№ 3617
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря БИЛЯНА Ц. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110136030 по описа за 2021 година
Ищцата Б. Д. В. твърди, че работела при ответника „Моло” АД, по трудов договор от
02.10.2020 г. като архитект, изменен с анекс № 1 от същата дата, според който БТВ е
определено на 800 лв. На същата дата ищцата постъпила на работа. Със заповед №
6/1.3.2021 г. трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните. Работодателят
не платил дължимото на ищцата трудово възнаграждение за м. 2.2021 г. в размер на 800лв.
Ето защо моли да се осъди ответникът да й плати сумата от 800 лв. БТВ за м. февруари 2021
г., 25.33 лв. лихва за забава за периода 1.3.2021 г. /датата на падежа/ - 22.6.2021 г. и
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор. В съдебно заседание
моли за отхвърляне на иска поради плащане на възнаграждението.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. Това е елемент от трудово правоотношение, което
включва престиране на работна сила от физическо лице и насрещно задължение за
възмездяването й чрез заплащане на работна заплата. За основателността на предявения иск
по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния период страните са били
1
обвързани от трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено
в цялост без да е налице основание за това. В тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването и съществуването на трудово
правоотношение между тях въз основа на трудов договор от 2.10.2020 г., по което ищцата
заемала длъжността „архитект“ с първоначално уговорено брутно трудово възнаграждение в
размер на 2000 лв., изменено на 800 лв. с допълнително споразумение от същата дата.
Според договора, възвнаграждението се изплаща в 3-дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнася. Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните считано от
1.03.2021 г., за което работодателят издал заповед от 1.3.2021 г., връчена на ищцата заедно с
оформената трудова книжка.
Установява се от представената от „Айкарт“ АД справка, че в периода 11.2020 г.-2.2021
г. по сметка на ищцата са извършени преводи с наредител Кирил Балабанов, изпълнителен
директор на ответното дружество, с основание заплата, в размери съответно на: 1280 лв.,
общо 1100 лв. /януари/,1280 лв. и 1280 лв.
Представен е по делото РКО издаден от Моло АД, за плащане на сумата от 620.78 лв. на
Б.Д. Вълкова Горанова. РКО е издаден на 1.3.2021 г. с посочено основание „заплата“, което
заедно с датата на издаване са написани с различен цвят химикална паста от останалия текст
на документа, видно от снимката на оригинала в заключението на СПЕ, а и от констатацията
в съдебно заседание. В графата „броил сумата“ е положен подпис, за който от заключението
на съдебно-почерковата експертиза /което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено/ се установи, че е положен от ищцата. В графата „получил сумата“ няма подпис.
Следователно, ищцата установи възникването на трудово правоотношение с ответника и
встъпването си на работа, което правоотношение е действало до края на м.февруари 2021 г.
След като през исковия период ищцата е полагала труд в предприятието на ответното
дружество, работодателят й дължи възнаграждение в уговорения размер, което е
насрещната дължима от него престация за предоставената му и използвана работна сила.
С оглед представения по делото РКО, съдът приема за установено, че работодателят е
изплатил на ищцата дължимото трудово възнаграждение, за което не се спори, че в нетен
размер възлиза на 620.78 лв. Този извод следва независимо от обстоятелствата, че подписът
на ищцата не е положен в графата «получил сумата» и независимо, че предишните
възнаграждения са били превеждани по нейна сметка. В тази насока са както текстът на
самия РКО, а именно за предаване на сумата, така и обстоятелството, че на 1.3.2021 г. е бил
прекратен трудовият договор между страните, тогава са били връчени на ищцата заповедта и
трудовата книжка и тогава страните са уредили и финансовите отношения помежду си
относно изплащане на трудовото възнаграждение за м. февруари. Действително, видно от
справката-извлечение от сметката на ищцата, тя фактически е получавала по-голямо
възнаграждение от уговореното с трудовия договор и споразумението, с което е изменен.
Доколкото обаче писмената форма на трудовия договор е такава за неговата действителност,
то следва че и елементите на трудовото правоотношение са тези, уговорени писмено между
2
страните. Въз основа на трудовия договор работникът/служителят може да претендира само
уговореното с него възнаграждение, а в случая се установи, че то е платено от работодателя.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 128 КТ се явява неоснователен и
следва да се отхвърли в цялост.
Като неоснователен, следва да се отхвърли и акцесорният иск за обезщетение за забава.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, ищцата няма право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., което е в минимален размер с начислен
ДДС /§2а от наредбата/, така че няма основания да се намалява.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основания чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника „Моло” АД, ЕИК.............., седалище и
адрес на управление гр. София, .................... да заплати сумите от 800 лв. брутно трудово
възнаграждение за м. февруари 2021 г. и 25.33 лв. лихва за забава за периода от 1.3.2021 г.
до 22.6.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Д. В., ЕГН **********, гр. София, ......, да заплати на „Моло” АД,
ЕИК.............., седалище и адрес на управление гр. София, .................... на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 360.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
10.11.2021 г.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3