№ 1043
гр. Плевен, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430100939 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.В.-управител, против Л. И. А., с която
се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз
основа на трудов договор №3360/28.05.2019г., по силата на който, ответникът
е заемал длъжността „***“, с БТВ от 1500 евро/месечно. Посочва се, че
трудовият договор е прекратен с предизвестие от служителя, по реда на чл.
326, ал.1 от КТ, считано от 10.09.2023г., без спазване на уговореният
двумесечен срок на предизвестието. Твърди се, че в издадената Заповед за
прекратяване на трудов договор №1569/08.09.2022г, връчена на ответника на
09.09.2022г, е посочен размерът на обезщетението за неспазено предизвестие
– 5175,70лв. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава, на 10.09.2022г.
моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 220, ал.1 от КТ
осъди ответника да заплати сумата от 5175,70лв.- обезщетение за неспазено
предизвестие и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗЗ- сумата от 239,63лв.- лихва за
забава, за периода 10.09.2022-16.02.2023г, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В срока за отговор, отв. Л. И. А., чрез адв. Т. К., признава предявените
искове. Представят се доказателства за плащане .
1
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №2443/01.06.2023г, с което е изготвен
проекто- доклад по делото, е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните: факта на съществуване на трудовоправни
отношения между тях, въз основа на трудов договор №3360/28.05.2019г., и
факта на прекратяване на ТД с предизвестие от ответника, по реда на чл.
326, ал.1 от КТ, считано от 10.09.2023г.
По делото, с оглед на изрично заявеното от ответника признание на
иска, с протоколно определение от 29.06.2023г, по реда на чл.237, ал.1 от
ГПК, съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил на страните, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска,
поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила
признанието, може да се разпорежда с него- чл.237, ал.3 от ГПК. В случая са
налице признание дължимостта на претендираните от ищеца суми- главница
и лихва за забава и в съответствие с това е извършено и плащане, в хода на
производството/ платежно нареждане от 28.04.2023г/. Фактът на плащането
не се оспорва от ищеца, като се претендират само сторените по делото
разноски.
На основание гореизложеното, съдът намира, че следва предявените
искове с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от
5175,70лв.- обезщетение за неспазено предизвестие и на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 239,63лв.- лихва за забава, за периода
10.09.2022-16.02.2023г, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане в хода на производството.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и тъй като е станал повод за
завеждането на настоящето дело, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направени разноски, като бъде съобразено и направеното от
ответника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 от ГПК. Съобразно цитираната норма, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
2
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая е приложима нормата на чл. 7, ал.2, т.1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г., за минималните размери на адв. възнаграждения, съобразно
която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, при интерес до 1000 лв.- възнаграждението е от 400лв.,
при интерес от 1000 до 10000лв. възнаграждението е в размер на 400лв. плюс
10 % за горницата над 1000лв. Следва да се посочи, че съобразно чл.2, ал.5 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете; в случая са предявени два обективно
кумулативно съединени иска. Съобразно цената на предявените искове, съдът
установи, че минималният размер на адв. възнаграждение, изчислено
съобразно посочените по – горе правила, по иска по чл. 220, ал.1 от КТ , е
размер на 817,57, а по иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД- в размер на 400лв- или
общо сумата от 1217,57лв., до който размер следва да бъде намалено
претендираното адв. възнаграждение от общо 2249,20лв./ за което са
представени доказателства за пращане по банков път/. Съдът намира, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото се
постановява при признание на иска и при пълно плащане на претендираните
суми; разглеждането на делото е приключило в едно с.з. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски от общо 1474,57лв.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***,
представлявано от Д.В.- управител, със седалище и адрес на управление гр.
София, Бизнес Парк София, сграда 5Б, против Л. И. А., ЕГН **********, от
***, искове с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от
5175,70лв.- обезщетение за неспазено предизвестие и с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от 239,63лв.- лихва за забава, за
периода 10.09.2022-16.02.2023г, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода
3
на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК, Л. И. А., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ АЙ БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК***, представлявано от Д.В.- управител, със седалище и адрес на
управление гр. София, Бизнес Парк София, сграда 5Б, сумата от 1474,57лв.-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4