Р Е Ш Е Н И Е № 260130
гр.Пловдив, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на осми март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 270 по описа за 2020 година, намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
„Палас-27“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от синдика С.Ж., съдебен адрес: ***, твърди, че ответника С.Й.М., в качеството му на *** на същото дружество, е изтеглил без основание от банкова сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД общо 208 550 лв., както следва: сума в размер на 19 800 лв. на 08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300 лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на 27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013 г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на 26.03.2013 г.; 38750 лв. – на 22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014 г.; 300 лв. – на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., или общо – 208 550 лева, която сума не е върната от него. Ето защо, счита, че с посочените действия, ответникът, в качеството си на ***, е нанесъл вреди на дружеството, изразяващи се в неплащане/невъзстановяване на посочената сума.
При условията на евентуалност, счита, че ответникът дължи връщане на посочената сума в полза на ищеца на отпаднало основание – прекратен договор за управление или отново при условията на евентуалност дължи връщане на посочената сума, с която се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
Претендира ответника да бъде осъден да му заплати и мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 – 12.03.2020 г., в размер на 54165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът С.Й.М. ***, оспорва предявените искове. Твърди, че в патримониума на дружеството не е настъпила твърдяната от ищеца вреда, тъй като с претендираната от него парична сума, са погасени задължения на дружеството към кредитори. Прави възражение и за изтекла погасителна давност спрямо посочените вземания. Счита предявените при евентуалност искове за недопустими и неоснователни.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
С решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. № 324/2017 г. по описа на ПОС, е обявена неплатежоспособността и „ПАЛАС – 27“ ЕООД, ЕИК ********* с начална дата 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на същото дружество. С решение от 15.10.2018 г. дружеството е обявено в несъстоятелност.
Не се спори между страните, че ответникът С.Й.М. е изпълнявал длъжността *** на същото дружество за периода 04.02.2013 – 21.08.2017 г.
Между страните не се спори и относно факта, че за посочения в исковата молба период 04.02.2013 – 21.08.2017 г. същият е изтеглил от банковата сметка на дружеството с ******, открита в „УниКредит Булбанк“ АД – Пловдив, както следва: сума в размер на 19 800 лв. на 08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300 лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на 27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013 г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на 26.03.2013 г.; 38750 лв. – на 22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014 г.; 300 лв. – на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., или общо за периода – 208 550 лева.
Ищецът изрично е посочил в исковата молба, че сумите са изтеглени от С.М., в качеството му на *** на дружеството, но затова той не е имал основание и не ги е върнал в патримониума на дружеството, с което му е нанесъл вреда в посочения размер.
По делото са приети като доказателства и не са оспорени от ищеца – вносна бележка от 05.06.2013 г. и вносна бележка № 87501-010-002638 за сумата 299.20 лв.; вносна бележка от 04.12.2013 г. и платежно нареждане за плащане от името на „Палас 27“ ЕООД в полза на „Си Финанси груп“ ООД на сумата 203 298 лв. с основание погасяване на главница, както и вносна бележка от 11.12.2013 г., издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк за сумата 1049.16 лв. или общо за сумата 204646,36 лв.
Същевременно, от представеното от синдика извлечение от банковата сметка на дружеството за 2014 г. се установява, че ответника, освен да тегли посочените по-горе суми, е извършвал и вноски или захранване по същата сметка – на 22.08.2014 г. – на сумата 3350 лв.; на 03.10.2014 – внесени 2800 лв.; на 27.11.2014 г. – внесени 5900 лв.
При така установените и безспорни между страните факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
Съгласно чл. 145 от ТЗ управителят /както и контрольорът/ отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди.
Предвид основанието на предявения иск – чл. 145 от ТЗ следва да се посочи, че искът е за реализиране на специална отговорност, управленски деликт. Законодателят е предвидил, че управител на търговско дружество отговаря за вредите, които е причинил на дружеството при неговото управление. Съгласно постоянната практика на ВКС решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управленски деликт". Отговорността по чл. 145 от ТЗ като специална отговорност включва установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое правило е извършил.
А в случай, че се приеме възражение за изключване отговорността му, кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо отговорността му. В случай, че липсва основание за изключване на отговорността, то следва да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.
Представен е протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „ПАЛАС – 27“ ЕООД – Пловдив, с нотариална заверка на подпис и съдържание с дата 08.07.2017 г., съгласно които досегашните управители на дружеството В.П.И. и С.Й.М., са освободени от постовете им, както и от отговорност за дейността им до настоящия момент.
Един от способите за погасяване на отговорността за управителския деликт е вземането на изрично решение от Общото събрание на съдружниците за освобождаването на управителя от отговорност /чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ/. С този акт на върховния колективен орган на управление на дружеството се снема вината от управителя за настъпили в патримониума на последното имуществени вреди, поради което единствено този орган е овластен с такова правомощие. Решението за освобождаване от отговорност, независимо дали съдържа в себе си посочване на конкретна вреда или не, се отнася само до поведението на управляващото търговеца лице, което е било известно на дружеството – документирано е надлежно в счетоводството и в останалите дружествените книги. Волеизявлението на Общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ не обхваща вреди от поведение, което не е било отразено надлежно по начин, който да би го направил достояние на върховния орган на дружеството, за да би формирал той обосновано волята си за снемане на отговорността от управителя. В този смисъл е създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС – решение № 150/29.05.15 г. по гр. д. № 5272/14 г. на IV г. о. и решение № 41/29.04.2009 г. на I т. о., която настоящият състав напълно споделя. Ето защо, макар определено вредоносно действие/бездействие на управителя да е осъществено в период, за който да е обективирано решение на Общото събрание, взето по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. последно ТЗ, последното не би имало действие по отношение на вреда, която обективно е установена като настъпила в патримониума на дружеството на по-късен етап. Съдът намира, че такъв е именно настоящия случай, когато синдикът се позовава на факти и обстоятелства, станали му известни едва след назначаването му.
На второ място - твърдението на ищеца е, че вредата произхожда от конкретно индивидуализирани банкови операции, подробно описани по-горе, а не общо за периода, през който ответника е изпълнявал длъжността управител на дружеството. Казаното означава, че се твърди неотчитането на конкретно посочените суми, с посочения общ техен размер, а не обща финансова загуба за дружеството, което би изисквало съпоставка /проверка/ на счетоводните записвания и на редовността на воденото счетоводство.
По делото са приети като доказателства цитираните по-горе счетоводни документи, които установяват както погасяване на задължения на дружеството към трети лица, извършени от управителя, така и внасяне на каса по сметка на дружеството на парични суми, които за конкретно посочения от ищеца период, не водят до извод за нанасяне на вреда. За да бъде налице вреда за дружеството от конкретните счетоводни операции, следва да се установи, че цитираните преводи по сметки на трети лица, са без основание, а такова оспорване по делото не е налице. Не се спори между страните, че дружеството е имало задължения към „Си Финанси груп“ в посочения размер, както и че с извършения превод, те са били погасени. Не се спори и за наличието на задължение за заплащане на застрахователни премии по застраховка към „Пресила брокеридж“ ЕООД, както и че същите са погасени с цитираните по-горе плащания. Налага се извод, че с конкретно получените на каса парични суми, управителят на дружеството е погасил съществуващи и действителни задължения на същото към трети лица, както и е извършил вноски на каса, като дружеството не е претърпяло твърдяната от ищеца вреда.
Ето защо, искът с правно основание чл. 145 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Посоченото налага да се отхвърли като неоснователен и иска за заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница.
При условията на евентуалност, ако се отхвърли основния иск, ищецът претендира ответника да бъде осъден да заплати посочените суми, като получени на отпаднало основание – прекратен договор за управление.
Съдът намира този иск допустим, но неоснователен.
Както се посочи, не се спори между страните, че ответникът е получил посочените в исковата молба суми. На първо място, тези парични средства са му изплатени именно в качеството му на управител и основанието в този смисъл е наличието на управленски мандат. Не може да се сподели като основателно и твърдението, че след прекратяване на този мандат, ответникът е следвало да възстанови средствата, защото ги държи в себе си вече на отпаднало основание. Такова задължение би било налице, единствено ако се установи, че преди прекратяване на мандата, управителят не е извършил описаните по-горе плащания, с които е погасил действителни задължения на дружеството към трети лица, както и е извършил вноски на каса, с които е захранил сметката на дружеството.
Съдът намира за недопустим предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че дружеството да се е обеднило с исковата сума за сметка на обогатяване на ответника с нея. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД този иск би бил допустим, когато няма друг иск, с който ищецът да се защити. При изложените в исковата молба обстоятелства, съдът намира, че за защитата на ищеца е налице специалния иск с правно основание чл.145 от ТЗ, разглеждането на който, както и на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.последно от ЗЗД, изключва приложението на иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл. 145 от ТЗ и чл. 55, ал.1, предл.последно от ЗЗД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Палас-27“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от синдика С.Ж., съдебен адрес: ***, против С.Й.М. *** ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Г.К., за заплащане на сумата 208 550 лв., представляваща вреда на дружеството, в качеството му на управител, нанесена с извършени тегления от банковата сметка на същото, както следва: сума в размер на 19 800 лв. на 08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300 лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на 27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013 г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на 26.03.2013 г.; 38750 лв. – на 22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014 г.; 300 лв. – на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., както и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 – 12.03.2020 г., в размер на 54165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „Палас-27“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от синдика С.Ж., съдебен адрес: ***, против С.Й.М. *** ЕГН **********, съдебен адрес: *** - адв. Г.К., за заплащане на сумата 208 550 лв., получена на отпаднало основание – прекратен договор за управление, както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 – 12.03.2020 г., в размер на 54165.06 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА като недопустим иска на „Палас-27“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от синдика С.Ж., съдебен адрес: ***, против С.Й.М. *** ЕГН **********, съдебен адрес: *** - адв. Г.К., за заплащане на сумата 208 550 лв., с която С.Й.М. се е обогатил за сметка на „Палас-27“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: