Мотиви към присъда по НОХД №
126/2020
г. на ШОС
Подс. А.Е.Б. е предаден на съд с обвинения в това, че:
В периода от
05.10.2019 г. до 06.10.2019 г. в гр. Върбица обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление е
използвал платежен документ – дебитна картa „ххххххххх“, издаденa от Банка „ДСК” ЕАД
без съгласието на титуляра на
картата Х.Я.М. ***.10.2019 г. в 20. 10 ч. в гр. Върбица от АТМ устройство
VERIGAVA 49 на Банка
„ ДСК” ЕАД направил справка за наличния баланс по картата; на
06.10.2019 г. в 06. 12 ч. от АТМ устройство 54711 , находящо се в с. Бяла река , общ. Върбица , собственост на ‘***” АД изтеглил
сумата от 200 лв.; на 06.10.2019 г. в 06. 14 ч. от АТМ устройство 54711, находящо се в с. Бяла река , общ. Върбица , собственост
на ‘***” АД направил справка за
наличния баланс по картата и на
06.10.2019 г. в 06. 15 ч. от АТМ
устройство 54711, находящо се в с. Бяла река,
общ. Върбица , собственост на ‘***” АД
изтеглил сумата от 20 лв. и с това му
причинил имотна вреда в общ
размер на 220 лв. и деянието не представлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК и
На 05.10.2019 г. в гр. Върбица отнел чужди движими вещи – портмоне на стойност 28 лв. и
парична сума от 600 лв. – всичко на обща стойност 628 лв. от владението на Х.Я.М. ***, без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194
ал.1 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Х.Я.М. срещу подс. Б. за причинени
имуществени вреди от престъпленията в размер на 848 лв.
Подсъдимия Б. разпитан на досъдебното и
съдебното производства се признава за виновен само за извършеното престъпление
по чл. 249 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа
повдигнатите обвинения и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода 2 г. и 10 м. с 4 г. изпитателен срок и глоба в
размер на 600 лв. за престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК и 2 г. лишаване от свобода с 4 г. изпитателен
срок за престъплението по чл. 194 от НК.
Гр. ищец прави искане да бъде
осъден подсъдимия да му заплати предявения граждански иск.
В хода на разпоредителното
заседание подсъдимия и неговия защитник правят искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 1 от НПК като дават съгласие
да не се разпитват вещите лица по делото, а при постановяване на присъдата
непосредствено да бъдат използвани техните заключения по назначените и
изготвени на досъдебното производство експертизи. В тази връзка представителя
на държавното обвинение и гр. ищец са дали съгласие да не се разпитват вещите
лица, а да се ползват заключенията от досъдебното производство при
постановяване на присъдата. Съда на осн. чл. 372 ал. 3 от НПК след като
установи, че заключенията по видеотехническата експертиза на вещото лице В.В.и
съдебно икономическата експертиза на вещото лице Диян Делев са извършени по
реда на НПК с определение в разпоредително заседание на 13.07.2020 г. одобри изразеното съгласие да
не се разпитват тези вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползват
заключенията им от д.п.
В съд. заседание в хода на
съдебното следствие, подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен. Защитника
намира, че деянието по чл. 249 ал. 1 от НК е доказано по безспорен и
категоричен начин. По отношение деянието по чл. 194 от НК защитника намира, че
не са налице категорични доказателства от които да се направи извод, че
подсъдимия е извършил това деяние. Предлага на съда подсъдимия да бъде признат
за виновен и осъден за престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК като му бъде
наложено наказание каквото е поискал прокурора. Относно второто престъпление по
чл. 194 ал. 1 от НК прави искане за постановяване на оправдателна присъда.
От събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
През 2019
г. пострадалият Х.М. живеел заедно със съпругата си – св. Ю.Х.М. ***. След
началото на м. септември 2019 г. съпругата на М. – св. М. продала на св. С.И.С.
две телета и едно конче за сумата от 600 лв. На 05.10.2019 г. пострадалият М. бил сам в
дома си, тъй като съпругата му била на лечение в болнично заведение. В
следобедните часове М. бил на двора си, когато му станало лошо. На помощ му се
притекъл негов съсед, който извикал подс. Б. и двамата откарали с микробус М. ***.
При преглед от медицинско лице, на М. било обяснено, че трябвало да бъде
откаран с линейка до МБАЛ в гр. Шумен, като за целта било следвало М. да си
носи личната карта. Тъй като последния бил забравил личната си карта в дома си,
той помолил подс. Б. да отиде да вземе
внучката му – св. Г.М.Х. и двамата да вземат от дома му и да му донесат личната
карта. Подсъдимия и св. Х. отишли в дома на М. ***, влезли вътре, като през
това време Х. се обадила по мобилен телефон на баба си – св. М. и я питала къде
е личната карта на М.. Докато М. обяснявала на Х. къде е личната карта на М.,
подс. Б. намерил под възглавница на леглото на М. портфейла му в който била
личната карта на М.. Подсъдимия извадил личната карта и я показал на М.. В
същия портфейл М. държал сумата от 600 лв. от продадените от съпругата му
животни, както и дебитната си карта ****издадена от банка „ДСК“ по която му
била превеждана пенсията, както и листче с написан ПИН кода на картата, които
подсъдимия видял, че се намират в портфейла. Двамата – подсъдимия и св. Х. се
върнали в медицинския център в гр. Върбица, като по пътя подсъдимия държал
портфейла на М. в ръка. В ЦСМП подсъдимия предал личната карта на пострадалия
на медицинските служители. В същото време задържал в себе си портфейла с парите
и дебитната карта с ПИН кода на М..
В 20. 10 ч. същия ден подс. Б.
заедно със св. М.М. отишъл до АТМ
устройство VERIGAVA 49 на
Банка „ ДСК” ЕАД в гр. Върбица и направил
справка за наличния баланс по дебитната карта на М., като използвал листчето
със записания ПИН код. На следващия ден -
06.10.2019 г. подсъдимия отишъл в с. Бяла река общ. Върбица и в 06. 12 ч. изтеглил сумата от 200 лв. от АТМ
устройство 54711 собственост на „***” АД, находящо
се в същото село. Няколко минути по късно – в 06. 14 ч. направил справка за наличните суми
по картата от същия АТМ, след което в 06. 15 ч. от същия банкомат изтеглил
сумата от 20 лв. След като изтеглил всички пари от дебитната карта подсъдимия
счупил същата и я изхвърлил.
На
06.10.19 г. пострадалият М. се прибрал в дома си и установил, че портфейла,
дебитната карта и паричната сума в размер на 600 лв. липсвали. Същия подал
оплакване за това в РУ МВР Велики Преслав, където след извършена полицейска
проверка било образувано досъдебно производство. По същото били изискани от
банка ДСК справка за движението по сметката на М. за периода 01.09. –
20.10.2019 г. както и видеозапис от камерата на АТМ в гр. Върбица.
От писмо с
рег. № 0090-30-00091/1/10.01.2020 г. на банка ДСК и приложеното към него
извлечение за движението по сметката на пострадалия М. се установява, че на
05.10.19 г. в 20. 10 ч. от АТМ
устройство VERIGAVA 49 на Банка „ ДСК” ЕАД в гр. Върбица е направена справка
за наличния баланс по дебитната карта, на 06.10.2019 г. в 06. 12 ч. от АТМ
устройство 54711 собственост на „***” АД са
изтеглени 200 лв., на 06.1019 г. от същия АТМ в 06. 14 ч. е направена справка за наличните
суми по картата и в 06. 15 ч. от същия банкомат е изтеглена сумата от 20 лв.
От
заключението на видеотехническа експертиза № 3/12.03.2020 г. на вещото лице В.В.се
установява, че на 05.10.2019 г. от видеокамерата на АТМ устройство VERIGAVA 49 на Банка „ ДСК” ЕАД в гр. Върбица за времето от 20. 09
г. до 20. 11 ч. за заснети св. М. и
подс. Б. като лица извършващи операции с АТМ.
От
заключението на съдебноикономическата експертиза на вещото лице Диян Делев се
установява, че стойността на портфейла отнет от подс. Б. от владението на
пострадалия М. е 28 лв.
От
приложената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че с присъда по
НОХД № 241/06 г. на РС Омуртаг в сила от 05.02.07 г.на същия е наложено наказание
6 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок за извършено на 11.09.06 г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК. Реабилитиран на 21.03.2010 г. С
присъда по НОХД № 295/06 г. на РС-В. Преслав в сила от 21.03.07 г. е наложено
наказание 6 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок за престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5 от НК. Реабилитиран на 21.03.1020 г.
Горната фактическа обстановка съда
приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства
събрани на съдебното и досъдебното производство.
От
показанията на св. Х.М.
се установява, че на 0510.2019 г. бил сам в домът си и когато бил на двора му
станало лошо, че бил откаран от подсъдимия и друг негов съсед до ЦСМП гр.
Върбица, от където му съобщили, че трябвало да бъде откаран с линейка в МБАЛ
Шумен, че е изпратил подс. Б. да вземе внучката му – св. Г.М.Х. с която да
отидат до дома му и да вземат от портфейла му личната му карта, че след това
внучката му дошла при него и личната му карта била дадена на лекаря от ЦСМП, че
личната му карта била в портфейла му в който имало и 600 лв., както и дебитна
карта по която имало 280 лв., че като се върнал от болницата започнал да търси
портфейла си, но не го намерил, че от внучката си – св. Х. научил, че
подсъдимия е взел портфейла му, когато са търсили личната му карта, че е подал
оплакване в полицията, че установил, че по дебитната карта нямало никакви пари
– те били изтеглени. От показанията на св. Ю.Х.М. – съпруга на пострадалия М.
се установява, че през м. септември 2019 г. тя продала на св. С.С. две телета и
едно конче за 600 лв., които нейния съпруг държал в портфейла си, че в същия
портфейл М. държал личната си карта и дебитната карта по която му била
превеждана пенсията, че била в болница, когато нейната внучка – св. Х. и се
обадила по телефона да я пита къде е личната карта на М., тогава била с
подсъдимия, че казала на внучката си, че личната карта е под възглавницата на
леглото на М.. От показанията на св. Г.М.Х. се установява, че през м. октомври
2019 г. на нейния дядо – пострадалия М. му станало лошо и бил откаран до ЦКМП
Върбица, че подсъдимия я извикал да отидат до дома на дядо и, за да вземат
личната му карта, тъй като щели да го карат в болница в гр. Шумен, че двамата
отишли в дома на М. и тя – Х. се обадила по телефон на баба си, за да я пита
къде държи личната си карта М., че докато говорела с баба си по телефона подс. Б.
намерил личната карта под възглавницата, че извадил личната карта от портфейл и
я показал на Х., че по пътя подсъдимия държал в ръката си портфейл, че след
като нейния дядо – пострадалия М. се върнал от болницата, заявил на Х., че му
липсват дебитната карта и парите, но тя не знаела колко били парите на М., че от баба си – св. М. научила, че в
портфейла на М. имало 600 лв. и след като се видяла с дядо си пред ЦСМП, тя се
върнала в къщата на М., за да търси парите за които баба и споделила, че били
600 лв., но не ги намерила. От показанията на св. С.И.С. се установява, че през
м. септември 2019 г. е закупил от Ю. М. две телета и едно конче срещу сумата от
600 лв. които предал в брой на М., както и, че предадената сума била в купюри
по 20 лв. От показанията на св. М.М. се установява, че в деня в който бил
откаран до спешния център пострадалия М., подсъдимия като се върнал от спешния
център, ходил заедно с него до банкомат в гр. Върбица, но не знаел подсъдимия
какво прави на банкомата. От показанията на св. З.И. се установява, че той е
извършвал полицейска проверка във връзка с жалбата на М. за изчезналите му пари
и дебитна карта, че при проверката по снимки изпратени от ДСК той е разпознал
подсъдимия като лице което оперира на АТМ в гр. Върбица с дебитната карта на М.
и второ лице в което разпознал св. М., че от пострадалия разбрал, че липсващата
сума пари в брой била 600 или 500 лв. От обясненията на подс. Б. се установява,
че той с друго лице е откарал пострадалия М. ***, че пострадалия го изпратил да
вземе св. Х. и двамата да отидат в дома му, за да вземат личната му карта, че
той е намерил портфейла на М. и в него видял личната и дебитната карта на М.,
че предал личната карта на М. на лекар от ЦСМП, а портфейла задържал, като в
него освен дебитната карта, намерил и листче с ПИН кода на картата, че същата
вечер отишъл със св. М.М. ***, но като проверил по картата нямало пари, че на
другия ден ходил в с. Бяла река и на банкомат установил, че по дебитната карта
на М. имало 220 лв., че от картата изтеглил 210 лв., че в портфейла нямало
никакви пари в брой и той не е вземал пари от портфейла.
По отношение обвинението за
престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК.
При горната фактическа обстановка
съда приема, че от обективна и субективна страна подс. Б. е осъществил състава
на престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК. От обективна страна – подс. Б. след
като е намерил дебитната карта на М. и листче с ПИН кода на същата, ги е взел и
на същата дата - 05.10.2019 г. в 20. 10 ч. заедно със с8в. М. направил справка
за наличния баланс по дебитната карта на М. ***. На 06.10.2019 г. подсъдимия отишъл в с. Бяла
река общ. Върбица където от АТМ
устройство 54711 собственост на „***” АД в 06. 12
ч. изтеглил сумата от 200 лв., в 06. 14
ч. направил справка за наличните суми по картата от същия АТМ и в 06. 15 ч. от
същия банкомат изтеглил сумата от 20 лв., като деянието е извършено без съгласието на титуляра на
дебитната карта и не представлява по тежко престъпление.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк умисъл. Налице е
била в съзнанието на подс. Б. ясна представа, че използва чужд платежен
документ – дебитната карта на св. Х.М., без негово съгласие и чрез АТМ
/банкомат/ е изтеглил сумата от 220 лв. Т. е. подс. Б. е съзнавал
обществено опасния характер на това което върши. Предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици – че използва чужда дебитна карта без съгласието
на титуляря и по този начин ще изтегли пари от сметката на пострадалия, т. е.
искал настъпването на тези последици.
По отношение квалификацията по
чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието по чл. 249 ал. 1 от НК подс. Б. е извършил на 05.
10.19 г.една транзакция и на 06.10.19 г. три транзакции в различни населени
места. Всяко едно от деянията осъществява състава на престъплението по чл. 249
ал. 1 от НК, всичките 4 деяния са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при това всяко
от последващите деяния се явява както от обективна, така и от субективна страна
продължение на предшестващите. Поради това съда прие, че това деяние подс. Б. е
осъществил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.
1 от НК.
Изпълнителното
деяние се изразява в теглене на парични средства чрез АТМ /банкомат/ като е
използвана дебитната карта на Х.М., без негово съгласие, като деянието не
съставлява по тежко престъпление.
Причините за извършване на
престъплението са несъобразяването на подсъдимия с установения законов ред и
стремеж да лично облагодетелстване.
По отношение обвинението за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.
От
обективна страна – подс. Б. след като е намерил портфейла на М. и е видял
намиращите се в него лична карта, дебитна карта с ПИН код и 600 лв. е взел
портфейла, като е показал на св. Х. портфейла с личната карта. Не е показал,
нито е казал на Х., че в портфейла има дебитна карта с ПИН код и сумата от 600
лв. Предал е личната карта на М., а парите и портфейла е задържал за себе си.
Обстоятелството, че в портфейла е била налична сумата от 600 лв. се установява
от показанията на св. М., М. и Х., косвено и от показанията на И.. Тези
показания са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се с изключение показанията на
св. Х. от досъдебното производство в частта им в които твърди, че нейния дядо –
пострадалия М. бил казал на нея, че в портфейла имало 300 лв. Да – налице е
такова твърдение на св. Х., но следва да се посочи, че малко преди да даде тези
показания в предходна тяхна част същата заявява, че от баба си знаела, че
парите били 600 лв. Още повече, че за размера на сумата са категорични в
показанията си св. М. и М.. В тяхна подкрепа са и показанията на св. С. който
твърди, че за закупените животни е предал на М. 600 лв. в брой., както се
подкрепят иот показанията на полицейския
служител И., който твърди, че подаденото от М. оплакване било и за отнета сума
от 600 лв. При тези гласни доказателства, съда не кредитира обясненията на
подс. Б. в частта им в която твърди, че не в портфейла на М. не е имало сумата
от 600 лв. и той не я е вземал, тъй като те са в противоречие с посочените вече
гласни доказателства. Съда приема тази част от обясненията на подсъдимия за
израз на осъществяване правото на защита на подсъдимия, от една страна. От
друга – при безспорно установен факт, че в портфейла на М. е имало 600 лв., не
е житейски логично подсъдимия да вземе дебитната карта и да извърши 4 бр.
транзакции чрез които отнема всички пари – 220 лв. по дебитната карта, а да не
вземе сумата от 600 лв. която се намира в брой в портфейла. По този начин подс.
Б. е отнел от владението на М. сумата от 600 лв. и един брой портфейл на
стойност 28 лв., без негово съгласие и с намерение да ги присвои.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк
умисъл. Налице е било в съзнанието на подс. Б., че отнема чужди движими вещи от
владението на пострадалия, без негово съгласие. Налице е било и съзнание, че
отнема тези вещи, за да ги присвои. Т. е. подс. Б. е съзнавал обществено
опасния характер на това което върши. Предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици – че отнема чуждите вещи без съгласието на техния собственик,
за да ги присвои, т. е. искал настъпването на тези последици.
Причините
за извършване на престъплението са несъобразяването на подсъдимия с установения
законов ред и стремеж да лично облагодетелстване.
Съда не
приема доводите на защитата, че не било доказано по безсъмнен начин, че подс. Б.
е осъществил деянието по чл. 194 ал. 1 от НК. На първо място – от една страна
св. Х. била твърдяла, че от баба си – св. М. научила, че парите в портфейла
били 600 лв., а от дядо си – св. М., че парите били 300 лв., както и, че този
свидетел не била видяла колко пари имало в портфейла. На второ място – св. С.
твърдял, че сумата от 600 лв. която предал на св. М. била в купюри от по 20
лв., а св. М. твърдял, че парите били 4 бр. по 50 лв. и останалите в банкноти
по 20 лв., а и св. И. твърдял, че оплакването на М. било за отнети 500 лв. С
тези доводи защитата намира, че обвинението не е доказано и моли за оправдаване
на подсъдимия по това обвинение. Безспорно налице са посочените от защитата
противоречия. Но св. Х. твърди, че още същия ден когато М. бил откаран в ЦСМП,
тя научила от баба си, че парите в портфейла били 600 лв. В показанията си от
д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК св. Х. не заявява в кой момент е
научила от дядо си, че парите били 300 лв. Още повече, че М. и М. са
категорични, че сумата в портфейла е била 600 лв., което косвено се подкрепя и
от показанията на св. С.. Още повече, че св. И. не е категоричен в показанията
си относно размера на думата, като същия твърди, че в портфейла е имало 600 или
500 лв. Извода на съда относно авторството на престъплението не се разколебава
и от довода, че св. С. твърдял, че сумата която дал била в купюри от по 20 лв.,
а М. твърдял, че тези отнети 600 лв. били в 4 бр. купюри по 50 лв. и останалите
по 20 лв. Безспорно, налице е соченото противоречие, но съда приема същото за
несъществено, тъй като от показанията на св. М., М., С. и Х. се установява
размера на сумата, от една страна, от друга – сумата за продадените животни М.
са получили около един месец преди 05.10.2019 г. и е житейски логично от тази
сума да е харчено и след това те двамата да са я възстановявали от други свои
средства.
По отношение наказанието за деянието по чл. 249 ал. 1 от НК. Съда приема,
че конкретното деяние е с завишена степен на обществена опасност, тъй като в
последните години този род престъпни деяния зачестяват. От друга – съда приема,
че обществената опасност на подс. Б. също е завишена с оглед характеристичните
данни за миналите му осъждания. Като смекчаващо вината обстоятелство съда приема направеното
на досъдебното и съдебното производство
самопризнание на подсъдимия за това деяние, както и чистото съдебно минало –
същия е реабилитиран на 21.03.2010 г. Налице са и отегчаващи вината
обстоятелства. На първо място - отнети са средствата за препитание и поддържане
на здравословно състояние на възрастен и болен човек и неговата съпруга. На
второ – условията при които е извършено деянието – същото е извършено при зов
за помощ от човек нуждаещ се от спешна медицинска помощ. При тези смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и обществена опасност на деянието и дееца, съда
намира, че постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, следва
да се наложи на подсъдимия наказание малко над минимално предвидения размер. На
това основание съда наложи на подс. Б. наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 10 м. По отношение
второто кумулативно предвидено наказание – глоба. Съда прие, че по делото не са
налице доказателства за финансовото и имотно състояние на подс. Б., както и
данни за семейното му положение. С оглед на това съда намира, че размера на
глобата следва да бъде определена в размер равняващ се на щетата причинена на
пострадалия от това престъпление. Поради това съда наложи на подс. Б. и
наказание глоба в размер на 220 лв.
По отношение наказанието за престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК. Съда
приема, че това деяние е с висока степен на обществена опасност, тъй като са
отнети средства за възрастен и болен човек. Степента на обществената опасност
на подсъдимия съда приема за завишена с оглед характеристичните данни за
миналите му осъждания. Като смекчаващо
вината обстоятелство съда приема чистото съдебно минало – същия е реабилитиран
на 21.03.2010 г. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства. На първо място -
отнети са средствата за препитание и поддържане на здравословно състояние на
възрастен и болен човек и неговата съпруга. На второ – условията при които е
извършено деянието – същото е извършено при зов за помощ от човек нуждаещ се от
спешна медицинска помощ. При тези смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и обществена опасност на деянието и дееца, съда намира, че постигане целите на
наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, следва да се наложи на подсъдимия
наказание над минимално предвидения, но под средния размер на наказанието
предвиден за това престъпление. На това основание съда наложи на подс. Б.
наказание лишаване от свобода в размер
на 2 години и 10 м.
Тъй като и двете престъпления са извършени преди за което и да е от тях
подсъдимия да е осъден с влязла в сила присъда, то съда на осн. чл. 23 ал. 1 от НК определи общо наказание в размер на 2 г. и 10 м. лишаване от свобода. По
отношение изтърпяване на наказанието съда прие, че с оглед настъпилата
реабилитация, от една страна. От друга – наличието на данни за постепенно
поправяне на дееца – последното му предходно осъждане е за престъпление
извършено през 2006 г. От трета – съда приема, че за превъзпитанието на
подсъдимия не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което и
на осн. чл. 66 от НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от
4 г.
На осн. чл. 23 ал. 3 от НК към така определеното общо наказание 2 г. и 10
м. лишаване от свобода съда присъедини изцяло и наказанието глоба в размер на
220 лв.
По
отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за
причинени имуществени вреди на Х.М.. По делото пострадалия е предявил и съда е
приел за съвместно
разглеждане граждански иск срещу подс. Б. за причинени имуществени вреди от
двете деяния в размер на 848 лв.
Имуществените вреди съда присъжда до размера на причинените от деянието щети на
пострадалия. По делото безспорно е установено, че стойността на отнетия
портфейл е 28 лв. и е отнета парична сума в брой в размер на 600 лв. От
дебитната карта са изтеглени от подсъдимия 220 лв. Или общо 848 лв. Поради това
съда осъди подсъдимия Б. да заплати на Х.М. сумата от 848 лв. за причинените му
с двете деяния имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
05.10.2019 г. до окончателното и изплащане.
На
осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. Б. *** сумата от 243. 07 лв. разноски по
досъдебното производство, както и 50 лв. държавна такса върху уважения
граждански иск.
Веществените доказателства по
делото: 2 бр. CD съда постанови да се пазят до
влизане в сила на присъдата след което да се унищожат.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
Съдия: