О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 13.07.2020 г.

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание, на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                             НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                            

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 346 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

          Делото е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите по НОХД 3455/2019 г. на СНС, 12 състав, Д.Ж.Ж., И.Б.П. и К.Г.К., против протоколно определение от 02.07.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите от „Задържане под стража“ в по-леки.

С жалбата на подсъдимия Ж., подадена чрез неговия защитник, се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на подсъдимия Ж. да бъде изменена в по-лека. Изтъква се, че съдът в мотивите си не е взел отношение към наведените от защитата доводи. Твърди се, че срокът на задържането на подсъдимия се явява неразумен и че мярката за неотклонение не е съобразена със здравословното му състояние.

С жалбата на подсъдимия П., подадена чрез неговия защитник, се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на подсъдимия П. да бъде изменена в по-лека. Излагат се аргументи, че определението на СНС е неправилно и незаконосъобразно, като в него не са съобразени срокът на задържане, личността на подсъдимия и липсата на визираните в нормата на чл.63 от НПК опасности.

С жалбата на подсъдимия К., подадена чрез неговия защитник, се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането на защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на подсъдимия К. да бъде изменена в по-лека. В жалбата като нови обстоятелства се сочат продължителния срок на задържане, надхвърлящ разумния според защитата, здравословното и тежкото финансово състояние на семейството на подсъдимия К., доброто му процесуално поведение и липсата на опасност от укриване и извършване на престъпление, като се излагат подробни аргументи за всяко от сочените от защитата обстоятелства.

          Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали намира, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

          Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт против тринадесет лица, сред които и тримата посочени подсъдими, на които са повдигнати обвинения, както следва: на подсъдимия Д.Ж. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.1, вр.ал.1 НК, по чл.330, ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.3, вр.ал.1 НК и по чл.213а, ал.3, т.2, т.4 и т.7, вр.ал.2, т.2, т.4 и т.5, пр.2, вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, ал. 3 и ал.4, вр.ал.1 от НК;  на подсъдимия И.П. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.2, вр.ал 2 НК, по чл.214, ал.2, т.1 и 2, вр.чл.213а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т. 6 и 5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр.ал.1 НК, по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.2 и 4, вр. ал.1, вр.чл.20, ал. 4 и 3, вр. ал.1 НК и по чл.339, ал. 1, пр.2 и 6 НК; на подсъдимия К.К. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.2, вр.ал.2 НК, по чл.214, ал.2, т.1 и 2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.4 и 5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал. 1 НК, по чл.213а, ал.2, т.4 и 5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК и по чл.339, ал. 1, пр.2 и 6 НК.

Всяко от престъпленията, за които е повдигнато обвинение, е наказуемо с „лишаване от свобода“ и отговаря на законовите критерии за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Този съдебен състав напълно се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че към настоящия момент продължава да е налице обосновано предположение за авторство на всеки от подсъдимите в извършване на вменените им деяния. Това обосновано предположение може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимите в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Въззивният съд намира за правилен извода на СНС, че по отношение на всеки един от подсъдимите е налице реална опасност от извършване на престъпление.  

По отношение на подсъдимия Д.Ж. са повдигнати множество обвинения, като към настоящия момент съдебното производство срещу него се води по три от така повдигнатите му обвинения. Поради това реалната опасност ще бъде изследвана единствено през призмата на описаните по-горе обвинения на подсъдимия Ж.. Реалната опасност за извършване на престъпление несъмнено не може да се извежда единствено от тежестта на повдигнатите обвинения. Същата обаче може да бъде базирана на характера на вменената престъпна дейност, която в настоящия случай се характеризира с висока степен на обществената опасност, което обуславя и такава на евентуалния автор. Така, престъплението по чл.321 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Ж., е за ръководене на организирана престъпна група, състояща се от още девет лица, като групата вероятно е действала през един продължителен период от време и си е поставила за цел осъществяването на различни по вид и характер престъпни посегателства. От друга страна, обвиненията и по двете, вменени на подсъдимия Ж., вторични престъпления са повдигнати при наличие на квалифициращия признак по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. По отношение на това по чл. 213а НК, следва да се посочи, че то е повдигнато при условията на чл.26 от НК, като се състои от шест отделни деяния, обединени в едно продължавано престъпление. Поради това, с оглед спецификите на евентуално проявеното от подсъдимия поведение чрез деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност, чиито признаци настоящият състав не претендира да е обсъдил изчерпателно, може да бъде направен извод, че е налице реална опасност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия Ж.. Още повече, че част от обвиненията са повдигнати при условията на опасен рецидив и по двете букви на чл.29 от  НК и подсъдимият Ж., видно от приложеното по делото свидетелство а съдимост, е осъждан нееднократно за тежки умишлени престъпления, като му е и налагано наказание лишаване от свобода, което  е ефективно изтърпяно. Поради изложеното, въззивният съд намира, че по отношение на подсъдимия Ж. и към настоящия момент най-подходяща с оглед постигане целите на мерките за неотклонение се явява мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Подсъдимият И.П. е привлечен към наказателна отговорност за четири тежки умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав счита, че реалната опасност от извършване на престъпления от подсъдимия П. също може да бъде изведена от характера и степента на обществена опасност на престъпната дейност, за която му е повдигнато обвинение. А тя е за участие в организирана престъпна група с широк персонален състав и твърдяно продължително във времето съществуване на последната, както и разнообразни по вид и характер престъпни посегателства като цел на ОПГ. По отношение на обвиненията в извършване на вторични престъпления на подсъдимия П. - те също се отличават с висока степен на обществена опасност, а за престъплението по чл.214 от НК е инкриминирано използване на сила и заплашване на пострадалото лице. Правилно СНС е отчел и обстоятелството, че въпреки настъпилата реабилитация към настоящия момент на подсъдимия П., то към периодът на инкриминираната с обвинителния акт дейност, това не е било така. Поради това и при него е налице реален риск от извършване на престъпление, обуславящо и действието на най – тежката мярка за процесуална принуда.

Подсъдимият К.К. е привлечен към наказателна отговорност за пет отделни престъпления. Те се характеризират с висока обществена опасност, поради наличието на няколко квалифициращи признака. Обвинението по чл.214 от НК е повдигнато при условията на чл. 26, ал.1 от НК, като състоящо се от седем отделни деяния. Видно от характера и начина на евентуално осъществяване на тези деяния - чрез заплашване с противозаконни действия, насочени към пострадалия и към неговите деца, същото характеризира подсъдимия К. като личност с висока степен на обществена опасност. Правилно СНС е отчел и обстоятелството, че въпреки настъпилата реабилитация към настоящия момент на подсъдимия К., то към периодът на инкриминираната с обвинителния акт дейност, това не е било така. Поради това и при него е налице реален риск от извършване на престъпление, което обуславя и наличието на най – тежката мярка за процесуална принуда.

Мерките за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимите са взети, както следва: на подсъдимия Ж. с Определение на СНС от 16.02.2019 г.; на подсъдимия П. с Определение на СНС от 04.08.2018 г. и на подсъдимия К. с Определение на СНС от 07.08.2018 г. Въззивният състав споделя извода на първостепенния за това, че срокът на задържане на подсъдимите до настоящия момент, не може да бъде определен като неразумен. Безспорно разумността на срока на задържане се преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и с фазата, в която се намира то. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и тежестта, а и степента на обществена опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение. Видно е, че делото, което се води срещу тринадесет подсъдими, сред които и такива с повече от едно обвинение, за тежки умишлени престъпления с продължителен инкриминиран период, може да бъде преценено като такова с фактическа и правна сложност.

По отношение на защитните доводи за изменение мярката за неотклонение на подсъдимия Ж., свързани с влошеното му здравословно състояние, от материалите по делото е видно, че СНС регулярно разрешава на подсъдимия да напуска мястото за изтърпяване на мярката му за неотклонение с оглед извършване на прегледи и постоянно следене на здравословното му състояние, липсва и констатация, че престоят в ареста е несъвместим със здравословното състояние на подсъдимия, поради което АСНС намира, че същото не се явява причина за изменение на мярката за неотклонение. Отделно - СНС е обсъдил и мотивирано е отхвърлил останалите доводи на защитата подсъдимия Ж. с аргументи, които напълно се споделят от АСНС.

По отношение на твърденията, изложени от защитата на подсъдимия К., за влошено здравословното състояние на детето му и лошо финансовото състояние на семейството му, АСНС се солидаризира с извода на СНС, че към настоящия момент те не се явяват достатъчно основателни за промяна мярката за неотклонение, още повече с оглед обсъдените вече доводи за обществената опасност на престъпленията по повдигнатите му обвинения и подсъдимия. Данни за недоброто финансово състояние на дружеството на подсъдимия са налице още от 2018 г., тоест това не се явява новонастъпило обстоятелство. А представените от защитата писмени доказателства, отнасящи се до личността на подсъдимия, СНС правилно е приел, че се вземат предвид като характеристични данни за него, които към настоящия момент не са в състояние преодолеят извода за наличие на реален риск от извършване на престъпление.

          Поради изложените съображения АСНС намира, че жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.07.2020 г. по НОХД 3455/2019 г. на СНС, 12 състав.

           

Определението е окончателно.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: