№ 16381
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113017 по описа за 2023 година
Е. Д. М. е предявил срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
унижение, отчаяние, потиснатост и чувство за безнадеждност, вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо
се в държане на ищеца с белезници на краката на 24.02.2023 г. при проведено
открито съдебно заседание по гр. д. № 679/2022 г. по описа на СОС, ведно със
законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.02.2023 г., в проведеното открито съдебно
заседание по гр. д. № 679/2022 г. по описа на ЮЛ, в качеството си на ищец по
същото е бил държан с белезници на краката, в следствие на което са били
нарушени правата му, конкретно посочени в исковата молба, в т.ч. съдът е
допуснал нарушение на правото на ЕС. Твърди, че в резултат на нарушаването
на правата му, гарантирани от правото на ЕС, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, унижение, отчаяние, страх и чувство
за безнадеждност, безизходица и безпомощност, като оценява същите на
20000 лв., която сума претендира от ответника. Пред съда страната не изпраща
процесуален представител.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск, като недопустим и неоснователен. Признава, че на 24.02.2023
г. е проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 679/2022 г. по описа
на СОС, в което Е. М. е имал качеството на ищец, като не оспорва, че същият е
бил с белезници на краката по време на съдебното заседание. Оспорва се
увреждането да е настъпило през периода 24.02.2023 г. -27.02.2023 г.,
доколкото съдебното заседание било продължило само 40 минути и съдът не
можел да носи отговорност за вреди осъществени при конвоирането му.
1
Посочва, че съдът въобще не се бил произнасял по въпроса за
законосъобразността на поставените белезници, като такова искане не било
направено от ищеца. Твърди, че използването на белезници би могло да бъде
оправдано предвид криминалното му минало, личността му, фактът, че е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ за тежко престъпление, както и че
е имал предходни прояви на агресия в съдебна зала и склонност да неглижира
обществения ред. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред
съда страната не изпраща процесуален представител.
Контролираща страна П.Р.Б. оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните, че на 24.02.2023 г. в ЮЛ е било
проведено открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично и че
същият е бил с белезници на краката по време на съдебното заседание.
Горното се установява и от представения протокол от 24.02.2023 г. от открито
съдебно заседание по гр. д. № 679/2022 г. по описа на СОС, в който протокол е
посочено, че ищецът е бил с белезници на краката по време на съдебното
заседание, като заседание е продължило от 11:10 часа до 11:50 часа.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ
е да установи следните обстоятелства: нарушение на норма от правото на
Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в
случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес; нарушението да е достатъчно съществено;
настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; причинно –
следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 3 от ЕКПЧ никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В Ръководството,
издадено от Съда, по чл. 3, в частта относно използването на специфични
мерки и средства за задържане от държавните власти, е посочено, че
използването на средства за ограничаване, като например поставяне на
белезници, обикновено не поражда проблем по член 3 от Конвенцията, когато
мярката е наложена във връзка със законосъобразен арест или задържане и не
включва използване на сила или публично излагане, надхвърлящо това, което
е разумно и счетено за необходимо при конкретните обстоятелствата /Shlykov
and Others v. Russia, 2021, § 72/. Посочено е, че съдът следва да отдава особено
значение на обстоятелствата по всеки случай и да проверява дали
използването на средства за задържане е било необходимо, като например:
дали има основание да се смята, че съответното лице би оказало съпротива
при арест или би се опитало да причини наранявания и щети. Подчертано е, че
използването на белезници може да бъде оправдано при прехвърляне извън
затвора или когато се използва за кратки периоди от време, като следва да се
прави оценка на риска във всеки конкретен случай. При тази преценка съдът
2
оценява различни фактори, като например тежестта на наказанието,
криминалното минало на задържания, съответствие на мярката с вътрешното
право, пропорционалност на мярката спрямо поведението на лицето,
здравословното състояние и последиците за здравето, наличието на други
мерки за сигурност, периодът, в който са били поставени белезници /Shlykov
and Others v. Russia, 2021/.
Съгласно решение от 20.01.2011 г. на ЕСПЧ по делото на К. срещу
България, по жалба № 891/2005 г. е посочено, че използването на белезници
или други инструменти за ограничаване обичайно не повдига проблемен
въпрос съгласно чл. 3 от Конвенцията, когато мярката е наложена във връзка
със законно задържане и не налага използването на сила или публично
излагане, надхвърлящо разумно необходимото. Посочено е, че в тази връзка е
важно да се разгледа, например, рискът лицето да избяга или да предизвика
нараняване или вреди /Raninen v. Finland, решение от 16 декември 1997 г., §
56, Reports of Judgments and Decisions 1997 г. -VIII; Mouisel v. France, no.
67263/01, § 47, ECHR 2002 г. -IX; Henaf v. France, no. 65436/01, § 48, ECHR
2003 г. -XI; и Mathew v. the Netherlands, no. 24919/03, § 180, ECHR 2005 г. –IX/.
Съдът трябва винаги да има предвид конкретните факти по делото. С оглед на
тежестта на присъдата на жалбоподателя, неговото криминално досие и
изпълнено с насилие минало, използването на белезници може да бъде
оправдано при определени обстоятелства като конвоиране извън затвора
/Гариген срещу Франция, и Парадиз срещу Франция/. Действително, с
посоченото решение е прието, че е нарушен чл. 3 от Конвенцията, но това е
поради факта, че е установено системно използване на белезници спрямо
жалбоподателя в затвора, започнало преди около тринадесет години, без
властите да са посочили конкретни инциденти през този период, в които
жалбоподателят да се е опитал да избяга или да нарани себе си или другиго. В
този смисъл ЕСПЧ е приел, че редовното поставяне на белезници на
затворника в обезопасена среда не може да бъде считано за оправдано.
В настоящия случай, съдът приема, че не са нарушени права на ищеца
като е държан със средства, ограничаващи движението в открито съдебно
заседание за 40 минути. Белезниците са били поставени на краката, което
обстоятелство е видно от самия протокол, но не и на ръцете, съдебното
заседание е продължило кратко по смисъла, посочен от ЕСПЧ, не се
установява ищецът да е поискал тяхното сваляне, както и да е имал
здравословни проблеми или други сериозни съображения, които да са
налагали премахването на белезниците, като пред съдията същият е заявил
единствено, че иска отвод на съдебния състав. Същевременно към момента на
явяването на ищеца пред СОС, поставянето на белезници е било вследствие на
влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление, с определено
наказание лишаване от свобода, като фактът, че ищецът се е намирал извън
обезопасена среда - на публично място, в съдебна зала, а не в мястото на
изтърпяване на наказание, престоят му в съдебна зала с поставените
ограничителни средства на краката е бил кратък, поради което и интензитетът
на въздействие, чрез държането му с белезници на краката пред съда, е бил
незначителен. Действително, поставянето на белезници може да създава
3
известни неудобства за задържания и да е от естество да му причини известни
негативни емоции, включително и болка, но следва да бъде отчитан и
общественият интерес, като съдът намира, че балансът между двата интереса
не е нарушен, с оглед обстоятелствата, които са мотивирали съдията да остави
ищеца с белезници на краката, с оглед наложеното на ищеца наказание
свързано с ограничаване на свободата му и обстановката, в която се е намирал,
и с оглед времето, през което е бил пред съда. Превес следва да има
общественият интерес, както е посочил ЕСПЧ, като създаденото у ищеца
неудобство, неприятно усещане, не е „публично“, пред широк кръг на
обществеността или медиите, а заседанието е проведено в присъствието на
прокурор, съдебен секретар, поради което и оставането на ищеца с белезници
на краката не надхвърля разумно необходимото, предвид престоя от 40
минути. Още повече, че поддържането на реда в съдебната зала е задължение
на председателя на съдебния състав и същото следва да се осъществява в
съответствие с нормативните актове и съдебната практика, включително и на
наднационалните институции. Следва да се има предвид, че в редица свои
решения, като например „Гариген срещу Франция“ по жалба 21148/2002 г., е
изразено становище, че с оглед тежестта на присъдата на лицето и неговото
криминалното минало, използването на белезници е оправдано при
конвоирането му извън затвора.
Дори когато определена мярка за задържане в съдебната зала сама по себе
си не противоречи на член 3 ЕКПЧ, тя въпреки това може да накърни
ефективното участие на подсъдимия в производството по чл. 6 ЕКПЧ. В
случая обаче не е налице нарушение и на чл. 6 ЕКПЧ, защото по принцип
мерките за задържане на затворници в съдебната зала могат да окажат
влияние върху упражняването на правата им да участва ефективно в процеса и
да получат практическа и ефективна правна помощ /Svinarenko and Slyadnev v.
Russia/, но в тази връзка националните съдилища са длъжни да изберат най-
подходящите мерки за сигурност по дадено дело, като вземат предвид
интересите на правосъдието, видимостта на производството като справедливо
и презумпцията за невиновност, така и да осигурят правата на задържания да
участва ефективно в производството и да получава практическа и ефективна
правна помощ /Yaroslav Belousov v. Russia/, но в настоящия случай
поставените белезници по никакъв начин не са попречили на ищеца да участва
ефективно в конкретното съдебно заседание. На последно място трайната
практика на ЕСПЧ не възприема априори някакъв хипотетичен каталог на
мерките, които биха били недопустими и накърняващи правата на човека, и
други такива, които са допустими, а вместо това се акцентира на спецификите
на всеки конкретен случай и се подчертава, че мерките следва да бъдат
законосъобразни.
Цитираните от ищеца решения на ЕСПЧ и на Комитета по правата на
човека към ООН са неотносими към случая, защото нито е налице „затворена
подсъдима скамейка по време на публичните заседания и използването на
специални сили в съдебната палата“ /дело № 1704/06 на ЕСПЧ/, нито е налице
публичното показване на затворник, заключен в клетка /дело № 577/1994 пред
Комитета по правата на човека към ООН/.
4
Предвид изложеното, в това число и по критериите на Европейския съд
по правата на човека, следва да се приеме по делото, че не се доказаха
елементите незаконосъобразно фактическо действие на съда в проведеното
съдебно заседание на 24.02.2023 г. от открито съдебно заседание по гр. д. №
679/2022 г. по описа на СОС, поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи сумата от
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес
************ срещу ЮЛ, с адрес *********, с правно основание чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ, за осъждането на ЮЛ да заплати на Е. Д. М. сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
унижение, отчаяние, потиснатост и чувство за безнадеждност, вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо
се в държане на ищеца с белезници на краката на 24.02.2023 г. при проведено
открито съдебно заседание по гр. д. № 679/2022 г. по описа на СОС, ведно със
законната лихва от 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес ************да заплати на
ЮЛ, с адрес *********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата в
размер на 100 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5