Р Е Ш Е Н И Е № 260
гр.
Сливен 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 394/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Хеликом“ ООД, ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Йосиф Щросмайер“ 4-Б-2, представлявано от у. П.Д.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0454-000110 от 11.09.2019 г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Счита, че не е образувано административно-наказателно производство и в случая не е приложена правилната норма на закона. Моли да бъде отменена оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2019 г. на лицето Н. П. Б. с ЕГН: **********, е съставен от служител на ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, АУАН Серия АА № 410306, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 11.09.2019 г. около 16,40 ч., в община Сунгурларе, по път 7306 в посока от с. С. към с. Ч. управлява специален автомобил марка Мерцедес модел Спринтер 416 ЦДИ с рег. № …………….. собственост на „Хеликом“ ООД, БУЛСТАТ ………………., след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-1204-000499 от 29.03.2019 г.
На 11.09.2019 г. от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 19-0454-000110. С нея на оспорващия „Хеликом“ ООД, с правно основание чл. 171, т. 2А, б. „А” от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и два броя рег. табели с № ……………. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН серия АА с № 410306.
Със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Бургас, Полицейски инспектор в РУ при ОДМВР - Бургас е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 11.09.2019 г., автомобил марка Мерцедес модел Спринтер 416 ЦДИ с рег. № ………………. е регистриран на името на оспорващия „Хеликом“ ООД – като собственик.
В хода на съдебното дирене е представена Справка за нарушител/водач на името на Н. П. Б. и картон на Заповед № 19-1204-000499/29.03.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 1, б. Д от ЗДвП от които е видно, че СУМПС е отнето на 28.03.2019 г., ЗППАМ № 19-1204-000499/29.03.2019 г. е връчена на 22.07.2019 г. от Сектор „ПП“ – Сливен, а на 12.09.2019 г. СУМПС на водача Н. П. Б. е възстановено, поради отпадане на основанието на ЗППАМ № 19-1204-000499/29.03.2019 г.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 18.09.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощата на 30.09.2019 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В същата са изложени мотиви, че на 11.09.2019 г. около 16,40 ч., в община Сунгурларе, по път 7306 в посока от с. С. към с. Ч. специален автомобил марка Мерцедес модел Спринтер 416 ЦДИ с рег. № …………… собственост на „Хеликом“ ООД, е управляван от водач, който не притежава СУМПС, за което е съставен АУАН. В съставения АУАН е посочено, че свидетелството за управление на МПС на водача е отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-1204-000499/29.03.2019 г. и че управлявайки описаното МПС, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В цитираната разпоредба е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава валидно свидетелство за управление, както и да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. От изложеното следва, че описаното в мотивите на заповедта нарушение съответства на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието МПС е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена процесната ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 11.09.2019 г., водачът на превозното средство е бил лишен от право да управлява МПС с влязла в сила ЗППАМ № 19-1204-000499/29.03.2019 г. на основание чл. 171, т.1, б. д от ЗДвП, а именно : временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба. Управлението на МПС от водач, който е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, се включва в хипотезата на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като обосновава извод за управление на МПС без право на такова управление.Във връзка с изложеното, съдът не споделя тезата на оспорващия, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
По делото е установено, че оспорващият е собственик на процесното МПС, и че на 11.09.2019 г. това МПС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява МПС по административен ред, поради което приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. ПАМ е наложена в минимално предвидения от закона срок, а именно: за срок от 6 месеца. Продължителността на срока на мярката е определена от административния орган съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хеликом“ ООД с ЕИК …………………., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Йосиф Щросмайер“ 4-Б-2, представлявано от у. П.Д.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0454-000110 от 11.09.2019 г., издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Сунгурларе, с която на „Хеликом“ ООД, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: