Р Е Ш Е Н И Е
№...
12.04.2016г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 30.03.2016г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К., като разгледа
докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №576 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “В.ИК.” ЕООД
гр.Стара Загора, чрез адв.Д.Д.
срещу П.К.Г. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът бил титуляр на
партида №***. Ищецът изпълнявал задължението си за доставка на вода и отвеждане
на отпадъчни води, но ответникът не изпълнявал задължението си за заплащане на
услугата. За периода от 01.09.2009г. до 01.05.2015г. ответникът натрупал
задължения към ищеца в размер на 90,84лв. Върху съответните дължими суми била
начислена и лихва за забава в размер на 22,10лв.
За дължимите суми ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело
№477/2015г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но
ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 90,84лв. –
главница за доставена вода за периода от 01.09.2009г. до 01.05.2015г., 22,10лв.
- лихва за забава за периода от 01.09.2009г. до 10.08.2015г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът в срока за писмен
отговор не изразява становище, не оспорва представените доказателства и не
прави доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът заявява, че
ищецът не изпълнявал задълженията си по поддръжка на водопроводната мрежа,
заради което имало постоянен теч на вода в имота му, която ответникът не е
изразходвал за свои нужди, а му били начислени суми за тези вода. Моли съда да
отхвърли иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.477/2015г.
по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите, както следва: 90,84лв. главница за доставена и отведена
вода, 22,10лв. – лихва за забава за периода от 01.09.2009г. до 10.08.2015г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №356/15.09.2015г.,
с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът
е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за
предяви настоящия установителен иск.
По делото е представено копие на Лихвен лист за партида №***
за задълженията от 01.09.2009г. до 01.05.2015г., от който е видно, че на името
на ответника на адрес гр.Г., ул.”В.” №* е открита партида №*** за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода. По тази партида е начислена сумата от
90,84лв. за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.09.2009г.
до 01.05.2015г.
Ищецът няколкократно е канил ответника да плати начислените
му суми за доставка на вода, видно от представените по делото копия на Уведомление-покана
№16326/25.05.2014г. с обратна разписка, Покана за доброволно плащане
№26891/19.03.2014г. По делото не бяха представени доказателства за плащане на
начислените по партидата на ответника суми.
Предвид оспорването на ответника, съдът назначи
съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и бе прието от съда. Видно от заключението на вещото лице по
партидата
с титуляр ответника са издадени фактурите, описани в лихвения лист,
осчетоводени са в счетоводството на ищеца и по тях няма постъпили плащания.
Общата стойност на начисленото задължение по партидата възлиза на 90,84лв.
Върху всяко от задълженията е начислена лихва за забава, която според вещото
лице възлиза от общо 22,90лв.
Ответникът оспорва задължението си, като твърди, че не е
ползвал водата, за която са начислени процесните суми, заради което не дължи
плащането й. Твърди, че дълго време е била спукана тръбата, водеща до имота му
и тази повреда не е била отстранена от ищеца. Ответникът многократно бил
уведомявал ищеца за спукани тръби, но ищецът не се отзовавал да отстрани
повредата и по този начин сметката за вода на ответника нараснала
неоснователно.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
поради следните съображения: Ищецът има задължение да отстранява повреди по
водопроводната мрежа до водомера на ответника. Повредите на водопроводната
мрежа след водомера се отстраняват от собственика на имота. По този начин, ако
ответникът твърди, че има повреда – теч преди водомера му, то изтеклата при
тази повреда вода не е била отчетена от водомера и не е била начислена като
задължение за плащане на ответника. Задълженията на ответника са начислени по
показанията на водомера в имота му. Ако повредата е била такава, че водомерът е
отчел изтеклото количество вода, това означава, че повредата е следвало да бъде
отстранена от собственика на имота. Ищецът признава, а и от представения от
ответника Констативен протокол №1962/06.10.2015г. е видно, че спирателният кран
преди водомера на ответника не работи. Това означава, че когато е имало теч на
вода, то количеството вода не е било отчетено от водомера на ответника и за
това количество няма предявени претенции към него. Предявените претенции в
настоящото производство са само за отчетените от водомера количества вода, които
видно от приетия като писмено доказателство Лихвен лист, са минимални.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите на ВиК
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган. С общите условия се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води, отговорността
при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води, редът
за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно чл.8, ал.4 от посочената наредба, в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия, потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия, като предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. В настоящия случай, по делото няма представени доказателства, че
ответникът в качеството си на потребител е предложил различни условия от
публично оповестените в пресата и на сайта на ищцовото дружество Общи условия.
При това положение следва да се приеме че с откриването на партидата в ищцовото
дружество с №*** за обект,
находящ се в гр.Г., ул.”В.”
№*, ответникът е приел Общите условия от ищцовото дружество и между страните
са възникнали договорни отношения без да е необходимо подписването на изрично
писмено споразумение съгл. чл.8, ал.4 от Наредбата. По силата на създаденото
правоотношение ищцовото дружество е разкрило на ответника партида №***, по която
да се отчитат консумираните от ответника количества вода. Основното задължение
на ответника по това правоотношение е да заплаща ежемесечно извършените от
ищцовото дружество доставки, като в случай че не стори това, дружеството ищец
разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД с правото да иска цената да му бъдат
заплатена. Съгласно чл.41, ал.3, т.9 от горепосочената наредба, в случай че
абонатът не ползва услугите на дружеството за определен период от време, негово
е задължението да подаде писмено заявление до оператора за временно или
постоянно прекратяване на ползването на услугата. В настоящия случай, по делото
няма представени доказателства ответникът да е подавал възражение против
начислени суми консумирана вода, заявление – искане за отчитане на показанията
на водомера, заявление, че имота не се ползва или искане за проверка и смяна на
водомера.
Гореизложеното налага извода, че
„ВиК” ЕООД е доказало факта, че е доставяло определени количества вода до имота
на ответника за процесния период, посочен в исковата молба. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си към ищцовото дружество за
заплащане на цената на доставената му питейна вода и отведена канална вода. В
хода на делото ответника не представи доказателства, че е платил задължението
си към ищцовото дружество за процесния период.
Предвид
гореизложеното предявеният иск за установяване на вземането за главница в размер на 90,84лв. за доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 01.09.2009г. до 01.05.2015г. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2015 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело №477/2015г. до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на иска за главница,
доказан по основание се явява и искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане /мораторна лихва/, изчислена съобразно чл.40, ал.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Според представения лихвен лист
размерът на мораторната лихва за всяко от задълженията на ответника от датата,
на която е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение възлиза на общо 22,10лв. Вещото лице е изчислило лихва
в размер на 22,90лв., но ищецът не е увеличил иска си, поради което съдът
следва да уважи иска за мораторна лихва до претендирания размер.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските.
Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските в размер на
75,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 136,00лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №356/15.09.2015г.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.Г., ЕГН **********,*** дължи на “В.ИК.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
ул.”Х.Б.” №*, представлявано от управителя Р.Т.Р., изпълнение на парично
задължение в размер на 90,84лв. /деветдесет лева и 84 стотинки/ главница за доставена
и отведена вода, 22,10лв. /двадесет
и два лева и 10 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.09.2009г. до
10.08.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №356/15.09.2015г. по ч.гр.дело
№477/2015г. по описа на РС гр.Г..
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “В.ИК.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
ул.”Х.Б.” №*, представлявано от управителя Р.Т.Р. направените разноски по
делото в размер на общо 511,00лв. /петстотин
и единадесет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “В.ИК.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
ул.”Х.Б.” №*, представлявано от управителя Р.Т.Р., направените разноски по
заповедното производство в размер на 25,00лв.
/двадесет и пет лева/, представляващи платената от заявителя държавна такса
и 70,00лв. /седемдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №356/15.09.2015г. по ч.гр.дело №477/2015г. по описа
на РС гр.Г..
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: