Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 482/25.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 403 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №254 от 11.07.2018 г. по АНД № 811 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 36 от 04.05.2018год. на Началника Отдел "Рибарство и
Контрол - Западна България" - София към ГД "Рибарство и контрол"
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. С наказателното постановление на И.Й.В.
***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда
и петстотин лева/, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, за извършено
административно нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, като на основание чл.90,
ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – риболовния уред – хрилна мрежа с
размери 50м/2.00м/40мм. и пластмасово корито в син цвят.
Касационният жалбоподател И.Й.В. *** представляван от
адвокат З.М. *** редовно призовани, се явяват, в жалбата и по съществото на делото навеждат
доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Молят за отмяна на въззивното решение и
потвърденото с него НП. В правото си на лична защита касаторът отрича
извършването на административното нарушение и изложените мотиви от въззивния
съд.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.11.2017г. около 15.00 часа разпитаните
в качеството на свидетели В*** К*** С*** и А*** П*** Г*** извършили проверка на
язовир О*** в района на с.Г*** Ц*** , тъй като имали сигнал от любители
риболовци, че неизвестно лице системно, залага хрилни мрежи във водите на
язовир О*** , като извършва нерегламентиран риболов. Около 15.30 часа
забелязали лек автомобил пикап в зелен цвят, марка „П*** ”, като приближавайки
автомобила св.Спасов забелязал нарушителя, който изваждал хрилна мрежа от
водата на язовир О*** , като работел с нея и я изтеглял в пластмасовото корито
на брега. При което св.Спасов поканил административно наказаното лице до
служебния автомобил на ИАРА, за извършване на проверка, на същото минало покрай
служебния автомобил и избягало в посока с.Г*** Ц*** . Свидетеля С*** подал
сигнал до дежурен ОДЧ при ОД МВР - Монтана с описание на лицето и автомобила
управляван от него. След два дни административно наказаното лице било
установено и доведено в ПУ с.Г*** Д*** , където св.Спасов в присъствието на
колегите си св.Р*** Й. В*** и А*** П***
Г*** му съставили АУАН, с №В 0008875 затова, че на 10.11.2017год. в 15.40часа
на язовир „О*** ” обект различен от р.Дунав и Черно море, извършва стопански
риболов без разрешително и без право да усвоява ресурс от риба, като използва
един брой хрилна мрежа потопена във водата под контрола и съзнателните действия
на нарушителя, в района на село Г*** Ц*** в баластриран участък на 100метра от
асфалтов път. В акта е отразено, че с тези си действия е нарушил разпоредбата
на чл. 17, ал.1,
т.1 от ЗРА; както и че хрилната мрежа и пластмасовото корито се изземват.
При предявяване на АУАН административно наказаното лице отказало да го получи,
като отказа е оформен в присъствието на свидетеля Д*** Р*** .При извършване на
проверката от св.Валери К*** С*** е съставен Констативен протокол
№379/10.11.2017г.
Въз основа на съставения АУАН и Констативен
протокол, наказващия орган оправомощен със Заповед № РД 09 – 25/21.01.2014г.
издадена от МЗХ, издал обжалваното НП.
За да потвърди наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, както и че правилно е приложен материалния закон,
тъй като в хода на съдебното дирене от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установило по безспорен и категоричен начин, че
касатора на посочената в акта дата е извършил описаното в акта и в
наказателното постановление нарушение, а именно, че е извършил стопанския
риболов в обект различен от Черно море и р. Дунав и без да има издадено
разрешително. При такива мотиви Районен съд Монтана е потвърдил наказателното
постановление.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с
материални закон и констатира, че Районен съд - Монтана е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за
неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са
неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е
изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа
обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на
жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за
неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и
съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин извършено административно нарушение, а именно –
извършване на стопанския риболов в обект различен от Черно море и р. Дунав и
без да има издадено разрешително. Въззивният съд е изложил подробни мотиви
основани на показанията на свидетелите – В*** К*** С*** , Р*** Й. В*** и А***
П*** Г*** , като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото,
взаимно се допълват и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Обясненията на административно наказаното лице са изолирани и
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, поради което и
правилно не са ценени от въззивния съд. От изложеното става ясно, че
извършеното от касатора нарушение е безспорно установено. Доказателствата
относно изпълнителното деяние, авторството и вината на административно
наказаното лице са преки и непосредствени, като липсва всякакво съмнение
относно елементите на административното нарушение. В този смисъл са
необосновани твърденията на касатора, че решението на съда и НП се основават на
предположения.
Правилно въззивния съд е приложил материалния
закон. Легална дефиниция на понятието "стопански риболов" е дадена в § 1, т. 28 от
ДР на ЗРА, съгласно която норма това е дейност, при която се
извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с
разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход,
независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно,
както и за стопански риболов по смисъла на този закон се смята и
риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 (три броя
въдици/пръчки за риболов с монтирани по две куки в изкуствените водни обекти, в
Черно море и река Дунав) и/или при който уловената риба или други водни
организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.
Следователно, за да се квалифицира риболовът като стопански по смисъла на
втората хипотеза е достатъчно да се установи извършването му със средство,
различно от посочените в чл. 24, ал.1
от ЗРА и/или в количества, надхвърлящи регламентираните в чл. 24, ал.3
от ЗРА. В случая е безспорно установено, че наказаното лице е
извършвало във водите на язовир „О*** ” в землището на с.Г*** Ц*** риболов с
мрежа, която не е предвидена като разрешено средство по чл. 24, ал.1
от ЗРА и това е достатъчно за квалифицирането на риболова като
стопански, без значение дали се извършва с цел стопанска дейност и реализиране
на доход, и без значение дали има количество уловена риба, предвидено като
алтернативен признак по §1, т.28 от
ЗРА. В процесния случай от доказателствата по делото е установено,
че касатора е извършвал улов на риба с мрежа, т.е. с уреди, различни от
определените за любителски риболов (въдици/пръчки) по чл. 24, ал. 1
от ЗРА. Това обосновава извода, че извършеният от него риболов е
стопански (а не любителски) по смисъла на закона, а за осъществяване на такъв
законът поставя конкретни изисквания и ограничения както по отношение на
неговия обхват (Черно море и р. Дунав), така и въвежда специален разрешителен
режим. В случая уловът е реализиран във воден обект, различен от указания в чл. 17, ал. 1
ЗРА, а именно – в язовир „О*** ” в землището на с.Г*** Ц*** и при
липса на изискуемото от нормата разрешително. С тези си действия И.Й.В. *** е извършил доказано
по безспорен начин нарушение, осъществяващо състава на чл. 56, ал. 1
от ЗРА, съгласно който лице извършващо стопански риболов без
разрешително или във воден обект, различен от Черно море и р. Дунав в нарушение
на чл. 17 се наказва с глоба от 1500.00лева до 3000.00лева По делото не е
установено касатора да е притежавал разрешение за стопански риболов, поради
което е осъществил състава на нарушението по чл. 56, ал.1
от ЗРА.
При доказаност на нарушението по чл. 56, ал.1
от ЗРА, правилно административно наказващия орган е приложил и
разпоредбата на чл. 90, ал.1
от ЗРА и е постановил отнемане в полза на държавата на вещите, които
са послужили за извършване на умишленото административно деяние.
Във връзка с извършеното нарушение няма
основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От установените по делото обстоятелства не може да се направи
извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни
административни нарушения, тъй като неговата обществена опасност е никаква или
незначителна. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е
изолирано и случайно. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение правилно и в съответствие с чл. 27, ал.2
от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН, АНО е определил административното наказание в минимален
размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с извършването на
деянието.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно,
тъй като не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата
отмяна.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №254
от 11.07.2018 г. по АНД № 811 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 36 от 04.05.2018год. на Началника Отдел "Рибарство и
Контрол - Западна България" - София към ГД "Рибарство и контрол"
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: