Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 09.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян
Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6627
по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.03.2018
год., постановено по гр.дело №6960/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу „К.Б.Е.Д.“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 92.34 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.септември 2013 год. до м.юни 2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№57726/2016 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в – 14.10.2016 год. до окончателното
й изплащане и сумата от 31.02 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2013 год. до 19.08.2016
год., като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата им част и ответникът
е осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 75 лв.,
както и направените разноски в заповедното производство в размер на 9.20 лв.
Горепосоченото
решение е било постановено при участието на привлеченото от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която исковете са отхвърлени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът няма задължения след 12.06.2014 год. до края на
процесния период., тъй като не притежава качеството на потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Между страните бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за срок от 5 години,
като липсвали данни, че същият е прекратен. Уведомлението за едностранно
прекратяване на договора за наем, сключен между ответника и етажните
собственици на сградата, в която се намира процесния имот, не носело достоверна
дата. Същото не било доказателства за договорните отношения между страните по
договора за наем след този момент, както и във връзка с обстоятелството дали
ответникът е продължил да ползва имота. При ищеца не било постъпвало заявление
за закриване на партида. Едва след края на процесния период трето за спора лице
било подало заявление за откриване на партида за имота на негово име, когато
именно и било прекратено договорното правоотношение между страните по делото.
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата „К.Б.Е.Д.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, но е частично
неправилно.
Установено е по делото,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че на 16.07.2013 год. между
страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди за процесния имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********/който
е предмет на сключен между ответника и етажните собственици на сградата, в
която се намира този имот, договор за наем от 10.07.2013 год./, с код на
платеца №Т370840, при Общи условия, за срок от 5 години, което обстоятелство се
установява от сключения според изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен
договор №5526/370840 от горепосочената дата. Видно е от съдържанието на договора,
че ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители на топлинна
енергия в гр.София, като страните постигнали съгласие, че за всички неуредени в
договора случаи се прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София. Следователно
ответното дружество се явява потребител на енергия за стопански нужди по
смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Противно на
приетото от СРС, настоящият съдебен състав приема, че правоотношението между
страните по договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е съществувало
през целия исков период – от м.септември 2013 год. до м.май 2015 год.
Обстоятелствата дали договорът за наем на процесния топлоснабден имот е бил
едностранно прекратен от наемодателите и е бил освободен от ответника на
12.05.2014 год. са непротивопоставими на ищеца до момента на уведомяването му,
респ. до достигане до знанието му на волеизявление за прекратяване на
договорната връзка – виж чл. 63 и чл. 68 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребителите в гр.София. Ответникът
нито твърди, нито е ангажирал данни, че е предприел действия по прекратяване на
процесния договор, респ., че е уведомил ищеца за промяната в наемното
правоотношение, а доказателствената тежест в тази насока е била негова. Следователно
евентуалното прекратяване на договора за наем не би могло да доведе автоматично
до прекратяване на сключения между страните договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Установено е по делото,
че едва на 19.06.2015 год. новият наемател на процесния имот е подал заявление
до ищеца за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, какъвто е и бил сключен на 22.06.2015 год.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. В частност
страните са постигнали изрично съгласие, че количеството топлинна енергия за
купувача ще се определя за сграда-етажна собственост и сграда с повече от един
потребител от „Т.С.“ ЕООД, извършващо дяловото разпределение на топлинната
енергия, отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за
разпределение.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Въз основа на
писмените доказателства по делото – документи за главен отчет, протокол за
допълнителен отчет и индивидуални справки за отопление и топла вода, както и от
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че делът
на ответното дружество за сградна инсталация, отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване
са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба /като са съобразени обстоятелствата, че в имота има 1 бр. ИРРО и 1 бр.
водомер за топла вода, като няма изчислена топлинна енергия за общите части/.
Установено е също така, че ищецът е отчислявал за своя сметка технологични
разходи на абонатната станция, както и че са извършвани периодични метрологични
проверки на общия топломер в процесната абонатна станция в лицензирани
лаборатории /противно на поддържаната от жалбоподателя-ответник теза – виж чл.
43, ал. 4 от Закона за измерванията/. Следователно доказана е по несъмнен и
категоричен начин по делото потребената от ответното дружество топлоенергия в
определено количество.
На следващо
място, доказано е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза,
което следва да бъде кредитирано /при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че
стойността на топлинната енергия за периода от м.септември 2013 год. до м.май
2015 год. възлиза на 688.91 лв. /съгласно нормата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ към
сбора от дължимите прогнозни вноски съгласно издадените от ищеца данъчни
фактури са добавени сумите за доплащане съобразно изготвените изравнителните
сметки за отоплителните сезони, включени в горепосочения период и съответно са
приспаднати сумите за връщане на абоната/, а стойността на услугата дялово разпределение
за същия период – на 29 лв. /т.е. главници в общ размер на 717.91 лв./, както и че обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 688.91 лв. за периода от 31.10.2013 год. до
19.08.2016 год. е в размер на 136.52 лв., а обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 29 лв. за същия период – в размер
на 4.44 лв. /т.е. лихви в общ размер на 140.96 лв./, до които и размери релевираните претенции се явяват
основателни.
Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му, в която са
отхвърлени исковете за главници за разликата над 92.34 лв. до размера от 717.91
лв. – стойност на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.юли 2014 год. до м.май 2015 год. и за обезщетения
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2014 год. до 19.08.2016
год. за разликата над 31.02 лв. до размера от
140.96 лв., които претенции подлежат на уважаване, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от направените
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса, за
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 447.07
лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса
в размер на 44.71 лв. и сумата от 44.71 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ.
уважената част от исковете.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение Принудителното събиране на разноските се
извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по
установителния иск /искове/, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в
исковото производство.
Ето защо с оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и неприсъдената част от разноските в
заповедното производство по ч.гр.дело №57726/2016 год. по описа на СРС, ГО, 74
с-в, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 285.88 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 02.03.2018 год.,
постановено по гр.дело №6960/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, в частта
му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „К.Б.Е.Д.“ ЕООД искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 92.34 лв. до размера от 717.91 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м.юли 2014 год. до м.май 2015 год. и за разликата над 31.02 лв. до
размера от 140.96 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.08.2014 год. до 19.08.2016 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „К.Б.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „К.Б.Е.Д.“
ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД разликата над 92.34 лв. до размера от 717.91 лв. – главници,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия и стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м.юли 2014 год. до м.май 2015 год. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София ж.к.“********, код на платеца Т370840,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №57726/2016 год.
по описа на СРС, ГО, 74 с-в – 14.10.2016 год., до окончателното изплащане и
разликата над 31.02 лв. до размера от 140.96 лв. – обезщетения за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.08.2014 год. до 19.08.2016 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.03.2018 год.,
постановено по гр.дело №6960/2017 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „К.Б.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски за първоинстанционното
производство за държавна такса, за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 447.07 лв., както и направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 44.71 лв. и сумата от
44.71 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.Б.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№57726/2016 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 285.88 лв.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/