Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, Пети
състав в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2541/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал.2 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Е, чрез пълномощника
И.Г. – юрисконсулт срещу Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед №1083/09.09.2019г. на Кмета на Община Балчик, обективирано в Протокол №
14 от 30.09.2020г., с което е определено обезщетение на собственика на имот ПИ
№48982.331.17 по кадастралната карта на с. Царичино, С.И.Р. за нанесена щета на
земеделска култура-царевица на площ от около 500 кв.м., в размер на 101.00 /сто
и един/ лева. С жалбата са изложени доводи за нищожност на решението поради
липса на компетентност. Направено е искане за обявяване нищожността на
оспореното решение. В условията на евентуалност жалбоподателят прави искане за
отмяна на решението като незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Чрез процесуалния си
представите дружеството уточнява, че не е налице хипотезата на чл. 194 от ЗУТ, поради
което липсват фактически и правни основания за издаване на решението по Протокола.
Твърди, че предвид специалната хипотеза на чл. 67 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, дружеството разполага с възможност и право да преминава през чужди имоти.
Изтъква, че в чл. 67, ал. 4 от ЗЕ е уреден реда за обезщетяване на нанесените вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
в т.ч. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Община Балчик, чрез
процесуален представител в депозирана молба с.д. №3881/16.03.2021г. изразява
становище за незаконосъобразност на подадената жалба, считайки, че обжалваното
решение е постановено в съответствие с чл. 194, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, като
обезщетението за причинените вреди от жалбоподателя е определено по реда на чл.
210 от ЗУТ. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното :
Делото е образувано пред
Административен съд гр. Добрич, който с Определение №335/13.11.2020г. е
изпратил преписката по подсъдност на Административен съд гр. Варна предвид
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК и с оглед седалището на
дружеството-жалбоподател в гр. Варна.
Административното производство е започнало по молба от
С.И.Р., ЕГН ********** *** до Кмета на Община Балчик, с която е поискано да се
сформира комисия, която да установи нанесените му щети в имот №48982.331.17 в
с.Царичино, изразяващи се в унищожаване на част от земеделската култура в
имота, в резултат на действия, извършени на 18.09.2020г. от служители на
ЕРП-Север - гр. Балчик по повод изправянето на електрически стълбове, намиращи
се в имота /л. 12 от адм.д. №567/2020г./.
Със Заповед № 1083/09.09.2019г. на Кмета на Община Балчик
е определен състава на комисията по чл. 210 от ЗУТ и са определени правилата за
работата й /л.7 от адм.д. №567/2020г./. С решение по Протокол № 14/30.09.2020г.
/л.8 от адм.д. №567/2020г./ на Комисията по чл.210 от ЗУТ на собственика на
имот ПИ №48982.331.17 по кадастралната карта на с. Царичино, С.И.Р. за нанесена
щета от „Електроразпределение Север“ АД на 18.09.2020г. на земеделска
култура-царевица на площ от около 500 кв.м., при извършване на ремонтни
дейности на електрически стълбове, е определено обезщетение в размер на 101.00 лв.
В Решението на комисията не е посочено основанието, на което се издава.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена от надлежна страна в срока по
чл. 149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следното:
Съгласно чл. 210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината. Съгласно ал.3 на същия член, решението на комисията се
съобщава на страните по реда на АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл.
215, ал.1 от ЗУТ, т.е. Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по
реда на чл. 215 от ЗУТ.
Съгласно чл. 210 от ЗУТ „Изготвянето на оценки и определянето на
размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се
извършват по пазарни цени, определени
от комисия, назначена от кмета
на общината.“ Съгласно чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти и титулярят на сервитута изплати
или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика,
и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Правомощията на Комисията по чл.
210 от ЗУТ са регламентирани в чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 64, ал. 1
и ал. 4 от същия закон - „Определянето на размера и изплащането на
обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.
210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от
независим оценител.“
Компетентността на органа е неговата правосубектност,
признатата от закона способност да бъде носител на права и задължения.
Компетентността на органа винаги е определена в съответния материален закон.
Нормите, които уреждат компетентност не могат да бъдат тълкувани разширително,
нито да бъдат прилагани по аналогия. Липсата на компетентност не може да се
санира. Само когато органът действа в рамките на предоставената му
компетентност – по материя, по място, по степен и по време, той упражнява
преодставената му от държавата власт, съобразно закона. Нарушаването на която и
да е от границите на компетентността води до некомпетентност. Издаденият от
некомпетентен орган индивидуален административен акт винаги е нищожен, тъй като
държавата не е предоставила валидно власт на органа да създава валидни права и
задължения за правните субекти. Няма значение коя от видовете компетентност е
нарушена.
Видно от изложеното, на Комисията по чл. 210 от ЗУТ са
предоставени права да определя размера на обезщетението при учредяване/възникване
на сервитутни права по реда на чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗЕ, но не и при нанесени
щети на земеделска култура. „Електроразпределение Север“ АД е извършило
ремонтни дейности в сервитутната зона на ВЕЛ Гурково, изразяващи се в изправяне
на три броя силно наклонени стълбове. Видно от Протокол № 14/30.09.2020г., тези
факти не се отричат от административния орган. Определянето на размера на
обезщетение при нанесените щети на земеделска продукция не е предоставено на
комисията по чл. 210 от ЗУТ, следователно същата е излязла извън
компетентността си при вземане на Решението. Липсата на компетентност е
особено съществен порок на административния акт, който води до неговата
нищожност.
Освен постановените
при липса на компетентност, нищожни са и актовете, които поради особено
съществени пороци в своята форма се дисквалифицират като правопораждащи
юридически факти за разпоредените с тях правни последици. В подкрепа на горните изводи е
факта, че в процесния Протокол не е посочено правното основание, въз
основа на което е взето Решението.
Нещо повече. Посоченото
Решение, макар и издадено в писмена
форма, не отговаря на нито едно от изискванията за съдържание на
административния акт, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Същото не съдържа
фактическите и правните основания за издаването му, което представлява винаги съществено
административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт. От така изложеното следва, че оспореният акт страда от съществени пороци, като липса на компетентност на органа, който го е
издал и не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт
посочени в чл. 59, ал.2 от АПК, които пороци са толкова съществени, че
обуславят неговата нищожност и съобразно чл.168, ал.2 от АПК съдът следва да се обяви нищожността му.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че Комисията по чл. 210 от ЗУТ се е произнесла в съответствие с чл.
194, ал.4 и ал. 5 от ЗУТ. Последните разпоредби възлагат задължение на собствениците
и обитателите на недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията
или за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и
изпълнение на комплексни геозащитни проекти /укрепване на свлачища, защита на
речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи/. Достъпът се
осигурява въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от
закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен
контрол. В случая в административната преписка липсват данни за издаването на
Заповед за достъп до имота, следователно горните норми не са приложимите
материалноправни разпоредби за издаване на оспорения акт и не сме изправени
пред хипотезата на чл. 194, ал.5 от ЗУТ, когато размера на обезщетението се
извършва по реда на чл. 210
и се изплаща в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.
За пълнота на изложението съдът следва
да посочи, че пострадалият собственик на имота от действията на служителите на
жалбоподателя не е лишен от правна защита. Независимо, че разпоредбата на
чл. 64, ал. 3, т. 1, б. „б“ от ЗЕ предвижда
възможност за представители на дружеството
на жалбоподателя да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват в тях дейности, свързани с експлоатацията на енергийните
обекти, включително извършване на ремонти,
разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ въвежда задължение за енергийното предприятие да
възстанови всички причинени щети в имота, нанесени при упражняването на
сервитутното право. Но пострадалият
собственик на имота може да предяви претенциите си по реда на ЗЗД и Закона за
опазване на селскостопанското имущество пред общите граждански съдилища.
При този изход на делото
съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, като по
направеното възражение от ответника за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, съдът съобрази следното. В съответствие с чл. 144 от АПК, приложение следва да намери чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно последната разпоредба размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде от 100 до 200 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и проведеното едно заседание, съдът счита, че са налице основания да бъде
присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно
100 лева, както и 50 лв. платена държавна
такса за образуване на делото.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение на комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №1083/09.09.2019г. на Кмета на Община
Балчик, обективирано в Протокол № 14 от 30.09.2020г., с което е определено
обезщетение на собственика на имот ПИ №48982.331.17 по кадастралната карта на
с. Царичино, С.И.Р. за нанесена щета на земеделска култура-царевица на площ от
около 500 кв.м., в размер на 101.00 /сто и един/ лв.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Е, сумата от 150.00 /сто и
петдесет/ лева, представляваща разноски по делото – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: