Решение по адм. дело №660/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .

2. Образувано е по искови претенции, заявени от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, да бъде осъден Върховния административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Александър Стамболийски 18, да заплати на Н. Н. А. обезщетение в размер на 2 000,00 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума от 17.03.2022 г. до пълното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода 17.03.2022 г. до 20.05.2024 г., изразяващи се в болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, чувство за отхвърляне от правосъдието, претърпени в резултат на Определение № 2551 от 17.03.22 г., постановено по адм. дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което е оставено в сила Определение № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд град София за 2021 год.

3. Поддържа се, че с жалба вх. № 23027 30.06.2021 г., по повод на която е образувано производството по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г., А. е заявил и искане да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ в производството. С Определение от 28.07.2021 г., искането е било оставено без уважение. Определението е било обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, като отново е било направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. С Определение № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по същото дело, съдът е отхвърлил искането за освобождаване от задължения за внасяне на държавна такса по частната жалба. Този съдебен акт е бил обжалван с частна касационна жалба пред Върховния административен съд, като с Определение № 2551 от 17.03.2022 г., постановено по административно дело № 2273 по описа на съда за 2022 г. е бил оставен в сила. С Определение № 2795 от 05.04.2022 г., по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г., жалбата на А. е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено.

Според ищеца, в този смисъл ответника Върховен административен съд е постановил акта си в нарушение чл. 6, чл. 13, чл. 17 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47, чл. 52, § 3, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл. 6, § 1, § 2, § 3 от Договора за Европейския съюз.

Ищеца твърди, че в резултат на тези нарушения е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, чувство за отхвърляне от правосъдието, подигравка, че жалбата му срещу началника на затвора не се разглежда.

В представено по делото писмено становище от процесуалния представител на ищеца се допълва, че в мотивите си, касационната инстанция е преповторила изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, без да е изложила собствени мотиви, без да е направен задълбочен анализ, като е извършена само формална преценка. Възразява се, че решаващия съд не е изследвал въпроса, на какво наказание е осъден ищеца и дали същият полага труд и реализира доходи, докато изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор“, както и че за държавата не е налице задължение да му осигурява работа. Сочи се, че съдът не е изследвал периода в който А. е разполагал с парични средства.

Поддържа се, че ищеца е бил лишен от възможността да подготви своята защита, бил е лишен от безплатна служебна защита, като по този начин е допуснато нарушение от страна на Административния и на Върховния административен съд на чл. 6 от КЗПЧОС. Все в тази насока се счита, че правната помощ е форма на съдействие предоставяно от държавата с цел осигуряване на правото на справедлив процес и защита на равния достъп до правосъдие, за да се гарантира със съдебни средства упражняването на определени права или законни интереси на страната, която не разполага със средства, да заплати възнаграждение за адвокат, който да упълномощи.

4. Ответния по исковете Върховен административен съд на Република България, не взема конкретно становище

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковите претенции са недоказани и неоснователни.

II. За фактите :

6. Н. Н. А. е подал жалба вх. № 23027 от 30.06.2021 г. до Административен съд София – град с искане да бъде осъден Началника на Затвора София, да прекрати неоснователното си бездействие, като при условията на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС изпрати писмото на А. от 21.06.2021 г. до Комисията за защита от дискриминация във връзка с получено уведомление с изх. рег. № 44-00-2180 от 16.06.2021 г. по описа на Комисията, както и да се определи срок в който това да бъде сторено.

Към жалбата са приложени Молба от 21.06.2021 г. от А. в отговор на уведомление с изх. рег. № 44-00-2180 от 16.06.2021 г.; пощенски плик адресиран до Комисията и Молба от А. до деловодството на Затвора София, адресирана чрез инспектор социални дейности и възпитателна работа на І група към затвора, като искането е било, писмото му до Комисията да бъде изпратено за сметка на затвора, поради липса на финансови възможности, лишеният от свобода да го изпрати за своя сметка.

По повод тази жалба на А. е образувано производство по адм. дело № 6875 по описа на Административен съд София – град за 2021 г.

7. Приложена към жалбата е Молба с искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 от АПК, поради липса на финансови средства. Представена е декларация в която А. е заявил, че не разполага с никакви средства и имущество и не получава никакви парични суми, като от държавния съдебен изпълнител са му наложени запори относно постъпващи парични средства.

8. Въз основа на разпореждане на съда от 20.07. 2021 г., от Затвора Пазарджик е представена Справка вх. № 26358 от 26.07.2021 г. в която е посочено следното :

На 27.06.2016 г. в администрацията на затвора е постъпил изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 160 по описа на Административен съд Стара Загора за 2014 г., по което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А. сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 494,74 лева, както и 10,00 лева разноски по делото, тоест общо 2504,74 лв.

На 27.06.2016 г. в администрацията на затвора е постъпил изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 112 по описа на Административен съд Стара Загора за 2014 г., по което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А. сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 104,63 лева, както и 20,00 лева разноски по делото, тоест общо 524,63 лв.

Посочено е, че към документацията за изплащане на сумите по изпълнителните листи е приложен и договор за продажба на парично вземане, с който Н. Н. А. продава присъдените му обезщетения по горепосочените дела на майка си Г. М. А.. С два броя бюджетни платежни нареждания от 08.08.2016г., на Г. М. А. са изплатени сумите 2504,74 лв. и 524,63 лв. по двата изпълнителни листа.

На 29.12.2020 г. в администрацията на затвора е постъпил изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 806 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018 г., по което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А. сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 74,51 лева, тоест общо 274,51лв.

Според данните в справката, с банково бордеро на 27.01.2021г. сумата е преведена на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино, както следва: по изпълнително дело № 20195110400039, наложен върху постъпващите по личната партида суми за 137,26 лева.; по изпълнително дело № 20195110400040, наложен върху постъпващите по личната партида суми за 137,25 лева.

Посочено е, че по време на престоя си в Затвор Пазарджик, Н. Н. А. е

получавал парични преводи от 14.04.2014 г. до 19.09.2016 г. в размер общо на 410,31 лв.

На 26.05.2021г. по набирателна сметка на Затвор Пазарджик са постъпили 865,38лв., преведени от Затвор Пловдив, представляващи сумата за която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А., като обезщетение за неимуществени вреди. Сумата е разнесена по личната партида на А. на 27.05.2021г. С банково бордеро на 28.05.2021г. сумата преведена на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино.

9. Без да са изложени каквито и да е мотиви освен препращане към въпросната справка, с Определение от 28.07.2021 г., решаващия съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя А. за освобождаване от заплащане от държавна такса в производството по делото.

10. Срещу този съдебен акт е подадена частна касационна жалба, регистрирана в деловодството на Административен съд София-град с рег. № 28266 от 12.08.2021 г. Жалбата е адресирана до Върховния административен съд.

Освен формирания петитум касационната инстанция да отмени обжалваното определение, А. е поискал с жалбата и с отделна молба да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Приложена е декларация в която е заявено, че същият не разполага с никакви финансови средства и имущество, както и че действително е сключил два договора за цесия с Г. М. А. от с. Светулка, обл. Кърджали, във връзка с получената сума като обезщетение по адм. дело № 160 и адм. дело № 112, двете по описа на Административен съд Стара Загора, но счита, че присъдените суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не могат да служат за плащане на такси, разноски, глоби, дългове и други подобни.

11. Върху частната касационна жалба е поставена резолюция от 31.08.2021 г., за оставяне на същата без движение до представяне на доказателства за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС и приподписване на жалбата от адвокат.

В отговор на отправеното съобщение с указанията на съда, от страна на А. е подадена Молба вх. № 31548 от 17.09.2023 г., в която отново е заявено искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, поради липсата на финансови средства за заплащането на такава. Приложена към молбата е декларация, в която А. е посочил, че не разполага с движимо и недвижимо имущество и финансови средства, както и че действително е сключил прежде посочените два договора за цесия.

Върху тази молба е постановено Определение от 20.09.2021 г. с което е отменено разпореждането от 31.08.2021 г. и като е счетено от решаващия съд, че по молбата на А. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, компетентна да се произнесе е касационната инстанция, е разпоредено делото да бъде изпратено на Върховния касационен съд.

Това очевидно е сторено, като с Разпореждане от 24.09.2021 г. на председателя на ІІІ отделение на ВАС, без да са изложени конкретни съображения, частната жалба е върната на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и е указано, че след произнасяне по искането, делото следва да се изпрати на ВАС.

12. Въз основа на указанията на касационната инстанция, административния съд е постановил Определение № 8015 от 26.10.2021 г., по адм. дело № 6857 по описа на съда за 2021 г., с което е отхвърлил искането на Н. Н. А. за освобождаване от внасянето на държавна такса по частна жалба вх. № 13372 от 23.09.2021 г. по описа на Върховен административен съд.

За да постанови този резултат, съдът е възприел от една страна, че А. действително е декларирал липсата на доходи, които да му позволят заплащането на държавна такса, но от друга страна е приел, че въз основа на представената от Началника на затвора справка вх. № 26358 от 26.07.20212 г.(л. 30 по а.д. 6857/2021 г.), се установява, че А. редовно е получавал дребни парични суми, а освен това е носител на вземания за около 4000,00лв., като последната част от тази сума – около 865,38лв. е получена от него на 26.05.2021 г. Съобразно данните по делото е прието, че с цел избягване на плащане, А. е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил вземанията на своята майка, което само по себе си влиза в противоречие с твърдението му, че не разполага с парични средства. При това положение е формиран извода, че „… сумата от 30 лв. - дължима ДТ за частното касационно производство и сумата от 10 лв. - дължима ДТ в първоинстанционното производство не са непосилни за жалбоподателя, и същият няма пречка да ги внесе по сметка на ВАС, респективно АССГ, при наличието на вземания в посочените размери, независимо от плащанията по други изпълнителни дела, водени срещу него от държавни съдебни изпълнители…“.

13. Срещу Определение № 8015 от 26.10.2021 г., по адм. дело № 6857 по описа на АССГ за 2021 г. е подадена частна касационна жалба от страна на А., като отново е приложена декларация за материално и гражданско състояние, според която същият не разполага с финансови средства и имущество.

Във връзка с тази частна касационна жалба, независимо, че не е имало изрично искане от страна на А., административния съд с Определение от 18.02.2022 г., отново е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на ВАС и е разпоредил частната жалба да бъде изпратена на касационната инстанция.

14. С окончателно Определение № 2551 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2273 по описа на съда за 2022 г., Върховния касационен съд е оставил в сила Определение № 8015 от 26.10.2021 г., по адм. дело № 6857 по описа на АССГ за 2021 г.

Счетено е, че при постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съдията – докладчик правилно е преценил имущественото състояние на А., като е извършил всички възможни проверки за да бъде формирана самостоятелна преценка в тази насока.

15. При това положение, без да се предприемат каквито и да е други процесуални действия и без да се дават допълнителни указания на жалбоподателя А., с Определение № 2795 от 05.04.2022 г., постановено адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г. е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. А. с вх. № 23027 от 30.06.2021 г. на АССГ против Началника на затвора София с правно основание чл. 256 от АПК и производството по делото е било прекратено.

Указано е, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването на страните.

Съдебния акт и указанията на съда са били редовно съобщени лична но А. на 11.04.2022г.

По делото не се твърди и не се установява, Определение № 2795 от 05.04.2022 г., постановено адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г. да е било обжалвано, поради което с нарочно положен печат е удостоверено, че същото е влязло в сила на 18.04.2022 г.

16. В хода на настоящото производство, по делото бе представена Справка вх. № 1678 от 19.02.2025 г.(л. 125), изготвена от главен счетоводител на Затвора Пазарджик според която, на 29.12.2020 г. в администрацията на затвора е постъпил изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 806 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018 г., по което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на А. сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 74,51 лева, тоест общо 274,51лв. С банково бордеро на 27.01.2021г., сумата е преведена на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино, във връзка с наложени запори върху личната партида на А., както следва: по изпълнително дело № 20195110400039 в размер на 137,26 лв. и по изпълнително дело № 20195110400040 в размер на 13 7,25 лева.

На 26.05.2021г. по набирателна сметка на затвора гр. Пазарджик е постъпила сумата от 865,38 лева, преведени от затвора гр. Пловдив, по изпълнителен лист от 17.10.2017 г., издаден на основание Решение № 2534 от 15.12.2015г., постановено по АД № 2329 по описа за 2014г. на Административен съд Пловдив и Решение № 7353 от 13.06.2017г., постановено по АД № 2038 по описа за 2016г. на Върховния административен съд, с който Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н. Н. А. сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014г., до окончателното ѝ изплащане и по изпълнителен лист от 17.10.2017 г., издаден на основание Решение № 391 от 27.02.2015г., постановено по АД № 503 по описа за 2014г. на Административен съд Пловдив и Решение № 9395 от 01.08.2016г., постановено по АД № 5776 по описа за 2015г. на Върховния административен съд, с които Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Н. Н. А. сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 18.01.2014г., до окончателното ѝ изплащане.

Според справката, постъпилата сума в размер на 865,38 лева е разнесена по личната партида на А. на 27.05.2021 г. С банково бордеро на 28.05.2021г. е удържана и преведена на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино, във връзка с наложени запори върху личната му партида, както следва: по ИД № 20195110400039 ва размер на 240,74 лв.; по ИД № 20195110400040 в размер на 128,75 лв. и по ИД№ 20195110400041 ва размер на 495,89 лева.

На 14.09.2021г., държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино, е възстановил сумата от 140,39 лева, по набирателна сметка на затвора гр. Пазарджик, като надвнесена сума по ИД № 20195110400041 и е указал с писмо, че същата следва да бъде преведена по следните изпълнителни дела: по ИД № 20195110400039 ва размер на 0,89лв. и по ИД № 20195110400040 размер на 139,50 лева. С банково бордеро на 16.09.2021г., посочените суми са преведени обратно по сметка на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Ардино.

17. В съдебно заседание на 07.03.2025 г. бе разпитан свидетеля И. П. С.. Свидетеля твърди да познавам ищеца А. от 2018 г. - 2019 г., когато С. бил в София, а А. идвал на дела и са се засичали на „карето“. През 2021 г. превели С. в Затвора Пазарджик и от тогава си общувал с А. постоянно през прозорците. Свидетеля твърди, през 2021 г., А. да е пуснал жалба срещу началника на Затвора София до Административен съд София-град, като искал да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Съдът обаче отказал да стори това. А. обжалвал отказа пред Върховния административен съд, но той потвърдил решението на Административен съд София-град и делото било прекратено. Свидетеля твърди, че А. няма пари и има запор на личната партида. Според С., А. се почувствал унижен, доколкото делото не се разгледало, защото му нарушавали правата по Европейската конвенция за защита правата на човека, подигравали му се в затвора, че помага на други хора, а на себе си не може. А. не можел да спи нощно време, не работел. Искал да се образова в училище, но не му разрешили. С. чувал от А. израза „отказ от правосъдие“ многократно. А. бил нервен, ядосан от решението на Върховния административен съд, лекарите му давали хапчета аналгин и други. Крещял нощно време, целият затвор не можел да спи.

18. В хода на настоящото производство, от страна на Върховния административен съд се представи справка вх. № 3005 от 28.03.2025 г., според която, при извършена служебна проверка в деловодната система на съда е установено, че за периода 2021 г. – 2022 г., Н. Н. А. е страна по следните дела, образувани пред ВАС, както следва : №1435 по описа за 2021г. -прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Пазарджик; № 11484 по описа за 2021 г. - не е освободен от държавна такса; №2273 по описа за 2022 г. - не е освободен от държавна такса; № 4027 по описа за 2022г. -освободен от държавна такса; № 5308 по описа за 2022 г. - освободен от държавна такса; № 8327 по описа за 2022 г. - освободен от държавна такса; №8545 по описа за 2022 г. - прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Кърджали. Казано с други думи, от пет дела, които са били на производство пред Върховния административен съд, А. е бил освободен от заплащане на държавна такса по три от тях, а по две от тях искането е било оставено без уважение.

III. За правото:

19. Според чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

20. Несъмнено и неспорно в съдебната практика е, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноноправните субекти вреда (така т. 47 от Решение на Съда (втори състав) от 25 ноември 2010 година по дело C-429/09 (Günter Fuß срещу Stadt Halle); в този смисъл и Решение по дело Transportes Urbanos y Servicios Generales, посочено по-горе, точка 30).

21. Както се посочи в т. 3 от настоящото решение, Н. А. твърди претърпените от него неимуществени вреди, да са пряка и непосредствена последица от Определение № 2551 от 17.03.2022 г., постановено по административно дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. с което е било оставено в сила Определение № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год., като счита, че акта на висшия по степен административен съд в Република България е постановен при допуснато съществено нарушение на чл. 6, чл. 13, чл. 17 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47, чл. 52, § 3, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл. 6, § 1, § 2, § 3 от Договора за Европейския съюз. Тази позиция е развита в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ищеца.

Счита се, че противното на фактите по делото и на правния ред лишаване на ищеца А. от предоставяне на правна помощ и задължаването му да заплати държавна такса го лишават от правосъдие в противоречие с принципа залегнал в чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС. Сочи се, че „…. В действителност Н. А. е претърпял неимуществени вреди от поведението на настоящия ответник, доколкото поради липса на парични средства жалбата му не е била разгледана. В следствие прекратяване на делото му срещу Началника на Затвора – гр. Пазарджик, за ищеца са настъпили вреди…“.

22. Тук, преди всичко следва да се констатира, че в производството по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год. и в производството по административно дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., А. не е заявявал искане за предоставяне на правна помощ и съответно съдилищата на са отказвали такава.

23. На следващо място, последователна и безпротиворечива е практиката на Съда на Европейския съюз, съобразно която принципът, че държавите членки са задължени да обезщетят вредите, причинени на лица от нарушения на правото на Общността, за които те носят отговорност, е приложим, когато твърдяното нарушение произтича от решение на съд, постановил решение като последна инстанция (Решение на Съда от 30 септември 2003 г. - Gerhard Köbler срещу Republik Österreich, дело C-224/01).

24. В случая каза се, А. поддържа, че е лишен от право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона( по смисъла на чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС), като пряка и непосредствена последица от постановяването на Определение № 2551 от 17.03.2022 г., по административно дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. с което е било оставено в сила Определение № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год.

С тези два съдебни акта обаче, единствено е отказано да бъде уважено искането на А. да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса в производството по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год., образувано по искане на А., да бъде осъден Началника на Затвора София, да прекрати неоснователното си бездействие, като при условията на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС изпрати писмото на А. от 21.06.2021 г. до Комисията за защита от дискриминация във връзка с получено уведомление с изх. рег. № 44-00-2180 от 16.06.2021 г. по описа на Комисията, както и да се определи срок в който това да бъде сторено.

Н. О. № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год., нито пък Определение № 2551 от 17.03.2022 г., постановено по административно дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. имат за пряк резултат, прекратяване на съдебното производство по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София - град за 2021 год. и евентуалното лишаване на А. от достъп до правосъдие.

25. Действително, както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, с последващо Определение № 2795 от 05.04.2022 г., постановено адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г., жалбата на Н. А. с вх. № 23027 от 30.06.2021 г. на АССГ против Началника на затвора София с правно основание чл. 256 от АПК е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Съдът изрично е указал на А., че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването на страните, като съдебния акт и указанията на съда са били редовно съобщени лична нему на 11.04.2022г.

26. Казаното съдебно определение не е било обжалвано и е влязло в сила. Това ще рече, че А. не е изчерпал гарантираната му от процесуалния закон възможност за защита на правата си в рамките на установения в страната инстанционален съдебен контрол за законност на съдебните актове. Упражняването на правото на обжалване на Определение № 2795 от 05.04.2022 г., постановено адм. дело № 6857 по описа на Административен съд София – град за 2021 г. пред Върховния административен съд, евентуално би могло да има за резултат отмяна на този съдебен акт от касационната инстанция и продължаване на административния съдебен процес, в рамките на който А. би имал възможност да защити впълнота твърдените от него права. Това както се посочи, не е сторено от страна на ищеца.

При това положение, следва да се приеме, че твърдяното от А. нарушение на правото на Общността, в резултат на което нему са причинени неимуществени вреди, в случая не произтича от акт на националния съд, постановен като последна съдебна инстанция.

Това е достатъчно исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

27. Отделно от това, според чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза, а според чл. 51, § 2 от същата, настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.

Тоест, Хартата се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Следователно, за да се обсъжда нарушението на правото по чл. 47 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делата на Административен съд София-град и Върховния административен съд с правото на ЕС. Такава връзка, не е обоснована в исковата молба и не се установява в процеса. Както се посочи в т. 24 от настоящото решение, основното правоотношение, във връзка с което са образувани делата пред Административен съд София – град и Върховния административен съд, по които касаторът не е освободен от държавна такса, не предполага случай на прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с този правов ред.

Що се отнася до твърденията за нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, те са извън приложното поле на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Обстоятелството, че Хартата съдържа аналогични на Конвенцията разпоредби, не обосновава различен извод. Макар че съгласно чл. 6, § 2 от Договора за Европейския съюз Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. В този контекст, според чл. 6, § 3 Договора, основните права, както са гарантирани от Конвенцията и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи(курсива мой). Освен това за да се присъедини ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл. 218 ДФЕС, следва да се сключи нарочно споразумение, каквото към момента не е налице( така например Решение № 985 от 7.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2024 г., III о., докладчик съдията А. А.).

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, заявени от Н. Н. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пазарджик, да бъде осъден Върховния административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Александър Стамболийски 18, да заплати на А. обезщетение в размер на 2 000,00 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2022 г. до пълното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода 17.03.2022 г. до 20.05.2024 г., изразяващи се в болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, чувство за отхвърляне от правосъдието, претърпени в резултат на Определение № 2551 от 17.03.22 г., постановено по адм. дело № 2273 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което е оставено в сила Определение № 8015 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6857 по описа на Административен съд град София за 2021 год.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването.