№ 281
гр. С., 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600365 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по чл.65, ал.8 и следващите от НПК и
образувано по въззивна жалба от адв. Л.Т. от САК, в качеството на защитник
на обвиняемите СЛ. Н. Г. и Д. К. Д. срещу определение № 409/29.07.2022 г. по
ЧНД № 850/2022 г. на РС - С..
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на адв.
Л.Т. от САК, в качеството на защитник на обвиняемите СЛ. Н. Г. и Д. К. Д., с
която се иска изменение на взетите по отношение на двамата обвиняеми
Мерки за неотклонение от „Домашен арест” в по-леки.
Със същото определение взетите по отношение на обвиняемите СЛ. Н.
Г. и Д. К. Д. Мерки за неотклонение „Домашен арест” са потвърдени.
Районният съд на основание чл.65, ал.6 от НПК е определил двумесечен
срок, считано от влизането в сила на определението, през който ново искане
от същите лица за изменение на Мярка за неотклонение „Домашен арест” в
по-лека е недопустимо.
В жалбата се изразява несъгласие с определението на СлРС, което се
определя като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че взетата спрямо
двамата обвиняеми втора по тежест мярка за процесуална принуда
продължава да действа при липса на изискуемите в разпоредбата на чл.63,
ал.1 от НПК предпоставки за вземането й, т.е., че не е налице обосновано
предположение с нужната висока степен на интензитет за обвиняемия Д. и
при липса на реална опасност от укриване и извършване на престъпление за
обвиняемия Г.. Първоинстанционният съд се упреква, че декларативно е
приел наличието на обосновано предположение за участието на обвиняемия
1
Д. в извършване на деянието за което той е привлечен към отговорност, без
да анализира детайлно доказателствата по делото. Сочи се и това, че в
атакуваното определение не са коментирани наведените от защита доводи за
продължаване на действието на взетите спрямо обвиняемите мерки за
неотклонение. В тази връзка се заявява, че РС се е позовал единствено на
факта, че са повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления без да
се обосновава извод механизмът на тези престъпления да е по-различен от
обичайните и без да се свързват тези мотиви с конкретните факти по делото.
Обосновава се и теза, че тежестта на престъплението може да послужи само
за начално и кратковременно задържане, но не и да обоснове продължаването
му за дълго време. В тази връзка се заявява, че производството е в досъдебна
фаза вече близо три месеца без да е налице фактическа и правна сложност,
което да обоснове и извод за наличие на опасност в извършване на
престъпление. Така се оспорва тезата на РС, относно интензитета на
обоснованото предположение като се сочи, че с оглед на изминалия период от
време, този интензитет е намалял. В жалбата се навеждат и оплаквания, че в
атакувания акт е допуснато нарушение на презумпцията за невинност
регламентирана както в Конституцията на Р България, така и в НПК, а и в
ЕКЗПЧОС. Навеждат се и доводи във връзка с това, че са налице и други
възможни по-леки мерки за неотклонение, които биха обезпечили участието
на обвиняемите в наказателното производство. Сочат се и допълнителни
аргументи свързани с лишаването на обвиняемите от възможността да
полагат труд, респективно да получават доходи, както и да се грижат за свои
близки. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за вземане на по-
леки мерки за неотклонение, респективно такива да не бъдат вземани въобще.
В съдебно заседание двамата обвиняеми се явяват лично и с
упълномощения си защитник. Последният поддържа жалбата на посочените в
нея съображения, които възпроизвежда. Акцентират върху обстоятелството,
че в хода на разследването след вземането на мерките за неотклонение
спрямо обвиняемите са извършени едва само няколко процесуално
следствени действия. Обоснова се теза, че предвид изтеклия период от време
е намалял интензитетът на обоснованото предположение във връзка с
опасността обвиняемите да се укрият или извършат престъпление. Сочат се и
доводи свързани с невъзможността обвиняемите да получават доходи и да
полагат грижи за свои близки. Настоява се за отмяна на определението на
СлРС и за вземане на по-леки мерки за неотклонение – „Подписка” или
„Парична гаранция”. В този смисъл са и исканията на самите обвиняеми.
Представителят на ОП – С. заявява, че жалбата срещу определението на
СлРС е неоснователна, а взетите спрямо обвиняемите Мерки за неотклонение
„Домашен арест” са законосъобразни, доколкото не е настъпила промяна на
обстоятелствата обосновали вземането на тези мерки за неотклонение.
Съдът след преценка на наличните по делото доказателства и като взе
предвид становището на страните прие за установено от фактическа страна
следното:
2
Досъдебното производство е започнато на 09.05.2022 г. за това, че на
същата дата е землището на с. Ч., общ. Т., м. „К.ч.” е причинена средна
телесна повреда на В. А. Т., изразяваща се в счупване на ребра и трайно
затрудняване движението на снагата – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1
от НК.
С постановление от 12.05.2022 г. в качеството на обвиняем е привлечен
Д. К. Д. за това, че на 09.05.2022 г. в землището на с. Ч., в местността „К.ч.” в
съучастие като съизвършител със СЛ. Н. Г. и К. М. М. и в условията на опасен
рецидив причинил средна телесна повреда на В. А. Т., изразяващо се в
счупване на 10 ребро от дясната половина на гръдния кош и счупване на
двете единадесети ребра, довело до трайно затрудняване движението на
снагата – престъпление по чл.131а, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
С постановление от 12.05.2022 г. в качеството на обвиняем е привлечен
СЛ. Н. Г. за това, че на 09.05.2022 г. в землището на с. Ч., в местността „К.ч.”
в съучастие като съизвършител с Д. К. Д. и К. М. М. причинил средна телесна
повреда на В. А. Т., изразяващо се в счупване на 10 ребро от дясната
половина на гръдния кош и счупване на двете единадесети ребра, довело до
трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по чл.129, ал.2,
вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С протоколно определение от 18.05.2022 г. по ЧНД № 570/2022 г. по
описа на РС – С. е било оставено без уважение искането на РП – С. за вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обв. СЛ. Н. Г. и
Д.Д. и спрямо същите са взети мерки за неотклонение „Домашен арест” като
по отношение на обв. Д. е постановене тази мярка за неотклонение да се
изпълнява чрез средства за електронно наблюдение.
С определение № 195/25.05.2022 г. по в.ч.н.д. № 260/2022 г. по описа на
ОС – С. протоколното определение от 18.05.2022 г. по ЧНД № 570/2022 г. на
РС – С. е потвърдено като са оставени без уважение частния протест,
респективно частната жалба срещу цитирания съдебен акт.
След постановяване на цитираното по-горе определение, с което спрямо
двамата обвиняеми са взети мерки за неотклонение „Домашен арест”
разследването по делото е продължило.
Освен извършените първоначално процесуално-следствени действия до
вземането на мерките за неотклонение, спрямо тези двама обвиняеми в хода
на досъдебното производство са проведени още три разпита на свидетели –
допълнителен разпит на пострадалия свидетел В. А. Т., разпит на свидетеля
А. Х. А.ов и разпит на свидетеля Петя Ставрева Т.а.
Назначена е съдебно-техническа експертиза с обект на изследване 3 бр.
мобилни телефони, като тази експертиза е възложена на НИК при МВР гр.
София.
Видно от материалите по делото все още не е изготвена назначената
съдебномедицинска експертиза, относно телесните увреждания на
3
пострадалото лице и механизма на причиняването.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата на защитника на обвиняемите Д.Д. и С.Г. срещу определението
на СлРС, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетите по
отношение на тях мерки за неотклонение „Домашен арест” в по-леки е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,
че и към настоящия момент все още са налице всички изискуеми от закона
предпоставки обосноваващи законосъобразността на взетите по отношение на
всеки от двамата обвиняеми мерки за неотклонение „Домашен арест”.
Действително с оглед на събраните към настоящия момент по делото
доказателства не е настъпила промяна на обстоятелствата, която да
обосновава извод, че мерките за неотклонение взети спрямо двамата
обвиняеми вече са незаконосъобразно и не съответстват на целите на чл.57 от
НПК.
Както е имал възможност настоящия съд да посочи в определението си
от 25.05.2022 г. събраните доказателствени материали позволяват да се
направи обосновано предположение за съпричастност на същите към
престъплението за което са привлечени към наказателна отговорност. В този
смисъл е необходимо да се отбележи, че за нужните на производството по
вземане и контролиране на мярка за неотклонение не е необходимо наличието
на категорични доказателства за виновно поведение, а е достатъчно от
наличните доказателства да може да се направи обосновано подозрение, че
обвиняемите са участвали в извършването на престъплението. Събраните
допълнителни доказателства не са от Т.а естество, които да обосноват
различен от вече направения в цитирания по-горе съдебен акт извод. И
тримата нови разпитани свидетели депозират показания, които не само не
разколебават първоначалното подозрение, но са и в подкрепа на
обвинителната теза.
Настоящата инстанция и към този момент счита, че съществува реална
опасност обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление. По
отношение на обвиняемия Д., тази опасност произтича както от тежестта на
извършеното престъпление, възможността да бъде наложено наказание
свързано с лишаване от свобода, което обвиняемото лице би се опитало да
избегне, механизмът на извършеното деяние, така и с обстоятелството, че
престъплението на настоящото производство е извършено в условията на
опасен рецидив от една страна, а от друга страна, че същото е извършено в
изпитателния срок по предходно осъждане. Тези обстоятелства свързани с
обществената опасност на този обвиняем и на неговото деяние обосновават
извод, че и към настоящия момент е налице реална опасност същият да се
укрие или да извърши престъпление. Що се отнася до обвиняемия Г.
4
действително същият не е осъждан и по отношение на него няма други
висящи наказателни производства. От друга страна обаче опасността той да
се укрие или извърши престъпление произтича от тежестта на извършеното
деяние, възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”,
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид
механизма на извършването му, включително и обстоятелството, че той е
действал в съучастие с други лица. Впрочем такива са били и съображенията
на въззивния съд при предходното произнасяне и към настоящия момент
няма причина за промяна на становището на съда.
Изтеклият период от време, който в случая е по-малко от три месеца от
датата на първоначалното вземане на мерките за неотклонение в никакъв
случай не би могъл да се прецени като неразумен или прекалено дълъг. В
този смисъл неоснователно е позоваването на практиката на ЕСПЧ, относно
това, че тежестта на престъплението може да послужи само за начално и
кратковременно задържане, но не и да обоснове продължаването му за дълго
време. В настоящия случай период по-малък от три месеца в никакъв случай
не може да бъде преценен като неоправдано дълъг и съответно изключващ
необходимостта от продължаване действието на взетите мерки за
неотклонение.
Неоснователни са и възраженията свързани с обстоятелството, че
обвиняемите са лишени от работа, респективно от източници на средства,
както и че е необходимо да полагат грижи за техни близки. Тези съображения
са взети предвид при първоначалното определяне на мерките за
неотклонение, още повече, че на практика прокуратурата в началото на
производството е претендирала вземането на най-тежките мерки за
неотклонение.
Основателни са възраженията по повод приложението на разпоредбата
на чл.65, ал.6 от НПК, т.е. определянето на двумесечен срок, през който нови
искания за изменение на мерките за неотклонение се явяват недопустими.
Действително в хода на производството обвиняемите не са злоупотребявали с
процесуалните си права и не са искали до сега изменение на мерките за
неотклонение. В този смисъл те неоправдано са лишени от такава
възможност. Последното означава, че произнасянето на Районния съд по
чл.65, ал.6 от НПК е незаконосъобразно и това налага отмяната на
определението в тази му част.
Поради изложените съображения следва да бъде оставена без уважение
жалбата на защитника на обвиняемите срещу определение № 409/29.07.2022
г. по ЧНД № 850/2022 г. по описа на РС – гр. С., в частта му, с която е
оставено без уважение искането за изменение на взетите по отношение на
двамата обвиняеми Мерки за неотклонение от „Домашен арест” в по-леки.
Следва да бъде отменено определението в частта му, в която на
основание чл.65, ал.6 от НПК е определен двумесечен срок, през който ново
искане от същите лица за изменение на Мярката за неотклонение „Домашен
5
арест” в по-лека е недопустимо.
Ръководен от горното и на основание чл.65, ал.9 от НПК, СлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалбата на адв. Л.Т. от АК -
София, защитник на обвиняемите СЛ. Н. Г., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН
********** срещу определение № 409/29.07.2022 г. по ЧНД № 850/2022 г. по
описа на РС – гр. С., в частта му, с която е оставено без уважение искането за
изменение на взетите по отношение на двамата обвиняеми Мерки за
неотклонение от „Домашен арест” в по-леки.
ОТМЕНЯ определение № 409/29.07.2022 г. по ЧНД № 850/2022 г. по
описа на РС – гр. С., в частта, в която на основание чл.65, ал.6 от НПК е
определен двумесечен срок, през който ново искане от същите лица за
изменение на Мярката за неотклонение „Домашен арест” в по-лека е
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 409/29.07.2022 г. по ЧНД № 850/2022
г. по описа на РС – гр. С. в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6