РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500831 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Рива кредит” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П***, представлявано от
управителя М. В. М., против Решение №4335 от 20.12.2022г., постановено по гр.д.
№209/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХIХ гр. с., с което са отхвърлени
предявените от дружеството против С. Р. П., ЕГН **********, искове за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 788,25 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит №500052 от
18.05.2020г., сумата от 123,07 лв.- договорна лихва за периода 18.07.2020г.-
09.08.2021г.; сумата от 21,01 лв.- обезщетение за забава за периода 19.05.2021г. до
09.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г.; за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК по ч. гр. дело №13052/2021г. по описа на ПРС, V бр.с. В жалбата са изложени
доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна- С. Р. П.,
ЕГН **********, чрез назначения му особен представител по делото адв. А. Ш., с
който се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С. Р. П., ЕГН
**********, дължи на ищеца „Рива кредит” ООД, ЕИК: *********, следните суми:
788,25 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит №500052 от
18.05.2020г., сумата от 123,07 лв.- договорна лихва за периода 18.07.2020г.-
09.08.2021г.; сумата от 21,01 лв.- обезщетение за забава за периода 19.05.2021г. до
09.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г.; за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК по ч. гр. дело №13052/2021г. по описа на ПРС, V бр.с. С обжалваното решение
съдът е приел, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на
ЗПК, отнасящи се до посочване на условията за прилагане на лихвения процент и
методиката за изчисляване на годишния процент на разходите по кредита поради
което е недействителен. Приел е, че съгласно чл.23 от ЗПК ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но доколкото искът е предявен на
договорно основание за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, то присъждането й е недопустимо в настоящото производство. По така
изложените съображения съдът е отхвърлил предявените искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
2
18.05.2020г. между „Рива кредит” ООД, като кредитор, ответника С. Р. П., ЕГН
**********, като кредитополучател, и Е. Р... П., като солидарен длъжник, е бил
сключен договор за потребителски кредит №500052, съгласно който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 850 лв. за срок от 12 месеца,
при фиксиран годишен лихвен процент- 30 %; годишен процент на разходите- 34,29
%; обща стойност на плащанията- 994,32 лв. Страните са подписали и погасителен
план към договора, в който са посочени падежните дати и размерите на месечните
погасителни вноски по кредита. От представената по делото разписка се
установява, че ищцовото дружество е предало в брой на ответника сумата по
отпуснатия му кредит.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Предвид горното следва да се извърши проверка за
наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за неговото съответствие с
императивните разпоредби на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. В процесния договор за кредит е налице посочване на
годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, но нито в самия договор, нито в общите условия на дружеството-
кредитор, които са неразделна част от него, са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В чл.18 от общите условия е
посочено само, че размерът на ГПР е изчислен в съответствие с приложение
№1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, което според настоящия състав на съда не изпълнява
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на взетите предвид
допускания, тъй като за потребителя остава неясно как е изчислен посочения в
договора ГПР. Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя
да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснова избор дали да сключи договора, като в този смисъл е и
изискването на чл.10, §1, б.Ж от Директива 2008/48/ЕО. Предвид горното следва
3
да се приеме, че съдържанието на договора не съответства на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК в частта му за посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В исковата молба ищецът е посочил, че
ответникът е заплатил по договора сумата от 83 лв., с която следва да се приеме,
че е погасил задължението си за връщане на предоставената главница /чистата
стойност на кредита/. От страна на ответника не са изложени твърдения и не са
ангажирани доказателства да е заплатил по процесния договор други суми, освен
посочените в исковата молба. Предвид горното следва да се приеме, че ответникът
дължи на ищцовото дружество връщане на сумата от 767 лв., представляващи
разликата между предоставената му в заем сума от 850 лв. и направените от него
плащания в размер на 83 лв. Ето защо исковата претенция спрямо ответника за
сумата от 767 лв.- главница по кредита е основателна и следва да се уважи.
Настоящият състав на съда не споделя изложените в обжалваното решение доводи,
че тъй като в настоящото производство главницата се претендира на договорно
основание, то при извод за недействителност на договора искът следва да се
отхвърли. Действително ищецът основава претенцията си за връщане на
предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната
разпоредба на чл.23 от ЗПК това не може да съставлява пречка за присъждане
на сумата и при направен в хода на делото извод за недействителност на същия.
Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните
по договора за потребителски кредит при недействителност на последния,
включително като намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника
иск, основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за недействителността
на договора обичайно възниква и се разглежда именно в производството по такъв
иск. В противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би
било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и
чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение. В този смисъл вече е
налице формирана практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и Решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о./. Исковете за установяване на
дължимост на главница по кредита за разликата над 767 лв. до 788,25 лв., както и
за сумата от 123,07 лв.- договорна лихва за периода 18.07.2020г.-09.08.2021г.; и
сумата от 21,01 лв.- обезщетение за забава за периода 19.05.2021г. до 09.08.2021г.,
следва да бъдат отхвърлени, тъй като съгласно чл.23 от ЗПК при
4
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят не дължи
други суми, освен чистата стойност на получения кредит.
По така изложените съображения в частта му, с която е била отхвърлена
претенцията на ищцовото дружество спрямо ответника за сумата от 767 лв.-
предоставена главница, обжалваното решение следва да бъде отменено. В
останалата му част, с която са били отхвърлени претенциите за главница над 767
лв. до претендирания размер от 788,25 лв., както и за договорна лихва и
обезщетение за забава, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на
дружеството- жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите. По
заповедното производство в полза на ищеца са присъдени разноски за държавна
такса в размер на 25 лв., по първоинстанционното производство е направил
разноски в размер 725 лв. съгласно представения списък, и по въззивното
производство е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и за
особен представител на ответника в размер на 300 лв. Общият размер на
направените от ищцовото дружество разноски възлиза на 1125 лв., от които
съразмерно на уважената част от претенциите следва да му се присъдят 925,50
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4335 от 20.12.2022г., постановено по гр.д. №209/2022г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХIХ гр. с.,, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от „Рива кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „***, представлявано от управителя М. В. М., против С. Р.
П., ЕГН **********, иск за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 767 лв.- главница по договор за договор за
потребителски кредит №500052 от 18.05.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че С. Р. П., ЕГН **********, дължи на „Рива
кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „****,
представлявано от управителя М. В. М., сумата от 767 лв.- главница по договор за
договор за потребителски кредит №500052 от 18.05.2020г., ведно със законната лихва
5
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №13052/2021г.
по описа на ПРС, V бр.с..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4335 от 20.12.2022г., постановено по гр.д.
№209/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХIХ гр. с., в частта му, с която
са отхвърлени предявените от „Рива кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П****, представлявано от управителя М. В. М.,
против С. Р. П., ЕГН **********, искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по договор за
потребителски кредит №500052 от 18.05.2020г.- сумата над 767 до претендирания
размер от 788,25 лв.- главница, сумата от 123,07 лв.- договорна лихва за периода
18.07.2020г.-09.08.2021г.; сумата от 21,01 лв.- обезщетение за забава за периода
19.05.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК- 10.08.2021г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 от ГПК по ч. гр. дело №13052/2021г. по описа на ПРС, V
бр.с.
ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН **********, да заплати на „Рива кредит” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П***,
представлявано от управителя М. . М., сумата от 925,50 лв.- разноски за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. А. Ш.- особен представител на ответника С. Р. П.,
ЕГН **********, във въззивното производство разходен касов ордер за
определеното й адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6