Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260157
гр. С., 19.10
.2020 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,
в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2249/2020
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска 5 000 лева неимуществени вреди.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 14.05.2020 г. в с. Сотиря, общ. С., в
резултат на умишлено и безпричинно нанесен удар от страна на ответника М. със
стъклена бирена бутилка, му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично пълно избиване на горния страничен резец в ляво и счупването на
видимата част /короната/ на горен ляв централен резец на нивото на венеца,
което го лишава от възможността да осъществи своята функция и го приравнява на
избиване, поради което са осъществили смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „ИЗБИВАНЕ НА ЗЪБИ", без които се затруднява
храненето и говоренето, което се квалифицира като средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Твърди,
че за извършеното от ответника, Районна прокуратура гр. С. е внесла обвинителен акт, с който същият се обвинява
за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. С одобрено споразумение по
НОХД№ 821/2020 г. между защитника на ответника и РП-С., му било наложено
съответно наказание по смисъла на НК.
Посочва,
че в резултат от преживяното, не се чувства пълноценен човек, предвид
бруталните и целенасочени действия от страна на ответника спрямо него,
нанасяйки му удар със стъклена бутилка и избиване на два зъба, още повече, че с
никакви действия от негова страна не му е дал повод за това. В този смисъл
търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психични изживявания от
случилото се. Причинените травми се отразили много негативно на здравословното
му състояние, нарушени са говорът и дъвченето, трудно се храни и му предстои
интервенция по възстановяване на зъбите, за която трябвали парични средства.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
по делото М.П.М. да му заплати сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 14.05.2020 г., до окончателно
изплащане на задължението.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника М.П.М., чрез процесуален представител, който счита иска за допустим и
основателен, но завишен.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично
и с процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноските по
делото.
Ответникът
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който счита иска
за основателен, но завишен по размер. Предвид доказателствата счита, че едно
обезщетение в рамките на 1000 лева би било справедливо, тъй като видно от
наказателното дело приложено към настоящото дело, ищецът е проявил агресия и в
отговор на тази агресия, ответникът му е причинил телесната повреда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На
14.05.2020 г. в с. Сотиря, общ. С., в резултат на умишлено и безпричинно
нанесен удар от страна на ответника М. със стъклена бирена бутилка, на ищеца Б.А.
му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично пълно
избиване на горния страничен резец в ляво и счупването на видимата част
/короната/ на горен ляв централен резец на нивото на венеца, което го лишава от
възможността да осъществи своята функция и го приравнява на избиване.
За
извършеното от ответника, Районна прокуратура гр. С. е образувала досъдебно
производство, като ответникът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Видно от становището на вещото лице по
назначената съдебно медицинска експертиза, в резултат на инцидента пострадалият
Б.А. е получил контузия на лицето с наличие на рана с неправилна форма в
областта на лявата половина на устата, с размери около 3 –
В
хода на досъдебното производство ответникът се е признал за виновен, като с одобрено
споразумение по НОХД № 821/2020 г., СлРС му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от пет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК се
отлага за изпитателен срок от три години.
По делото са събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свид. Л.И., баща на ищеца, след
като му е избил зъбите със стъклена бутилка, ищецът не се е чувствал добре – не
можел да спи, не можел да се храни. Хранил се е с течни храни, със сокове и
айрани, като вечер ги е будил посред нощ да му купят обезболяващи. Заявява, че
почти два месеца и продължило това. Сега си е оправил зъбите, но пак не се
чувствал добре, защото не можел още да свикне. Новите зъби стрували 600 лева.
Видно от показанията на свид. Н.А., брат на ищеца, след
инцидента същият не се чувствал добре – зъбите му били избити, устните надути,
не можел да се храни нормално, трудно приказвал. Минало поне месец докато се
възстанови долу горе. Сега бил с нови зъби, но му било трудно да свикне с тях.
През нощта са ходили да му купуват обезболяващи, тъй като не спял добре.
Първите дни даже въобще не спял.
Видно от показанията на М.М., сестра на ответника, брат й
ударил ищеца по лицето с шише. Същата заявява, че видяла ищеца след два три дни
на улицата, добре се е чувствал. Видяла е в неговия профила, както и в тези на
негови приятели, как яде, има мезета пред него. Брат й не работи, помагат му,
получават и детски. Има две деца - на три и на две годинки.
В показанията си свид. Б. Й. заявява, че ответникът няма
средства, има две деца, никой не му помага в издръжката им. Работи, но не всеки
ден, а когато има работа. Видял е ищеца да ходи напред назад с колата. Два три
дни след инцидента не го бил виждал, но на четвъртия, петия ден го видях с баща
си да ходи напред назад. Имали магазин, където продават дюнери. Видях го е да
яде дюнер пет шест дни след инцидента.
В показанията си свид. Д.Г. заявява, че с ответника
живеят на семейни начала. Същият ходи за по 20 лева на работа, но не всеки ден,
тъй като няма работа. С детските, които получава се издържат. имат две деца.
Заявява, че е видяла пострадалия на втория или третия ден след инцидента,
изглеждал добре, хранел се. Видяла го е да яде дюнер около 20 дни или месец
след като е пострадал.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви, взимнодопълващи се и кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като няма
основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на
експерта.
Установеното от фактическа
страна, мотивира следните правни изводи
Безспорно се установи в производството, че с одобрено от
съда споразумение по НОХД № 821/2020 г. по описа на СлРС, ответникът се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от
три години
Отговорността по
чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска
следва да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се
елементи от визирания в закона фактически състав за ангажиране отговорността на
ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение
на ответника, причиняване на вреда на ищеца, изразяваща се в средна телесна
повреда, връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина.
Влязлото в сила
споразумение на наказателния
съд има за гражданския съд същата
задължителна сила, каквато, съгласно чл. 300 от ГПК има постановената присъда.
Съдът след като направи анализ на събраните по делото
доказателства приема за установени обстоятелствата, от които може да се направи
обоснован извод, че противоправното поведение на М.П.М., е в пряка причинна
връзка с настъпилите на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания. Ответникът е ударил със стъклена бутилка Б.А., като му причинил
телесна повреда изразяваща се в травматично пълно избиване на горния страничен
резец в ляво и счупване на видимата част /короната/ на горен ляв централен
резец на нивото на венеца, което го лишава от възможността да осъществи своята
функция и го приравнява на избиване.
М.М. се е признал за виновен в това, че на 14.05.2020 г.
причинил средна телесна повреда на Б.А., изразяваща се в травматичното избиване
на горния страничен резец в ляво и счупването на видимата част /короната/ на
горен ляв централен резец на нивото на венеца, което го лишава от възможността
да осъществява своята функция и го приравнява на избиване, поради което са
осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак Избиване на
зъби, без които се затруднява храненето и говоренето – престъпление по чл. 129
ал.2, вр. ал.1 от НК.
От показанията на разпитаните по делото свидетели от
ищцовата страна се установи, че след инцидента ищецът не се е
чувствал добре – не можел да спи, не можел да се храни, трудно приказвал.
Хранил се е с течни храни, Вечер будел близките си да му купят обезболяващи. Това
състояние продължило почти два месеца.. Сега си е оправил зъбите, но пак не се
чувствал добре, защото не можел още да свикне. Новите зъби стрували 600 лева.
Св. Й. от ответната страна заявява, че ответникът няма
средства, има две деца, никой не му помага в издръжката им. Работи, но не всеки
ден, а когато има работа. Видял е ищеца да ходи напред назад с колата. Два три
дни след инцидента не го виждали, но на четвъртия, петия ден го видяли с баща
си да ходи напред назад. Имали магазин, където продавали дюнери. Видели го да яде дюнер пет шест дни след инцидента.
Свид. Д.Г. заявява, че с ответника живеят на семейни
начала. С детските, които получава се издържали.. Видяла ищеца да яде дюнер
около 20 дни или месец след като е пострадал.
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи
за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението се определя от съда съгл. чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
На ищеца е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен режим болките, страданията, неудобствата и
други нематериални последици, възникнали от престъплението. Правопораждащият
факт за обезщетението е извършването на престъпното деяние. Болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания,
а продължават и след това.
С деянието си ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в травматично пълно избиване на
горния страничен резец в ляво и счупване на видимата част на горен ляв
централен резец на нивото на венеца При наличието на виновно противоправно
поведение от страна на ответника и настъпилата за ищеца средна повреда, като
пряка и непосредствена последица от това поведение следва да се ангажира
деликтната му отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства. В случая ответникът е причинила на ищеца средна телесна повреда.
Съдът като взе предвид претърпените от
него негативни преживявани, вследствие противоправното поведение на ответника
счита, че предявеният иск по отношение
на М. следва да се уважи в размер на 2500
лева. В останалата си част предявеният иск ще се отхвърли като неоснователен.
Съдът при определяне на обезщетението се съобрази с начина
на извършване на увреждането, болките и страданията, претърпени както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие, както и със съдебната практика
за определяне размера на обезщетенията при средна телесна повреда.
Неоснователно
е оплакването на ответника, че не разполага с финансови средства и доходи, за
да е в състояние да изпълни задължението си при евентуално осъждане.
Материалното състояние на ответника по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД не
е критерий, с който следва да се съобразява съда при определяне размера на
обезщетението. Дори и действително да няма средства, това съвсем не му дава
право да вреди на другите, без да дължи обезщетение за това или да е
оправдание, че не следва да дължи такова в по-висок размер. Целта на делата с
такъв характер е постигане на адекватното обезщетение, съответстващо на
тежестта на причинената вреда.
Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му.
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволеното увреждане се смята в
забава и без покана. Това акцесорно задължение следва да бъде присъдено върху
присъдената сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството
съразмерно с уважената част от иска в размер на 300 заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати д.т. по сметка на СлРС в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.М.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.А. с ЕГН ********** ***, сумата 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева
/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на деликта – 14.05.2020
г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълният му размер на сумата от 5000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.М.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС д.т. в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: