МОТИ.И към Присъда
№ 43 от 25.10.2019 г. на Окръжен съд Хасково, постановена по н.о.х.д. №
648/2018г.
Производство е
образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт, с който
против В.Т.Р. и И.Ж.М. са предявени обвинения за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а
именно: за това, че на 28.08.2016 г. около 03:35 часа в гр. Хасково, в района
на ул. „Васил Друмев“ № 13, в съучастие помежду си, като извършители, след
предварително взето решение в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние,
след като обсъдили въпросите за и против извършване на убийството и избрали
мястото, където да се осъществи същото, и като предварително се снабдили със
средството (първият - с прободно-порезно оръжие –
нож, вторият с тъп предмет – полицейска палка) за извършване на намисленото
престъпление, предумишлено умъртвили Л. Б.Б. – като
му нанесъл силен удар с нож, причинил прободно-порезна
рана в лявата половина на гърдите, проникваща в гръдната кухина, в следствие на
което са били прерязани магистрални кръвоносни съдове, което от своя страна
причинило кръвоизлив в гръдната кухина, довел до остра кръвозагуба, която е в
пряка причинно – следствена връзка със скоропостижно настъпилата за минути
смърт – за Р. и като с полицейската палка нанесъл силни удари в областта на
дясната предмишница (довели до кръвонасядане
в тази област) и на главата (където била причинена разкъсно-контузна
рана в окосмената й част с подлежащо кръвонасядане на
меките обвивки на черепа), като с поведението си е улеснил настъпването на общественоопасните последици (смъртта на Л. Б.Б.) – за М..
Участващият в
съдебното производство прокурор поддържа обвинението с уточнението, че по
отношение на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК е налице влязла в
сила оправдателна присъда. Твърди, че дадените в това производство обяснения на
двамата подсъдими са както взаимно противоречиви, така и опровергани от
показанията на разпитаните свидетели, като се започне от най-дребните детайли,
каквото е обстоятелството за употреба на кокаин от подс. Р., премине се през
срещата на Р., М. и св. Г. с Б. на бензиностанцията, наличните изходящи
обаждания от телефона на Р. към пострадалия, установените от показанията на
свидетелите заплахи оправяни от Р. към Б. часове преди убийството и изпратения
около 03.00ч. смс и срещата на двамата подсъдими с
пострадалия минути по-късно пред сградата на ул. „В. Друмев“ № 13 в Хасково,
позициите на двата автомобила, излизането на всеки един от участниците в сбиването
от колите, действията на Р. и тези на М. с държаното от всеки един от тях
средство, нанесеният от М. удар, отклонил вниманието на Б. от атаката на Р. и
попадането на удара с нож в областта на гърдите, причинило смъртта са тези
обстоятелства, които според прокурора дават основание да се приеме, че
обвинението за извършено престъпление по чл. 115 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК против двамата подсъдими е доказано. Пледира на всеки един
от тях да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54
от НК, около средния размер – за Р., около минимума – за М., които наказания да
се изтърпят при „строг“ режим, а гражданските искове – уважени, съобразно
правилото по чл. 52 от ЗЗД.
Повереникът на частния
обвинител/гр. ищец Сл. Б. и граждански ищец Св. К., в лично качество и като
законен представител на малолетния М.Б., изразява становище, че обвинението е
доказано. Иска съдът да постанови осъдителна присъда, като наложи на двамата
подсъдими наказания лишаване от свобода, съобразно поисканото от прокурора.
Изразява становище, че предявените граждански искове са доказани, респ.
основателни, поради което иска да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Частният обвинител
и граждански ищец С. Б. споделя изложеното от нейния повереник.
Гражданският ищец
Св. К., сама и като законен представител на малолетния М. Б., поддържа казаното
от повереника й.
Защитникът на
подс. М. акцентира върху следните обстоятелства: М. и починалия не са били в
конфликтни отношения, за разлика от тези между Р. и Б., срещата на
бензиностанцията била случайна, липсват доказателства за уговорена между Р. и Б.
среща, двамата подсъдими обикалят различни заведения и казина в Пловдив,
Свиленград, Капитан Андреево без да търсят контакт със З., не подсъдимите, а Б.
им звънял и търсил, тръгвайки си от заведението Елинор и обикаляйки центъра на
Хасково, около къщата на К., така че да ги срещне; такава среща се осъществила
на бул. „Съединение“, при което пострадалият нанесъл побой на Р., а двамата
бягайки от него отишли не в полицията, а на ул. „В. Друмев“ № 13. С оглед
действията на пострадалия при тази, втора среща и виждайки нападението над В. Р.,
подсъдимият М. нанесъл удара с палка за да защити своя приятел от по-високия,
здрав и едър мъж. Липсата на възприятия за държания от Р. нож и стремежът да
спре нападението над Р. са действия, които според защитата изключват умисъл за
убийство, осъществено в съучастие, а следва да се квалифицират като неизбежна
отбрана. Защитникът пледира М. да бъде признат за невинен и оправдан по
предявеното му обвинение, а алтернативно – да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият И.М.
поддържа изложеното от защитника си, дава подробни обяснения на съдебното
следствие, а в последната си дума иска от съда да постанови справедлива
присъда.
Защитникът на
подс. Р. започва своята пледоария с акцент върху криминалните регистрации на
починалия, които не са претърпели развитие в досъдебни производства и оттам,
недоверието на подзащитния му в органите на
полицията, довело до избор и място на среща пред дома на К., охраняван от
приятели на В.. Срещите на Р. с Б. на бензиностанцията „Газпром“,
преследването след това около ул. „В. Друмев“, нанесения на Р. от страна на Б.
побой, при който му били избити два зъба (на пешеходната пътека, бул.
„Съединение“) и финалния епизод установяването на двете превозни средства пред
дома на К., при налично и започнало от З. нападение над Р., според защитника
обосновават извод за породен, продължителен и съществуващ при последната им
среща у В. Р. страх от търсещият разправа с него Б.. Обстоятелствата, че първо Б.
слиза от своя автомобил, насочил се към Р., опитвал да му нанесе удари с ръце и
крак обосновават според защитника налично противоправно
нападение, което предвид намерения впоследствие в чантичката на починалия нож,
обуславя приложение на института на неизбежната отбрана. Вън от изложеното,
динамиката на ситуацията и породения страх у Р., който макар и да държал в ръката си нож
замахвал хаотично с него попада в хипотезата на чл. 12, ал. 4 от НК. Алтернативно
и доколкото липсват доказателства Р. да е възприел нападение с нож, а е
използвал такъв за самоотбрана, би било налице превишаване пределите й, но не и
пряк умисъл за умъртвяване на Б.. Установеното наличие на алкохол и наркотични
вещества в кръвта на последния, специфичното им действие и на комбинацията
между двете, обусловили агресивното поведение на починалия. В резюме защитникът
пледира Р. да бъде оправдан, а при установено превишаване пределите на
неизбежна отбрана да бъде признат за виновен по по-лекия състав, като му бъде
наложено наказание, съобразено с трудовата му заетост, младата му възраст и
продължителния ход на наказателното производство.
В.Р. споделя
изложеното от неговия защитник, изразява съжаление за стореното и иска от съда
на постанови справедлива присъда.
Настоящата
производство е второ по ред, образувано след като с решение по В.н.о.х.д.№
312/2018г. АС Пловдив е отменил присъда на ОС Хасково по н.о.х.д.№ 234/2017г. и
върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд на етап
разпоредително заседание. Самото производство пред въззивната
инстанция е било инициирано по жалби на подсъдимите/техните защитници, поради
което присъдата в наказателната й част, относно признаването на подсъдимите за
невинни в извършено от тях, в съучастие, като съизвършители
и оправдаването им за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК е влязла в
сила, поради неподаден протест, респ. жалба на частния обвинител.
Хасковски окръжен
съд като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и
във връзка с наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите Р. и М.
се познавали отдавна и се намирали в приятелски отношения. Движели се в една и
съща социална среда, като част от техните познати имали и криминални прояви. Р.
бил известен с прякора „А.“, а М. – с „Б.“. Двамата познавали и пострадалият Л. Б., известен като „З.“. Макар и да се
познавали, Р. и Б. били във влошени отношения.
Подсъдимият М. живеел
със свидетелката Р.Г. и обитавали апартамент в гр. *******, кв. *****, бл. **,
вх. *, ет. *. На 27.08.2016 г., в ранния следобед, М. отишъл на кафене със свои
приятели. Малко по-късно към тях се присъединил подсъдимият Р., който управлявал
лек автомобил „Мерцедес“ рег. № ******, собственост на неговата майка С.В.. В
колата Р. държал нож, който ползвал във връзка с работата във ****** *** **** ***,
а така също и палка, тип „полицейска“. Р. и М. не се били виждали продължително
време и започнали да си говорят какво са правили през цялото това време. Р.
споменал, че известно време пребивавал в ******, а след това в център за
лечение на наркотична зависимост. М. проявил интерес към темата и двамата
отишли в дома на Р., където продължили разговора. Привечер Р. предложил на М.
да отидат до Пловдив на казино. М. се съгласил и двамата с Р. поели към Пловдив.
Там посетили казино „Риц“, но за кратко проиграли
всички пари, с които разполагали и поели обратно към гр. Хасково. Р. откарал М.
обратно до жилището му в кв. ***** и му предложил да излязат по-късно вечерта. М.
се съгласил, прибрал се в дома си и поканил приятелката си Р.Г. също да се
присъедини. Последната му отговорила, че има планове със своята позната
свидетелката И.С. да отидат на нощен бар. Г. също предложила на М. да се
присъедини към тях, но той отказал поради уговорката си с Р..
Междувременно,
същият ден (27.08.2016 г.) пострадалият Л. Б. получил покана от негови
приятели, свидетелите Д. и З.П., да излязат вечерта. Б. живеел на съпружески
начала със свидетелката С.К., а двамата преди време кумували на Д. и З.П..
Последните били със свои познати от град София, които гостували в гр. Хасково
за почивните дни, и решили заедно да излязат. Тогава те се обадили на Б. и К.,
като ги поканили всички да отидат първоначално в заведение „Баркод“
в гр. Хасково, а след това на дискотека. Решили това да бъде заведение в
комплекс „Елинор“, който се намирал по пътя. Малко след 22:00 часа Б.,
съпрузите П. и техните приятели от гр. София се срещнали в „Баркод“,
а по-късно към тях се присъединила и К.. По това време в бара се намирала и
свидетелката Р.Г., която познавала всички от компанията. Седнала на тяхната
маса и започнали да разговарят. Престоят им в „Баркод“
продължил около два часа и към полунощ всички решили, че е време да тръгват за
комплекс „Елинор“, находящ се между Хасково и
Димитровград. Първоначално натам тръгнали С.К., съпрузите П. и техните приятели
със собствен автомобил. Б. решил да остане още известно време в „Баркод“, както и свидетелката Р.Г., която се колебаела,
дали да отиде на дискотека, но в крайна сметка решила и тя да посети комплекс
„Елинор“. Около половин част след тръгването на свидетелите К., Д. и З.П.
пострадалият решил, че е време да тръгват и казал на Г. да се приготви. Б.
използвал колата на К. – „Фолксваген Голф“ рег. № ******. Двамата с Г. поели
към комплекс „Елинор“, но в този момент по телефона се обадила свидетелката К.
и помолила Б. да й купи цигари. Той решил, че ще стори това от бензиностанция „Газпром“, която се намирала по пътя за нощното заведение,
извън гр. Хасково.
През това време Р.
и М. се готвели отново да излязат. Точно тогава Р. получил телефонно обаждане
от свидетеля И.Г., по прякор „Р.“. Същият работел като ******** на ****** ******
във **** ** **** ****, а познанството му с Р. датирало още от времето, когато
заедно учели в ******* училище в град Хасково. На 27.08.2016 г., около 21:00
часа, Г. се връщал от поредния ****** **** и управлявал товарен автомобил, като
навлязъл от Република Турция в България през ГКПП „Капитан Андреево“. При
преминаването служителите на пункта констатирали, че има извънгабаритен
товар и му наложили глоба, но тъй като Г. не разполагал с пари, решил да остави
камиона на пункта, да се прибере в гр. Хасково, да вземе пари и отново да се
върне на границата. За да се придвижи до Хасково, се обадил на различни свои
приятели и ги помолил да го вземат. Позвънил и на подсъдимия Р. със същата
молба, който му обяснил, че в този момент се намира извън Хасково, но ако успее
да си намери превоз и да се прибере, впоследствие щял да го закара обратно до
ГКПП „Капитан Андреево“. Г. ***, взел от дома си евро, след което се обадил на Р.
с молба да го закара до Свиленград. Подсъдимият Р. отговорил утвърдително и
двамата се уговорили той да мине през дома на Г.,***. Не след дълго Р.
пристигнал до посочения адрес с автомобила си „Мерцедес“, а Г. се качил в колата.
Подсъдимият Р. му обяснил, че трябва да вземат и М., с когото имали уговорка да
излизат. М. бил в апартамента си и когато колата пристигнала, слязъл долу и
поговорил с Р., който му обяснил каква е ситуацията. М. се съгласил да ги
придружи и да отидат заедно до граничния пункт, но ги помолил първо да отведат
свидетелките Р.Г. и И.С. до центъра на града. Така всички поели към центъра,
като двамата подсъдими седели отпред, а свидетелите Г., Г.
и С. на задните седалки. От свой познат, в близост до Икономическия техникум, М.
купил кокаин. След това продължили пътя си и когато стигнали до центъра на
града, оставили там свидетелките Г. и С.. И.Г. обменил Евро в левове на change – бюро, след което тримата потеглили към
Свиленград. Тъй като се налагало да заредят автомобила с гориво, Р. решил да
направят това по пътя, като имал намерение да спрат на същата бензиностанция „Газпром“, към която междувременно се бил насочил и
пострадалият Б., заедно със свидетелката Р.Г.. Около 00:36 часа колата с
двамата подсъдими и свидетеля И.Г. наближила бензиностанцията, навлязла в отбивката и спряла на бензиновата колонка, срещу която
имало монтирана камера за видео наблюдение. Р. слязъл от колата, казал на
служител на бензиностанцията да зареди с гориво, а той самият се насочил към
помещението с касите, за да плати. През това време М., който имал желание да
покара колата, също излязъл, заобиколил автомобила и
седнал на шофьорското място. На връщане Р. видял, че М. е сменил местата и
затова се насочил към предната дясна врата. Преди още да я отвори и да влезе,
видял, че към бензиностанцията приближава друг лек автомобил. Това била колата,
управлявана от Б.. При навлизането и спирането до бензиностанцията Б.
първоначално не забелязал колата на двамата подсъдими. Пострадалият спрял
„голфа“-а встрани, отдясно на сградата, в близост до вратата и компресора за
помпене на гуми. Б. се отправил към помещението с касите. На мястото, където
спрял, имало друга камера за видео наблюдение.
Р., забелязал
пристигането на Б. и се втурнал към лекия автомобил „Мерцедес“, в който се
намирали М. и Г., отворил предната дясна врата, седнал на дясната седалка,
поставил скоростния лост в положение „директна“ и сам запалил двигателя, след
което хванал волана, извил го надясно и извикал на М. да потегля веднага. В
този момент Б. забелязал лекия автомобил „Мерцедес“ и го разпознал, тъй като
знаел каква кола шофира Р.. З. се затичал натам, замахнал
с крак, а с ръка ударил колата, вече приведена в движение и бързо изтегляща се
от района на бензиностанцията. В колата, Р. продължил притеснено да подканва М.
да кара по-бързо, който това и направил, като ускорил скоростта. М. недоумявал
какво става и започнал да разпитва Р., който обяснил, че това е Л. Б., по
прякор „З.“. Лекият автомобил „Мерцедес“ се включил в отбивката
на пътя за навлизане в АМ „Марица“ в посока към Свиленград, като Р. започнал да
търси телефонен номер на Б., като първоначално попитал М. и Г. дали го нямат.
Двамата отговорили отрицателно. Докато пътували по магистралата, Р. се свързал
със свидетеля Д.Г., по прякор „И.“, който по това време се намирал в
заведението „Баркод“ и по-късно тази вечер също се
придвижил до комплекс „Елинор“. Г. нямал номера на Б. и след кратък разговор
затворил телефона на Р.. М., от своя страна, се досетил, че могат да вземат
телефонния номер от свидетелката И.С.. М. позвънил на свидетелката Р.Г., която
по това време била заедно със С., и я помолил да му изпратят номера. След малко
същият бил изпратен като SMS и М. го
продиктувал на Р., който го набрал и позвънил на пострадалия.
Самият Б., след
случката на бензиностанцията се качил в лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и се
отправил към комплекс „Елинор“, недалеч от бензиностанцията. Това се случило
вече на 28.08.2016г., около 00:41 – 00:43 часа. Пристигайки в комплекса,
пострадалият и свидетелката Р.Г. се присъединили към останалите от компанията –
свидетелите С.К., З. и Д.П. и техните познати. Точно тогава Б. получил
телефонното обаждане от подсъдимия Р., който още с първия си въпрос му поискал
обяснение за случилото се на бензиностанция „Газпром“.
Докато Р. разговарял по телефона, М. и свидетелят И.Г. мълчаливо наблюдавали
поведението му, но не можели да доловят какви са репликите на Б.. Първоначално Р.
мълчал, защото по това време Б. говорел от отсрещната страна на връзката. Малко
след това обаче Р. се ядосал и избухнал видимо изнервен, започнал да крещи на Б.
по телефона, да го обижда и ругае. Сред всички негови реплики ясно и отчетливо
се съдържали и заплахи за физическа саморазправа, като Р. викал на пострадалия,
че ще го убие и разправи с него. И М., и Г., които слушали през цялото време,
запомнили една от репликите на Р., отправена към Б.: „Ти не си вече фактор в
града“. На подсъдимия М. му станало странно поведението на Р., тъй като не
очаквал от него подобни реплики по адрес на Б.. Не след дълго спрели колата и
двамата подсъдими отново си разменили местата, като по нататък шофирал Р.. По
време на пътуването към ГКПП „Капитан Андреево“ напрежението у подс. Р. видимо
спаднало. Когато пристигнали до пункта, двамата подсъдими оставили Г. да си
свърши работата и да плати наложената му глоба. Това се случило малко след
01:30, което се потвърждава и от платежния документ за плащане на глобата,
върху който бил отразен часа на транзакцията. Докато Г. се занимавал с камиона,
Р. и М. отишли отново на казино в град Свиленград, а след посещението решили да
се връщат обратно. В този момент, около 02:00 часа, Р. получил телефонно
обаждане от Г., който след плащането на глобата се отправил с камиона към гр.
Хасково, но още в началото на магистралата товарния автомобил получил някаква
повреда и принудително спрял. Г. помолил Р. за помощ, който му отговорил, че
скоро ще пристигнат при него.
Двамата подсъдими
поели по АМ „Марица“ и не след дълго намерили мястото, където камионът бил
спрян. Г. се опитвал да намери повредата, но безуспешно. Обърнал се към Р. с
молба да се обади на баща си и да извика някой от техниците в неговата фирма на
помощ, но подсъдимият отговорил, че толкова късно през нощта това просто няма
да стане. Предложил на Г. ***, но свидетелят отказал, защото не можел да остави
камиона, натоварен със стока, на автомагистралата. По време на разговора и
докато тримата стояли до камиона, подсъдимият М. използвал и останалия кокаин,
оформил още по една линия за всеки от тях и те употребили дозите. След това
двамата подсъдимите си тръгнали към Хасково, а Г. останал до камиона.
Б. и неговата
компания били в комплекс „Елинор“. Там се намирали и много други негови
познати, с които той разменял поздрави и си говорели. Външно поведението му не
издавало притеснение. Приятелката му С.К. си спомня, че на два пъти излизал вън
от заведението, което обикновено правел, когато говори по телефона. Докато се
намирали там, пострадалият й споделил накратко, че някакъв тип го изнервял от
няколко дни. Въпреки това го казал със спокоен тон и видимо не изглеждал
притеснен. Освен това не му харесвала обстановката в „Елинор“ и предложил на
останалите от компанията да се преместят в дискотека „Сенс“,
която се намирала в центъра на град Хасково. Между 01:00 и 01:30 часа в „Елинор“
пристигнали свидетелите П.Г. и Д.Г., първият от които познавал Б., а отделно от
това познавал М. и Р.. Г. също се намирал в заведението „Баркод“,
докато пострадалият бил там, но в друга компания. При влизането му през входа
на „Елинор“ Г. забелязал, че Б. разговаря по телефона и го поздравил. В този
момент пострадалият вече приключвал разговора и се обърнал се към Г. с думите,
че някой иска „да го трепе“. Г. попитал кой е този някой и Б. му обяснил, че
става дума за В., по прякор „А.“. Тогава, в 01.13ч. на 28.08.2016г. от ползвания от подс. Р. телефонен номер *******е
регистрирано обаждане към телефонен номер ********** на Л. Б., двамата абонати
на „Виваком(справка по ЗЕС). Г. махнал с ръка
приемайки, че подобни заплахи са безсмислени. Докато се водели тези телефонни
разговори, двамата подсъдими пътували с лекия автомобил „Мерцедес“ към град
Хасково.
Престоят на Б. и
компанията му в „Елинор“ продължил около два часа. Освен проведеният разговор
по телефон, Р. изпратил и SMS на Б. около 03:15
часа, който е получен на номер *******, ползван от пострадалия. Съдържанието на
съобщението не е установено. Няколко минути след получаването на съобщението,
свидетелката К. видяла как Б. излиза вън от заведението около 03:20 часа,
разговаряйки по телефона и след приключването на разговора веднага се върнал
при нея, като й обяснил, че се налага да отиде до град Хасково, за да уреди
един въпрос и след това отново щял да се върне и я вземе. При напускането на
заведението К. видяла, че Б. е спокоен. Преди да тръгне с лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ от паркинга на „Елинор“, пострадалият се засякъл със
свидетеля Д.Г., който също си тръгвал и който му споменал, че по-рано тази
вечер подсъдимият Р. го е търсел. Б. се изсмял, качил се в лекия автомобил и се
отправил към град Хасково. В 3:23 часа Р. се обадил отново на Б., като
разговорът бил изключително кратък – само 37 секунди. Свидетелката К. направила
опит да се свърже с Б. два или три пъти, най-накрая успяла и в 3:26 часа. Л.
отговорил на обаждането й, като забързано и ядосано по телефона й отговорил да
си тръгва от заведението „Елинор“ заедно със свидетеля Д.П.. Б. бързо преодолял
краткото разстояние от комплекс „Елинор“ до Хасково, навлязъл в града, насочил
се към центъра и спрял на улица „Васил Друмев“ малко след 3:30 часа, следвайки
непосредствено колата на Р., с която пътували двамата подсъдими. Двете коли
били разположени близо една след друга по такъв начин, че лекият автомобил
„Мерцедес“ се намирал отпред, а зад него бил „Голф“ – а. Улица „Васил Друмев“
се намира в непосредствена близост до нощен бар „Сенс“
и от север пресича ул. „Г. Кирков“, а в южна посока се свързва с ул. „Климент
Охридски“ и ул. „Отец Паисий“. Малко след пресичане на ул. „В. Друмев“ с ул.
„Климент Охридски“, в южна посока, към центъра се намира заведение „Мемори“. В близост до мястото, където спрели двата
автомобила, по средата на улица „Васил Друмев“ съществува сграда със смесено
предназначение, като на първия етаж има търговски обекти. Сградата се намира на
адрес № 13 и на приземния етаж имало помещение за охрана. Именно в него по това
време на денонощието се намирали двама охранители – свидетелите Д.Г. и З.Ч.,
които играели табла. От двете страни на фасадата на сградата били разположени
камери за видео наблюдение, насочени към улицата. От другата страна на същата
улица „Васил Друмев“ са разположени сградите на хотел „Хасково“, в който се
помещава бар „Атлантик“, и на банков клон „Си Банк“,
като и на двете сгради били монтирани камери за видео наблюдение, насочени към
улицата. Б. излязъл от колата, същото направил и Р., който преди това взел намиращия
се в купето на автомобила нож. Веднага след Р. от дясната врата на мерцедес-а излязъл
и подсъдимия М., който носел „полицейска“-та палка. Б. носел преметната през
гърдите малка мъжка чантичка, в която бил и сгъваем джобен нож. Същата по вид
чантичка носел през рамото си и подсъдимия Р.. След като всички излезли в
пространството пред двете коли, Р. се втурнал към Б. и го атакувал, като
приклекнал и замахнал към него с дясната си ръка.
Пострадалият се намирал пред колата си, в близост до лявата врата, като при
замахването на Р. отстъпил и вдигнал левия си крак в опит да нанесе удар с
ритник. Нито един от двамата не успял да нанесе удар, при което Б. се насочил
напред, като направил повторен опит да нанесе удар с крак и Р. отстъпил леко
назад. Така, придвижвайки се в хода на схватката, Б. и Р. променили
местоположението си и се изместили в южна посока към ул. „Климент Охридски“.
Междувременно М. се намирал малко по-назад, държейки палката в ръка. Заобиколил колата на Р. и се промъкнал зад гърба на Б.,
като замахнал с палката в готовност да го удари, но
не успял да му нанесе удар, защото в този момент пострадалият замахнал за трети път с крак срещу Р., който продължил да
отстъпва. Виждайки, че М. е зад гърба му, Б. замахнал
с ръка към него, но не могъл да го достигне. М. продължил да пристъпва бавно
следвайки пострадалия. Така, в хода на взаимното им придвижване в южна посока и
тримата се озовали в пространството, където улица „Васил Друмев“ се включва в
ул. „Климент Охридски“. По време на всички тези действия Р. викал към Б., че ще
го убие, а пострадалият му повтарял да хвърли ножа или че той на свой ред ще го
убие. М. също крещял и викал, като тримата си разменяли заплахи и ругатни
взаимно. Този шум не останал незабелязан от свидетелите Г. и Ч., които излезли
на улицата да видят какво става. Виждайки свадата обаче, те не се намесили, а
единият се върнал до входа на сградата (З. Ч.), докато другият – св. Д. Г. останал
на средата на улицата да гледа. М. и Р. продължавали да правят опити да нанесат
удари на Б., който се опитвал да ги държи на разстояние и да не ги допуска
близо до себе си. М. замахнал повторно с палката към
главата на пострадалия, който избегнал удара. В замяна на това Б. му отвърнал и
ударил М. с лявата си ръка по главата. Тогава М. отново посегнал с палката,
като замахнал в посока отгоре надолу и към главата на
Б., който вдигнал ръка за да се защити. Именно тогава, докато Б. извършвал това
защитно действие с лявата си ръка, Р. пристъпил напред, замахнал
с ножа, който държал в дясната си ръка, и нанесъл пронизващ удар в гръдната
област на пострадалия. Този път ударът попаднал в тялото на Б. и острието на
ножа причинило прободно - порезна рана в областта на
гърдите. Веднага след нанасянето на удара Р. отстъпил назад. Б. се превил за
кратко и се опитал да достигне с лявата си ръка Р., но не успял. М. използвал
това, че пострадалият се намира в това превито положение, и му нанесъл
последователно два удара с палката в горната част на тялото и главата. След
нанасянето на втория удар свадата поутихнала, като тримата само продължили да
наддават откъслечни викове и заплахи, намирайки се в кръг един до друг. В хода
на схватката чантичката, която Р. носел през рамо, паднала на земята, Б. се
навел, вдигнал я и я метнал по посока на Р., след което се пресегнал и се
опитал да издърпа палката от ръката на М.. Свидетелят Д.Г. минал между двете
спрени коли и излязъл пред лекия автомобил „Мерцедес“, като се обърнал към
тримата, за да преустанови свадата. След това Г. се върнал няколко крачки назад
и докато минавал покрай спрения лек автомобил „Мерцедес“, видял на земята
часовник с позлатен корпус и напукано стъкло, вдигнал го във въздуха и попитал
на кого е. Тримата се приближавали вече към свидетеля и Р. казал, че часовникът
е негов, при което Г. се пресегнал и му го подал. През това време Р.
продължавал да крещи и да вика, като в промеждутъците се включвал и М.. Точно
тогава Б. се свил от болка и казал, че не му е добре. Тази вечер той носел
светлосива тениска, по която се появило червено петно кръв. Пострадалият се
обърнал към Г. и го помолил да извика „Бърза помощ“. Г. му казал да седне и да
си почине на един пластмасов стол, който се намирал до входа на сградата, след
което се обърнал към двамата подсъдими и им казал да си тръгват. Те го
послушали, качили се в лекия автомобил „Мерцедес“, Р. държейки ножа, М.
полицейската палка. Подсъдимите отново излезли, приближили се към седящия на
стола Б., при което Г. повторно им казал да се махат от там. Едва след
повторното нареждане на свидетеля двамата си тръгнали. Междувременно Г. се
обадил на тел. 112 и помолил да бъде изпратена линейка, като продиктувал точния
адрес. След това Г. се обадил по телефона и на свидетеля Ф.К., който по-рано
тази вечер минал да ги види двамата с Ч., а след това отишъл в близо
разположения нощен бар „Сенс“. Г. направил това,
защото знаел, че К. познава Б. и се намира наблизо, като по телефона му обяснил,
че пострадалият е наръган и се нуждае от помощта му. К. веднага излязъл от
нощния бар и отишъл до мястото, където се намирали Г. и седящият на стола Б.. К.
веднага видял, че пострадалият е в лошо състояние, започнал да го пръска с вода
и да му повтаря, че съвсем скоро ще дойде линейка. Наистина, до няколко минути
пристигнал екип на „Бърза помощ“ и спрял на улица „Васил Друмев“. Тъй като
лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с който Б. дошъл, се намирал на неудобно
място и препречвал движението, К. влязъл в него, запалил двигателя и го
преместил малко по-надолу на улицата.
Медицинският екип
пристигнал за изключително кратко време – след телефонното обаждане на
охранителя Г. до тел. 112, сигналът бил предаден в ЦСМП – Хасково в 3:42,
специализираният автомобил на „Бърза помощ“ потеглил в 3:43 и само три минути
по-късно, в 3:46 вече се намирал на мястото на инцидента. В състава на
медицинския екип участвал дежурният по това време фелдшер С.С.,
който веднага прегледал пострадалия и установил състоянието му. Още в самото
начало констатирал широко отворени неподвижни зеници, липса на дишане, на
сърдечна дейност и на пулс, поради което С. се обърнал към присъстващите с
думите, че пострадалият вероятно е починал, но въпреки и заради настояването на
Г. и К. с тяхна помощ, поставили тялото на Б. в линейката и веднага потеглили. По
пътя към болницата свидетеля С. още един път проверил физиологичните реакции на
Б.. Забелязвайки кръвта, С. повдигнал тениската на пострадалия и видял прободната рана в лявата част на гърдите. Веднага след
пристигането в ЦСМП св. С. докладвал на дежурния лекар, който за трети път
извършил преглед на Б., но отново само за да потвърди, че пострадалият няма
жизнени функции и е настъпил летален изход. Свидетелят К. не влязъл вътре в
линейката, а пътувал след нея с кола и пристигнал само след няколко секунди.
Именно на него съобщили първо за смъртта на Б.. К. разполагал с телефонния
номер на свидетелката С.К. и й телефонирал, като й казал, че трябва да дойде в
„Бърза помощ“, но без да й казва за смъртта на Б., а само отбелязал, че нещо се
е случило с Л.. Към момента на обаждането К. вече се намирала у дома, тъй като
само 15-20 минути преди това била оставена пред тях от свидетелите З. и Д.П..
Първо оставили К. вкъщи, а след това сем. П. тръгнали към жилището на
свидетелката Р.Г.. Точно тогава, след разговора с К., К.
им се обадила, че трябва да се върнат и отново да я вземат, защото нещо лошо се
е случило с Б.. Така в ранните часове, сутринта на 28.08.2016 г., К., съпрузите
П. и Г. ***. Когато отишли на място, К. ги посрещнал и се опитал да намери
по-внимателен начин за съобщаване на новината, но от присъствието на
пристигналите полицаи и тялото на Б., покрито на носилка, в крайна сметка К. и
останалите узнали за случилото се. Отзовалите се на сигнала дежурни полицейски
служители веднага задали рутинни въпроси на К. и П. какво знаят по случая. На
въпроса дали Б. е имал някакви врагове или скорошни проблеми, в началото П.
отговорил отрицателно, но след няколко минути си припомнил, че същата вечер
пострадалият му се оплаквал от заплахите, получени от подсъдимия Р. и веднага
насочил полицаите да търсят него.
В същото време
след напускане на мястото на деянието подсъдимите тръгнали по улица „Добруджа“
и близо до адрес с № 40 на същата улица, решили да оставят колата между една
гаражна клетка и голямо саморасло дърво. Недалеч имало жилищен блок с паркинг.
След като паркирали колата, вървейки Р. и М. се върнали до центъра на града,
като по пътя М. се обадил на свидетелката Р.Г., която в този момент се намирал
в нощен бар „Джой“. М. й казал по телефона веднага да
си тръгне от нощния бар и да отиде при тях, като си уговорили среща до сградата
на „Бизнес центъра“. Тъй като мястото не било много далеч от нощния бар, след
няколко минути Г. пристигнала с такси при тях. Двамата я чакали на стълбите до
„Бизнес центъра“, видимо притеснени, като особено подсъдимият Р. изглеждал
силно уплашен. Г. забелязала, че са без кола и попитала какво става, на което М.
отговорил, че имали спречкване с Л. Б. „З.“ и станал голям проблем. Точните му
думи били: „В. май направи беля“. Р. не можел да обясни нищо конкретно, само
уплашено повтарял да не си тръгват и да не го оставят сам. Виждайки състоянието
на двамата, Г. също започнала да се притеснява и казала на М., че трябва
веднага да се приберат у дома. Така те тръгнали от „Бизнес центъра“ и оставили Р.
сам, но преди да се насочат към адреса, на който живеели, решили да минат
отново през улица „Васил Друмев“, за да видят какво става там. Този път обаче
се приближили в посока от заведение „Мемори“ към
мястото, където улица „Климент Охридски“ пресича улица „Васил Друмев“, но без
да доближават прекалено близо. Само се опитали да погледнат от далеч дали се
случва нещо до жилищната сграда на улица „Васил Друмев“, пред която се разиграл
инцидента. Не успели да видят присъствието на линейка, полиция или други хора,
поради което решили да се приберат вкъщи пеша. След като се прибрали, легнали и
се опитали да си починат. М. се събудил малко преди обяд на 28.08.2016 г. и
излязъл да си купи кафе. От съседи разбрал, че е идвала полиция да го търси, но
в съседния блок № **, където имал постоянна адресна регистрация, а не в блок № **,
където живеел на квартира със свидетелката Г.. Така М. заподозрял, че вероятно
нещо не е наред и решил сам да отиде доброволно до РУ – Хасково. На следващия
ден (29.08.2016 г.) там също доброволно се явил и подсъдимия Р. и дал обяснения
за случилото се. Нито един от двамата подсъдими не отишъл впоследствие да
прибере и да се погрижи за лекия автомобил „Мерцедес“, с който се придвижвали в
нощта на инцидента. Той продължавал да стои паркиран на същото място, на което
го оставили М. и Р. в ранните сутрешни часове на 28.08.2016 г. Така автомобилът
престоял около десетина дни и започнал да привлича вниманието на живущите в
близкия жилищен блок. Една от тях била и свидетелката Л. О., обитаваща
апартамент, под прозореца на който бил паркиран процесния
автомобил. Тя споделила съмненията си със свой съсед, свидетеля П.А., който бил
пенсиониран полицай. Той се обадил в полицейското управление, за да подаде
сигнал за изоставената кола и оттам получил отговор, че същата кола е обявена
за общодържавно издирване. А. веднага обяснил къде е паркирана, като на адреса
разследващите органи извършили оглед на колата на 08.09.2016 г.
В хода на
образуваното досъдебно производство и започналото разследване така и не било
установено къде се намират оръжията за извършване на престъплението – ножът, с
който Р. нанесъл фаталния удар, и полицейската палка, с която М. ударил Б..
Разследващите органи иззели от дома на подсъдимия Р. друг кухненски нож, за
който е установено, че не е послужил за извършване на убийството.
Съдебно-медицинските
експертизи на труп и по писмени данни сочат, че по тялото на Б. са установени: прободно - порезна рана в лявата половина на гърдите,
проникваща в гръдната кухина, с раневи канал през
гръдната стена, завършващ сляпо в областта на средностението;
срязване на магистрални кръвоносни съдове в средностението
(артериалният раменно – главов проток и прилежащите
му съдове, горна празна вена, дясна вътрешна яремна
вена и прилежащите им съдове); кръвоизлив в гръдната кухина. Колапс на белите
дробове. Оток на мозъка. Циркулаторни разстройства на
вътрешните органи.; прободно - порезна рана на лявото
бедро; разкъсно - контузна
рана в окосмената част на главата с подлежащо кръвонасядане
на меките обвивки на черепа; охлузване с кръвонасядане
на гръдния кош под дясната мишница и кръвонасядане на
дясната предмишница. Според експерта причина за
смъртта е прободно – порезна рана в лявата половина
на гърдите, в резултат на която са прерязани магистрални кръвоносни съдове и е
последвала остра кръвозагуба с кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е била
неминуема и е настъпила за минути – пет/шест. Раната е от остър предмет с прободно – порезно действие, притежаващ остър връх и един
режещ ръб, с дължина не по-малка от 14 см, на каквато е проникнало острието,
ширина 3 см, с каквато дължина е видимата цепка на гърдите /дължина на ръбовете
на раната при затворено положение/ и гръб на острието поне 2 мм. Ударът,
причинил това нараняване е нанесен в посока отляво надясно, отгоре надолу и
отпред назад спрямо изправено положение на тялото на пострадалия. В момента на
нанасянето на удара нападателят и пострадалият са били обърнати с лице един към
друг. Останалите наранявания не са в причинна връзка с настъпилата смърт. Прободно – порезното нараняване на дясното бедро също било
причинено от остър предмет с прободно – порезно
действие, с остър връх и един режещ ръб, като ръбовете на тази рана също са с
дължина 30 мм в затворено положение, а дълбочината на проникване на
острието е 4 см. Разкъсно-контузната
рана в окосмената част на главата според съдебния лекар е причинена от умерено
силен удар с или върху тъп предмет, като липсват поражения на костта.
Разположението й изключва да е получена при падане на терена от собствен ръст.
Охлузването с кръвонасядане на гръдния кош под
дясната мишница и кръвонасядането на дясната предмишница могат да се дължат или на удар, или на триене
или притискане с или върху твърд, тъп предмет, но така също и на стискане с
ръка или усукване на дреха, с която пострадалият е бил облечен. Изброените наранявания не се
причисляват към т.нар. „защитни“ наранявания. Разкъсно-контузната
рана в окосмената част на главата, посоча експертът е увреждането, което може
да се обясни с нанесен удар с твърд, тъп предмет с характеристиките на палка.
От друга страна и след нанасянето на удара в областта на гърдите,
от който е последвала смъртта, Л. Б. е можел да се придвижва и да извършва
самостоятелни действия за не повече от
около 5-6 минути. Това е времето, през което от наранените кръвоносни съдове се
изпомпва около 1,5 - 2,0 литра кръв и дееспособността рязко спада. Двете
прободно порезното наранявания на гърдите и лявото бедро
са причинени от предмет спадащ към групата
на острите предмети с прободно-порезно действие,
притежаващ остър връх и един режещ ръб. Предметът причинил първото от
двете наранявания е с дължина на режещият клин не по-малка от 14 см., с протежение 14 см от върха към дръжката
е с ширина на режещия клин не по-голяма от 30 мм, има гръб с ширина не
по-малка от 2 мм., а този, причинил второто нараняване е с дължина на режещият
клин не по-малка от 3-4 см., протежение 4 см от върха към дръжката и е с ширина
на режещия клин не по-голяма от 30 мм, с гръб широк не по-малко от 2 мм.
При
освидетелстване на подс. М. на 28.08.2016 год. съдебният лекар е констатирал и
отразил в удостоверението и експертизата си умерено изразен травматичен оток в
областта на лявата скула, докато при подс. Р.(освидетелстван на 29.VIII.2016 год.) са установени: контузия /болка/ в лява
слепоочна област, охлузване и кръвонасядане на дясно
бедро и драскотина на лявата китка.
Химическите
експертизи установяват, че във взетите при аутопсията на Л. Б. проби съдържат
алкохол в количество 0,70 на хиляда в кръвта, 0.80 на хиляда в урината и
наличие на наркотични вещества: кокаин и метаболити в
урината – 0,030 мг%. В пробата от урина на подс. М.
се установява наличие на тетрахидроканабиноли – над
0,005 мг% и на кокаин и метаболити
– 0,070 мг %.
Комплексни
съдебнопсихиатрични и психологически експертизи, назначени в съдебното
следствие, установяват, че: 1. Подс. В.Р. не страда
от психическо заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си към същия момент.
Поведението и намеренията му нямат болестна мотивация. При него е налице
Разстройство на личността от смесен тип с превалиране
на асоциалните черти, но психичното му състояние няма болестен характер. 2 Подс. И.М. не страда от психическо заболяване и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи
постъпките си към същия момент. При него е налице акцентуация
на личността от с превалиране на асоциалните черти,
но и това психичното състояние няма болестен характер, а поведението и
намеренията му също нямат болестна мотивация. Съдът даде вяра на тези
заключения, а не на изготвените в ДП, поставили акцента при отговора на
поставените задачи върху осъжданията на двамата подсъдими и изготвените
характеристични справки, а не на проведените беседи и изследвания на Р. и М..
По досъдебното
производство са били назначени три единични и една тройна видео-технически
експертизи, в които експертите изброяват и конкретизират касаещите
делото файлове от записи на камери от сградите на ул. „В. Друмев“ и от
бензиностанция „Газпром“, а така също описват и
детайлизират заснетите от техническите устройства събития. Експертите не са
идентифицирали лицата от записите, но същевременно всички са категорични, че
записите не са манипулирани/не са установили намеса върху записаната
информация; таймкодът, вкопиран
в изображението, не се прекъсва; след извличане от видеозаписа на държаните от
лицата предмети, същите са били съпоставени с примерни изображения на сходни
предмети, обусловили категоричния извод, че лице 2 държи нож, а лице 3
„полицейска палка“.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите: С.Л.Б.,
С.М.К., П.Г.Н., С.Б.С., Д.К.П.; З.Н.П., Р.Е.Г., Д.В.Г., И.С.С.,
З.А.Ч., П.Д.А., И.П.Т., В.Б.А., П.Х.Г., Д.В.Д. (за всички по чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), П.Р.Г., Х.П.Д., Н.М.Г., Р.А.Г.
(приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
от НПК), И.Л.С. (по чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и
2 НПК), Д.Д.Г. ( по чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 , т. 1 НПК), Ф.И.К. (по чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК), Л. О. О. (по чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК), И.С.Г. (по чл. 281, ал. 3 и 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК), Г.М.Г., Х.Г.Х., М.К. Г. и Х.Б.Б., експертизите, протоколите за оглед, претърсване и
изземване, останалите писмени доказателства, приобщените веществени,
непосредствено възпроизведените в съдебно заседание видеозаписи, частично и от
обясненията на подсъдимите Р. и М. (по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК), както
и показанията на св. И. Г.. Показанията на свидетеля съдът цени в частта им
относно съвместното им(с подсъдимите) пътуване от гр. Хасково до ГКПП „Капитан
Андреево“, срещата с починалия Б. на бензиностанция „Газпром“,
отправените от Р. към Б. ругатни, псувни и закани със саморазправа, повторната
им среща в близост до с. Капитан Андреево, но без изнесеното от свидетеля
обстоятелство, че подс. Р. поискал и взел от камиона нож - кухненски, за рязане
на хляб, с отварачка в близост до дръжката. Единствено този свидетел споменава
това, като подс. Р. категорично отрича да е искал и взел нож от камиона на Г..
Другият подсъдим също не изнася така данни, а с изключение на момента, в който оглеждал
извънгабаритния товар на камиона е бил в
непосредствена близост до превозното средство, св. Г. и подс. Р.. Още повече,
че и Р. и М. сочат, че в момента, в който се връщат до камиона на св. Г.,
последният е предприел дейности по открване на
повредата, като кабината е била вдигната. При това положение да се вземе нож от
кората на вратата на камиона, както уместно отбелязва защитата, е невъзможно,
поради което съдът отхвърли показанията на св. Г. в тази им част. Обясненията
на двамата подсъдими в частта, в която говорят за предшестваща свада и нанесен
им побой от Б. ***, при който инцидент били избити зъби на подс. Р., съдът прие
за защитна теза. Освен, че липсват каквито и да било други доказателства за
изнесеното медицинските експертизи обекти но не установяват описваните от Р. и М.
значителни по вид и характер увреждания. Действително медицинските документи от
дентален специалист сочат, че на Р. липсват два зъба,
но той не се е ангажирал със становище кога е станало това. По-същественото е,
че вещото лице д-р Е. при прегледа и освидетелстването на подс. Р. не е
установил и съответно описал такава травма в своето заключение, наред с
детайлно отразените в експертизата увреждания: контузия /болка/ в лява
слепоочна област, охлузване и кръвонасядане на дясно
бедро и драскотина на лявата китка. Казаното важи и по отношение на М. при
който съдебния лекар е установил травматичен оток в областта на лявата скула и
изнесеното от подсъдимия, че З. му нанесъл два-три удара в областта на лицето и
главата не съответства на обективно установените травми. Нещо повече. Мястото
на което двамата подсъдими твърдят, че Б. ги засякъл с колата си и им нанесъл
побой се намира на оживен булевард, в центъра на гр. Хасково, с две платна за
движение, всяко с по две ленти, т.е. пътят е с достатъчна широчина даваща
възможност за заобикаляне на спрял пред колата на подс. Р. друг непознат нему
автомобил. Вън от изложеното алогично и лишено от житейска логика е уплашеният
месеци преди деянието от Б. подс. Р., който минути преди инцидента на ул. „В.
Друмев“ е бил пребит от починалия, при установяване на автомобилите на
посечената улица пръв да излиза от колата си, държейки нож и да се отправя
стремглаво към превъзхождащия го физически, по ръст и тегло, Л.. Последният пък
няма никакво основание само минути след като е набил двамата подсъдими отново
да тръгва да ги преследва. Изложеното даде основание съдът да изключи тази част
от обясненията на подсъдимите от доказателствената
съвкупност. Изнесеното обслужва защитната теза за осъществено от Б. нападение,
като епизод предхождащ втората и завършила с летален край за него среща, но за
налично от починалия над Р. нападение, довело до отбрана както от него самия,
така и от подс. М., доказателства няма. Вън от това, на практика няма спор
между страните в производството по фактите, че на инкриминираната дата и място,
управляваният от подсъдимия Р. автомобил, в който пътувал и подс. М., следван
непосредствено от колата управлявана от Б., спират в близост един зад друг
първо „мерцедес“-а, след него „голф“-а на ул. „*****“ № *** в гр. Хасково, пред
дома на лицето К., охраняван от познатия на починалия свидетел Ч., както и
познатият и на Б. и на Р. – св. Г.. Безспорно също така е, че подс. Р. излиза
от автомобила държейки в дясната си ръка нож, скрит зад тялото и се отправя към
слезлия от своята кола непосредствено след него Б.. В това време от л.а.
мерцедес слиза и подс. М., който държи в ръката си предмет – полицейската палка
и се отправя към Л. Б.. Няма спор и относно това, че в уличното спречкване
между тримата, всеки един е опитвал, нанасял и получавал удари. Основното
обаче, че при сбиването подс. Р. държи в ръката си
нож, замахва и нанася на пострадалия най-малко два удара, при които причинява
нараняванията в областта на крака и в гръдната кухина, второто от което
причинява и смъртта на Б.. Безспорно е, че момента, в който смъртоносния удар
нанесен от Р. попада в областта на гърдите, починалият Б. е вдигнал лявата си
ръка в опит да се защити и предотврати удар от нападащия с полицейската палка М..
Спорът е правен и
се заключава в това налице ли е непосредствено и противоправно
нападение от страна на Б. над Р., налично ли е то към момента на причиняване на
уврежданията на починалия от подсъдимите и след това дали е налице превишаване
пределите на неизбежната отбрана, респ. дали тава превишаване не се дължи на
уплаха или смущение. Отговорът на последните две алтернативни възражения е
обусловен от положителното становище по първото, а настоящият състав на ОС
счете, че описаните по-горе факти дават категорично заключение за това, че Л. Б.
не е осъществил противоправно нападение над подс. Р., който сам и с помощта на другия подс. М. да се
брани от такива действия. Точно обратното. Р. пръв напада пострадалия, с нож в
ръка, а Б. е невъоръжен. Подсъдимият Р. приближава пострадалия и пръв замахва
към него, опитвайки да нанесе удар с лявата си ръка, докато зад гърба си, държи
ножа в дясната. При започнато и осъществено от Р. нападение с нож, подпомогнат
и от подс. М., който пък излиза от колата с полицейската палка, да се говори за
обратното и че Р. се защитавал, а М. увещавал Б. да преустанови побоя, е
несериозно. Обстоятелството, че тримата участници в схватката променят
местоположението си в динамиката на спречкването и съответно всеки един от тях
се явява в даден момент нападащ, в следващ - отбраняващ се, не може да игнорира
факта, че началото на нападението е поставено от подс. Р.. В този смисъл е
безпредметно да се обсъжда дали е допуснато превишаване на пределите на
неизбежната отбрана, дали това се дължи на уплаха, или смущение.
При установените
факти съдът прие, че подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М. са осъществили от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 115 вр. чл.
20, ал. 2 от НК защото на 28.08.2016 год. около 3:35 часа в гр. Хасково, в
съучастие, като съизвършители, умишлено умъртвили Л. Б.
***. От обективна
страна е установено, че на 28.08.2016 г. около 03.35 часа, двамата подсъдими –
приятелите В.Р. и И.М., решили да се саморазправят с Л. Б. – „З.“, когото преди
това Р. обиждал и псувал в телефонни разговори помежду им. За целта, те отишли
пред жилището на К., в ****** на гр. Хасково, охранявано от приятели на подс. Р.,
познати и на починалия. След спирането на двете коли пред сградата на ул. „*****“
№ ** и слизането на участниците в сбиването от колите, двамата подсъдими се
приближили към него, Р. държейки нож, а М. – полицейската палка. И докато
първият приближил Б. фронтално, М. бил зад пострадалия. Установено е също, че
подсъдимият М. по времето когато Р. и Б. опитвали взаимно да си нанесат удари, с
държан в дясната си ръка си предмет – полицейска палка – замахнал
към пострадалия, който се обърнал към
нападателя си и инстинктивно вдигнал лявата си ръка да се предпази от удар в
главата. Точно в този момент, възползвайки се от обстоятелството, че вниманието
на Б. е ангажирано от М., другият подсъдим нанесъл от дясно наляво, отгоре
надолу и отпред назад удар с нож, държан в дясната си ръка, който удар попаднал
в областта на гърдите. Вследствие на този удар били срязани магистрални
кръвоносни съдове, причинили остра кръвозагуба и излив
в гръдната кухина, довело до смъртта на Б. минути след удара. Фактът, че на процесната дата и час двамата подсъдими са били на
местопроизшествието, е установен по безспорен и несъмнен начин не само от
техните обяснения, но и от показанията на свидетелите Г. и З., както и от
видео-техническите експертизи, а и възпроизведените в съдебно заседание
видеозаписи. Без значение е кой от подсъдимите е нанесъл смъртоносния удар
защото е установено участието на всеки от тях в нанасянето на удари по главата
на пострадалия – от подс. М., в областта на гърдите – от подс. Р.. И от субективна
страна между двамата подсъдими е налице съучастие при нанасяне уврежданията на
пострадалия, предвид наличието на общност на умисъла. Всеки едни от тях, освен
съзнаване на собствения си умисъл за причиняване на уврежданията е съзнавал и
умисъла на другия за причиняване на тези увреждания, което безспорно се
установява от факта, че и двамата подсъдими са били въоръжени с предварително
приготвени полицейска палка (М.) и нож (Р.), както и от последователността и
синхрона на техните действия. Двамата са действали задружно за осъществяване на
изпълнителното деяние като съизвършители. Всеки един
от тях е дал своя принос в извършване на деянието. Престъплението двамата
подсъдими са извършили при внезапно възникнал, пряк умисъл за осъществяването
му. Всеки един от подсъдимите е нанесъл удари с предмет – нож в сърдечната
област (подс. Р.) и полицейска палка в главата (подс. М.), като тези удари са
били насочени в гръдната кухина и главата на пострадалия, където безспорно се
намират жизнено важни човешки органи – сърцето и главния мозък, чиито
увреждания могат да доведат до смърт. Това обективирано
поведение на двамата подсъдими, насоката и силата на извършените от всеки от
тях действия, начина на извършването им, използваните средства за засягане на
жизнено важни области – гръдната кухина и главата на пострадалия, дори след
като вече е получил прободно-прорезната рана
обуславят именно наличието на пряк умисъл, предвид осъзнато от тях поведение.
Всеки един от подсъдимите е имал представа за общественоопасния
характер на своите действия, съзнавал е, че с нанасянето на тези удари в
жизненоважна област с нож и палка, може да бъде причинена смъртта на
пострадалия, поради което не може да се приеме, че те само са допускали нейното
настъпване. В тази връзка е и установеното в заключението на съдебно медицинска
експертиза, че раната в гръдната кухина е причинена от нож, а тази в окосмената
част на главата от умерено силен удар с твърд тъп, като е изключено да е
получена от падане на терен. Вещото лице е категоричен: смъртта е била
неизбежна и е настъпила за минути. От това следва единствено възможния извод,
че подсъдимите са желаели смъртта на Б.. Умисълът им се извлича, не от техните
изявления, а от поведението, в което се е обективирал.
След като от обективна страна подсъдимите са направили всичко необходимо да
причинят смъртен резултат, то от субективна са действали с пряк умисъл. Ето
защо действията им следва да се квалифицират като убийство, извършено в
съучастие по смисъла на чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Причините за
извършване на деянието се дължат на употреба на алкохол и наркотични вещества,
снижените морално - волеви задръжки, довели до физическа саморазправа, криво
разбран приятелски дълг (за М.) и незачитане на човешкия живот.
Подсъдимият В.Р. ***,
характеристиката му по постоянен адрес, съдържа единствено негативни данни,
докато св. Г.го описва като изключително способен и отговорен ученик. Р. е ******
гражданин, със **** образование, не е **** и работи във фирмата на *****.
ДСМПИС разкрива затруднено материално положение, въпреки, че е разполагал със
значителни средства, ползвал е множество коли, а както става ясно от неговите
обяснения е обитавал самостоятелно жилище. Справка за съдимост сочи, че е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и осъждан
веднъж, като му е бил наложено наказание пробация, изтърпяно на 08.07.2016г.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината обстоятелства.
Към последната група спадат относително младата възраст, подробните обяснения
на досъдебната и съдебната фаза на производството; както и проявеното разкаяние
и съжаление при последната му дума. Отегчаващите отговорността обстоятелства
са: предходните осъждане и освобождаване от наказателна отговорност,
изключително негативните характеристични данни, дръзкият начин на осъществяване
на деянието и стремежът да се саморазправи с починалия на публично място и на
всяка цена въпросната нощ, както и това, че настоящото престъпление е извършено
дни след като е изтърпял предходно наказание. За престъплението по чл. 115 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от 10 години до 20
години. При така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на
наказанието, съдът прие, че е налице паритет на имащите значение за
отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК
определи наказание „лишаването от свобода” в размер на 15 (петнадесет) години,
което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Този относително
продължителен срок на наказанието отговаря на обществената опасност на самото
деяние и конкретния деец. На основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан; считано от
30.08.2016г. Посредством така определеното по вид и размер наказание; с което
подсъдимия бъде изолиран от обществото за един относително продължителен
период, ще се постигат целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Подсъдимият И. живее
в ***, в характеристиката му по постоянен адрес са посочени единствено негативни
данни. М. е ****** гражданин, със ***** образование, не е *****, но към момента
на деянието е живеел на ***** ***** и е работил спорадично в различни
заведения. ДСМПИС разкрива затруднено материално положение. Справка за съдимост
сочи, че е осъждан четири пъти, като му са били налагани наказания пробация, последното от които изтърпяно на 12.07.2012г. При
определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите вината
обстоятелства. Към последната група спадат относително младата възраст,
подробните обяснения на досъдебната и съдебната фаза на производството; проявеното
разкаяние и съжаление при последната му дума. Отегчаващите отговорността
обстоятелства са: предходните осъждания, изключително негативните
характеристични данни. За престъплението по чл. 115 от НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода” от 10 години до 20 години. При така
посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието,
съдът прие изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
което наред с факта, че не той е причинил смъртоносното нараняване доведе до
определяне на наказанието по реда на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно: „лишаването
от свобода” в размер на 10 (десет) години, което да се изтърпи при първоначален
„строг” режим. Тази санкция съдът определи, с оглед обществената опасност на
самото деяние и конкретния деец. На основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан; считано от
14.09.2016г. Посредством така определеното по вид и размер наказание; с което
подсъдимия да бъде изолиран от обществото за един относително непродължителен
период, според съда в пълна степен се постигат целите на наказанието по чл. 36
от НК.
По предявените
граждански искове:
Против подс. В.Т.Р. са предявени граждански искове: 1. От С.М.К.,
действаща за себе си и като майка и законен представител на малолетния син на
пострадалия М.Л.Б., роден ***** год. за обезщетение на причинени от
престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на общо
150 000 лв., от които 100 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди в полза на малолетното дете М.Л.Б. и
50 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди лично за нея, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 28.08.2016 год. до окончателното им
изплащане; 2. От С.Л.Б., майка на пострадалия, за обезщетение на неимуществени
вреди от непозволено увреждане, вследствие на извършено престъпление в размер
на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от
28.08.2016 год. до окончателното ѝ изплащане. Същите искове, от същите
граждански ищци, със същото правно основание и за същите размери на обезщетение
са предявени и против подс. И.Ж.М..
По отношение на
предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове по чл. 45 от
Закон за задълженията и договорите, следва да се отбележи, че по делото се
установиха всички предпоставки, изискуеми от фактическия състав на цитираната
разпоредба, за да получат защита увредените лица, попадащи в кръга, установен в
съдебната практика, като пострадали от деянието, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя: деянието, неговата противоправност, като в случая не просто е нарушен закона, а
налице състав на престъпление, извършено по отношение на личността, насочено
срещу най-ценното благо - живота на жертвата. Установи се в хода на съдебното
следствие и вината на дейците, както и причинната връзка на извършеното с
претърпените от гражданските ищци, имащи качеството на пострадали от
престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на близък човек, син на пострадалата Б., баща на детето М.Б. и
партньор на С.К., който освен изградената емоционална връзка с всеки един от
тях е осигурявал материална подкрепа на своята майка, издържал е жената, с
която жИ.ее на съпружески
начала и е полагал родителските грижи за малолетното си дете. Лишен от живот е
мъж, водил активен начин на живот, физически здрав. Всичко това е от значение,
при определяне размера на обезщетенията по справедливост, съгласно изискването
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в която връзка съдът намира, че предявените
граждански искове следва да бъдат уважени в размери на по: 80 000 лева,
този предявен против подс. В. Р. и 50 000 лева
против И.М. (от С.Б.); 90 000 лева против В. Р. и 55 000 лева против И.М.
(от С.К., действаща като законен представител на малолетния М.Л.Б.),
40 000 лева против Р. и 25 000 лева против М., предявени от С.К. в
лично качество. Първата от ищците Сл. Б.
е майка на Л. Б., вече загубила дете и отново преждевременно е прекъснат
жизнения път на по-малкия й син. Тя е
вдовица, живее сама и е над ** – годишна възраст. Макар да има и друг
син, грижещ се за нея, е загубила една от опорите в живота си в момент и на
възраст, изискваща грижи, внимание и материални средства. Отношенията ѝ с
Л. не са били прекъсвани. Точно затова съдът определи обезщетенията до
посочените по-горе размери. Втората – Св. К., действаща като майка и законен
представител на малолетния М.Б., следва да получи от негово име обезщетения в
посочените по-горе размери, защото между детето и починалия му баща е била
изградена взаимна бащинска и синовна обич, привързаност, детето тежко е прежияло смъртта на баща си. То е и ученик в началния курс
на обучението си, чието детство и юношество ще премине през загубата на баща
му. За да присъди посочените по-горе размери на обезщетението за обезвреда на Св. К. (в лично качество) съдът отчете, че
пострадала е живяла на семейни начала с Л. Б. в продължение на около осем
годни, изпитвали са един към друг любов, уважение, живели са в разбирателство и
хармония, родили са и дете. К. е млада жена, загубила партньора си в живота и
бащата на детето й без време. Върху присъдените обезщетения всеки един от
подсъдимите следва да заплати и законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Производството, в гражданско-правната
му част, по предявените граждански искове – за разликата над уважените до пълно
предявените размери, съдът прекрати като отчете, че върху тази част от
претенциите е формирана сила на присъдено нещо. ОС Хасково, в предходното
разглеждане на делото, с присъдата си по н.о.х.д.№ 234/2017г. е отхвърлил
исковете в тази им част и съдебният акт, като необжалван от гражданските ищци е
влязъл в сила. В този смисъл е недопустимо повторно произнасяне по претенция
със същото основание, между същите страни, след като спорът е бил вече
разрешен.
Веществените
доказателства: мобилен телефон „Нокиа“ с ИМЕЙ
**********, СИМ – карта на „Виваком“, мобилен телефон
„Нокиа“ с ИМЕЙ ************, СИМ – карта на „Прима“ с
номер **********, мобилен телефон „Самсунг“ с ИМЕЙ ********,
СИМ – карта с номер **********, СИМ – карта на „Теленор“
с номер *********, нож от бял метал с надпис „Стайнлес
стийл“, часовник с надпис „Ролекс“, със счупено
стъкло и откачена верижка от едната страна, СИМ – карта с номер **********, СИМ
– карта с номер **********, следва да се върнат на техните собственици/лицата,
от които са били иззети, мъжки черни чорапи с надпис „Пума“, мъжки черни боксерки с надпис „Калвин Клайн“,
черен колан, къси дънкови панталони с надпис „Долче и Габана“, сива мъжка
тениска с надпис „Трусарди“, черни мъжки спортни
обувки с надпис „Ланвин“ – като вещи без стойност -
да се унищожат, а останалите: цифрово записващо устройство марка „Dahua“ сер. номер 1C00D5BPAYP8GJM, зарядно и дистанционно устройства към него, оптичен диск с
надпис „Ya Kirin“ 52х700 МВ/80 min, компакт диск с надпис DVD- R марка „Verbatim“ и оптичен диск „Verbatim DVD- R“ и диск,
съдържащ трафични данни - да останат по делото. Лична карта № *******,
издадена на С.Н.П.да се изпрати на ОД МВР – Хасково.
С оглед
постановената присъда съдът постави в тежест на двамата подсъдими направените
по делото разноски: тези, направени в досъдебното производство суми от по
1 691.68 лева да се платят в полза на бюджета на МВР, другите, направени в съдебното суми от по
2 040. 55 лева в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ОС
Хасково. Всеки един от подсъдимите следва да заплати ДТ, върху уважените
размери на исковете както следва: Р. – сумата от 8 400 лева, М. – от
5 200 лева.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: Член
съдия: