МОТИВИ
към
присъда по НЧХД № 153 / 2020 година
За съвместно разглеждане са приети
предявени от пострадалия Е.Я.Я. срещу подсъдимите
граждански искове, както
следва:
ü
в
размер на 3000 (три хиляди) лева – солидарно обезщетение за причинените от престъплението
по чл. 130, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК
неимуществени вреди, за което на М.И.Б. и
З.А.Б. е
повдигнато обвинение с Тъжбата, изразяващи се в претърпени от Е.Я.Я. болки и страдания, дискомфорт и емоционален стрес от
изживения шок, безпокойство
и страх – състояние, продължило в рамките на около месец от причинените контузия
на гърба, травматичен оток по лявата лакътна става и кръвонасядане по дясната
предмишница (лека телесна повреда), ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 30.12.2019 година, до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски;
ü
в
размер на 3000 (три хиляди) лева – обезщетение за причинените от престъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, за което на З.А.Б. е повдигнато обвинение с Тъжбата,
изразяващи се в претърпени от Е.Я.Я.
обида, унижение, уронване на престижа и доброто име и дискредитиране пред
приятел и пред малолетната му дъщеря, вследствие на отправените от подсъдимия
към пострадалия изрази: „Да еба майка ти, да еба! Да еба майка ти, простака
загубен! Ей, мръсник! Простак
загубен! Ша
еба майка ти, ша еба! Ша еба майка ти! Махай се, махай се оттука! Не може да идваш тука!”,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.12.2019
година, до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски.
Тъжителя Е.Я.Я.
е конституиран в качеството на граждански ищец с повереник
адвокат Ю.Ж. С.-И. от Адвокатска колегия - Хасково.
Повереникът адвокат Ю.Ж. С.-И. намира, че фактическата
обстановка така, както е описана в Тъжбата – последователно и хронологично, се
установява по несъмнен и категоричен начин след анализ на писмените, гласни и
веществени доказателства и по приетите експертизи.
За извършеното в съучастие от
подсъдимите престъпление по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК счита, че
описаните с Тъжбата травматични увреждания безспорно се констатира да са
получени от доверителя й, като в тази насока изтъква показанията на водените от
Частното обвинение свидетели, приетата съдебномедицинска експертиза и
направеният видеозапис, за който съдебнотехническата и допълнителната
съдебнотехническа експертизи сочат липса на следи от манипулация върху
информацията. Във връзка с това намира също за доказано по несъмнен начин и
извършеното от З.А.Б. престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като от видеозаписа
се чуват изречените обидни думи.
Моли Съдът да не кредитира показанията
на водените от страна на защитата свидетели като противоречиви и
заинтересовани.
Предлага за престъплението по чл. 130,
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на
всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото, като с
оглед чистото съдебно минало на лицата, наказанието да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, а за престъплението по 146, ал. 1 от НК на З.А.Б. да бъде
определено наказание глоба над
предвидения от закона минимум. Аргументира искането за вида и размера на
наказанията с обстоятелството, че никой от подсъдимите не се признава за
виновен и че никой от двамата и до момента не разбира, че до голяма степен
отношенията между страните се дължат и на тяхното поведение и не следва нещата
да се уреждат по този начин.
Предявените граждански искове също
намира за доказани по размер и основание от показанията на разпитаните
свидетели с непосредствено наблюдение върху доверителя й, един от които –
сестра на тъжителя.
Претендира деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимите адвокат С.И.И. *** моли за решение, с което подзащитните й да бъдат
признати за невинни и да бъдат оправдани по повдигнатите обвинения с Тъжбата,
защото описаната в нея фактическа обстановка не се припокрива от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства.
Сочи, че по заповед за защита от
домашно насилие към инкриминираната дата тъжителят няма право да посещава дома на
М. и З. Б., на дъщеря им Т. и на дъщерята си
Р., като отбелязва, че през периода на действие на заповедта за защита от
домашно насилие – една година от 25.03.2019 година, Е.Я. е посещавал дома на
подсъдимите и е създавал проблеми.
Намира, че не следва да се кредитират
показанията на сестрата на тъжителя за претърпените от него болки и страдания,
защото съгласно съдебномедицинската експертиза липсва контузия на гърба, както
и показанията на присъствалия на инцидента на 30.12.2019 година свидетел, за когото
счита, че е ясно, че е отишъл на място, за да заснема и да бъдат предизвикани
от тъжителя подзащитните й, за да се стигне до тази разправия.
За изявленията на адвокат Ю. С.-И., че
не следвало да се уреждат отношенията по този начин, коментира, че колегата й
явно не е наясно, че Е.Я. преди дни отново е ходил до дома на М. и З. Б., за да ги
безпокои, както и дъщеря им Т. Б., която й се е обадила, за да й каже, че
тъжителят продължава да стои до работното й място (аптека) и да я нарича с
обидни думи, наложило Т. да сигнализира Полицията.
В заключение изтъква, че преди всичко тъжителят
трябва да разбере как се уреждат отношенията, а доверителите й не са го
препятствали да се среща с детето си.
Повереникът репликира, че според нея
към инкриминираната дата заповедта за защита от домашно насилие вече не е
действала, но дори и да е била в сила, за нарушаването й подсъдимите е следвало
да уведомят органите на реда и това не ги освобождава от отговорност за
действията им. За показанията на сестрата на тъжителя изтъква, че са дадени под
страх от наказателна отговорност, а като най-близка с доверителя й тя е била с
него след инцидента. За обстоятелствата по заснемането на разправията поставя
риторичен въпрос какво би било, ако няма какво да се заснема, а за коментара на
защитника, че към настоящия момент тъжителят е притеснявал подсъдимите и дъщеря
им счита, че това не е свързано с предмета на делото, но, така казано създава
отношение и изтъква, че преди четири месеца при едно от посещенията на Е.Я. с
цел да вземе детето си съгласно постановения режим на свиждане, е бил залят с
вряло олио от подсъдимата М.Б..
В заключение сочи, че доверителят й няма
никакви претенции към подсъдимите и дъщеря им, а единствено да може да вижда
детето си тогава, когато му е отредил Съдът.
От своя страна защитникът репликира,
че заповедите за защита от домашно насилие са две, като първо се издава заповед
на незабавна защита, действаща до влизане в сила на заповедта за защита.
Гражданският ищец и частен тъжител Е.Я.Я. се присъединява към адвоката си.
Подсъдимите М.И.Б. и З.А.Б. също се присъединяват
към адвоката си, като З.Б. заявява, че Съдът е наложил на тъжителя да не идва,
а той го прави всеки ден и го предизвиква само и само да стане кавга, като дори
води човек със себе си да снима. При последна дума М.Б. твърди, че в това,
което я обвиняват – че от нея зависи дали да предаде детето на дъщеря си – не е
така, а зависи единствено от Е., който е причината дъщеря му да не иска да ходи
при него и двамата да се виждат пред социалните и психолози; З.Б. счита, че не
е виновен.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата М.И.Б. е родена на ***
***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно
образование, пенсионер, с адрес: село ***, община ***, област ***, улица „***“ ***.
Подсъдимият З.А.Б. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, пенсионер, с адрес: село ***, община ***, област ***, улица „***“ ***.
От съвместното съжителство
между Е.Я.Я. и Т. З. Б. (дъщеря на М.И.Б. и З.А.Б.) на
11.04.2010 година се ражда дъщеря им Р. Е. Я.. Първоначално семейството живее в
град *** в дома на тъжителя на улица ***, но с годините отношенията между мъжа
и жената се влошават и тя се прибира с дъщеря си при родителите си на улица „***“
*** в село ***, община ***, област ***.
През 2017 година по молба
с правно основание чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс е образувано гражданско
дело № 250 / 2017 година на Районен съд - ***, приключило с окончателно Решение
№ 80 / 07.08.2017 година за утвърждаване на постигнато между страните
споразумение, по силата на което родителските права по отношение на Р. Я. се
упражняват от майката Т. Б., при която е определено и местоживеенето на
момиченцето в село ***, а на бащата Е.Я. се предоставя режим на лични
отношения: месечен – всяка втора и четвърта седмица от календарния месец от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване; летен – един месец от
лятната ученическа ваканция в период, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката Т. Б.; по време на официални празници – всяка четна календарна година
по време на Коледната и Великденската ученически ваканции с преспиване и всяка
нечетна календарна година по време на Новогодишните празници с преспиване,
както и по време на лични празници – всяка календарна година за рождения и имения
ден в рамките на два часа между 16:00 часа и 18:00 часа.
Във връзка с упражняването
на родителските права и режима на личен контакт с детето отношенията между
бащата и майката на Р. Я. се обострят допълнително. Така в началото на 2018
година по предявен от Е.Я. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от Семейния
кодекс е образувано гражданско дело № 9371 / 2018 година на Районен съд - ***,
а на 16.03.2018 година в 06 РУ на МВР - *** по жалба на Т. Б., че Е.Я. е взел
дъщеря им в края на 2017 година и отказва да я върне е образувана Преписка №
338900-2547 / 2018 година, по която Е.Я. дава информация, че майката е тази, която
не иска детето си обратно.
Преписката приключва с
Постановление № 2478 / 2018 / 15.05.2018 година на Районна прокуратура - *** за
отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер с
мотив, че са налице предпоставките на чл. 182, ал. 3 от НК – след предупреждение
от надлежен орган на властта бащата изпълнява Решение № 80 / 07.08.2017 година,
като връща детето на майката. Гражданско дело № 9371 / 2018 година на Районен
съд - *** приключва с Решение № 3141 / 23.07.2019 година, влязло в сила на 21.08.2019
година, с което е отхвърлен искът за промяна на постановените от Районен съд - ***
мерки относно родителските права спрямо Р. Я..
За извършен акт на домашно
насилие на 24.06.2018 година по молба от Т. Б. е образувано гражданско дело № 10580
/ 2018 година на Районен съд - *** с предмет чл. 4 от Закона за защита срещу
домашното насилие, по което е издадена Заповед за незабавна защита от
26.06.2018 година до приключване на производството. Постановено е по делото
Решение № 4529 / 20.12.2018 година (потвърдено с окончателно Решение № 375 /
25.03.2019 година по въззивно гражданско дело № 147 / 2019 година на Окръжен
съд - ***), въз основа на който съдебен акт е издадена Заповед за защита от 27.12.2018
година, по силата на която Е.Я.Я. се задължава да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. З. Б. и Р. Е. Я.; забранява се на Е.Я.Я. да посещава жилището на Т. З. Б. и Р. Е. Я. ***, местата
за социални контакти и отдих на Т. З. Б. и детските заведения и местата за
обичайна игра на детето Р. Е. Я., както и самите пострадали за срок от една
година.
Във връзка с определения
му по гражданско дело № 250 / 2017 година режим на лични отношения Е.Я. се снабдява
с Изпълнителен лист от 20.07.2018 година и въз основа на документа е образувано
ИД № 20188190404051 по описа на ЧСИ рег. № 819 с район на действие Окръжен съд
- ***, по което производство с Постановления от 20.05.2020 година и от
20.07.2020 година на Т. Б. на основание чл. 527, ал. 3 от ГПК са налагани глоби
заради неподготвяне и непредразполагане на Р. Я. да контактува с баща си и за
непредаване на детето на Е.Я. за осъществяване на определения от съда режим на
виждане.
На 30.12.2019 година Е.Я.
вижда познатия си С.М.Х., с когото по това време са съседи в град ***, и го пита
дали има път към град ***, за да го закара. С.Х., чието дружество развива
дейност в сферата на горското стопанство и има няколко обекта на територията на
община ***, му отвръща, че ще ходи натам и се съгласява да вземе тъжителя със
себе си, като по пътя разбира, че Е.Я. от известно време не е имал контакт с
детето си и иска да го види.
Около обяд двамата вече са
в града, С.Х. първо свършва работата си в Държавното лесничейство, след което
отвежда Е.Я. ***. Там паркира на улицата откъм страната на дома на М. и З. Б.
на 4-5 метра от дворната порта. Тъжителят слиза и от тротоара започва да вика
дъщеря си по име. От дома си идва подсъдимата и от двора си започва да си
разменя остри реплики с Е., което чуват и съседите Б.Д.Х. и К.Д.Н.. Тогава
пристига и подсъдимият и в този момент тъжителят моли познатия си да снима
какво се случва.
Както са в двора си М. и З.
Б. започват да викат по тъжителя, от външната страна на портата, да се маха,
като З.Б. размахва дървена пръчка, нарича Е.Я. „мръсник“, „простак“ и го псува
на майка, след което двамата подсъдими излизат на улицата с дървени пръчки в
ръце, подгонват тъжителя и го удрят. В това време С.Х. снима случващото се на
видео с телефона си от шофьорското място в колата си, а когато М.Б. го вижда,
се връща и му казва: „Снимай! Снимай, бе!“.
Докато е нападан и удрян Е.Я.
успява да издърпа пръчката от ръцете на подсъдимата, след което телефонира на
кварталния младши полицейски инспектор в РУ на МВР - *** З.Ж.З.. Служителят на
реда се намира по това време в селото и пристига на мястото на инцидента за
минути. Вижда тъжителя и подсъдимите на около 20 метра един от друг, когато
скандалът между тях вече е приключил, и пострадалият му разказва за инцидента.
Още същия ден – 30.12.2019
година, Е.Я. сезира РУ на МВР - *** и е образувана Преписка № 325000-6652 / 2019
година, а след като се прибира в дома си в град ***, мъжът телефонира на
познатата си Р.Г.Р., на която разказва какво му се е случило и я моли да го
откара до спешен медицински център за преглед, тъй като не се чувства добре и не
е в състояние сам да управлява автомобил. Жената се съгласява и го отвежда до УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД - ***. Там Е.Я. е прегледан, извършени му са лабораторни и
рентгенови изследвания, като през това време с него се свързва сестра му А.Я.Я., на която казва къде се намира, а вечерта, когато
двамата се виждат, подробно й съобщава за разправията и за усещанията си във
връзка с това.
На 31.12.2019 година Р.Р., на която също става известно какво точно се е случило
на инкриминираната дата, откарва тъжителя в Отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - ***, откъдето мъжът се снабдява със съдебномедицинско
удостоверение за травмите от нанесения му побой.
Ден-два след случката С.Х.
сваля записа от телефона си на флаш памет, предава го на Е.Я. чрез племенника
му и изтрива видеото.
Видеозаписът и
медицинската документация на хартиен и на електронен носител са приобщени към
Преписка № 325000-6652 / 2019 година на РУ на МВР - ***, като с Постановление №
376 / 2020 / 14.02.2020 година Районна прокуратура - ***, Териториално
отделение - ***, отказва образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
В хода на съдебното дирене е
констатирано, че записът с продължителност 1 минута и 30 секунди не може да бъде
пресъздаден от приложения по Преписка № 325000-6652 / 2019 година компактдиск (CD-R) FIESTA – 5 секунди след пускането видеото
прекъсва и се появява системен надпис, че файлът не може да бъде възпроизведен
и за предмета на доказване записът е предявен от представена от страна на
тъжителя флаш памет PLATINED, 8 GB.
На електронните носители са назначени съдебнотехническа
и допълнителна съдебнотехническа експертизи, като от Сектор „Базова
научно-техническа лаборатория“ при Областна дирекция на МВР - *** са изготвени Протокол
№ 147 / 25.02.2021 година и Протокол № 307 / 13.04.2021 година, съгласно които:
§
в
преносимата флаш памет PLATINED, 8 GB,
се съдържа видеофайл във формат mp4 с
размер 128 MB,
продължителност 1 минута и 30 секунди и резолюция 1920 х 1080 пиксела;
§
записът
върху преносимата флаш памет PLATINED, 8 GB,
е от 30.12.2019 година, 11:52:50 часа;
§
видеофайлът
е цифров презапис от заснет от мобилно устройство видеозапис, като не се
установяват следи от манипулация / намеса при записаната информация;
§
компактдискът
(CD-R)
FIESTA съдържа видеофайл
с име VID-4c88eb5cef06889962cacb40aa99f5a7, с размер 128 MB, продължителност 1 минута и 30
секунди, записан във формат mp4;
§
при
стартиране на съдържанието на видеофайла се установява, че същото не се
възпроизвежда коректно – в 00:05 от продължителността му възпроизвеждането
спира, като отброяващият таймер продължава до 00:39 и спира;
§
при
извършен оглед на външното състояние се установява, че оптичната повърхност на
компактдиска е нарушена механично – при изписване на ръкописния надпис върху
лицевата страна на диска най-вероятно е използван химикал / писец, а не
специално предназначен за целта маркер и от върха на химикала / писеца са
разрушени оптичните слоеве на компактдиска в областта на наличния запис, което
го е направило нечетим;
§
наличният
в компактдиск (CD-R)
FIESTA видеофайл с име VID-4c88eb5cef06889962cacb40aa99f5a7 е цифров презапис от заснет с мобилно
устройство видеозапис;
§
видеофайлът
в компактдиск (CD-R)
FIESTA е изготвен на 30.12.2019
година в 11:52:50 часа;
§
техническите
данни и първите кадри на записа върху преносимата флаш памет PLATINED,
8 GB, и върху компактдиска
(CD-R) FIESTA са идентични.
В съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвените от него експертизи, като на конкретно зададени от
защитата въпроси прави следните уточнения:
§
видеозаписът
във флаш паметта е изследван в първоначалната съдебнотехническа експертиза и не
са установени манипулации върху съдържанието му;
§
видеозаписът
върху компактдиска не е изследван в цялост и няма как да се установи дали върху
остатъка от съдържанието, което не може да бъде възпроизведено, има манипулации,
но върху първите 5 секунди, които се възпроизвеждат и които са анализирани,
няма манипулации;
§
това,
че записът върху компактдиска е от 30.12.2019 година се установява от технически
данни, фигуриращи в самия компактдиск като преносител на информация, и не са
обвързани с това дали съдържанието е цяло, или не – тези данни са неразделна
част от потока информация и не могат да бъдат манипулирани.
Във връзка с нанесените на
пострадалия травматични увреждания по делото е изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, съгласно чието заключение:
§
на
30.12.2019 година на Е.Я.Я. са причинени контузия на гърба, травматичен оток
по лявата лакътна става и кръвонасядане по дясната предмишница;
§
механизмът
на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет
върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания, и въз
основа на материалите по делото се приема, че травматичните увреждания на Е.Я.Я. са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар
или притискане с или върху такъв;
§
начинът
на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на
произшествието за причиняване на увреждането, като в тази връзка се включват
както медицинските, така и данните по делото, и е възможно по време и начин травматичните
увреждания от пострадалия да са получени, както е отразено в материалите по
настоящото производство;
§
причинено
е болка и страдание, без разстройство на здравето – лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като:
претърпяват се само болки и страдания,
изразени в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото;
към този вид телесна повреда спадат
временни болки от плесник или удар по тялото, които не оставят следи – получава
се контузия;
силата на нанасянето на удара е
сравнително по-слаба, достатъчна да причини описаното телесно увреждане,
констатирано 16 - 17 часа след травмата;
болките, страданията и дискомфортът са
обичайни, като те са по-силни в началните моменти, в острия стадий на травмата
– в първите минути и часове, и постепенно отзвучават с напредването на
оздравителните процеси;
отзвучаването и пълното оздравяване е
за около 10 - 12 дни при обичаен ход на болестта и на оздравителните процеси;
§
прогнозата
за конкретните травми е оптимистична, положителна, много добра – след
оздравяването белези и последствия не остават;
§
описаните
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка със станалия на 30.12.2019
година инцидент, при който е пострадал Е.Я.Я..
В съдебно заседание
експертът поддържа изцяло заключението си, като на конкретно зададени от
защитата въпроси прави следните уточнения:
§
най-малкото
телесно увреждане, отразено в съдебномедицинската литература, е контузията. Тя
включва признаци / симптоми, които се съобщават от освидетелствания и които не
могат да се докажат обективно, но един от тези признаци в повечето случаи е
водещ при оплакванията – именно болката. Болката е симптом, докато контузията, е
приета като диагноза в Международна класификация на болестите, 12-о издание,
актуално и към момента в Република България, и в съдебната медицина се употребява
тази диагноза при оплаквания – болки, страдания, дискомфорт и др.;
§
на
31.12.2019 година в 09:35 часа пострадалият е освидетелстван – 24 часа след
инцидента, и съобщава, че го боли гърбът, което обстоятелство не може да се
отхвърли – контузията е официална диагноза в Международна класификация на
болестите и е за глава, гръб и други, различна е от контузия на мозъка, а в
случая, когато се работи по писмени данни, се възприемат всички медицински
документи, изготвени от медицинските специалисти преди това;
§
липсва
метрична система за измерване на болките и страданията, липсва математически
израз на тези процеси и не може по този начин да се определи в математически
вид или в точно определение причината, начина и механизма на увреждането, за
което се обсъждат данните по съдебномедицинското удостоверение, които
освидетелстваният дава по време на разпита му, или в медицинските документи,
ако се представят такива;
§
възможно
е при инцидента тези увреждания да са причинени по този начин, но е възможно и
по всеки друг начин, за това при съдебномедицинското експертно изследване се
казва, че механизмът е строго съдебномедицински въпрос, докато начинът включва
и други данни и се сочи най-вероятната възможност въз основа на събраните
доказателства.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на М.И.Б. и З.А.Б., дадени спорадично след разпит на допуснат, поискан от страна на защитата
свидетел и след предявяване на видеозаписа от инцидента, частично от показанията
на свидетелите Б.Д.Х. и К.Д.Н., от показанията
на свидетелите С.М.Х., З.Ж.З., Р.Г.Р. и А.Я.Я. и от
приобщените по надлежния ред в съответствие с чл. 283 и чл. 284 от НПК писмени и веществени доказателства, подробно описани в докладите по
протоколите от съдебните заседания.
Не се кредитират от Съда
обясненията на М.Б. в частта, че Е.Я. започва да я псува и да нарича нея и
дъщеря й курви и че са утрепали детето си, когато Р. отказва да отиде при баща
си, след което подсъдимата излиза от дома си, а тъжителят взема едно от
докараните пред гаража им дърва и я удря по главата, накарало от своя страна
жената да извика З., и щом тъжителят разбира, че и съпругът й е в дома си, бяга
по улицата.
Тези думи настоящата
инстанция намира за защитна позиция, изградена с цел избягване на следващата се
за неправомерното поведение и на двамата подсъдими санкция, защото са в
противоречие с останалите доказателства.
На видеозаписът от
инкриминираната дата ясно се вижда, макар и за кратко, че когато Е.Я. е застанала
на тротоара с лице към черната метална ажурна порта на плътната ограда не държи
нищо в ръце, а се чува как през това време М. и З. Б. викат от двора си срещу
него да се маха, както и се вижда и чува как З.Б., размахващ пръчка, го нарича „мръсник“
и „простак“ и го псува на майка. Същевременно не се чува Е.Я. да отвръща на
обидите със същото, освен, че пита за детето си и казва да не го псуват. В
следващия момент на записа се чуват звуци като от удари, непосредствено след
което се вижда как тъжителят се отдалечава, а подсъдимите го следват с пръчки в
ръце.
Видеозаписът
представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК – има
качеството на предмет, вещ със следи от евентуалното престъпление върху него и Върховният
касационен съд в не едно свое решение го определя като ĸopeĸтен и
безпристрастен носител на дoĸaзaтeлcтвeнa информация, тъй като запаметява
и възпроизвежда реалността, без повлияване от субективни емоции и нагласи (вж. Решение
№ 390 / 02.10.2009 година по н. д. № 393 / 2009 година на II н. о., Решение №
368 / 03.10.2011 година по н. д. № 1778 / 2011 година на II н. о., Решение №
103 / 08.06.2017 година по н. д. № 406 / 2017 година на ІІІ н. o., Решение №
60229 / 08.02.2022 година по н. д. № 820 / 2021 година на ВКС, I н. о.).
В тази връзка записът може
да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, като допринася за
разкриване на обективната истина, а от съдържащите се обективни данни във
видеозаписа на 30.12.2019 година могат да се правят обосновани изводи за
поведението на заснетите лица, още повече, че експертно е доказана липсата на
каквито и да са манипулации по видеофайла.
Или остават изолирани
думите на М.Б. както да е удряна от Е.Я., така и да е псувана от него.
Специално за заявеното от
нея нападение от страна на тъжителя следва да се упомене, че Б.Х. и К.Н. казват,
че са чули М. да вика З., защото Е. я е ударил, но никоя от двете жени не е видяла
такова нещо, а си правят извод единствено от виковете на съседката си.
Същевременно думи на подсъдимите като реакция връзка с такова твърдяно
агресивно поведение от тъжителя изобщо не се и чуват на видеозаписа.
Отчита се от настоящата
инстанция, че С.Х. започва да записва с телефона си по молба на тъжителя,
когато разправията между него и подсъдимата вече е започнала, т. е. приема се от
настоящата инстанция евентуална размяна на остри реплики между тях преди това –
отношенията между Е.Я. и Т. Б., а оттам и с родителите й, от години са влошени
и е логична съществуващата неприязън между тях. Но показанията на Х. и Н.Я. да
е псувал М.Б. и дъщеря й според Съда са преекспонирани с цел да се поставят в
услуга на близката си, за да смекчат нейното и на съпруга й последващо
незаконосъобразно държане. Същевременно за негативното им отношението към
тъжителя могат да се правят изводи от факта, че Х. заявява в съдебно заседание,
че М. и З. не държат нищо в ръце, когато гонят Е., и той е с пръчка, което е в
противовес с обективната видеонаходка, а Н. се явява
да дава показания в настоящото производство с написана от нея жалба срещу Я. с
твърдението, че е нападана от него, заради обстоятелството, че е свидетелствала
по гражданско дело между Е. и Т..
Не могат да не се вземат
предвид и показанията на А.Я.,***, за да види Р., брат й се старае да не е сам,
за да има свидетели за поведението си и да не се изопачават думите и действията
му от близките на Т. Б. при често възникващите спорове помежду им.
Но, дори и да се счете за
вярно изказаното от М.Б., че е псувана и обиждана от Е.Я., такова държане не е
оправдание да бъде нарушаван телесният интегритет на отправящия нецензурните
думи, а спрямо подсъдимата липсва и обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК, за да се
излагат аргументи за евентуално приложение на ал. 2 от посочения законов текст.
За пълнота следва още да
се отбележи, че към инкриминираната дата – 30.12.2019 година, забраната за Е.Я.
***, и там – дъщеря си Р. Я., вече е изтекла. Това ограничение за тъжителя за
срок от една година е въз основа на издадената по гражданско дело № 10580 / 2018
година на Районен съд - *** Заповед за защита от 27.12.2018 година, която
подлежи на незабавно изпълнение, т. е. е със срок до 27.12.2019 година, а обстоятелството,
че първоинстанционният съдебен акт е потвърден от въззивната инстанция на 25.03.2019
година не удължава действието на ограничението до 25.03.2020 година, защото не
може търсещият защита на правата си (в случая с обжалване на неблагоприятното
за него решение) да бъде поставян в още по-неизгодна позиция при неуважаване на
претенцията му.
В останалата част Съдът
приема гласните доказателства като логични, обективни, взаимно допълващи се
и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени и веществени
доказателства, като кореспондиращи помежду си и въз основа на чиято цялост се
установява изложената по делото фактическа обстановка, а заключението на всяка от изготвените експертизи, неоспорени
от страните, се кредитира като пълно, ясно и обосновано, изготвено с
необходимите професионални умения и опит в съответната област.
Според съдебната практиката
изпълнителното деяние при причиняването на телесна повреда се изразява в
увреждане на здравето – въздействие върху организма на другиго, което да
предизвика изменение в анатомичната му цялост или да доведе до промяна,
разстройване във функционирането му, а за обидата деецът следва да е дал своята
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, обидни жестове, чието съдържание засяга честта и
достойнството на адресата на информацията и се обективират с такава цел пред
него.
С оглед на горното при така
установената фактическа обстановка становището на Районния съд е, че всеки от
подсъдимите М.И.Б. и З.А.Б. осъществява от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като около
14:00 часа на 30.12.2019 година в село ***, община ***, област ***, на улица „***“
пред дом *** в съучастие като извършител с другия (също извършител) причинява
на пострадалия Е.Я.Я. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гърба, травматичен оток по лявата лакътна
става и кръвонасядане по дясната предмишница,
а З.А.Б. осъществява от обективна и
субективна страна и фактическия състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, защото около 14:00 часа на 30.12.2019 година в село ***, община ***, област
***, на улица „***“ пред дом *** казва в присъствието на Е.Я.Я. нещо унизително за честта и достойнството му, като го
псува на майка и го нарича „простак“.
От обективна страна с действията си да удрят пострадалия с пръчки М.И.Б. и З.А.Б.
му причиняват съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската
експертиза, водещи до болка и страдание без разстройство на здравето, като и
двамата подсъдими действат при условията на съизвършителство,
тъй като със съвместното си поведение пряко и непосредствено нарушават здравето
на Е.Я.Я., а непосредствено преди това З.А.Б. отправя
към пострадалия в негово присъствие оскърбителни реплики, способни да засегнат
честолюбието на тъжителя и да предизвикат огорчение у него, като въздействат
отрицателно на чувството му за лично достойнство и положителна самооценка за себе
си.
От субективна
страна всеки от подсъдимите
извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл,
с целени и настъпили обществено опасни последици – съзнава обществено опасния
характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено
опасните последици, като при причиняването на леката телесна повреда е налице
общност на умисъла – всеки от тях знае, че и другият участва с него за
постигането на задружно целения противоправен резултат.
Липсват данни по делото, от които да се прави извод за
евентуално приложение на института на неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, на физиологичен афект по чл. 132 от НК и на реторсия по чл.
130, ал. 3 и по чл. 146, ал. 2 от НК.
С оглед на така посочените
по-горе приети правни квалификация във връзка със следващите за престъпленията
санкции, Съдът намира следното:
М.И.Б. следва да бъде
освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички
законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от нея
умишлено деяние по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева;
подсъдимата е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се ползвала
от привилегията на Глава осма, раздел
ІV от НК (Обща част) и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал.
7 от НК.
За да определи размера на глобата в
съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът взема предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, като отчита и дългогодишните дрязги
между дъщерята Т. Б. и тъжителя Е.Я., което неминуемо влияе и на отрицателното
отношение на майката към пострадалия (липсата на предишни осъждания е взета
предвид при условията за приложението на чл. 78а от НК).
Тези
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на подсъдимата, я характеризират като лице с ниска степен на
обществена опасност, а обществената опасност на деянието й е отчетена в
предвиденото по закон наказание за този род престъпления, за което настоящата
инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на
чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000
(хиляда) лева.
По различен начин стоят нещата при З.А.Б..
При чистото му съдебно минало и липсата на данни лицето да се ползвало от
привилегията на Глава осма, раздел ІV
от НК (Обща част), както и че за всяко от умишлените престъпленията, за които
му е повдигнато обвинение, предвиденото наказание е по-ниско и по-леко от лишаване от свобода до три години (до шест месеца лишаване от свобода или пробация,
или от
сто до триста лева глоба по чл.
130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и от хиляда до три хиляди лева глоба по чл. 146, ал. 1 от НК) и за от
никое от деянията няма причинени имуществени вреди, за подсъдимия също биха
били налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако не съществуваше забраната по чл.
78а, ал. 7 от НК – причиненото увреждане да е тежка телесна повреда или смърт,
деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, при множество престъпления, както и престъплението да е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
В случая, непосредствено след като го
обижда и псува, З.Б. напада съвместно със съпругата си Е.Я. му причинява лека
телесна повреда, т. е. налице е реална съвкупност от престъпления и наказанието
за всяко едно от тях следва да се прецизира по правилата на Глава пета и Глава седма, раздел ІІ от НК (Обща част).
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации на извършените от подсъдимия престъпления,
за които е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанията за
всяко от тях, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита чистото съдебно
минало на З.Б. и както при М.Б. – дългогодишните пререкания между майката
(негова дъщеря) и бащата на внучката му Р. Я., а това определено диктува
негативно чувство към Е.Я.. Отчита се и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, което характеризира дееца като лице с ниска степен на обществена
опасност. Конкретната обществена опасност на причинената лека телесна повреда и
нанесената обида също не се отличават с някаква по-висока степен в сравнение с
другите престъпления от този вид.
При преценка на
горепосочените фактори, съпоставени по относителната си тежест, и като се
отчита, че липсата на предишни осъждания на З.Б. и чувството му привързаност
към Т. Б. и Р. Я. не се явяват нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 от НК, за
да се счете, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно
тежко, Съдът е на мнение, че на подсъдимия за всяко от извършените от него
престъпления наказанието следва да се определи при хипотезата на чл. 54 от НК.
За причинените болка и
страдание без разстройство на здравето при съобразяване с императива на чл. 57,
ал. 1 от НК за налагане на най-подходящото по вид и размер наказание във връзка
с целите на чл. 36 от НК, настоящата инстанция счита, че от алтернативно
предвидените в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо
е третото в размер към законовия минимум, но над него, а именно 150
лева глоба.
За нанесената на пострадалия обида
наказанието следва да е в минимума на посоченото в текста на чл. 146, ал. 1 от НК, а именно 1000 лева глоба.
Така определените наказания са
най-справедливи, съответстват на обществената опасност на всяко от деянията, на
дееца и на семейното му и имотното му състояние и са в състояние да постигнат
целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе
превъзпитателно и предупредително на дееца и на другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени
няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага
най-тежкото от тях и в случая на З.Б. следва да се наложи по-тежкото измежду определените
му наказания за двете престъпления, а именно 1000 лева глоба.
Причини
за извършване на деянията:
ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност,
честта и достойнството на гражданите.
За приетите за съвместно разглеждане срещу
подсъдимите М.И.Б. и З.А.Б. граждански искове за неимуществени вреди Съдът
намира следното:
И двата иска са доказани по своето
основание, тъй като причинената лека телесна повреда и обидата спрямо пострадалия
са пряка и непосредствена последица от престъпленията, предмет на делото. Всяко
от деянията, обективиращо признаците на състав по чл.
130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и състав по чл. 146, ал. 1 от НК, е
извършено виновно от съответния подсъдим и съставлява деликт по смисъла на чл. 45
от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В категорията на неимуществените (морални)
вреди се причисляват всички негативни
преживявания в резултат на увреждането. При телесното увреждане е това,
което лишава увредения от възможността да живее пълноценен живот като здрав
човек и е принуден да понесе отрицателните последици от травмите си (физически
и емоционални), а при обидата – засягането на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение – не могат да се осчетоводят и
изчислят точно, затова в чл. 52 от Закона задълженията и договорите е
предвидено тези несъизмерими вреди да бъдат възмездени парично по справедливост.
Телесното увреждане и последствията му
се установяват от кредитираните от гласни и писмени доказателства и от приетата
съдебномедицинска експертиза и като се отчитат сравнително непродължителния
оздравителен процес от 10 - 12 дни до отзвучаването и пълното оздравяване при
оптимистична, положителна и много добра прогноза и липсата на данни за
усложнения, но фактът, че пострадалият е удрян на улицата, което обстоятелство
води до възможността унижаващите за него действия на подсъдимите да станат
достояние на неограничен кръг лица, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи
иска за сумата от 2000 лева, което обезщетение в случая е съответно на
претърпените неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 3000 лева гражданският
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 53 от Закона за
задълженията и договорите обезвредата за нанесената лека телесна повреда се
дължи от М. и З. Б. солидарно.
За да определи размера на обезщетението
за отправените към Е.Я. в негово присъствие от З.Б. неприлични изрази,
настоящият състав отчита, от една страна, самооценката на пострадалия за честта
и достойнството му, предвид че е баща, а е гонен и псуван от дядото на
невръстната си дъщеря, която в момента на унизителните за него действия се
намира в дома на подсъдимите и е в състояние да разбере какво точно се случва,
а, от друга страна – обидата му е нанесена в присъствието на негов познат на
публично място, за което този граждански иск следва да се уважи за сумата от 1000
лева – справедливото обезщетение, и до пълния му предявен размер от 3000 лева –
да се отхвърли като неоснователен.
Уважените суми за обезщетение и по
двата иска се дължат ведно със законната лихва от 30.12.2019 година – датата на
увреждането – до окончателното им изплащане на основание чл. 84, ал. 3 от Закона
за задълженията и договорите, тъй като при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.
На основание чл. 189, ал.
3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимите М.И.Б. и З.А.Б. следва да заплатят на Е.Я.Я. по ½ от сумата от общо 1566,94
лева – по
783,47 лева всеки, за
завеждане на делото, за процесуално представителство и за съдебно-техническа,
допълнителна съдебно-техническа и съдебномедицинска експертизи и за явяване на
вещи лица в съдебно заседание, както и следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - *** по 170,50 лева всеки (½ от сумата от общо 341,00
лева) за държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и за
платени над предварително внесените от тъжителя депозити суми за експертизи и
явяване на вещи лица в съдебно заседание.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ / ПМ
