Определение по дело №443/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 август 2018 г. (в сила от 7 септември 2018 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20182200200443
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 31.08.2018 г.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

при участието на секретар Пенка Спасова и прокурор Милена Радева, сложи на разглеждане ЧНД № 443 по описа за 2018 г., докладвано от Председателя.

                                                                                      

Сливенският окръжен съд, на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Ж.Д.Ж., ЕГН **********,  обвиняем по досъдебно производство № 173“КП“/18г. на ОД на МВР – Сливен, вх. № 2311/18 г., пор.№ 202/18 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с определение от 10.08.2018 г., постановено по ЧНД № 422/2018 г. по описа на ОС - Сливен, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”. 

Определението на съда може да бъде обжалвано и протестирано с частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.

В случай на жалба или протест, насрочва съдебно заседание пред БАС на 07.09.2018 г. от 10.30 ч., за която дата се съобщи на страните.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на Окръжна прокуратура – Сливен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

           

 

МОТИВИ

 

към определение от 31.08.2018 г. по ЧНД № 443/2018 г.

по описа на Окръжен съд – Сливен

 

Производството е с правно основание чл. 65, ал.1 от НПК.

Образувано е по искане на адв. П.П. *** като защитник на обв. Ж.Д.Ж. – обвиняем по ДП № 173 “КП”/18г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 2311/2018г., пор. № 202/2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен, за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия от „Задържане под стража” в по-лека. В молбата на защитника на обвиняемия се излагат твърдения, че обв. Ж. е с влошено здраве – с бъбречна криза и подагра, които заболявания не позволявали лечение в условията на ареста. Настоява се, че липсва опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Иска се определяне на по-лека мярка за неотклонение, която да позволи на обвиняемия да се лекува в болнично заведение.

В с.з. обвиняемият лично и чрез защитника си поддържа искането за изменение на мярката за неотклонение. Защитникът акцентира върху заболяванията на обвиняемия и несъвместимостта на лечението с условията на задържане. Предлага изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, поне в “Домашен арест”.

Представителят на ОП – Сливен намира искането за неоснователно. Счита, че липсват новонастъпили обстоятелства, които да обуславят изменението на взетата най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Прокурорът намира, че констатираните здравословни проблеми не са от характер да обосноват изменение на мярката за неотклонение.

         В личната си защита и последната си дума обв. Ж. се придържа към становището на защитника си и моли за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

Съдът след преценка на доказателствата по делото и като изслуша становищата на страните прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 173 “КП”/2018г. по описа на ОД на МВР  Сливен, вх.№ 2311/2018г., пор.№ 202/2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен е започнато на 07.08.2018 г. в условията на неотложност и по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването – обиск и изземване, извършено на 07.08.2018 г. Образувано е за престъпление по чл. 354а ал. 1 изр.1 предл.4 от НК за това, че на 07.08.2018г. в ***********, без надлежно разрешително са държани с цел разпространение високорискови наркотични вещества /около 300 грама марихуана/.

С постановление от 08.08.2018 г. на разследващия орган, е привлечен в качеството на обвиняем Ж.Д.Ж., за това, че:

-на 07.08.2018г. ***********, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 8бр. саморъчно свити цигари, съдържащи канабис /марихуана/ и около 300 грама бруто тегло канабис /марихуана/ - престъпление по  чл.354а ал.1 изр.1 алт.1 предл.4 от НК;

- за това, че придобил по какъвто и да е начин и до 07.08.2018г. ***********, държал огнестрелно оръжие /1 брой пистолет марка „Макаров“, без сериен номер/ и 10 броя боеприпраси, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

С постановление от 08.08.2018г. на ОП – Сливен  обв. Ж.Д.Ж. е задържан до 72 часа, считано от 16:45 ч. на 08.08.2018г.  до довеждането му пред Окръжен съд – Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С определение от 10.08.2018 г. по ЧНД № 422/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен  спрямо обв. Ж.Д.Ж. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението е потвърдено с определение № 111/17.08.2018 г. по ВДЧН № 173/2018 г. по описа на БАС.

По делото са приобщени писмени и гласни доказателства, приложени са протоколи за извършени процесуално-следствени действия, одобрени по надлежния процесуален ред. При извършените процесуално-следствени действия са иззети веществени доказателства, между които вещество, което при направен полеви тест е реагирало на марихуана. Разпитан е свидетел, сочещ на евентуална съпричастност на обвиняемия при разпространение на наркотични вещества. Изготвени са дактилоскопна експертиза и балистична експертиза. Заключението на последната сочи, че иззетият пистолет е годен за стрелба и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, а иззетите 10 бр. патрони са предназначени за стрелба с оръжие същия калибър, годни са за произвеждане на изстрел и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.  

Разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство  обв. Ж. да дава кратки обяснения, в които се признава за виновен.  

От приложената справка за съдимост на обв. Ж. е видно, че същият е осъждан. Деянията, за които е повдигнато обвинение по настоящото дело, попадат в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 1678/2017г. по описа на СлРС, влязло в сила на 19.06.2017г., което е шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

Видно от приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние обвиняемият живее сам и няма имущество и доходи. 

         Представените по делото 4 бр. фишове за спешна медицинска помощ съдържат информация, че на посочените в тях дати 21.08.2018 г., 25.08.2018 г., 28.08.2018 г. и 30.08.2018 г. обв. Ж.Д.Ж. е прегледан от екип на ЦСМП – Сливен в арестните помещения в гр. Сливен с различни оплаквания – болки в дясната горна челюст, болки в кръста. Предписани са консултации със зъболекар и уролог. Всеки от фишовете отразява констатираното от спешния екип обективно състояние на обвиняемия – неврологичен статус, сърдечен ритъм и кръвно налягане в норма.

Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искането за изменение мярката за неотклонение взета по отношение на обв. Ж.Д.Ж. от „задържане под стража” в по-лека е неоснователно.

Нормата на чл.65, ал.1 от НПК осигурява процесуална възможност на обвиняемия по всяко време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека. Произнасянето на съда по искането е предпоставено от преценка на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането. 

Съдът намира, че от приложените по досъдебното производство, приобщени като доказателства по настоящото дело, се установява наложителността от потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, взета по отношение на обв. Ж., а именно „Задържане под стража”.

На обвиняемия са повдигнати обвинения за две тежки умишлени престъпления по смисъла на закона. Наказанието, предвидено за деяние по чл.354а ал.1 изр.1 алт.1 предл.4 от НК е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за деянието по чл.339 ал.1 от НК – лишаване от свобода от две до осем години.

От събраните до момента по досъдебното производство доказателства – разпит на свидетел, протоколи за извършени процесуално-следствени действия, писмени доказателства и др., може да се направи извод, че обоснованото предположение за съпричастност на обв. Ж. към деянията, за които му е повдигнато обвинение продължава да е налице. Същото не е разколебано от новосъбраните доказателства. Обратно същите закрепят първоначалното подозрение, на което се е позовал съдът, взел първоначалната мярка за неотклонение, по отношение и на двете обвинения, предявени на обвиняемия.

Настоящият състав изцяло споделя доводите в определението на СлОС от 10.08.2018 г. и в определението на БАС от 17.08.2018 г. при вземане на първоначалната мярка за неотклонение. Тези обстоятелства не са се променили за краткия период от произнасянето на СлОС и БАС до настоящия момент – около 2 седмици. Настоящият състав на съда също счита, че е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление предвид наличните по делото данни, че деянията за които е привлечен да отговаря попадат в изпитателния срок на друго осъждане. Налице са и други осъждания на обвиняемото лице, както и многобройни криминалистически регистрации. Последните обстоятелства характеризират обв.Ж. като лице с висока степен на лична опасност. При наличието на посочените лични характеристични данни съдът не може да приеме, че не е налице опасност от извършване на престъпление или укриване на обвиняемия при евентуално изменение мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека. Съобразявайки тези факти съдът счита, че освен деянията, за които е обвинен и самият обвиняем представлява лице с висока степен на обществена опасност.

Относно наведените от обвиняемия и защитника му доводи за влошено здравословно състояние, съдът намира, че същите не са от характер да обосноват промяна на мярката за неотклонение. Сочените от защитата заболявания – подагра и бъбречни кризи, вкл. твърдяната в с.з. от обвиняемия гъбична инфекция в интимната област, не обосновават необходимост от определяне на по-лека мярка за неотклонение в конкретния случай. Представените фишове за спешна медицинска помощ удостоверяват, че при оплаквания от страна на обвиняемото лице, на същия е осигуряван достъп до медицински екип. Няма пречка в условия на задържане да бъде осъществен и преглед от лекар-специалист, вкл. зъболекар или уролог. Описаните неразположения, дали повод за настоящото искане за изменение на мярката за неотклонение, не разкриват характеристики, които да изключват възможността обв. Ж. да престоява в арестните помещения. Видно от писмените доказателства, не е налице критично състояние, което да не е било взето под внимание от медицинското лице, обслужващо ареста. Общоизвестен факт е, че подаграта и бъбречните кризи се проявяват периодично, нуждаят се от медикаментозно лечение и спазване определен режим. В с.з. обвиняемият заяви, че има подагра от 10 години, т.е. не се касае до ново състояние или заболяване, с което обв.Ж. да не е запознат. Липсват данни състоянието на   обвиняемия да се влошава към настоящия момент. Видно е, че макар да се намира в условия на задържане, обв. Ж. се наблюдава от медицинско лице, а при необходимост се извършват съответни прегледи и лечение. По делото не са налице данни за текущо състояние на обвиняемия, несъвместимо с условията на задържане. Отделно от това, ЗИНЗС предвижда възможност при влошаване на здравословното състояние на задържаните лица последните да бъдат настанявани в  здравни  заведения за лечение.  

Обобщено в краткия период от време от образуване на досъдебното производство до настоящия момент, не са настъпили обстоятелства, които да обосноват различни изводи от тези, формирани при първоначалното определяне на мярката за неотклонение. Налице е обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към деянията, в които е обвинен /без да е необходимо безспорното установяване на участието към настоящия момент, достатъчно е подозрението за това да е налице/, същевременно продължава да съществува реална опасност обв. Ж. да извърши престъпление или да се укрие, ако мярката за неотклонение е по-лека от „Задържане под стража“. Приложените медицински документи не описват тежко здравословно състояние на обвиняемия, несъвместимо с условията на ареста. 

Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши престъпление. Евентуалното изменение на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния случай, с оглед обоснованото предположение за конкретно повдигнатите обвинения и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване, съдът намира, че не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл.57 от НПК.

Изложените аргументи релевират извод, че взетата спрямо обв.Ж. мярка за неотклонение „задържане под стража” се явява съответна, както на повдигнатото обвинение и на вероятността за съпричастност на обвиняемия, така също и на опасността същият да се укрие или да извърши престъпление, с оглед конкретните обстоятелства по делото и личността на обвиняемия. Задържането към настоящия момент е продължило по-малко от един месец, поради което не е прекомерно.

Ето защо съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека, поради което искането за изменение следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на обв. Ж. – потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът постанови определението си.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: