РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. С.З., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Анна Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20225500500433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба
на М. Д. И. – длъжник по изпълнително дело № 226/2018г., по описа на ЧСИ
М. Д., с район на действие - Окръжен съд - С.З. чрез адв. Е.И..
Жалбоподателят обжалва действието на частния съдебен изпълнител –
отказ за прекратяване на принудителното производство на основание изтекла
погасителна давност, постановено на 13.06.2022г. Счита, че обжалваното
действие е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като
задължението на длъжника било погасено с изтичане на петгодишната
погасителна давност към момента на образуване на изпълнително дело. Моли
да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното действие на
Частния съдебен изпълнител и да се прекрати изпълнителното производство.
Прави искане на основание чл. 438 ГПК съдът да постанови спиране на
изпълнението. Претендира разноски.
В срока не е постъпило становище от другата страна – взискател –
Община С.З..
В обясненията си частния съдебен изпълнител М. Д., с район на
действие Окръжен съд – С.З. взема становище, че жалбата е неоснователна.
1
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и разгледа приложеното изпълнително дело, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в законния двуседмичен срок за
обжалване. Внесена е държавна такса по сметка на ОС – С.З., обжалваното
действие подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението.
Изпълнително дело № 226/2018г. по описа на ЧСИ М. Д. е образувано
на 11.04.2018 г., по приложени 22 броя актове за установяване на задължение
по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК срещу Н.Д.А. за събиране на парична
сума. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
04.06.2018г. Впоследствие с акт. за смърт № 1277/17.07.2018 г. е констатирана
смъртта на длъжника Н.Д.А.. Като наследници са конституирани роднините
му по съребрена линия от трета степен - две първи братовчедки на длъжника -
А.С. И. и М. Д. И.. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника М. Д. И.
е връчена на 15.04.2022 г. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника
А.С. И. е връчена на 18.04.2022 г. На 28.04.2022 г. е постъпила молба от
длъжника А.С. И. с приложено съдебно удостоверение за отказ от наследство,
останало след смъртта на Н.Д.А. с изх. № 878/26.04.2022 г. На 10.06.2022г. е
постъпило възражение от длъжника М. Д. И.. На 13.06.2022г. е постановен
отказ за частично прекратяване на производството от ЧСИ, за което
длъжника е уведомен на 14.06.2022г.
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на ЧСИ,
изложени в приложените към делото мотиви. В разпоредбата на чл. 433, ал. 1
ГПК са изброени изрично хипотезите, при наличието на които
изпълнителното производство се прекратява. Изтекла погасителна давност на
вземането не е сред тях. Изброяването е изчерпателно и разпоредбата е
императивна, поради което въззивната инстанция намира, че от посоченото от
длъжника основание за съдебния изпълнител не възниква задължение за
прекратяване на делото. От друга страна, извън правомощията на ЧСИ е
произнасянето по въпроса за изтеклата погасителната давност на вземането. В
качеството си на орган по принудително изпълнение, на който Държавата е
делегирала публична функция да извършва принудително събиране на
притезания, ЧСИ изпълнява своята дейност само и единствено чрез
способите, предвидени в ГПК. Изпълнителният процес се различава от
исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден
изпълнителен лист. По съществото си преценката за изтекла погасителна
давност представлява правораздавателна дейност, каквато съдебният
изпълнител не може да осъществява. При наличие на погасено по давност
вземане по изпълнителното дело, както твърди длъжникът – жалбоподател,
това обстоятелство следва да бъде установено по съдебен ред, със завеждане
на отрицателен установителен иск и произнасяне на съда с влязло в сила
2
съдебно решение. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да
установява погасяването по давност на вземането по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 433, ал.1 т. 7 ГПК ЧСИ следва да прекрати производството с
постановление, едва когато по делото бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен иск по чл. 439 или чл. 440 ГПК.
Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното
действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е искането за спиране на изпълнението по
изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК, предвид неоснователността
на жалбата.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Д. И., ЕГН **********,
гр.С.З., кв. ****************** – длъжник по изпълнително дело №
226/2018г., по описа на ЧСИ М. Д., с район на действие - Окръжен съд - С.З.,
чрез адв. Е.И. със съдебен адрес: гр.С.З., ул. ********, против действието на
Частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 226/2018г. по описа на
ЧСИ М. Д., с район на действие - Окръжен съд - С.З. – отказ за прекратяване
на принудителното производство на основание изтекла погасителна давност,
постановено на 13.06.2022г. като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по
чл. 438 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3