Р Е Ш
Е Н И Е
№ 331
29.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и прокурора Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1199
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Н.С. (N. S.), роден на ***г. в Република
Турция, гражданин на Австрия, подадена чрез пълномощник, против Решение № 115
от 02.09.2019г., постановено по АНД № 473/2019г. по описа на Районен съд –
Свиленград.
В
касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат доводи за нарушения на процесуално-правните
норми и по-конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
доколкото преди да се произнесе по преписката, наказващият орган не проверил
акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и не преценил
възраженията и събраните доказателства, както и не извършил разследване на
спорните обстоятелства. Нарушен бил и материалният закон, като по отношение на
постановената мярка „отнемане в полза на държавата“ на предмета на нарушението
се сочи, че санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ВЗ, се
явява явно несъразмерна на извършеното нарушение.
Не било
взето предвид и надлежно предявеното възражение от Н.С., че не е знаел, нито е
предполагал, че пренася подобни вещи. С оглед на така изложеното се моли съдът
да отмени изцяло обжалваното решение и бъде постановено такова, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. При условие, че бъде установено
наличието на извършено административно нарушение, моли да бъде отменено
решението в частта, с която е потвърдено отнемането в полза на държавата на
предмета на нарушението.
Ответникът
по касационната жалба – Отдел „Митническо разузнаване и разследване при
Териториална дирекция Южна Морска“ към Агенция Митници, чрез процесуалния си
представител, оспорва касационната жалба. Счита, че правилно и законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за частична основателност на
касационната жалба и съобразяване с измененията на Валутния закон.
Касационната
инстанция, като съобрази нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
С Решение №
115/02.09.2019 г., постановено по АНД № 473/2019 г., Районен съд – Свиленград е
потвърдил като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 23/2019 от 24.06.2019г. на и.д. Началник на
Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска”, с което на Н.С. (N.
S.), роден на *** година в Република Турция от град Клагенфурт ам Вьортерзе,
Република Австрия, за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.; на основание
чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата златни изделия – гривни и
монети с общо количество 392.05 гр. и за обезпечаване на административното
наказание „Глоба” е задържана сумата от 520 евро, от която сума е задържана
равностойност в размер на 1 000 лв.
За да
постанови решението си, въззивният съд е приел, че не са допуснати процесуални
нарушения в хода на реализиране на административнонаказателната отговорност на
наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение, както и
наказателното постановление отговаряли на изискванията на ЗАНН. Същите били
издадени от компетентни органи, в необходимата форма, с нужното съдържание и
реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в обстоятелствената
част на НП, контролният и административно-наказващият орган дали фактическо
описание на нарушението, което се явявало изчерпателно и удовлетворявало
законодателното изискване по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Дадена била правилна правна квалификация, която съответствала на словесното
фактическо описание на нарушението. Правилно били посочени текстовете от ВЗ и
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ. Спазени били и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите - митнически
служители. Същите определил като еднозначни и безпротиворечиви.
Съдът
изложил обширни мотиви в насока съответствие на наказателното постановление с
материалния закон, като стигнал до извода, че Н.С. е осъществил
административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Приел, че наказаният
не е декларирал пренасяните от него благородни метали, въпреки че преди
започване на проверката бил поканен на разбираем език да го направи. Обсъдил е
наличието на субективния признак от състава на нарушението и е посочил, че деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл. Обсъдил е и посоченото от жалбоподателя, че златните изделия
били на майката на съпругата му, която ги е забравила скрити в одеалото, което
е подарила на съпругата му, като ги е приел за защитна теза с цел избягване на
административнонаказателната отговорност.
Произнесъл се и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил,
че процесното административно–валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай. Заявил е, че наложеното на жалбоподателя Н.С. наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв. е определено при правилно приложение на
съответната санкционна разпоредба и при правилна индивидуализация на размера
му. Изложил е и доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и в
частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание,
извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Посочил е, че постановлението е
законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението с оглед императивната разпоредба
на чл. 20 от ВЗ.
Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Правилен,
обоснован и мотивиран е изводът на съда за осъществен състав на нарушението по
чл. 18, ал. 1 от ВЗ, във връзка с разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ.
Съгласно последната, пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с наредбата по чл. 14г. Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от Валутния закон урежда случаите, реда и начина за деклариране на
пренасяне през границата на страната на благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях. Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата, пренасянето през
границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и
от тях над размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или
друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в
чл. 4, за или от трета страна се декларира по реда на чл. 9. Тоест
неизпълнението на цитираната разпоредба представлява нарушение на нормативен
акт по прилагане на ВЗ, приет на основание чл. 14г от закона и представлява
нарушение по чл. 14а от ВЗ, водещо до описаните в наказателното постановление
последици. В тази връзка правилно на нарушителя е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, съгласно действащата към момента на
извършване на нарушението и постановяване на решението на въззивния съд
редакция на чл. 18, ал. 1 от ВЗ.
Към
настоящия момент чл. 18 от ВЗ е изменен (ДВ, бр. 96 от 2011 г., бр. 14 от 2020
г.), като за осъществения от касатора състав на нарушение в ал. 2 на чл. 18 от
ВЗ се предвижда административно наказание „глоба“ в размер на една пета от
стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В конкретния случай стойността на
златните изделия, предмет на нарушението, е 26 139.28 лева и една пета от същата
възлиза на 5 227.86 лева. Тоест по-благоприятният закон за жалбоподателя е
онзи, действал към момента на осъществяване на деянието и предвиждащ
наказуемост от 1 000 до 3 000 лева,
поради което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да се приложи именно той
и съответно наложеното наказание за осъщественото деяние се явява правилно
определено и индивидуализирано от АНО.
Не се
споделят доводите на касатора, че са допуснати нарушения на
процесуално-правните норми и по-конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, и че не било взето предвид надлежно предявеното възражение от Н.С.,
че не е знаел, нито е предполагал, че пренася подобни вещи. Действително разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да
бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В случая
административнонаказващият орган е изпълнил задълженията си, визирани в
посочения текст по повод възражението на жалбоподателя - изготвено е било
Становище от 19.03.2019г. от Старши юрисконсулт Цветан д.. В тази връзка следва
да се отбележи, че при издаване на НП, административнонаказващият орган няма
задължение да се произнася изрично по направените възражения. По отношение на
възражението за липса на вина у жалбоподателя, районният съд е развил подробни
съображения, като мотивите му в тази насока се споделят напълно от настоящия
съдебен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Въпреки
безспорно установеното извършване на нарушението от страна на наказаното лице,
по отношение приложението на чл. 20 от ВЗ настоящата инстанция отчита
настъпилата отмяна на разпоредбата със ЗИД на ВЗ, обнародван в ДВ, бр. 96 от
2011 г., бр. 14 от 2020 г. Предвид това, отнемането в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението - златни изделия – гривни и монети с общо
количество 392.05 гр., се явява незаконосъобразно. В тази връзка е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя.
Гореизложеното
обосновава извода за частична отмяна на съдебния акт по обективни причини,
предвид настъпилата по-благоприятна уредба на закона - отмяна на нормата,
указваща отнемане на вещите, предмет на нарушението, респективно отмяна и на НП
в съответната част за отнемане на вещите, предмет на нарушението. В останалата
част съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 02.09.2019г.,
постановено по АНД № 473 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 г., в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23/2019 от
24.06.2019г. на и.д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска”, с което на Н.С. (N. S.), роден на *** година в Република Турция, на
основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата златни изделия –
гривни и монети с общо количество 392.05 гр., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23/2019
от 24.06.2019г. на и.д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска”, издадено срещу Н.С. (N. S.), роден на *** година в Република
Турция, в частта, с която на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на
Държавата златни изделия – гривни и монети с общо количество 392.05 гр.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 115
от 02.09.2019 г., постановено по АНД № 473 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2019 г. в останалата му част.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.