РЕШЕНИЕ
№ 15147
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110145245 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на [*****] срещу [*****], с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
65906/2022г. на СРС, 41 състав, а именно: сумата 3467,08 лева (три хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и 08 стотинки), представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор [*****] за период от 16.01.2022 г. до
15.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 191,07 лева (сто деветдесет и един лева и 07 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от 24.03.2022 г. до
30.11.2022 г., сумата 5 324,13 лева (пет хиляди триста двадесет и четири лева и 13
стотинки), представляваща 24 месечни вноски за закупуване на устройства на
изплащане /8 броя 5МР fixed bullet camera всяка за сумата 287,52 лева и 12 броя 4 МР
fixed dome camera всяка за сумата 252 лева/ за период от 16.02.2022 г. до 15.08.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
144,50 лева (сто четиридесет и четири лева и 50 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху тази главница за период от 21.04.2022 г. до 30.11.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен процесният договор, по който на
ответника са предоставяни следните услуги - с договор от 16.09.2021 г. за срок от две
години е била активирана услугата [*****] с месечна такса 179,70 лв. без ДДС,
сключена с трето за спора лице, като ответникът е встъпил в договорното
правоотношение с нарочно искане от 27.01.2022 г., а с договор от 02.2022 г. е
предоставена за срок от две години и услугата достъп до интернет с месечна такса 250
лева. Към договора за услуга [*****] са били закупени на изплащане устройства -
общо 20 броя камери. По тези договори са останали незплатени суми, представляващи
остатъка от продажната цена на устройствата в общ размер на 5324,13 лева. Тъй като
1
абонатът спрял да изпълнява задълженията си да заплаща за използването на
мобилните услуги, договорът е бил прекратен и е била начислена лихва за забава.
Заявеното искане е за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски
за исковото и за заповедното производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорил
предявените искове, позовавайки се на неизпълнение на задълженията на ищеца по
сключените договори. Оспорва да е била извършена инсталация на закупените камери,
както и на системата за видеонаблюдение. Оспорва да е предоставена качествена
услуга. Счита, че на дължи пълни месечни такси за периоди, за които не му е
предоставяна услугата. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч. гр. д. № 65906/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, се
установява, че по заявление вх. № 266317/01.12.2022 г. на [*****], на 17.01.2023 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата 3467,08 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М 6836380 за период от 16.01.2022 г. – 15.08.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
191,07 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от
24.03.2022 г. до 30.11.2022 г., сумата 5 324,13 лева, представляваща 24 месечни вноски
за закупуване на устройства на изплащане /8 броя [*****] всяка за сумата 287,52 лева
и 12 броя 4 MP fixed dome camera всяка за сумата 252 лева/ за период от 16.02.2022 г.
до 15.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 144,50 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница
за период от 21.04.2022 г. до 30.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 182,53
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 689,13 лева. В срока по чл. 414 ГПК е
подадено възражение, поради което съдът с разпореждане № 89575/19.07.2023 г. е дал
указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които е предявен в
срок настоящия иск.
Представен е договор, в сила от 24.01.2022 г., за срок от две години, сключен
между [*****] /доставчик на услуга/ и [*****] /абонат/, по силата на който доставчикът
се задължил да предоставя възмездно на абоната услуга „Достъп до интернет“, срещу
задължение на последния да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 250 лева
без ДДС.
Параметри относно услугата са отразени в Приложение № 1 към посочения
договор.
Представено е Приложение № 1 към договор от 2021 г., сключен между [*****]
и [*****] относно параметри на услугата “[*****]”, включваща инсталиране,
конфигуриране и поддръжка на система за видеонаблюдение, осъществявано чрез
облачна платформа, с адрес за предоставяне на услугата – [*****], като в табличен вид
са посочени цени на услугите с оглед срока на договора.
Приложено е заявление за смяна на абонат, с което от страна на [*****], е
заявено искане, договорът относно услуга с номер [*****], да бъде прехвърлен на
[*****], което заявление е подписано от оператора, стария и новия абонат.
Представени са: фактура № [*****] г. от [*****] до [*****] относно следните
стоки – 8 бр. [*****], с единична цена – 228,62 лева и обща стойност 1828,96 лева,
както и за лихва по отношение на посочените стоки – в размер на 13,18 лева за всяка
стока, общо 105,44 лева. Общата стойност на фактурата е 2300,19 лева с ДДС; фактура
2
№ **********/22.02.2022 г. от [*****] до [*****] относно следните стоки –[*****], с
единична цена 200,47 лева и обща стойност 2405,64 лева, както и за лихва по
отношение на посочените стоки – в размер на 11,44 лева за всяка стока, общо 137,28
лева. Общата стойност на фактурата е 3024,05 лева с ДДС; фактура №
[*****]/21.02.2022 г. относно такси за потребление за периода 16.01.2022 г. –
15.02.2022 г. в размер на 17,38 лева за интернет услуга с номер [*****], както и за
сумата от 788,69 лева – споделени такси и отстъпки, като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на 967,28 лева с ДДС; фактура № [*****]/21.03.2022 г. за периода
16.02.2022 г. – 15.03.2022 г., за сумата от 876,61 лева с ДДС, формирана от такса за
интернет услуга с номер [*****] в размер на 295,64 лева /от които 179,70 лева по
тарифен план за услуга с номер [*****] и 115,94 лева – други такси за същата услуга/,
от такса относно интернет услуга с номер [*****], в размер на 250 лева – други такси,
и от сумата от 221,84 лева – вноска за изплащане на стоки относно услуга с номер
[*****]; фактура № [*****]/20.04.2022 г. за периода 16.03.2022 г. – 15.04.2022 г., за
сумата от 737,48 лева с ДДС, формирана от такса за интернет услуга с номер [*****] в
размер на 179,70 лева по тарифен план, от такса относно интернет услуга с номер
[*****] в размер на 250 лева – други такси, и от сумата от 221,84 лева – вноска за
изплащане на стоки относно услуга с номер [*****]; фактура № 0[*****]/18.05.2022 г.
за периода 16.04.2022 г. – 15.05.2022 г., относно такси за потребление за периода
16.04.2022 г. – 15.05.2022 г. в размер на 429,70 лева /от които 179,70 лева по тарифен
план за услуга с номер [*****] и 250 лева – други такси относно интернет услуга с
номер [*****]/, за сумата от 221,84 лева – вноска за изплащане на стоки относно
услуга с номер [*****], за сумата 165,26 лева споделени такси и отстъпки, като общо
дължимата сума по фактурата възлиза на 935,79 лева с ДДС; фактура №
0[*****]/20.06.2022 г. за периода 16.05.2022 г. – 15.06.2022 г., за сумата от 737,48 лева
с ДДС, формирана от такса за интернет услуга с номер [*****] в размер на 179,70 лева
по тарифен план, от такса относно интернет услуга с номер [*****] в размер на 250
лева – други такси, и от сумата от 221,84 лева – вноска за изплащане на стоки относно
услуга с номер [*****]; фактура № 0[*****]/20.07.2022 г. за периода 16.06.2022 г. –
15.07.2022 г., за сумата от 737,48 лева с ДДС, формирана от такса за интернет услуга с
номер [*****] в размер на 179,70 лева по тарифен план, от такса относно интернет
услуга с номер [*****] в размер на 250 лева – други такси, и от сумата от 221,84 лева –
вноска за изплащане на стоки относно услуга с номер [*****]; фактура №
**********/22.08.2022 г. за периода 16.07.2022 г. – 15.08.2022 г., за сумата от 3993,12
лева – вноска за изплащане на стоки относно услуга с номер [*****].
Приети като доказателство са и общите условия, приложими към договора.
Представен е констативен протокол от 05.01.2022 г., подписан от представител
на [*****] и от лицето [*****] – за абоната, относно удостоверяване на
предоставянето на услугата [*****], на адрес [*****], на абоната [*****],
представлявано от [*****]. В табличен вид са описани монтираните устройства, като
са посочени серийни номера. Предоставени са и допълнителни услуги, също отразени
в таблица в протокола.
Приложена е извадка от имейл-кореспонденция, видно от която, на 19 януари
2022 г., от страна на ищеца до лицето Панов е изпратена бланка за смяна на абонат,
като е изпратен отговор от [*****], потвърждаващ смяната на абоната.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че [*****] е записано в базата данни на ищеца с
идентификационен номер (ID) на клиент *********, като в софтуерните системи на
ищеца е налице информация за сключен договор между ищеца и посоченото
дружество с номер [*****], който договор е свързан с партида с идентификационен
3
номер [*****], създадена на 27.01.2022 г. Към партидата били активирани 4 услуги,
както следва – услуга с номер [*****] (Cloud Video Surveillance – видеонаблюдение) с
месечна абонаментна такса 179,70 лева, начална дата на договора 20.10.2021 г. и
крайна дата – 20.10.2023 г., като услугата е прекратена на 22.07.2022 г. поради
неплащане; услуга с номер [*****] (интернет – SD карти) с начална дата на договора –
07.10.2021 г. и крайна дата – 07.10.2022 г., като услугата е прекратена на 22.07.2022 г.
поради неплащане; услуга с номер [*****] (гарантиран интернет) с месечна
абонаментна такса 250 лева, начална дата на договора – 18.02.2022 г. и крайна дата –
18.02.2024 г., като услугата е прекратена на 22.07.2022 г. поради неплащане; услуга с
номер [*****] (интернет за камерите) с начална дата на договора 22.02.2022 г. и
крайна дата – 22.02.2024 г., като услугата е прекратена на 22.07.2022 г. поради
неплащане. В експертизата е посочено, че в системата на ищеца са описани 20
видеокамери, предоставени и инсталирани на 22.02.2022 г. на адрес – [*****], като са
посочени серийните им номера. Ищецът е предприемал действия по уведомяване на
ответника относно просрочване на задълженията му и евентуално временно
прекратяване на услугите, като същите са ограничени на 17.03.2022 г., а на 22.07.2022
г. всички услуги са деактивирани и договорът с ответника е бил прекратен. Уточнено
е, че тъй като се касае за видеонаблюдение с интернет достъп, ограничението му
прави невъзможно използването на услугите, което на практика означавало, че
услугите са станали изцяло неактивни още при ограничаването им на 17.03.2022
г.
По делото е прието заключение и на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че в счетоводството на ищеца са налични следните осчетоводявания – за
предоставена услуга „достъп до интернет“ за периода 16.01.2022 г. до 15.07.2022 г., са
издадени 6 бр. фактури на обща стойност 3882,92 лева, както следва: фактура №
[*****]/21.02.2022 г. на стойност 967,28 лева, фактура № [*****]/21.03.2022 г. на
стойност 654,77 лева, фактура № [*****]/20.04.2022 г. на стойност 515,64 лева,
фактура № [*****]/18.05.2022 г. на стойност 713,95 лева, фактура №
[*****]/20.06.2022 г. на стойност 515,64 лева, фактура № [*****]/20.07.2022 г. на
стойност 515,64 лева, като относно тази фактура е издадено кредитно известие в
размер на 415,84 лева, т.е. неплатеният остатък по фактурата възлиза на 99,80 лева, а
общият размер на всички суми е 3467,08 лева. Относно услугата „[*****]” за периода
22.02.2022 г. до 15.08.2022 г. съгласно заключението, са издадени 8 бр. фактури на
обща стойност 5324,13 лева, както следва: фактура № *********/22.02.2022 г. на
стойност 126 лева, фактура № *********/22.02.2022 г. на стойност 95,81 лева, фактура
№ [*****]/21.03.2022 г. на стойност 221,84 лева, фактура № [*****]/20.04.2022 г. на
стойност 221,84 лева, фактура № [*****]/18.05.2022 г. на стойност 221,84 лева,
фактура № [*****]/20.06.2022 г. на стойност 221,84 лева, фактура №
[*****]/20.07.2022 г. на стойност 221,84 лева, фактура № [*****]/22.08.2022 г. на
стойност 3993,12 лева. Всичките посочени фактури били редовно осчетоводени при
ищеца, чието счетоводство е било редовно водено, а относно счетоводството на
ответника, вещото лице е посочило, че не е успяло да се снабди с необходимата
информация. Обобщено в експертизата е изложено, че общият размер на начислените,
но неплатени задължения на ответника е 8791,21 лева, от които 3467,08 лева –
неплатени задължения за услуга „достъп до интернет“ и 5324,13 лева – неплатени
суми за услугата “[*****]”. На следващо място, установено е, че за оборудването по
договора – 8 бр. [*****] и 12 бр. 4 Mpix Fixed dome camera, не са отразени плащания.
Относно мораторната лихва – същата възлиза на 337,46 лева, от които 191,76 лева,
начислени върху всяка неплатена фактура за услугата „достъп до интернет“ за период
от падежа на съответната фактура /подробно отразен в таблица/ до 30.11.2022 г.
/датата, предхождаща заявлението по чл. 410 ГПК/ и 145,70 лева, начислени върху
4
всяка неплатена фактура за услугата “[*****]” за период от падежа на всяка фактура
/също подробно посочен в табличен вид/ до 30.11.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба и отговора доводи,
намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на
електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите по договора на ответника
в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги.
От приетия по делото доказателствен материал, съдът приема, че между
страните е доказано съществуване на твърдяното правоотношение по договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 27.01.2022 г. с предмет
активирани услуги – с номер [*****] ([*****]– видеонаблюдение); услуга с номер
[*****] (интернет – SD карти); услуга с номер [*****] (гарантиран интернет); услуга с
номер [*****] (интернет за камерите). Доказано е предоставяне на услугите от ищеца
на ответника, съответното фактуриране на същите (с оглед приетите по делото
фактури, така и с оглед заключението на вещото лице), поради което съдът приема за
доказано, че до 17.03.2022 г. ищецът е доказал предоставяне на услугите по договора
на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги на
уговорените абонаментни такси, а за времето след 17.03.2022 г. услугите са били
деактивирани и ответникът не е имал възможност да ползва същите.
Предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са установени въз
основа на справки за общо потребление и фактури, издадени от ищцовото дружество,
което съдът приема, че е водило редовно счетоводство /предвид заключението по
приетата ССчЕ/. От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,
че към партидата идентификационен номер [*****], създадена на 27.01.2022 г. били
активирани 4 услуги – с номер [*****] ([*****] – видеонаблюдение) начална дата на
договора 20.10.2021 г. и крайна дата – 20.10.2023 г., като услугата е прекратена на
22.07.2022 г. поради неплащане; с номер [*****] (интернет – SD карти) с начална дата
на договора – 07.10.2021 г. и крайна дата – 07.10.2022 г., като услугата е прекратена на
22.07.2022 г. поради неплащане; с номер [*****] (гарантиран интернет), начална дата
на договора – 18.02.2022 г. и крайна дата – 18.02.2024 г., като услугата е прекратена на
22.07.2022 г. поради неплащане; с номер [*****] (интернет за камерите) с начална
дата на договора 22.02.2022 г. и крайна дата – 22.02.2024 г., като услугата е прекратена
на 22.07.2022 г. поради неплащане, както и че в системата на ищеца са описани 20
видеокамери, предоставени и инсталирани на 22.02.2022 г. на адрес – [*****]/относно
номера на имота, съдът приема, че се касае за техническа грешка, като вместо 29А, е
посочено 20А, като до този извод съдът достигна, с оглед идентичността между
договора и констатациите на вещото лице, както и предвид индивидуализацията на
абоната/, като са посочени серийните им номера. Установено е също, че услугите са
ограничени на 17.03.2022 г., което ограничение прави невъзможно използването на
услугите, т.е. същите били изцяло неактивни още към 17.03.2022 г., а не към
22.07.2022 г. Ответникът не твърди и не установява да е заплатил стойността на
ползваните от него през исковия период далекосъобщителни услуги. Обстоятелството,
че фактурите не са били осчетоводени от ответното дружество, не води до извод, че не
е налице задължение, тъй като подобно заключение не би могло да зависи от
усмотрението на страната да осчетоводи издаваните фактури. Да се приеме
обратното, би означавало, че задължението на длъжника зависи от извършването на
5
счетоводни действия от страна на получателя на фактурата, което би било в
противоречие с начина, по който възникват задълженията в облигационните
правоотношения.
Възраженията на ответника, че е налице неизпълнение на задълженията на
ищеца по сключените договори, са частично основателни и то само относно обема на
предоставяните услуги. Изводът за частична основателност на възраженията, следва от
това, че вещото лице по СТЕ е посочило, че до 17.03.2022 г. услугите са били активни
за ползване в тяхната пълнота, като след този момент, макар и да се посочва от ищеца,
че цялостното деактивиране на услугите е настъпило към 22.07.2022 г. поради
неплащане на дължимите суми, съдът приема, че моментът, от който услугите са
деактивирани е именно 17.03.2022 г., с оглед посоченото в експертизата. Съдът счита,
че след като ответникът не е разполагал с възможността да ползва услугите след тази
дата /17.03.2022 г./, то същият не следва да дължи и цена за тях. Вярно е, че таксата по
договора е абонаментна, но дружеството следва да е осигурило възможността на
клиента да използва услугите. Следователно, след 17.03.2022 г. престиране от страна
на ищцовото дружество не е имало и съответно не следва да се дължи заплащане на
цена за услуги, за които не е била налице възможност да бъдат използвани. Без правно
значение е, че до този резултат се е стигнало поради неплащане на предходни
задължения от страна на ответника, тъй като при неизпълнение на задължения по
договора от едната страна, може да се търси обезщетение за неизпълнението като
неустойка, лихва за забава и т. н., но не и цената на услуга, каквато не е предоставяна.
Поради тези съображения съдът приема, че предявените искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в частта за незаплатени предоставени мобилни услуги са
частично основателни и следва да бъдат уважени за периода 16.01.2022 г. до
17.03.2022 г. до размер от 609,40 лева, а останалата част до пълния предявен размер от
3467,08 лева, искът следва да се отхвърли. До този извод съдът достигна,
съобразявайки констатациите в съдебно-техническата експертиза, а именно че услуга с
номер [*****] с месечна абонаментна такса 179,70 лева и услуга с номер [*****] с
месечна абонамента такса в размер на 250 лева, са могли да бъдат ползвани до
17.03.2022 г., поради което периодът, за който се дължи плащане за тези услуги е
16.01.2022 г. – 17.03.2022 г. за услуга с номер [*****] или сумата от 359,40 лева и
18.02.2022 г. – 17.03.2022 г. за услуга с номер [*****] – 250 лева. Съдът не кредитира
заключението по счетоводната експертиза в частта, в която е посочен размер на
задълженията на ответника, тъй като осчетоводените фактури съдържат суми, за които
не е ясно основание, като например „споделени такси и отстъпки“, като следва да се
посочи, че съдът съобрази констатациите на вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза, относно активираните услуги и техните цени в софтуерната
система на ищеца, предвид че за услугата “[*****]” не е посочена точна цена в
договора. Като законна последица от уважаването им и доколкото това е поискано
изрично от ищеца, върху сумата 609,40 лева следва да бъде присъдена законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 65906/2022 г., по описа на СРС, 41 състав – 01.12.2022 г., до окончателното
й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба на
изплащане, по силата на които е изпълнил задължението си за предаване на описаните
стоки и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена
на месечни вноски в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
6
погасяване на паричното си задължение.
От представените писмени доказателства /подписан от представител на
страните констативен протокол от 05.01.2022 г. за услуга/оборудване/ се установява, че
с цел предоставяне на услугата “[*****]” на адрес [*****] относно абонат – [*****], е
инсталирано оборудване, включващо 20 бр. камери, с посочени серийни номера,
съвпадащи с посочените в експертизата, в която е отразено, че съгласно софтуерната
система на ищеца, инсталираните нa 22.02.2022 г. камери са – 8 бр. [*****] и 12 бр.
4MP Fixed dome camera. Съгласно Приложение № 1 към договора от 2021 г., сключен
между [*****] и [*****], /абонат, заменен впоследствие с ответника съгласно
приложеното заявление за смяна на абонат и електронната кореспонденция/,
инсталирането на крайни устройства във връзка с услугата [*****] се осъществява
чрез ползването на оборудване, което е или става собственост на абоната при посочени
условия, като в случай че оборудването се предоставя от оператора, камерите се
закупуват от абоната на цени по ценова листа на оператора. В случая обаче не е
установено дали оборудването е било собственост на оператора или същото е
принадлежало на абоната, доколкото в констативния протокол е отразено единствено,
че оборудването е инсталирано, не и чия собственост е. На следващо място, по делото
не е представен ценоразпис на оборудването, а наличният такъв, находящ се на
последната страница от Приложение № 1 към договора от 2021 г. /л.8/ се отнася за
други устройства, различни от процесните. Поради изложеното, съдът намира, че
ищецът не е доказал пълно и главно наличието на предпоставките за уважаване на този
иск – да е прехвърлил правото на собственост върху устройствата, поради което
същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по тези искове е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно клаузата на т. 26.5 от приложимите към отношенията между страните
общи условия, клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от
издаване на фактурата, след изтичане на който и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД изпада
в забава и дължи обезщетение за забава. Относно вземането за електросъобщителни
услуги, дължимо за периода 16.01.2022 г. до 17.03.2022 г. в размер от 609,40 лева, за
периода 23.03.2022 г. – 30.11.2022 г., мораторната лихва, изчислена на основание чл.
162 ГПК, е в размер на 39,49 лева, от които 23,86 лева /за периода 23.03.2022 г. –
30.11.2022 г./ върху главницата от 359,40 лева и 15,63 /за периода 20.04.2022 г. –
30.11.2022 г./ лева върху главницата от 250 лева. Съдът намира, че следва да приеме
размера на лихвите, така както са посочени в експертизата /с падеж месец след
издаване на фактурата/, а не както е посочено в общите условия, доколкото ищецът е
определил друг срок за плащане, различен от 15-дневния. С оглед изложеното, искът
за лихва относно вземането за неплатени електросъобщителни услуги, следва да се
уважи до размер от 39,49 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 191,07 лева. Относно акцесорната претенция за лихвата, дължима за
главницата в размер на 5324,13 лева, същата е неоснователна предвид
неоснователността на иска за главното вземане.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква и
за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на сумата от 76,96 лева от общо
7
реализирани 1082,55 лева, от които 182,55 лева за държавна такса и 900 лева за
депозити за вещи лица.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 61,97 лева от общо
реализирани разноски в размер на сумата от 871,66 левa, от които 182,53 лева за
заплатена държавна такса и 689,13 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за реализиран
разход, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление:[*****], съдебен адрес:
[*****], искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление [*****] ДЪЛЖИ
на[*****] сумата 609,40 лева (шестстотин и девет лева и 40 стотинки) - месечни такси
и потребление за използване на услуги по договор [*****] за период от 16.01.2022 г. до
17.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
(01.12.2022 г.) до окончателното плащане; сумата 39,49 лева (тридесет и девет лева и
49 стотинки) – мораторна лихва върху главницата от 609,40 лева за периода 24.03.2022
г. до 30.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65906/2022 г. по описа на СРС, 41 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за разликата над сумата от
609,40 лева до пълния претендиран размер от 3467,08 лева, представляваща месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор [*****] за период от
16.01.2022 г. до 15.08.2022 г.; иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 5 324,13 лева,
представляваща 24 месечни вноски за закупуване на устройства на изплащане
/[*****]всяка за сумата 287,52 лева и 12 броя 4 МР fixed dome camera всяка за сумата
252 лева/ за период от 16.02.2022 г. до 15.08.2022 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 144,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5 324,13
лева за период от 21.04.2022 г. до 30.11.2022 г., както и за разликата над уважената
част в размер на 39,49 лева до пълния предявен размер от 191,07 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [*****], ЕИК [*****], със седалище и
адрес на управление [*****], да заплати на [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес
на управление: [*****] сумата 61,97 лева (шестдесет и един лева и 97 стотинки) –
разноски в заповедното производство и сумата 76,96 лева (седемдесет и шест лева и
96 стотинки) – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8