№ 1455
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20225300101161 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л. А. М. от гр.*** в исковата си молба против „Гиро
Ленд“ЕООД, представлявано от А.Х.К.,със седалище и адрес на управление
на дейността : гр.Пловдив,бул. „ България“№142 Б, ЕИК ********* твърди,че
с ответника се намират в облигационни отношения въз основа на сключен
договор за наем на 22.10.2018г. На основание така сключения договор,
ищецът е предал на ответника имота предмет на договора за наем. Ищецът
твърди, че е изпълнил задължението си по договора за наем, но ответникът не
е изпълнил своето насрещно задължение да заплаща уговорената наемна цена
в размер на 5 867,49 лева,. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 24 404, 94 лв., представляваща дължима наемна цена по
договора за наем, неплатена от ответника за периода 22.05.2019г. -
21.10.2019г., обезщетение за забава на парично задължение за периода от
22.04.2019г.-когато е бил падежът на задължението, до датата на предявяване
на исковата молба - 26.04.2022г. в размер на 7 348,60лв.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор на
1
исковата молба. Излага съображения, че исковите претенции са
неоснователни. Противопоставя възражения: Първо, че претендираното от
ищеца вземане е погасено по давност и второ възражение: за прихващане до
размера на исковата претенция, с насрещно вземане на ответника, в общ
размер от 41 072, 43лв. Сумата е платена при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Искането е исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Окръжен съд Пловдив съобразявайки изложеното в исковата молба и
отговорът на исковата молба, преценявайки доводите и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната
съвкупност ,приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 228 и сл. ЗЗД договорът за наем е
двустранен, възмезден и консенсуален, и се счита за сключен от момента на
постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда права и
задължения и за двете страни, за наемодателя възниква задължение да
предостави на наемателя наетата вещ, а последният да заплаща уговорената
наемна цена за определения срок.
Между страните не спори,а се установява и от приложения по делото
договор за наем от 22.10.2018г., че на посочената дата са сключили договор
на наем за собствен на ищеца имот. Държането на имота е предадено в деня
на сключване на договора : 22.10.2018г. Уговорен е срок на договора : от
22.10.2018г. до 21.01.2022г.,както и наемната цена- в размер и начин на
плащане ,както следва : наемната цена за периода 22.10.2018г.-21.10.2019г.
представляваща левовата равностойност на 3000 евро на месец, ще бъде
платена авансово в началото на всеки шестмесечен период за шест месеца
напред.За първите шест месеца от сключване на договора наемната цена е
заплатена към датата на сключване на договора -22.10.2018г.
Наемната цена за периода 22.10.2019г.- 21.10.2020г. ,а също и за всеки
следващ период от една година ,страните са уговорили да се изчислява по
следния начин : В е равно на А+А.Х /100 ,където В е текущия месечен наем за
текущата година, А е месечния наем за предходната година,а Х е
нарастването на потребителските цени в РБ в проценти, публикувани от НСИ
,но независимо дали Х е положително или отрицателно число, наема няма да
се намаля. В т.9 от договора страните са уговорили,че ако наемателят
2
закъснее с плащането на наема с 15 дни, наемодателят има право да заяви, че
разваля договора на това основание. В т.10 страните са уговорили,че договора
са счита за прекратен с изтичане на срока на договора ,а също така и при
разваляне на договора в хипотезата на т. 9 от Договора, поради неплащане на
уговорената наемна цена. В т.15 е посочено,че наемната цена ще се превежда
по сметка на ищеца.
Спорът между страните се съсредоточава дали претендираната наемна
цена е погасена по давност,предвид възражението на ответника в тази насока.
По делото няма данни ответникът да е заплатил търсената наемна цена
за периода 22.05.2019г.- 21.10.2019г. , 5 месеца по 3 000 евро, или левовата
равностойност в размер на 5 867,49 лева-месечна наемна цена. Доколкото
ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за заплащането й
за процесния период, а доказателствената тежест в тази насока е била негова,
то исковата претенция се явява основателна в размера, в който е предявена :
24 404,94 лева.
Претендира се наемна цена за месеците от 22.05.2019г. до 21.20.2019г.
Исковата молба е входирана в регистратурата на съда на 26.04.2022г. –
първият работен ден, след почивни празнични дни в периода 22.04.2022г.-
25.04.2022г.-вкл. Великден. ,т.е настоящият съдебен състав приема
възражението,че исковата претенция е погасена по давност –на основание
чл.111 в от ЗЗД, като несъстоятелно.
По отношение на възражението за прихващане:
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е
предявено, с оглед основателността на исковете по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за
сумата ,така както е предявена 24 404,94 лева,следва да бъде разгледано
своевременно направеното от ответника в писмения отговор по чл. 131 от
ГПК евентуално възражение за съдебно прихващане с негово насрещно
вземане в размер на 41 072,43 лева –обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл.55 ,ал.1 от ЗЗД. Възражението е неоснователно. По делото
не се ангажираха каквито е да било доказателства, че ответника се
легитимира като носител на изискуемо и ликвидно вземане с посоченото
правно основание.
По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД- мораторна лихва за
забава на претендираната наемна цена. Съдът съобразявайки, уговореното
3
между страните с договора за наем, че падежът за заплащане на
претендираната наемна цена е бил на 22.04.2019г. –чл. 4 от Договора, и
съобразно чл.162 от ГПК приема,че претенцията е основателна в размера, в
който е предявена и като такава следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски по водене на делото в размер на 1270,14 лева-
заплатена държавна такса.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гиро Ленд“ЕООД, представлявано от А.Х.К.,със седалище
и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив,бул. „ България“№142 Б,
ЕИК ********* да заплати на Л. А. М. от гр.***,ул.***,ЕГН **********
сумата в размер на 24 404,94 /двадесет и четири хиляди четиристотин и
четири и 0,94/ лева –представляваща незаплатена наемна цена за периода
22.05.2019г. до 21.20.2019г. на основание договор за наем от 22.10.2018г., с
правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД ,ведно със законната лихва считано от
26.04.2022г. до окончателното плащане на сумата; сумата в размер на
7 348,60 / седем хиляди триста четиридесет и осем и 0,60/ лева-
представляваща обезщетение за забава на сумата от 24 404,94 лева за периода
22.04.2019г. –26.04.2022г.-с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и сумата в
размер на 1270,14 / хиляда двеста и седемдесет и 0,14 / лева -представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4