Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 11.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. ИЛИЕВА
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№291 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на
топлинна енергия. Изтъква се, че ответникът е ползвал доставяната от
дружеството-ищец топлинна енергия през процесния период, като не е заплатил
стойността й в размер на 1080,19лв. Ищецът излага твърдения, че в изпълнение на
чл.112г ал.1 от ЗЕЕЕ/чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабдения обект е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Сочи се, че разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение, като сумите се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ищецът излага твърдение, че за процесния топлоснабден имот са издадени
изравнителни сметки за топлинна енергия по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ищецът
заявява, че при неплащане на сумата стойност на топлинна енергия в срок, се
начислява законна лихва върху дължимата сума. Ищецът претендира сумата
1080,19лв. за топлинна енергия, сумата 172,44лв., представляваща законна лихва
върху главницата, за периода 15.08.2014г.-10.08.2017г, сумата 34,87лв.-за
дялово разпределение за периода м.05.2013г.-м.април 2016г., 7,02лв.-лихва за
забава за периода 15.08.2014г.-10.08.2017г. Ищецът навежда твърдение, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за заплащане на
горепосочените суми, по заявление на "Т-С"АД подадено до ВТРС, е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №3493/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, като срещу
заповедта за изпълнение е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния период са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което
да бъде установено съществуването на горепосочените вземания, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №3493/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
С исковата молба е направено искане по чл.219 ал.1 от ГПК
за привличане и конституиране в настоящото производство като трето лице-
помагач на страната на ищеца фирмата
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове по съображения подробно изложени в отговора. Сочи, че не се излагат конкретни твърдения за отделните месечни задължения. Сочи, че ищецът не е доказал, че в обекта реално е доставено количеството топлинна енергия, което се претендира за заплащане. Прави възражение за погасителна давност за периода 05.2013г.-м.07.2014г., като се позовава на три годишна давност. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С определение, постановено в закрито съдебно заседание от
13.08.2020г., по искане на ищеца, е допуснато привличане и конституиран
„Бруната” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество “Т-С” ЕАД в качеството му на доставчик на топлинна
енергия е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Г.П.Б. за дължими
суми за топлинна енергия за обект:***********, за период м.май
2013г.-м.април 2014г.
Въз основа на заявлението на “Т – С” ЕАД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №1484/22.11.2019г. против длъжника Г.П.Б. по ч.г.гр.д.№*****. по описа на Великотърновски
районен съд за следните суми: 1 115,06
лева /хиляда сто и петнадесет лева и шест стотинки/ - главница, представляваща сбор от
вземания за доставена, но незаплатена
топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода: м. 05.2013 г. - м.
04.2016 г., за имот, находящ се в гр. ************; както и лихва за забава в размер на 179,46
лева /сто седемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, считано от
15.08.2014 г. до 10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1 115,06 лева, считано от 25.08.2017
год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 175,89 лева /сто седемдесет и пет лева
и осемдесет и девет стотинки/ – направени разноски по делото от 25,89 лева -
държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът Г.П.Б. е подал възражение за недължимост на сумите по
нея. В едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
По делото не се спори, че ответника Г.П.Б. е собственик на апартамент, намиращ се в гр**********, което се установява и от
представените писмени доказателства-заверени преписи на саморъчно завещание и
протокол за обявяване на саморъчно завещание.
По делото е представено извлечение
от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за процесния
абонатен номер, в които са посочени начислените суми за топлинна енергия.
По делото е представен договор от 08.07.2011г., сключен между "Б"ООД
и „Т С” относно извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече
от един потребител в гр.София.
По делото са приети като доказателства индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за периода 01.07.2017г.-30.04.2018г., касаещи процесния
абонатен номер и адрес, както и формуляри за отчет на уредите за дялово
разпределение на ТЕ.
От заключението на допусната съдебно-техническа експертиза се установява,
че за процесния период дължимите суми към ищцовото дружество за топлинна
енергия не са заплатени от страна на ответника. В заключението вещото лице е
посочило номерата на неплатените фактури и стойността на всяка от тях, както и
стойностите по изготвените изравнителни сметки, като е посочено, че дължимите
суми за топлоенергия включват суми за отопление, за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и за топлинна енергия за БГВ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
третото лице „Б” ООД е извършвало дялово разпределение на ТЕ в имота на
ответника през процесния период, като сумите за топлинна енергия в приложенията
към заключението, вещото лице е посочило, че са изчислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В заключението е
посочено, че през процесния период, за сметка на „Т-С” са отчислявани
технологични разходи на топлинна енергия в Абонатната станция, като същите са
изчислявани по Наредбата за топлоснабдяването и Методиката към нея. Вещото лице
е посочило, че през процесния период в абонатната станция е имало монтирани два
общи топломера, като топломер №4018127 е бил до дата 17.10.2016г. и е преминал метрологична проверка през 2013г и
2015г.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество искът за
главница е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, основанието, от
което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК.
На първо място, за да възникне
задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той
да има качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
В случая, от
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е собственик на апартамента в гр.*************, за който се претендира
заплащане на топлинна енергия за процесния период-м.май 2013г-м.април 2016г.
Съдът намира, че горепосочения
период е този, който е предмет на настоящия правен спор, тъй като това е
периода, посочен в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Действително в
исковата молба е посочена различна година на края на периода/2018г. вместо 2016г./,
но съдът приема, че е техническа грешка, доколкото, извън това, е налице идентичност на сумите, които се
претендират като дължими с тези, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на
това съдът намира, че следва да разгледа исковата претенция именно за посочения
в заповедта за изпълнение период м.май 2013г.-м. април 2016г.
Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е
предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и
топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществя при общи условия, одобрени от ДКЕВР, като
от влизането им сила се счита, че е налице сключен договор при Общи условия за
доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и битовия потребител, без
да е необходимо изрично писмено съгласие от потребителя. С оглед гореизложеното
съдът приема, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за
процесния обект и процесния период.
В качеството си на клиент на топлинна
енергия ответникът купува същата от ищцовото дружество на основание
съществуващия между тях договор за продажба на ТЕ за битови нужди, регулиран от
публично известни Общи условия /150 ал. 1 ЗЕ/. Не е спорно по делото, че ОУ са
влезли в сила по реда на чл. 150 ал. 2
ЗE, след който момент нито се твърди, нито се доказва ответникът да е упражнил
правото си на възражение по чл. 150 ал. 3 ЗЕ. Предвид на това следва да се
приеме, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка
с доставянето на топлинна енергия за битови нужди, при публично оповестени Общи условия.
От представените по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в
която се намира имота на ответника, е въведена система за дялово разпределение
/чл. 139 ал. 1 ЗЕ/, извършвана от третото лице – помагач по възлагане от ищеца
по силата на договор при ОУ от 08.07.2011г. По делото не е спорно, а и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период
ищецът е доставял до АС, обслужваща сградата, в която е имота на ответника,
топлинна енергия. Видно
от заключението на СТЕ, от
доставяното до АС количество ТЕ за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи, поради което съдът приема, че между клиентите на топлинна енергия в сградата се е
разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до сградната
инсталация и до отделните самостоятелни обекти. Тази енергия е разпределяна
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в
сградата по проект, като изчислението се извършва по приложимата методика към
Наредба № 16-334 от 6 април
В заключението на
съдебно-счетоводната експертиза са посочени стойностите, начислени за
потребената ТЕ, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като
в приложенията на СТЕ потребената топлинна енергия е посочена по отчетни
периоди. Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи, касаещи
процесния период м.май-2013г.-м април 2016г., като обосновани и неоспорени от
страните по делото. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че общо начислените суми за потребена ТЕ за абонатен номер 416, за
периода м май 2013г.-м април 2016г. са 1080,19лв., като в този период са
включени следните периоди на отчет: м май 2013г.-м април 2014г. на стойност
120,17лв.; период м май 2014г.-м. април 2015г.-479,72лв. и период м. май
2015г.-м април 2016г.-480,30лв.
Освен за цената на ТЕ за
отопление и на ТЕ за БГВ в посочените по – горе размери, ответникът е задължен
спрямо ищеца и за цената на услугата дялово разпределение, по аргумент от чл.
22 ал. 1 и чл. 36 от ОУ. Посочените клаузи от ОУ изрично възлагат на клиента
задължението да плаща на продавача стойността на услугата дялово разпределение.
По
делото е представен и Ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за
услугата „Дялово разпределение” към договора за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съдът като съобрази писмените доказателства
и по реда на чл.162 от ГПК намира, че исковата претенция за установяване на
дължимост на сумата за дялово разпределение за процесния период в размер на 34,87лв.
е основателна в претендирания размер.
Наличието на дължими от ответника суми за
ТЕ изисква да се разгледа наведеното от него в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за погасителна
давност е своевременно направено и подлежи на разглеждане. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения дадени в ТР № №/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК, ВКС
задълженията на потребителите към топлофикационните дружества имат характера на
периодични плащания и се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок
по чл. 111 б. „в ЗЗД. По аргумент от чл. 111 б. „б” ЗЗД с подаване на
заявлението чл. 410 ГПК на 25.08.2017г. е било
прекъснато течението на давностния срок, тъй като според чл. 422 ал. 1 ГПК
искът за установяване на вземането се счита за предявен от него момент.
Следователно вземанията на ищеца станали изискуеми преди м. август 2014г. са изсрочени по давност. По аргумент от
клаузите на чл. 33 ал. 1 и ал. 6 ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това задълженията за
периода от м. май 2013г. до м. юли 2014г., за които е направено и възражение за погасяване по
давност, съдът намира ,че са погасени по давност. По реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
изслушаната СТЕ /Приложение № 4/ съдът намира, че погасени по давност са задължения за ТЕ за
отопление и БГВ в
размер на 163,94 лв., за периода м.май 2013г.-м.юли
2014г.
Следователно за периода от м. август 2014г. до м. април 2016г. дължимата от ответника стойност на
ТЕ за отопление, БГВ и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е в
размер на 916,25
лв. Ответникът
не е навел възражение за плащането й, поради което я дължи на ищеца.
С оглед основателност на иска за главница в
посочения размер, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и сума за дялово разпределение,
определена по размер съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК в претендирания общ
размер от 179,46 лв. за период 15.08.2014г-10.08.2017г. Възражението за
погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава е неоснователно,
тъй като периодът, за който се претендира лихва за забава е извън тези
вземания, за които е била настъпила погасителната давност към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 175,89лв., от които държавна такса в размер на 25,89лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,определено от съда чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37
от ЗПП вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 74,11 лв. за държавна такса и 390лв. за
възнаграждения за вещи лица. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и
исковото производство са 740 лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата
на чл.78 ал.1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 646,09лв. за разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно
на уважената част на исковите претенции.
Ответникът също е претендирал
присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 38,07лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.П.Б., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на "Т
С" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***********, следните суми: 951,12 лв. /деветстотин петдесет и един лева и дванадесет стотинки/ - главница, от която 916,25лв. за доставена, но незаплатена
топлинна енергия и 34,87лв. за сума за дялово разпределение, за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *************, за периода м.
05.2013 г. - м. 04.2016 г.;
сумата 179,46лв./сто седемдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки/ -лихва за забава върху горепосочените
главници за топлинна енергия и сума за дялово разпределение, за периода от 15.08.2014
г. до 10.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -25.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 1484/22.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3493/2019г. по
описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимост на сумата за топлинна енергия в частта за разликата над 916,25лв. до пълния претендиран размер от
1080,19лв., като погасен по давност в
тази част.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "Т С" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, сумата 646,09лв./шестстотин четиридест и шест
лева и девет стотинки/, представляваща направени в заповедното производство по частно гр.дело 3439/2019г
по описа на ВТРС и в настоящото исково производство разноски за държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА „Т С" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******** ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Б., ЕГН **********,***,**лв./тридесет
и осем лева и седем стотинки/, представляваща направени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на исковите претенции.
Решението е постановено при
участие на "Б"ООД- С, в качеството на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т С” ЕАД.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните и на третото лице- помагач.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3493/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: