№ 268
гр. Бургас , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500789 по описа за 2021 година
С Решение № 260532 от 29.03.2021г., постановено по гр. дело №
4302/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по
отношение на В. Г. В., че съществува вземането на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД за сумата от 96, 97 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от
общия размер на дълга на стойност от 290, 91 лева – неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер 864591 за
водоснабден имот, находящ се в с. **, ****, ул. *** по издадени Фактури за
периода от 25.01.2017г. до 25.01.2019г. за отчетен период от 25.11.2016г. до
27.12.2018г., както и за сумата от 21, 94 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от
общия размер на дълга на стойност от 65, 82 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г. до окончателното
изплащане.
С цитираното решение е прието за установено по отношение на Д.
Г. В. от с. Винарско, че съществува вземането на „Водоснабдяване и
1
канализация“ ЕАД за сумата от 96, 97 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от
общия размер на дълга на стойност от 290, 91 лева – неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер 864591 за
водоснабден имот, находящ се в с. **, ****, ул. *** по издадени Фактури за
периода от 25.01.2017г. до 25.01.2019г. за отчетен период от 25.11.2016г. до
27.12.2018г., както и за сумата от 21, 94 лева, представляваща 1/3 ид.ч. от
общия размер на дълга на стойност от 65, 82 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2020г. до окончателното
изплащане.
Против първоинстанционното решение е депозирана въззивна
жалба от В. Г. В. и от Д. Г. В., в която се посочва, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и се претендира да бъде отменено
решението в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция. В жалбата се посочва, че въз основа на събраните по делото
доказателства неправилно решаващият съд е приел, че В.В. и Д.В. притежават
качеството на „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи. Посочва се, че в хода на съденото производство не са се събрали
категорични доказателства относно това, че В.В. и Д.В. са приели изрично
или мълчаливо наследството от своя законодател – Г В Д като съвкупност от
права и задължения. В жалбата се посочва, че в хода на съдебното
производство не са се събрали и доказателства, че приобретателите на своя
наследодател са отправили изрично искане за предоставяне на услуга от
страна на водоснабдителното дружество, въз основа на което да е извършена
промяна на партидата на потребителя.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа своята жалба и счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
2
решение по съществото на спора, с което претенциите на ищцовото
дружество да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по въззивната жалба - „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че
направеното възражение за липса на доказателства за приемане на
наследството е преклудирано, тъй като това възражение е повдигнато за
първи път едва с въззивната жалба и разглеждането му по същество е
недопустимо предвид наличието на процесуални преклузии. В отговора на
исковата молба се посочва, че представената декларация по чл. 14 от ЗМДН е
годно доказателство, установяващо правото на собственост върху имота, а
оттам и качеството на потребител. Претендира се атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно и субективно съединени иска от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против В. Г. В.
и против Д. Г. В. – двамата от с. **, ****, ул. ***, с които се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че всеки
един от ответниците дължи на дружеството следните суми: сума в размер на
от по 96, 97 лева, представляваща дължима сума за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 25.01.2017г. до 25.01.2019г., както и сума в
размер на от по 21, 94 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 28.01.2020г. до окончателното плащане и
направените по делото разноски.
В исковата молба се посочва, че двамата ответници притежават
3
качеството на потребител в отношенията с експлоатационното дружество по
отношение на водоснабден обект, находящ се в с. **, ****, ул. ***, с абонатен
номер 864591. Посочва се, че по издадени фактури за периода от 25.11.2016г.
до 27.12.2018г. неплатените в срок задължения възлизат на сума в размер от
290, 91 лева, дължими по издадени фактури за периода от 25.01.2017г. до
25.01.2019г. като същите произтичат от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период – от 25.11.2016г. до
27.12.2018г. В исковата молба се посочва, че върху тази сума ответните
страни дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на от по 21, 94
лева за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г., както и законната лихва върху
стойността на претендираните главници от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
По делото е представено частно гр. дело № 552/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, от което е видно, че е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 239 от 03.02.2020г., по силата на
която е разпоредено длъжниците В. Г. В., Д. Г. В. и Н Г В. да заплатят
разделно на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище
гр. Бургас сума в размер на от по 96, 97 лева за всеки един от тях, ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на от по 21, 94 лева за всеки един
от тях за периода от 25.02.2017г. до 21.01.2020г. С Разпореждане № 11759 от
08.07.2020г., постановена по частно гр. дело № 552/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си против Д. Г. В. и против В. Г. В., тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че те не живеят на посочените
адреси. По отношение на третия длъжник – Н Г В. заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила, тъй като същата му е връчена лично и в
законоустановения срок не е депозирано възражение от негова страна.
Ответната страна по иска – В. Г. В. и Д. Г. В. чрез назначения им
особен представител – адвокат С. в своя депозиран писмен отговор по реда на
чл. 131 от ГПК посочва, че оспорва претенцията и счита, че не е установено
качеството потребител на ответниците, като не са представени доказателства
същите да са собственици, ползватели или наематели на имота за процесния
4
период. Посочва се, че по делото не са представени доказателства, че
ответниците реално са потребители на ВиК услуги, тъй като не е ясно как са
начислени съответните количества и как са били установени. В отговора се
сочи и обстоятелството, че от приложените доказателства не става ясно дали
има служебно начислени суми и ако има – по какъв ред.
За да уважи претенцията на ищцовото дружество,
първоинстанционният съд е приел, че ответникът В.В. е декларирал
придобиването на имота по наследство след смъртта на своите родители, а
досежно консумираното количество вода е кредитирано заключението на
съдебно-техническата експертиза и представените по делото фактури, които
са осчетоводени от ответното дружество.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на своята служебна проверка, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
и следва да бъдат разгледани направените възражения във въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че В. Г. В., Д. Г. В. и Н Г В. са наследници на починалия през 2011г. Г
В Д, б.ж. на с. Винарско, Община Камено. От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че В. Г. В. е декларирал
собственост по отношение на следния недвижим имот – с. **, ****, ул. ***
като придобит по наследство.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от
18.02.2021г., от неоспореното заключение на която се установява, че
водоснабденият обект, находящ се на ул. ** №** с.**, Община Камено
представлява малка жилищна сграда и за отчитане на доставеното и
консумирано количество вода е открита партида в програмата на водния
оператор, която партида еднозначно индивидуализира водоснабдения обект.
Вещото лице в своето заключение посочва начина, по който става отчитането
на съответния водомер, като посочва, че служителя на водния оператор
сканира бар кода – тоест – влиза в базата данни на дружеството и по този
5
начин се индикира, че водомерът е видян, след което визуално се отчита
измервателното устройство и ръчно се нанасят данните в компютъра. Вещото
лице в своето заключение посочва, че в случай, че не е осигурен достъп до
измервателното устройство, инкасаторът въвежда „служебно отчитане“, като
е предвидена възможност и клиента сам да предостави данните от
измервателното устройство и тогава в системата се посочва, че данните са
предоставени от клиента. Вещото лице изрично посочва, че на абонатния
номер има монтирано измервателно устройство за отчетния период от
25.11.2016г. до 27.12.2018г. доставената, консумирана и отведена питейна
вода е 199 кубически метра, като на абоната няма фактурирана вода от
разпределение. Към своето заключение вещото лице е изготвило подробна
таблица с месечното отчитане на консумираната вода за периода от
25.11.2016г. до 29.11.2018г. По делото е изготвено и допълнително
заключение, в което вещото лице посочва, че на абоната няма начислени
служебни количества вода.
По делото е извършена и съдебно-икономическа експертиза от
05.03.2021г., от неоспореното заключение на която е видно, че за периода от
25.01.2017г. до 25.01.2019г. от страна на ищеца са издадени фактури на обща
стойност от 290, 91 лева с основание – „вода, канализационни услуги и
пречистване“ с абонатен номер 864591, които са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за продажбите за
съответния данъчен период и са подадени към НАП. Вещото лице в своето
заключение посочва, че законната лихва за забава върху неизплатените суми
по фактури в размер на 290, 91 лева, изчислена за претендирания период
възлиза на 58, 89 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че по делото се установява по безспорен начин, че
двамата ответници са имали качеството на потребители в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект – с. **,
****, ул. ***, с абонатен номер 864591.
От представените по делото писмени доказателства, както и от
изготвеното заключение на вещото лице по делото се установява, че за
периода от 25.11.2016г. до 27.12.2018г. в жилището на ответниците е
6
извършвано отчитане на доставената, отведена и пречистена вода и е
констатирано разходвано количество вода на стойност от 290, 91 лева.
По делото е представена Справка-извлечение, от която е видно, че
за посочения по-горе период отчитането е ставало при снемане на
показанията на измервателното устройство от служител на водния оператор.
На основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
От събраните по делото доказателства се установява, че при
отчитането на разходваната вода за водоснабден обект, находящ се в с. **,
****, ул. ***, собственост на В. Г. В., Д. Г. В. и Н Га В. – тримата в качеството
им на наследници на починалите им родители Г В Д и И Н Д за периода от
25.11.2016г. до 27.12.2018г. е констатирано потребление на доставена,
отчетена и пречистена вода в размер на 199 куб. м. По делото се установява и
обстоятелството, че за отчетеното количество вода са съставени четири броя
фактури от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.
Бургас на обща стойност от 290, 91 лева за периода от 25.01.2017г. до
25.01.2019г. По делото не се спори, а и от представеното по делото
заключение на съдебно-икономическата експертиза безспорно се установява,
че сумата не е заплатена от ответната страна. При това положение, и с оглед
на правилно разпределената доказателствена тежест от страна на
първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че по делото се
установява, че за процесния период за имота на ответната страна са отчетени
199 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода на стойност от 290, 91 лева,
която не е заплатена, тоест – за ищцовото дружество е налице вземане в
размер на 290, 91 лева, което не е погасено.
При това положение, съдът намира, че направените възражения, че
ответниците не са собственици на водоснабдения обект и че по делото не
става ясно как са били установени съответните количества потребена вода са
неоснователни и както бе отбелязано по-горе тези обстоятелства се установят
7
по безспорен начин по делото. По делото се установява и обстоятелството, че
за посочения водоснабден обект не са начислявани суми въз основа на
служебно изготвяни отчети. Следва да се отбележи и обстоятелството, че във
въззивната жалба се съдържат възражения по отношение на основателността
на претенцията, които не са направени в първоинстанционното производство,
поради което и настоящата инстанция намира че са преклудирани.
Независимо от изложеното, настоящата инстанция намира, че същите са
неоснователни, тъй като е безспорно, че с факта на деклариране на конкретно
недвижимо имущество като придобито по правилата на наследственото
правоприемство се установява, че наследството е прието. От друга страна –
обстоятелството, че партидата на водоснабдения обект не е променена на
имената на наследниците на починалото лице не освобождава тези
наследници от задължението да заплатят своята доставена, отведена и
пречистена вода.
Мотивиран от горното и като взе предвид всички събрани по
делото доказателства, съдът намира, че по делото остават недоказани
възраженията на ответната страна и следва да се приеме, че по делото е
възникнало задължение за двамата ответници да заплатят стойността на
доставената, отведена и пречистена вода, отчетена за периода от 25.11.2016г.
до 27.12.2018г. в размер на от по 1/3 от цялото задължение от 290, 91 лева,
поради което и счита, че предявеният установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
следва да бъде уважен и предявения иск за установяване на задължение за
заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от месец след
издаване на фактурите за отчетеното количество вода, предвид задължението
на потребителите на основание чл. 33, ал. 2 от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – със седалище гр. Бургас да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
При това положение, съдът намира, че претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на обезщетение за забавено плащане върху сумата от 290, 91 лева е
основателна и следва да бъде уважена за размера от 58, 89 лева съобразно
заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. На
8
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответната
страна дължи на ищцовото дружество и заплащане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2020г. до
окончателното плащане.
Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените
фактически и правни изводи от настоящата инстанция съвпадат с тези, които
са направени от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за назначения особен представител за въззивното производство в
размер на 150 лева, като следва да бъде осъдено въззиваемото дружество да
ги заплати.
На основание чл. 77 от ГПК, предвид обстоятелството, че въззивна
жалба е депозирана от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител на ответната страна и държавна такса не е заплатена към
момента на образуване на производство, то с оглед обстоятелството, че
въззивната жалба по съществото си следва да бъде оставена без уважение,
следва да бъдат осъдени ответниците В. Г. В. и Д. Г. В. да заплатят дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 50 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260532 от 29.03.2021г.,
постановено по гр. дело № 4302/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Тенев да заплати на
адвокат Ц.С. – гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 7А, ет. 2, офис 3А сума в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
особен представител за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от с. **, ****, ул. *** и Д. Г.
В., ЕГН ********** от с. **, ****, ул. *** да заплатят по сметка на Окръжен
съд – Бургас сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за водене на въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от с. **, ****, ул. *** и Д. Г.
В., ЕГН ********** от с. **, ****, ул. *** да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Ганчо Тенев сума в размер на 100 (сто) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10