РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Варна, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110106545 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от С. М. Й., ЕГН ********** срещу А. Р.
Г., ЕГН ********** ревандикационен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено между страните, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно
право на собственост върху мобилен телефон „*, IMEI №* и СИМ карта № * и за осъждане
на ответницата да предаде на ищцата владението върху посочената движима вещ.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК на 11.07.2023 г.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. А. Х.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: твърди,
че на 02.06.2022 г. ищецът С. М. Й. закупува от „Й. Б.“ ЕАД мобилен телефон „*, IMEI №* и
предава владението върху веща на ответника А. Р. Г.. Сочи се, че между страните е
съществувала уговорка, според която А. Г. е следвало да заплаща месечните лизингови
вноски за телефона към мобилния оператор, както и сметката на телефонния номер. Тази
уговорка била нарушена от Г., поради което ищецът е отправил покана за връщане на
мобилния телефон, като е предложил на ответника да заплати всички направени от него
вноски по лизинга на устройството. А. Г. отказала да върне мобилния телефон на Й..
Тъй като ищецът получавал покани за доброволно плащане във връзка с телефонния
1
апарат, той заплатил на „Й. Б.“ АД пълната стойност на мобилния телефон, както и сумата
от 220,70 лв., представляваща задължения за услуги по договора, ползвани от ответника.
Към настоящия момент, мобилният телефон все още бил във владение на ответника,
който отказвал да го върне.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск и да удовлетвори
непаричното вземане на ищеца.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 108 от ЗС, ищецът е представил писмени доказателства /договор за
мобилни услуги от 02.06.2022 г., материализиращ и договора за лизинг с предмет мобилен
апарат марка „*”, модел „*”, сим карта № *, IMEI *; застрахователна полица на мобилния
апарат; фактура от 25.12.2022 г.; покана за доброволно изпълнение, адресирана от „Й. Б.“
АД до ищеца; касови бонове за сумата в общ размер от 2 568.82 лева; заявление за отказ от
ползване на мобилни услуги за горепосочената сим карта/, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да останат и сторените по
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 702.75
лева, от които: 102.75 лева – държавна такса и 600.00 лева – адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014
г. ОСГК на ВКС, по отношение на ответника А. Р. Г., ЕГН **********, че ищецът С. М. Й.,
ЕГН ********** е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху мобилен
телефон марка „*“, модел „*“, IMEI № * и СИМ карта № *, КАТО
ОСЪЖДА А. Р. Г., ЕГН ********** да предаде на С. М. Й., ЕГН **********
владението върху мобилен телефон марка „*“, модел „*“, IMEI № * и СИМ карта № *.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Р. Г., ЕГН ********** да заплати в
полза на С. М. Й., ЕГН ********** сумата в общ размер от 702.75 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2