РАЗПОРЕЖДАНЕ №3579
Пловдивски окръжен съд, ХХІІ гр.с-в, в закрито заседание от
16.04.2020г. с председател Пенка Стоева, като
разгледа докладваното от председателя новообразувано т.д. №243 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.д. №243/20г. е образувано по искова молба
вх.№10152/10.04.20г., изпратена по пощата на 09.04.20г., от М.М., малолетен,
чрез неговата майка и законна представителка Г.А., срещу ЗД „Евроинс“ АД, с
искане за осъждане на ответника, като застраховател за риска ЗЗГОА към дата
24.01.20г. на л..а с рег.№РВ 4689 КТ, да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 60000лв. за неимуществените вреди от телесните увреждания, причинени му при
птп на 24.01.20г., при управление на посочения автомобил от Н. Г. В., в ***,
обл.***, тъй като бил отправил до ответника претенция за плащане на 25.02.20г.,
но към датата на исковата молба, въпреки че е изтекъл срокът по чл.496,ал.1 от КЗ, застрахователят не му е определил и изплатил обезщетение, а му изпратил
писмо РК-014/1/02.03.20г., което обосновавало интереса му от предявяване на
иска.
Извършвайки проверка за допустимост на предявения иск съдът
намери, че производството по него е недопустимо, тъй като искът е
преждевременно предявен, при следните съображения:
Видно от молбата на л.13-л.15 от делото, претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение е постъпила при ответника на 25.02.20г.,
както ищецът твърди
При тези данни, към датата на завеждане на иска му, срокът
по чл.496,ал.1 от КЗ не е изтекъл, както той твърди, защото, съгласно
цитираната разпоредба, срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може
да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, и в
случая изтича на 26.05.20г., тъй като 25.05.20г. е почивен ден /понеделник след
24.05.20г.-неделя/.
Същевременно, чл.498,ал.3 от КЗ постановява, че увреденото
лице може да предяви претенцията си пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение.
В случая никоя от тези хипотези не е налична, тъй като с
писмото на застрахователя, конституиран като ответник по делото, на ищеца не е
отказано изплащане на обезщетение, а са изискани документи, свързани със
застрахователната претенция.
Ето защо, на основание чл.130 от ГПК исковата молба на ищеца
следва да се върне, поради недопустимост на иска му, на основание чл.498,ал.3
във вр. с чл.496,ал.1 от КЗ.
Затова, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Връща искова молба вх.№10152/10.04.20г. на М.Б.М. срещу
ЗД“Евроинс“ АД, по която е образувано т.д. №243/20г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в,
поради недопустимост на предявения от ищеца иск- преждевременно заведен с оглед
срока по чл.496,ал.1 въ вр. с чл.498,ал.3 от КЗ.
Разпореждането подлежи на обжалване пред ПАС в 1-седмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
Окръжен
съдия: