалваната му част постановеното решение е правилно.
Намира за неправилни изложените твърдения в насрещната въззивна жалба,
като излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли изцяло насрещната въззивна жалба и да остави в
сила обжалваното решение в отхвърлителната му част. Моли да им бъдат
присъдени направените разноски.
2
Третото лице помагач ЗАД“Б.В.И.Г.“ ЕАД гр.С. не са взели становище
по жалбите.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 и чл.50 вр.чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата излага твърдения, че през месец юли 2021г.
била на почивка в курортен комплекс П.. На 21.07.2021г. решила, заедно със
семейството си, да използват съоръжение за превоз на хора, стопанисвано от
представляваното от ответното дружество, за да отидат до връх С..
Съоръжението представлявало открит седалков лифт. Към 13:30 часа се
качили без проблеми на лифта и тръгнали надолу. Седалките пред тях не били
заети от други пътници. При достигане на крайната дестинация, забелязали,
че скоростта на съоръжението не се забавяла. Решили, че има някакъв
технически проблем и че скоростта на съоръжението не можела да бъде
намалена или то да бъде спряно. За да не се връщали в посоката, от която
дошли, се принудили да скочат в движение от седалката при скоростта, с
която се движили. Скочили максимално напред на мястото предназначено за
слизане. Спътници се изтеглили максимално бързо, тъй като седели от
вътрешната страна на съоръжението. Тъй като скоростта на движение на
лифта била висока, не успяла да се отстрани навреме от пътя на седалката.
Почувствала силен удар в областта на гърба и била съборена. При падането на
земята усетила силна болка в областта на пръстите на левия крак. Успяла да
се отдалечи, като накуцвала. Лифтът продължавал да се движи. Ищцата
седнала на някакво дърво. От намиращия се наблизо туристически център
излязъл млад мъж, който се заинтересувал какво било станало. В този момент
от кабинката за управление на лифта излязъл възрастен мъж, който нищо не
казал. Ищцата била откарана от друго момче в болница в гр. С., където й било
направено рентгенологично изследване. Било установено, че имала
фрактурно просветляване в основата на втора метатарзална кост на ляво
стъпало. Счупването на тази кост довела до трайната й невъзможност да
ползва крака си и да ходи за срок повече от 30 дни. Въпросното увреждане по
своя медико-биологичен признак представлявала средна телесна повреда по
смисъла на закона. Причинените й увреждания били от такова естество, че
почти непрекъснато изпитвала болка, която й напомня случилото се и
периода на възстановяване. Случаят се отразил негативно и на отношенията с
близките й - станала раздразнителна, нервна, като често между нея и близките
й възниквали спорове и кавги досежно случилото се. Физическите болки,
страданията от психически характер, свързани с липсата на самочувствие,
усещането за дискомфорт, невъзможността да се грижи сама за себе си, да
работи и т.н., вследствие на случилото се, страхът, който изпитвала за
здравето и личността си, се определяли от закона като вреди от неимуществен
характер, които оценява на 30 000 лв. Тъй като не искала да води съдебни
3
дела, през месец декември 2021г. отправила покана до ответното дружество
да й заплати сумата от 25 000лв., представляващи обезщетение за
претърпените от мен болки и страдания възникнали от инцидента на
21.07.21г. В поканата до ответното дружество посочила банкова сметка, по
която обезщетението да бъде заплатено, като изразила надежда, че това ще се
случи до края на календарната 2021г. И до настоящия момент ответното
дружество не било изплатило обезщетение за претърпените от нея вреди,
нито се свързало с нея, за да коментират размера на сумата, която би била
справедливо да получи за претърпените от нея болки и страдания. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди „П.” АД да й заплати сумата от 15
000 лв. - представляващи част от обезщетение /оценено от ищцата общо на
стойност 30 000 лв./ за причинените й неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, възникнали вследствие на инцидент, настъпил на
21.07.2021 г. със съоръжение, стопанисвано от ответното дружество, при
което й е причинено фрактурно просветляване в основата на втора
метатарзална кост на ляво стъпало, представляващо по своя медико-
биологичен признак средна телесна повреда по смисъла на закона, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 21.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени и
направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен
адвокатски хонорар.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, който счита
предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което го оспорва
изцяло по основание и размер, въз основа на следните съображения: Оспорва
твърдението на ищцата, че процесният лифт следвало да забави скоростта си
в зоната за слизане, което било станало причина за инцидента, предмет на
настоящото дело. От изложеното в исковата молба ставало ясно, че ищцата
очаквала лифта да намали скоростта си, за да може тя да слезе, което й
очакване не кореспондирало с реалността. Твърди, че процесният лифт ПВЛ
****** бил проектиран и изпълнен да се движи с постоянна скорост, която не
се променяла, включително и в зоните на качване и слизане от него.
Съоръжението се експлоатирало по всички стандарти за безопасност и
скоростта, с която се движило непрекъснато било така съобразена, че
пътниците да имат възможността да се качват и слизат напълно безопасно и
без риск. По отношение на посоченото в исковата молба субективно очакване
на ищцата за намаляването на скоростта в зоната за слизане следвало да се
има предвид, че нямало изискване по отношение на този тип лифтови
съоръжения да намаляват скоростта си в зоната за слизане. Ответникът сочи,
че константната съдебна практика приемала, че фактическият състав на иска
по чл. 45 от ЗЗД включвал следните елементи: виновно противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между тях. Отговорността за
непозволено увреждане не можела да бъде ангажирана, когато не било налице
виновно и противоправно поведение на ответника в причинна връзка с
вредоносния резултат. Доказателствената тежест за установяване на всички
4
елементи от фактическия състав на иска били в тежест на увредения. Счита,
че в конкретния случай не се доказвало нито противоправно поведение на
„П.”АД, респ. на неговите служители, на които то било възложило грижата за
безопасната експлоатация на процесния лифт, нито причинната връзка.
Основанието на иска се формирало единствено от фактическите твърдения на
ищцата. Счита, че настъпването на процесната неимуществена вреда било
изцяло по вина на ищцата и ответникът не следвал да отговаря за нейното
обезщетяване. В случай, че съдът приеме предявения иск за заплащане на
неимуществени вреди за основателен, оспорва неговия размер, включително
като силно завишен и твърди, че в случая било налице съпричиняване. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславяли. Счита, че
ответното дружество и неговите служители нямали никаква вина за
настъпването на процесния инцидент и същият се дължал единствено на
проявена груба небрежност от страна на ищцата, придружена с неправилна
преценка на обстоятелствата. С оглед акцесорния характер на този иск и
предвид неоснователността на главния иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ответникът счита иска за заплащане на законна лихва
за забава също за неоснователен. С оглед неоснователността на предявените
искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди на ответника направените в
настоящото производство разноски.
По делото е допуснато като трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“гр.С., които в подробно писмено становище излагат
съображения, че претърпените от ищцата вреди са в резултат от виновно и
противоправно действие на служител на дружеството - ответника, а ищцата с
поведението си е станала причина за настъпване на събитието, тъй като не е
спазила инструкцията за ползване на съоръжението, с които следва да се е
съобразила при качването си на лифта. Тя паднала поради невнимание или
други причини, които не могат да се вменят в задължение на застрахования
ответника или на негови служители. В случая не били налице материално-
правните предпоставки за пораждане на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД. В случай, че съдът приеме иска
за основателен, то молят да бъде съобразено, че ищцата с поведението си е
допринесла за вредоносния резултат - чрез съпричиняването, изразявящо се в
несвоевременно предприети действия по слизане от седалката на лифта и
преминаване на безопасно място встрани. Тъй като лифтът бил с постоянно
движение, то следвало пътниците да съобразят поведението си с това
обстоятелство. Заявяват, че поддържат всички възражения, направени от
ответника „П.“АД.
По делото са представени и приети като доказателства по три броя
двупосочни билети за ползване съоръжение - лифт от 21.07.2021г. - два за
възрастни и един за дете, придружени с фискален бон от 21.07.2021г.,
Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение,
рецептурна бланка, изпълнена на 21.07.2021г., искане за рентгенологично
5
изследване на ищцата Л. И. - Рентгенография на стъпало и пръсти от
21.07.2021г., с установен в отделение за образна диагностика на МБАЛ
„Д.Б.Ш.“Ад гр.С. резултат от образното изследване:„Фрактурно
просветляване в основата на втората метатразална кост на ляво стъпало“,
амбулаторен лист за преглед на Л. И. В. в МБАЛ „Д.Б.Ш.“АД гр.С. -
постъпила на 21.07.2021г. в 14часа и 37 минути и напуснала в 16 часа и
21минути, с приложена терапия гипсова имобилизация и фраксипарин-0,6. На
ищцата били издадени два болнични листа - първият за 14дни домашен
отпуск от 21.07.2021г., а вторият - за периода от 04.08.2021г. до 02.09.2021г. -
за 30 дни отпуск поради нетрудоспособност, поради счупване на
метатарзална кост -нетрудова злополука. Не се спори, че злополуката е
произтекла на 21.07.2021г. при слизане на ищцата Л. И. от открития седалков
лифт, пътуващ в направление от връх С. към Автогарата в к.к.П., който
същата е ползвала същата сутрин в обратно направление безпрепятствено и
без инциденти. При ползването на лифта следобед, при слизане от него
ищцата претърпяла инцидент - била ударена от седалката в гърба, спънала се
и политнала напред, довел до отразеното в цитираната медицинска
документация травматично увреждане.
Пълномощникът на ищцата отправил до ответното дружество „П.“АД
гр.Ч. предложение да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от инцидента, произтекъл на 21.07.2021г. в размер на
25000лева, което останало без отговор. Видно от представената и приета като
доказателство застрахователна полица № 0322147311250 R00001 за
Задължителна застраховка „Злополука на пътниците в обществения
транспорт“, сключена между „П.“АД и ЗАД „Б.В.И.Г.“ за периода от
00:00часа на 01.01.2021г. до 24:00 часа на 31.12.2021г., с уговорена в
полицата застрахователна сума за едно място: „50,000/двадесет хиляди/лева“,
с предмет на застраховка осем броя ПВЛ, между които и ПВЛ „*****, със 79
седалки по 4 места - при придвижването с който е произтекъл инцидента.
За изясняване обстоятелствата по делото първоинстанционният съд в
съдебно заседание на 02.12.2022г. в присъствието на страните е изгледал
трикратно видео-запис без звук, представен на приложена по делото флаш-
памет, съдържаща се в запечатан плик - л.30 по делото, като в съдебния
протокол от 02.12.2022г. са отразени констатации на съда и страните по
записа - същият започва с означение 12:36:33 на 07-21-2021г. и завършва в
12:38:09часа. На записа се виждало съоръжението, а именно седалков лифт на
долната му станция, като седалките са закачени на въжена линия, спускат се и
се изкачват по склон, покрит с ниска растителност, като долната станция е
върху бетонна площадка. Според констатациите на страните по записа в
12:36:54 часа на записа се вижда седалка, слизаща по склона с хора на нея. В
12:37:01 се виждат четири човека, един от които е малко дете, като в
12:37:04часа пътниците предприемат действие по слизане от седалката, като
седалката през цялото време се движи с равномерна скорост.
Съдът е отразил в протокола констатациите си от извършения оглед на
6
запис, който отразява движението на седалките по склона, затревен към
бетоновата площадка на долна станция на лифта, като на една от седалките
лицата със забързана крачка скачат от лифта. В последния момент на
отстраняване на едно от лицата има съприкосновение между завъртялата се
седалка и тялото му в областта на кръста, като след това лицата излизат от
полезрението на камерата и до края на записа не са констатирани лица в
обхвата на седалките. Скоростта на седалките е равномерна, движението им е
еднообразно, като на записа не са установени други лица, освен тези, слизащи
от конкретната една седалка, нито като посетители, нито като персонал,
обслужващ лифта на площадката, изглеждаща като с трайна настилка бетон
или нещо друго визуално подобно.
Съдът с оглед изявленията на страните е отделил като ненуждаещо се от
доказване, че на записа е отразено именно движението на седалката отгоре-
надолу по склона и слизането от него на ищцата, нейната майка и нейните
деца - Д., непълнолетна към онзи момент и Д. в процесния ден 21.07.2021 г. в
часа, посочен на записа и отразен в протокола в съдебно заседание, както и
начина на слизане на същите от лифта.
За изясняването на обстоятелствата по делото - включително механизма
на произтичане на инцидента, съдът е допуснал ангажиране на гласни
доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели се установява механизма и
начина на настъпване на инцидента, както и уврежданията, които ищцата е
получила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
обстоятелствени, безпротиворечиви, основани на непосредствени
впечатления и кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства - медицинска документация, писмените обяснения на свидетеля
К. по случая, дадени пред работодателя му на 23.07.2021г. и длъжностната му
характеристика като „Ръководител експлоатация“ в П. АД, подписана на
20.12.2016 г.
За изследване състоянието на ищцата е назначена съдебно-медицинска
експертиза, видно от заключението на която ищцата на процесната дата -
21.07.2021г. е получила счупване на втората предноходилна кост на лявото
ходило без разместване. Това счупване е от действието на твърди тъпи
предмети и отговаря да е получено по време и начин, отразени в исковата
молба. Обичайният срок за възстановяване от това увреждане е около месец и
половина. Към момента на изследването - 19.12.2022г. възстановителният
процес е приключил, но е налице известен дискомфорт в травмираната
област, което е обичайно, особено през зимния период. Не се налага
императивна рехабилитация. В съдебно заседание вещото лице д-р Т.Г.Т.
пояснява, че е възможно на практика ищцата да получи въпросното
увреждане по друг начин, но вероятността е по-малка като процент. Начинът,
по който се е случило, описан в исковата молба е достоверен и
правдоподобен, отговаря на механизма на описание на инцидента с травмите.
7
Вещото лице е извършило преглед на ищцата за установяване на моментното
състояние, като същата имала оплаквания от дискомфорт при по-голямо
физическо натоварване, както и при носенето на обувки на висок ток.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, КК П. Ад разполага с 8 броя лифтове и множество ски влекове,
като лифтовете са основно два типа: -с фиксирани седалки към
транспортното въже, при които скоростта е постоянна/ не се забавя в начална
и крайна станции/ - с освобождаване на седалките от транспортното въже
посредством „отделящ се хващач“ - хващач, който по време не движение на
превозното средство в станцията се освобождава от въжето, като седалките
преминават на релсов път, където скоростта се забавя в начална и крайна
станция с цел безопасността на пътниците. Видно от Инструкция за работа на
седалкова въжена линия - 4-CLF Лифт №1 „*****“ със заводски № ААА
0001708и рег.№ ПдВЛ № 0017 скоростта на движение е максимум 2,6м/сек.
Въпросният лифт е четири седалков с фиксирани хващачи - т.е. не е
предвидено регулиране /намаляване/скоростта на седалките му в зоната на
слизане. Скоростта на задвижващото въже може да бъде променяна, но след
пускане в работа, то тя е постоянна. По данни на служител на дружеството –
ответник, З.К., лифта от няколко години работил при скорост 1,9м/сек, като
не е представено документ за това. Според вещото лице при спазване на
инструкциите за превоз на съоръжението и при елиминиране на влиянието на
допълнителни фактори като например спъване, неволно залитане и др.
непредвидени обстоятелства, би могло да се избегне описания инцидент.
Процесното съоръжение представлява седалков лифт с фиксиран захват тип 4
- CLF седалков лифт, четири местен, който не намалява скоростта на
движение. Според уточненията на вещото лице инж.Д., дадени в съдебно
заседание и след разпита в негово присъствие на свидетеля К. се установява,
че вещото лице е поискало от ответното дружество да му представи
инструкция за безопасна работа на такова съоръжение. Това, което ми било
представено не било документ, удостоверяващ, че е издаден от „П.“АД, гр. Ч.,
не е обозначен документа. Наречен бил „Вътрешна инструкция“, но няма
обозначение нито кой е авторът, нито до кого е адресиран. Вещото лице е
направило оглед на място, при което не е установил, дали служителите са
запознати с тази инструкция за работа, трябва да са по принцип. Имало много
табели, но конкретно обозначение за посока на изнасяне от кабинката не е
видял. Имало табели за малки деца, за това да не се клати седалката. Вещото
лице заявява, че поддържа експертизата, но в частта след направения оглед
установил, че за почти всички слизащи пътници оператора намаля лифта или
спира. Както свидетеля обяснил, намаляването или спирането е на ръчен
режим. Има управление вътре в къщичката, като е представена снимка -
Приложение към заключение. Също така оператора, който беше там е
обяснил, че има управление на самата колона, което е обозначено на
приложението. Операторът обяснил, че това нещо го правят зимата, но
вещото го видял при огледа. Видял, че спират лифта на ръчен режим и го
8
намаляват на слизащите и на качващите се пътници по същия начин.
Операторът, с който разговарял бил на долна станция. Вещото лице видяло
процеса, как оператора спира на хората, за да могат да слязат. Към
заключението си е приложили снимки на процесния лифт, които снимки е
направил, за да покаже разликата между лифт с фиксиращ държач на
седалката и такъв, който е с отделящ се хващач. Процесният лифт е с
фиксиран държач на седалката.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна,намира следното:
Според Закона за техническите изисквания към продуктите Ползвателят
на съоръжения с повишена опасност е длъжен по чл.46, ал.1,т.1 да осигури
безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в
съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; по
чл.46 ал.1 т.2-да изработи инструкция за работа въз основа на техническата
документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на
съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който те се
експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и
отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване
и/или управление и спиране на съоръженията, действията при аварийни
спирания и при аварии и злополуки; а според чл.46,ал. 1 т.3 - до осигури
ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на
обслужващия персонал.
Със заключението на съдебно-техническата експертиза е представена
изготвената инструкция по чл.46, ал.1,т.2, като има представени и ревизионни
актове - отразяващи извършените проверки по чл.46,ал.1, т.5 от Закона за
техническите изисквания към продуктите.
Съгласно чл.34, т.6, предложение 2-ро от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на въжени линии „Ползвателят,
ръководителят на експлоатацията и обслужващият персонал са длъжни да не
допускат експлоатация на въжени линии, когато не е осигурено поддържане
на въжената линия в съответствие с инструкцията по чл.46,ал.1,т.2 ЗТИП,
инструкцията на производителя и изискванията на Наредбата“, а според Чл.35
т.4 „Производителят и ръководителят на експлоатацията са длъжни да
отговарят за изправността и безопасната експлоатация на машините,
съоръженията и инсталациите и въжената линия.“
По чл.4 от същата Наредба Въжените линии по чл.2,т.1-3 от нея /между
които безспорно е процесния лифт - с оглед качеството му на пътническа
висяща въжена линия и дефиницията на чл.2,т.1 от Наредбата/ трябва да
отговорят на изискванията и на Наредбата за съществените изисквания към
въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните
предпазни устройство и подсистеми /отменена 21.04.2018г. с приемането на
действащата Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
въжени линии/.
Според чл.5, ал.1 от отменената Наредба, в съответствие с която следва
9
да са всички въжени линии според действащата „По искане на възложителя
или упълномощеното от него лице всички предвидени за изграждане въжени
линии трябва да бъдат подложени на анализ за безопасност съгласно
приложение № 2. Анализът обхваща всички аспекти на безопасността на
системата и заобикалящата я околна среда при проектирането, изграждането
и пускането в действие и дава възможност да се определят въз основа на
опита рисковете, които е възможно да се появят по време на действие.“
Съгласно чл.5, ал.(2) Въз основа на анализа за безопасност лице с
техническа правоспособност изготвя доклад за безопасност с препоръки
относно предвидените мерки за предотвратяване на рисковете по ал. 1, който
включва списък на предпазните устройства и подсистемите, на които трябва
да бъде извършено оценяване на съответствието.
Съгласно Приложение №2 към чл.5,ал.1 и чл.14, ал.1 озаглавено
„Анализ за безопасност“При анализа за безопасност, който се изисква
съгласно чл.5,ал.1 за всяка въжена линия, трябва да се вземе под внимание
всеки работен режим. Анализът трябва да обхваща предпазните устройства и
тяхното въздействие върху въжената линия и свързаните с тях подсистеми,
които те привеждат в действие, така че:
1. да могат да реагират на установена първоначална повреда или
а) останат в състояние, осигуряващо безопасност, или
б) в режим на слабо натоварване, или
в) в състояние на надеждно действие срещу преустановяване на де
2. да са осигурени с резерв от предпазни устройства и да са под
В случая е нарушено това изискване на Приложение № 2, касещо
анализа на безопасност към чл.5,ал.1 от Наредбата за съществените
изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на
съответствието на техните предпазни устройство и подсистеми /отменена
21.04.2018г., но на изискванията на която следва да отговарят всички въжени
линии съгласно разпоредбата на чл.4 от действащата Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на въжени линии/, като в случая
ответното дружество е допуснало съоръжението, което е било ползвано от
ищцата за период от време да остане без постоянно наблюдение и контрол -
поради прилошаването на служителя К., който се прибрал в къщичката
/станцията/ на долен пункт на лифта да се наплиска с вода. При временното
отсъствие на служителя от пункта не е могло да бъде осъществен визуален
контакт и евентуално спиране на линията, което щеше да избегне
настъпването на произтеклия инцидент.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.473,ал.2 от КЗ -
„Качването и слизането а пътниците по време на движение на превозното
средство или извън определените за тази цел места прекратява действието на
застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е
предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на
пътника.“ Слизането в движение от лифта е събитие, което изключва
отговорността на застрахователя - водим от това персоналът на лифта следва
10
да обезпечава възможността за спиране на лифта за всеки един от пътниците.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения
съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице телесно
увреждане на ищцата, изразяващо се в следното: счупване на втората
предноходилна кост на лявото ходило без разместване, при слизането й на
21.07.2021г. около 12,30часа от собствения на ответното дружество лифт,
намиращ се под негов надзор.
Съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
произтекло от действията на лица на служба при ответника, при
осъществяване на работата на собствено на ответника съоръжение, оставено
без надзор, а именно: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка
и вреди. Ответното дружество - собственик на съоръжението, което е
ползвано от ищцата, е длъжно да поправи вредите, които е причинило на
същата със своето противоправно деяние. Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно, за да се
ангажира отговорността на ответника е необходимо да са налице следните
предпоставки - вреди, причинени на пострадалия/безспорно установени, че са
налице/; същите да са причинени от лице, на което отговорния по чл.49 от
ЗЗД/в случая ответника/ да е възложил някаква работа; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и
работникът да има вина за причинените вреди. Видно от разпита на свидетеля
К./изпълняващ длъжността „Ръководител експлоатация“, същият за времето
през което ищцата е ползвала лифта на ответното дружество, е влязъл в
къщичката, предназначена за персонала, тъй като му е прилошало - за да се
наплиска с вода, през това време е оставил лифта без надзор. Не е могъл да
осъществи визуален контакт със слизащите с лифта пътници, нито да спре
същия и да осигури тяхното безопасно слизане от седалката на лифта на
бетоновата площадка - ако същия беше на обичайното си място щеше да има
достатъчно време да предприеме спиране на лифта и да предотврати
настъпването на процесния инцидент.
Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен
спрямо ответника.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Съгласно константната съдебна практика, понятието „справедливост“ не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и
критериите на преценяващия. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
11
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.Във всеки случай преценката
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира,
че на ищцата е причинено увреждане, което с оглед спецификата му изисква
продължителен период на възстановяване и е свързано с много болки,
страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения
за ищцата. По отношение установените от свидетелските показания налични
остатъчни оплаквания от причиненото увреждане - невъзможност за носене
на обувки на висок ток от ищцата, съдът следва да ги съобрази при
определяне на обезщетението.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени травматичните
увреждания на ищцата Л. И. В. от установените по делото като интензитет и
продължителност болки и страдания, причинени на ищцата съдът приема, че
справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено на 10000
лева - до който размер следва да бъде уважен, а в останалата част - до
търсените 15000лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По отношение на възражението за съпричиняване, направено от
ответното дружество, съдът намира следното: Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
случая по делото не се установи ищцата да е нарушила правилата за ползване
на седалковия лифт - скоростта на движение на същия не й е позволила да
слезе от седалката безопасно и сигурно, като същата не е могла да
сигнализира служителя да спре лифта, поради неговото временно отсъствие
от поста му на долната станция на лифта.
С оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в
съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да
бъде в размер на 10000 лв.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в горепосочения
размер, в който следва да бъде уважен. В останалата му част до
претендирания размер от 15000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Предвид
гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да
бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по
делото доказателства.
С оглед изхода на делото - неоснователност на двете въззивни жалби, не
12
следва да се присъждат разноски на никоя от страните по делото за
въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 14.04.2023 г., постановено по
гр.дело № 2822/2022г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13