Решение по дело №2530/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 14.05.2021 г. ПО АНД № 2530/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение А. Й. К., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
78а НК, за това, че на 04.08.2018 г. в гр.Пловдив, в качеството си на
управител и представляващ търговското дружество „ВАК 18” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Трети март“ №
18, в 30 /тридесет/ дневен срок от спиране на плащанията, считано от
05.07.2018 г. до 03.08.2018 г. по публични парични задължения към ТД на
НАП–Пловдив в общ размер на 8275.55 лева, установени по изпълнително
дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП–Пловдив и издадено
съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С180016–048–
0144519/14.06.2018 г., връчено на 27.06.2018 г. за задължения произтичащи от
декларация – обр.6 №160021705223677/25.05.2017 г., №
160021705468178/11.06.2017 г., № 160021706444582/13.07.2017 г., №
160021707146096/04.08.2017 г., № 160021708104547/12.09.2017 г., №
160021708833390/03.10.2017 г., № 160021709767507/05.11.2017 г., №
160021710737842/09.12.2017 г., № 160021800813236/24.01.2018 г., №
160021801018356/01.02.2018 г. и № 160021802159267/10.03.2018 г., данъчна
декларация по ЗКПО № 1600И0586681/28.03.2018 г. и декларация по ЗДДС №
16003544469/14.02.2018 г., не е поискал от Окръжен съд гр.Пловдив да
открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия, в хода на съдебните прения заявява, че
поддържа становището на представителя на РП-Пловдив, като фактическата
обстановка е безспорно доказана. Сочи, че са налице предпоставките на чл.
78а, ал. 1 от НК, като с оглед чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство, моли да бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
В хода на досъдебното производство, при привличането му като
обвиняем от дата 05.04.2021г. обв. К. се признава за виновен. Делото в
съдебна фаза е разгледано в негово отсъствие, като същият е бил редовно
призован, а от изявлението на защитника му се установява, че е бил наясно за
провежданото производство, но е бил ангажиран, нямал е против делото да се
гледа в негово отсъствие и е упълномощил защитник, който да осъществи
представителството му.
1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият А. Й. К. е роден на *** г. *** с постоянен адрес и
настоящ адрес в ***, ***, български гражданин, със средно образование,
работещ, разведен, неосъждан/реабилитиран/, ЕГН **********.
Дружеството „ВАК 18“ ЕООД с ЕИК *********, било вписано в
Търговски регистър към Агенция по вписванията на 13.03.2017г., с посочен
предмет на дейност – видеонаблюдение, структурно окабеляване, контрол на
достъпа на интернет мрежи, строителство, довършителни строителни
дейности, други специализирани строителни дейности, дейност на питейни
заведения, ресторантьорство, търговия на дребно с напитки, търговия на
дребно с тютюневи изделия, търговия на дребно с други хранителни стоки,
транспортно-спедиторски услуги, покупка на стоки или други вещи с цел
препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, външно и
вътрешнотърговска дейност -внос, износ и реекспорт на стоки и пр. Като
собственик на капитала и управител на дружеството от датата на вписването
му в Търговския регистър, бил вписан обв. А. Й. К., а седалище и адрес на
управление на дружеството – гр. Асеновград, обл.Пловдив, ул.“Трети март“
№18.
Дружеството първоначално развивало букмейкърска дейност, а
впоследствие дейност, свързана с изкупуване на земеделска продукция. От
създаването си, до началото на 2018г., „ВАК 18“ ЕООД се обслужвало от
счетоводна фирма „Кейсис 90“ ЕООД, чийто собственик и управител била
свидетелката Е.С.. С. лично обслужвала счетоводно дружеството
представлявано от обвиняемия К., като същата ежемесечно свеждала до
знанието на обвиняемия К. информация, касаеща налични и натрупани
публични задължения към НАП, формирани от месечни справки декларации
по ЗО, ДОО, УПФ и декларация по ЗДДС.
Постепенно, още през 2017г., малко след учредяването му, „ВАК 18“
ЕООД започнало да изпитва финансови затруднения и да натрупва публично-
правни задължения към НАП. Впоследствие поради натрупването им, в ТД
на НАП-Пловдив било образувано изпълнително дело №*********/2018г., по
което задълженията към фиска към дата 14.06.2018г. били в общ размер на
8275.55лв. и произтичали от декларация- обр.6
№160021705223677/25.05.2017г., №160021705468178/11.06.2017г.,
160021706444582/13.07.2017г., 160021707146096/04.08.2017г.,
160021708104547/12.09.2017г., №160021708833390/03.10.2017г.,
№160021709767507/05.11.2017г., №160021710737842/09.12.2017г.,
№160021800813236/24.01.2018г., №160021801018356/01.02.2018г. и
2

№160021802159267/10.03.2018г., данъчна декларация по ЗКПО
№1600И0586681/28.03.2018г. и декларация по ЗДДС
№16003544469/14.02.2018г. На задълженото лице било изпратено съобщение
за доброволно изпълнение с изх.№С180016-048-0144519/14.06.2018г., което
било връчено чрез лицензиран пощенски оператор лично на обвиняемия А.К.
на 27.06.2018г. В съобщението изчерпателно били изброени по вид и размер
изискуемите публични задължения. Към този момент активите на
дружеството не били достатъчно да погасява текущите си задължения.
Поради това обстоятелство, въпреки надлежното му уведомяване за
изискуемостта на горепосочените задължения и тяхната безспорност, а и
даденият му 7-дневен срок за доброволно плащане, който изтекъл на
04.07.2018г., обвиняемият К. не извършил такова. Дружеството продължило
да натрупва публични задължения, по които също не извършвало никакви
плащания, като общият им размер достигнал 65403.66 лева към 09.09.2019г.
По този начин, въпреки че бил наясно с финансовото състояние на
управляваното и представлявано от него дружество и невъзможността му да
покрива задълженията си, без да увреди интересите на кредитора в лицето на
държавата, обвиняемият К., до 03.08.2018г.-изтичането на 30-дневния срок,
който започнал да тече на 05.07.2018г. – от спиране на плащанията по
изискуемите публичноправни задължения към държавата, свързани с
търговската дейност на „ВАК 18“ ЕООД, а именно тези по съобщение за
доброволно изпълнение с изх.№С180016-048-0144519/14.06.2018г., връчено
му лично на 27.06.2018г. , не подал молба до Окръжен съд гр. Пловдив за
откриване на производство по несъстоятелност, което следвало да направи до
03.08.2018г. включително.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните на съдебна фаза и в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, както
следва:
-обяснения на обвиняемия, дадени на съдебна фаза, в които изрично
признава вината си;
- показания на свидетелите П.Т. и Е.С.;
- приложените по делото писмени доказателства сред които -
свидетелство за съдимост, характеристична справка, справка за общите
задължения на ВАК 18 ЕООД към 24.01.2020г., справка за извършени
плащания от информационните масиви на ТД на НАП-Пловдив, ревизионен
акт № Р-16001619003362-091-001/20.01.2020г. и удостоверение за извършено
връчване по електронен път, ревизионен акт № Р-16001618004106-091-
001/15.01.2019г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път,
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. №
3

С180016-048-0144519/14.06.2018г. и разписка за връчването му, заявление от
ВАК 18 ЕООД вх. № С180016-000-0389469/27.06.2018г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200 вр. чл. 195, ал. 1-3 и
чл. 201-207 от ДОПК изх. № С180016-022-0053952/02.08.2018г. и
удостоверение за връчването му по електронен път, разпореждане за
разпределение изх. № С180016-125-0307533/12.10.2018г., разпореждане за
присъединяване на публичен взискател изх. № С180016-105-
0356460/15.11.2018г. и удостоверение за връчването му по електронен път,
постановление за продължаване на действието на наложени ПАМ на осн. чл.
121, ал. 6 от ДОПК, изх. № С190016-139-0000143/23.01.2019г. и
удостоверение за връчването му по електронен път, разпореждане за
присъединяване на публичен взискател изх. № С190016-105-
0055470/07.03.2019г. и удостоверение за връчването му по електронен път,
разпореждане за прекратяване на изпълнително производство по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С190016-035-
0298176/16.09.2019г. и удостоверение за връчването му по електронен път,
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.
121 от ДОПК изх. № С190016-023-0003034/16.10.2019г. и удостоверение за
връчването му по електронен път, удостоверение за актуално състояние изх.
№ 202000115110025/15.01.2020г., Решение по жалба срещу ревизионен акт №
161/13.04.2020г., Решение по жалба срещу ревизионен акт №
205/02.04.2019г., счетоводен баланс на ВАК 18 ЕООД към 31.12.2018г., ОПР
на ВАК 18 ЕООД за 2018г.
- заключение на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза от 03.11.2020г. на в.л. А.К..
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от обвиняемия на досъдебната фаза,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
Признаването на вина от страна на обвиняемия напълно кореспондира
със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и с
назначената по делото съдебно-счетоводна ескпертиза. Същите
кореспондират и с показанията на свидетелите Т. и св. С.. В тази връзка
следва да се посочи, че св. С. изрично сочи, че ежемесечно е уведомявала за
задълженията на дружеството към НАП, включително обвиняемият срещу
подпис се е запознавал с декларациите образец 6 и образец 1, свързани с
осигуровките и с данъците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
4

обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1 от НК.
Деецът в качеството си на управител на „ВАК 18“ ЕООД се явява
годен субект на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК доколкото
съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от
22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това
задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган
на управление.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е реализирано
престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК от обективна страна следва
кумулативно да са се реализирали следните елементи от фактически състав:
-търговецът да е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 НК и
- управляващият или представляващият търговецът да не е изпълнил
задължението си да заяви това обстоятелство в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, като поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл. 608 НК деецът е изпаднал в неплатежоспособност,
когато:
1. не изпълни /включително и частично/ свое изискуемо:
• вземане произтичащо от търговска сделка или
•публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или
•задължение по частно държавно вземане или
•задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца
2. неизпълнението се дължи не на субективни причини или временни
затруднения, а на едно трайно икономическо и финансово състояние на
търговеца, което не му позволява да обслужва своите задължения.
За нуждите на Наказателния процес неплатежоспособността не е
необходимо да бъде изрично обявена със съдебен акт от гражданския съд в
производство по несъстоятелност /чл. 608 и сл. ТЗ/, а е достатъчно да бъде
констатирана, като обективно съществуващо фактическо състояние. В същото
5

време в наказателния процес не могат да намерят приложение презумпциите
по чл. 608, ал.2 и чл. 608, ал.3 ТЗ, съгласно които неплатежоспособността се
предполага, когато деецът е спрял плащанията и ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години, доколкото подобен подход би противоречал на
базисните принципи за липса на предварително установена доказателствена
сила на събраните доказателства, разпределяне на доказателствената тежест и
за търсене на обективната истина, прогласени в НПК. В този смисъл трайната
невъзможност на търговеца да погасява своите изискуеми и ликвидни
вземания следва да бъде доказана с всички допустими доказателствени
средства.
В случая трайно установената невъзможност за заплащане на
публичните задължения на дружеството се установява от приетите по делото
писмени доказателства, които оформят едно постепенно градиране и
увеличаване на задълженията на дружеството към държавата, до достигането
на сумата в общ размер на 8277,55 лв. към 14.06.2018г. До дружеството била
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 27.06.2018г. , но в
дадения 7-дневен срок задължението не било изпълнено именно поради
липсата на активи, водеща до невъзможността задължението да бъде
погасено. Невъзможността за извършване на плащания се установява на
следващо място от показанията на св. С., сочеща, че дружеството е спряло да
извършва дейност през декември месец 2017 година и служителите са били
уволнени тогава. Така дружеството не е могло да трупа активи с оглед
липсата на осъществявана търговска дейност. От заключението на приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза също е видно, че дружеството не е
притежавало активи и не е разполагало с необходимите средства за
погасяване на всички установени по размер изискуеми задължения.
В тази връзка и стореното плащане от дата 12.10.2018г. не променя
извода за настъпилата на по-ранна дата неплатежоспособност, доколкото се
касае за инцидентно извършено плащане в хода на изпълнителното
производство, което е удовлетворило само частично кредитора на
дружеството, при това в една незначителна част от общото задължение – под
1 процент от общата стойност на задължението. Видно от показанията на
свидетелката С. освен това, постъпилата сума е от изпълнение върху вземания
на длъжника от банки, като по образуваното изпълнително дело няма
постъпили суми, доброволно платени от длъжника.
Престъплението е на формално извършване и се счита за довършено с
изтичането на 30-дневния срок за заявяване на неплатежоспособността,
считано от спиране на плащанията /неизпълнение на изискуемото
задължение/, като за съставомерността му не е необходимо да настъпва
допълнителен противообществен резултат.
6

В този изричен смисъл Решение № 554 от 13.02.2001 г. по н. д. №
503/2000 г. на ВКС I н. о, Решение № 36 от 22.03.2000 г. по н.д. № 581/1999 г.
, I н.о. на ВКС, Решение № 183 от 5.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г., III н.о,
Решение № 566 от 13.10.2004 г. по н. д. № 173/2004 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 538 от 30.12.2009г. по нак. д. № 586/2009г. на Върховен
касационен съд, I НO, Решение № 170 от 13.05.2014 г. по нак. д. № 273/2014 г.
на Върховен касационен съд.
В конкретния случай от приетата за установена фактическа обстановка
се установи, че всички гореизложени съставомерни обстоятелства са налице.
За търговеца „ВАК 18“ ЕООД е съществувало изискуемо публично
задължение към НАП за внасяне на ДДС, което дружеството поради трайно
влошеното си икономическо състояние не могло да изпълни изцяло. Тоест
същото е било изпаднало в състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл. 708 ТЗ.
Публичния характер на вземането на държавата за внасяне на ДДС
произтича директно от законовата норма на чл. 162, ал.2 ДОПК, съгласно
която публични са вземанията на държавата и общините:
- за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
- за други вноски, установени по основание и размер със закон;
- за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
- за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
- за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата,
глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства
в полза на държавата;
- по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за
публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена
държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и
имуществени санкции;
- по влезли в сила наказателни постановления;
- за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от
средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано
финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
7

националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
- лихвите за вземанията по предходните точки.
Както вече се посочи, трайно влошеното икономическо състояние на
дружеството, обуславящо обективна невъзможност за изпълнение на
изискуемото задължение за внасяне на ДДС се обуславя от установените от
фактическа страна обстоятелства, че дружеството не разполагало с
дълготрайни активи, нямало регистрирани моторни превозни средства,
нямало открита банкова сметка, не притежавало имоти, нямало наети
работници към датата на изпадане в неплатежоспособност.
Въпреки, че на 05.07.2018г. дружеството спряло плащанията към
държавата, обвиняемият в качеството му на управител не е изпълнил в
предписания от закона 30-дневен срок задължението си да заяви това
обстоятелство и да поиска откриване на производство по несъстоятелност от
ОС-Пловдив.
30-дневния срок е изтекъл на дата 03.08.2018г, следователно на
04.08.2018г. – първият последващ работен ден, престъплението се явява
довършено.
В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничаващ умисъла на
пряк и евентуален, намира приложение само при резултатните, но не и при
формалните (на просто извършване) престъпления. При формалните
престъпления (какъвто е процесния случай) умисълът може да бъде само
пряк и никога евентуален, като за да е налице е необходимо и достатъчно
деецът да съзнава фактите, които обуславят общественоопасния и
противоправен характер на извършеното деяние.
Така изрично Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС.
В конкретния случай от показанията на свидетелката С. се установи, че
обвиняемият е знаел за наличните публични задължения към НАП. Тоест
налице е познание за съставомерните факти, което обуславя и пряк умисъл за
извършване на престъпното деяние.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на ДП
обвиняемият посочва, че не е знаел, че след като управляваното от него
дружество е изпаднало в неплатежоспособност, следва да заяви това
обстоятелство пред Окръжния съд. Възражението на обвиняемия в тази
насока, което касае субективната страна на престъплението, е неоснователно,
доколкото съгласно теорията и трайната съдебна практика за разлика от
липсата на познание за съставомерните факти, което може да бъде
изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 14 НК, непознаването на
закона никога не може да бъде извиняващо обстоятелство (Ignorantia legis
8

neminem excusat). В случая се твърди от жалбоподателя именно че не е знаел,
че следва да открие производство по несъстоятелност пред съда, което обаче е
негово законово задължение и с което следва да е запознат, след като желае
да развива търговска дейност чрез търговското дружество.
Така изрично Решение №99/14.05.2018 по дело №354/2018 на ВКС.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1
НК наказание е лишаване от свобода до три години или глоба; обвиняемият
не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на 78а; от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи
административно наказание глоба в рамките на минимума предвиден в чл.
78а НК, а именно 1000 лв.
При определяне размера на административната санкция съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно
тези осигуряващи нормално функциониране на установената в страната
икономическа система и търговски оборот, степента на засягане на
обществените отношения, намиращ проявление в обстоятелството, че
задължението на дееца за заявяване на състоянието на неплатежоспособност,
в което е изпаднал търговеца, въобще не е изпълнено и към настоящия
момент, данните за личността на обвиняемия - в хода на досъдебното
производство признава вината си и изразява съжаление за стореното. Същият
е неосъждан, без данни за извършени други противообществени прояви,
трудово ангажиран, с добри характеристични данни.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и изминалия срок от
извършване на деянието- почти 3 години, като според константната практика
на ЕСПЧ с увеличаване на срока на наказателното преследване,
необходимостта от налагане на по-високо наказание намалява, доколкото
самият наказателен процес сам по себе си оказва поправително и
превъзпитателно въздействие
При оценка на гореизложените факти, настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказателната
отговорност няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
9

следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно
дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените принципни положения, настоящият
състав счита, че на обвиняемия следва да се наложи санкция в минимален
размер- 1000 лева. Този размер на административната санкция според съда
съответства в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца и гарантира постигане целите на наказанието, без да се използва спрямо
обвиняемия непропорционална държавна репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК
обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
сумата от 237,90 лева, представляваща разноски по делото за изготвена
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
10

Номер на акта:	605
Дата:	14 май 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330202530
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Решение по дело №2530/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите