РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7200
гр. София , 16.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110140668 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ 25467/12.07.2021г. от [фирма], срещу Б. Й. Л. за сумата от 423,46 BGN, ведно със законна
лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 26,54 BGN от
20.04.2020г. до 03.08.2020 г., мораторна лихва в размер на 38,45 BGNот 03.12.2020г. до
25.06.2021 г., такса разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 45
BGN, възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 165 BGN и разноски по делото, а
именно: държавна такса в размер на 25 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под
същия номер и със същата дата със страни Б. Й. Л. и [фирма], действащо чрез [фирма]. По
силата на последния контракт [фирма] поело задължение да обезпечи пред [фирма]
задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплата
възнаграждение 176 лева, разсрочено на вноски от 11 лева, платими заедно с месечните
вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от [фирма] в
полза на [фирма].
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на [фирма] се
1
установява, че едноличен собственик на капитала на същото е [фирма]. Основен предмет на
дейност на [фирма] е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че
печалбата на [фирма], от извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза на едноличния собственик [фирма].
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на [фирма]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с [фирма], доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на [фирма] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението,
разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране
на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
ап. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочената неустойка и такса за разходи. С оглед отхвърлената част от претенциите,
заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 17.48 лева за
държавна такса и над 34.97 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда
общ размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
2
25467/12.07.2021г. от [фирма], срещу Б. Й. Л. В ЧАСТТА за възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 165 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението
в размер на 45 лв. и за разноски над сумата от 17.48 лв. за държавна такса и над 34.97 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3