РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
17.01.2022г.,гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД №2820 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на К.Н.Й.-Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Р., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-001975 на Началник
група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на основание
чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка–прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателката намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че АУАН № 006686 от 24.09.2021г.
съставен от А.К.а-младши инспектор при
ОЗ СИГМА с-р СПС, ОДМВР-Пловдив не отговаря на истината. На посочената
дата и час е предоставила на сина си Н.П.Г. да управлява собствения й автомобил
след като същият вече е преминал успешно курса за водач на МПС от тази
категория и е положил успешно изпитите за теория и курмуване.
Процесуалният представител на
жалбоподателката в писмена молба от 12.01.2022г. изразява допълнителни
съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност на оспорения акт.
Претендира се отмяната на оспорената
заповед и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, в писмено становище намира
жалбата за неоснователна. Възразява относно прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения се излагат в молба,
депозирана на 22.12.2021г.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
-принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. на министъра
на МВР.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които, с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ, не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № 006686/24.09.2021г.,
който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: На
24.09.2021г., при проверка в гр. Раковски, ул. „Г.С.Раковски“ до № 188, в
посока изток-запад, около 22.00часа, е установено , че лек автомобил Ауди А с
рег. № РВ5433ВР, собственост на на К.Н.Й.-Г., е управлявано от Н.П.Г., който не
притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен. Съставен е АУАН 006686,
с който е иззето СРМПС част II и 2 бр.
рег. Табели № РВ5433ВР.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Следва изрично да се посочи, че в
АУАН № 006686/24.09.2021г. е описано нарушението извършено от Н.П.Г., изписано е
словесно нарушението като същото описание е отразено в мотивите на оспорената
заповед. Издадено е и Наказателно постановление № 21-1030-009951 от
20.10.2021г.
При
излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта
административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за
установена със съставения АУАН, като е възпроизвел направените вече
констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите
основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната
заповед за прилагане на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на
изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване
на установените факти и правните основания за издаването й, които са в пълна
кореспонденция помежду си. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от категорията на преустановителните ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се
налага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Предпоставка за издаването на заповед
с правно основание чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗдДвП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца е
извършено от собственик на МПС административно нарушение по чл. 102, ал.1, т.1
от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Нарушението
на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за
установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на
жалбоподателя. В случая АУАН №
006686/24.09.2021г. е подписан от Н.П.Г. без посочване на конкретни възражения. Изрично е
посочено, че няма възражения.
От
представените писмени доказателства по делото /л.14 и л.14-гръб по делото/ и от
изявленията на жалбоподателката се установи по категоричен начин, че МПС –лек
автомобил „Ауди а 4“ с рег. № ***е
собственост на К.Н.Й.-Г.. Същият автомобил на визираната в ЗППАМ дата е
управляван от лицето Н.П.Г., който не притежава СУМПС. От приетите по делото писмени
доказателства: правка за нарушител, заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС, свидетелство за управление на МПС, издадено на 05.10.2021г,
връчено на Н.Г. на 18.10.2021г., се установи, че към датата на издаване на
оспорената заповед Н.Г. не притежава свидетелство за управление на МПС.
Тук следва да се посочи следното във
връзка с твърденията на жалбоподателя и отразеното в молбата на ответника, че
към момента на съставяне на АУАН Н.Г. е издържал изпит за придобиване на
правоспособност на 27.08.2021г, отразено в Протокол № 1562/27.08.2021г.: Съгласно
чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. Но свидетелството, съгласно чл. 3, ал.
3 и чл. 50, ал. 2 ЗБЛД, е и идентификационен документ за самоличност на
българските граждани на територията на Република България. Следователно
свидетелството за управление на моторно превозно средство има две
удостоверителни функции.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в
качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.
171, т. 2а ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно
средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Съображение 2 от Директива 2006/126
сочи, че "Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства
са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване
на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се
установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството
за управление". Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства
имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между
държавите членки на издадените от тях свидетелства за управление – член 2,
параграф 1 от Директива 2006/126, и е довела до регламентирането чрез вторичен
акт на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се
издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство.
Съгласно
член 7, параграф 1 от Директива 2006/126 свидетелства за управление на превозно
средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и
поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в
съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ.
С оглед на легалната дефиниция,
дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на
моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с
обвързваща всички доказателствена сила установява релевантният факт –
правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно
средство .
Съгласно чл.150а от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Следователно правоспособен водач е
този, който удостоверява това си качество със "съответното
свидетелство" за управление на МПС. Несъмнено е, че "съответно
свидетелство" по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
"валидното" свидетелство по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а
"валидното" свидетелство е това, което удостоверява правата на
водача, в указания в същото срок, доколкото съгласно смисъла на чл. 151, ал. 9,
изр. последно, предложение първо от ЗДвП, подмяна на свидетелство за управление
на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност. Ето
защо неправоспособен е водачът, който няма съответното валидно свидетелство за
управление.
Установи се, че към дата 24.09.2021г., когато
е постановена процесната заповед, въобще не е издадено свидетелство за
управление на МПС на Н.Г..
Осъществен
е съставът на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. ПАМ е наложена на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице визираните
в цитираната норма обстоятелства.
Следва
да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК -
противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на
оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в
условията на обвързана компетентност.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
След
като са налице условията по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б.“а“от ЗДвП принудителна административна
мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в
условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на
самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната
част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за
Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“
от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за
издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага
санкция по цитираната разпоредба.
При наличие на посочените фактически
основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната
административна мярка, която е с период на действие в предвидения от закона
срок. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея
оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът
не претендира разноски и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Н.Й.-Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-001975 на Началник
група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/