OПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4823/27.4.2018г.
Гр.Варна,27.04.2018
год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито разпоредително
заседание, проведено на двадесет и седми април ,през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1356 по описа
за
Производството
е образувано по повод предявена искова молба депозирана от „К.И. „ ООД , ЕИК
* ,със седалище и адрес на управление *** , чрез юрисконсулт Л.Чакалов, със
съдебен адрес *** ПРОТИВ „ К. „ ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите М. Й. и А. К..Производството по
делото вече е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.04.2017 г. , в което ВРС е приел, че същото следва да бъде прекратено, но с
отменително, влязло в законна сила Определение на въззивния ОС Варна
съдопроизводствените действия са продължение. В тази връзка ВРС е предоставил
нова възможност на ищеца да уточни молбата и е изпълнена за втори път
процедурата по чл.131 ГПК. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна на дата 12.4.2018 г. , в който отговор отново са въведени
възражения за недопустимост на производството.При извършената служебна проверка
за редовност на исковата молба, изтичане срока за отговор по чл.131 ГПК,
депозиране на нов отговор,съдът намира,че са налице пречки от процесуален характер да продължи съдопроизводствените
действия като затова ще изложи мотиви с настоящият си акт .
Преди да
пристъпи към мотивиране на крайният си извод за наличие на процесуални пречки
за продължаване на съодопроизводствените действия по делото съдът намира, че
следва по надлежния ред да приеме и приложи към материалите по делото
последният отговор на искова молба и да разпореди връчване на преписа на
насрещната страна.
Водим от
горното,съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по
делото ДЕПОЗИРАНИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР с
регистрационен входящ номер 24 804 /12.04.2018 г. ведно списмените
доказателства .
РАЗПОРЕЖДА връчване на преписа от
същия отговор ведно с описаните доказателства на насрещната ищцова страна .
Разпорежданията не
подлежат на обжалване.
Производството
по делото е образувано по предявена във РС София искова молба, заведена на 21.09.2016 год. от ищцовото дружество „К.И.
„ ООД , ЕИК * ,със седалище и адрес на управление ***, чрез
юрисконсулт Л.Чакалов, със съдебен адрес:***
против ответното дружество „ К. „
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителите М. Й. и А. К..Ищцовата страна основава исковата си молба на
следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства : В
исковата молба са наведени фактически твърдения, че двете дружества с
ограничена отговорност били сключили неформален
( устен ) Договор за извършване на строително-монтажни работи ( СМР ) за
обект „ * „. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 321 ТЗ , ищцовото
дружество било издало фактури на обща цена за извършените СМР в размер на
5 159,94 лева , представляваща сбор от фактура № 310/03.06.2013г. за
сумата от 3 753,60 лв. с вкл. ДДС ; фактура № 335/01.08.2013 г. за сумата
от 1 406,34 лв. с вкл. ДДС .Твърди се,че цитираните два първични
счетоводни документа били надлежно
приети и осчетоводени от ответното дружество, но въпреки това до датата на
подаване на исковата молба в СРС дължимата цена по фактурите не заплатена от
ответната страна на ищцовата.На следващо място в исковата молба се релевира, че
горепосочената сума била несъмнено дължима доколкото ответното дружество било
извършило съответните счетоводни записвания в търговските си книги; ползвало
било и данъчен кредит по приложената към исковата молба фактура а и именно
такава била и практиката на касационната инстанция постановена по реда на
чл.290 ГПК.При тези релевирани твърдения ищцовата страна е формулиране и
искането си по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 ГПК а именно : Да бъде постановено
Решение по силата на което ответното ООД
да бъде осъдено за заплати на ищцовото дружество сумата в размер на
5 159,94 лева , представляваща сбор от сумата от 3 753,60 лв. с
вкл.ДДС по фактура № 310/03.06.2013 г. както и сумата от 1 406,34 лв. с
вкл.ДДС по фактура № 335/01.08.2013 г. ВЕДНО със законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – т.е.от 21.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането .
Обективирано е и изрично искане за присъждане на сторените от
ищцовата страна съдебно деловодни разноски .
В последваната по ред уточнителна молба
ищцовата страна отправя следното искане / петитум / - да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцовото :
сумата от 3 753,60 лева – с
вкл. ДДС представляваща продажна цена на
340 кг. Силикатен импрегнатор CBL Silicator при единична цена от 9,20 лв. за
килограм, за която сума ищецът е издал фактура № 310/03.06.2013 г. ведно със
законната лихва върху главницата – от датата на подаване на исковата молба в
съда / 21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата .
сумата от 1 406,34 лв. с
вкл.ДДС представляваща цена за извършени от ищеца строително – монтажни
работи по полагане на 50,53 кв.м.
шлайфана бетонова настилка на обект „*
София „ ,намиращ се на адрес- гр.София, бул.“Черни връх „ № 10 , за която сума
ищецът е издал фактура № 335/01.08.2013
г. ведно със законната лихва върху главницата – от датата на подаване на
исковата молба в съда / 21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата.
В последната молба е посочен и друг начин на плащане – чрез управителя на
дружеството Ангел Аврамов .Изрично е обективирано и искане с правно основание
чл. 214 ГПК да бъде допуснато изменение на иска , като се сочи, че просените СМР
били възложени на ищцовото дружество с представения от ответника писмен договор за изпълнение на СМР от
24.01.2012 г. а не както се твърди в исковата молба въз основа на устен договор
да извършване на СМР.Във вече цитираната последна уточнителна молба
ищецът изразява становище, че не бил длъжен да описва в исковата молба всеки
вид СМР като се позовава на Решение № 121 / 24.4.2013 г., постановено
по гр.д.№ 272/ 2012 г. на ВКС IV –то г.о.
ГК / приложено към същата молба / и цитирано .
На второ място в уточнителната
молба страница 2-ра първи абзац ищецът цитира незаконосъобразните указания,
които счита че настоящият състав е дал, като желае да бъдат отменени съгласно
чл.253 ГПК.
На следващо място в
законосъобразната според ищеца част на указанията се сочи, че са предявени
следните искове
иск по чл. 327 , ал.1 ТЗ за
заплащане на сумата от 3 753,60
лева с вкл.ДДС - представляващ цена на 340 кг. силикатен импрегнатор CBL Silicator
при единична цена от 9,20 лв. за килограм, за която сума ищецът е
издал фактура № 310/03.06.2013 г. и
иск по
чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 406,34 лева с вкл. ДДС - представляваща
цена за извършени от ищеца строително – монтажни работи / „СМР „ – за която
сума ищецът е издал фактура № 335/01.08.2013 г.
Относно фактура № 310/3.6.2013 г. ищцовата
страна сочи, че фактурата не е за извършени СМР, същата обективирала договор за продажба на горепосочените
количества силикатен импрегнатор CBL Silicator.
Страните били сключили устен договор за продажба на 340 кг. силикатен
импрегнатор CBL Silicator , при следните условия : стока -
Силикатен импрегнатор CBL Silicator;единична цена 9,20лв. за
килограм, без ДДС , обща продажна цена 753,60 лв. с вкл.ДДС, срок на плащане –
по банков път , в деня на предаване на стока / 3.6.2013 г./В изпълнение на
устния договор ищецът бил предал уговорените количества силикатен импрегнатор на ответника, който твърди ищецът, бил приел
същите без забележки а предаването било извършено на 3.6.2013 г.
Относно фактура № 335 /1.8.2013 г.ищецът
сочи,че дадените му указания касаят само иска по чл. 266, ал.1 ЗЗД поради
което и съгласно чл.127, ал.1 т.4 ГПК бил длъжен да ангажира твърдения
само за правопораждащите факти, от които произтича спорното право : В тази връзка е и следното уточнение : Ищцовото дружество извършило следните
СМР на обект „* София „, намиращ се на
адрес : Гр.София , бул. „Черни връх „ № 10, на ниво – 3 / минус три / - полагане
на шлайфана бетонова настилка с дебелина приблизително 9,5 см. на обща площ на
посочената бетонова настилка - 36 000 кв.м.Тези СМР били възложени на ищцовото дружество с представения от
ответника писмен договор за изпълнение на СМР от 24.1.2012 г. , като
договорът бил представен от ответника .
Количествата вложени материали и труд, сочи ищецът не били правно
релевантни факти за иска по чл.226 ,ал.1 ЗЗД .Стойността на вложените материали и труда също не била сред
елементите на фактическия състав по чл.266 ал.1 ЗЗД ,предвид на което ищецът не
дължал фактически твърдения за тези факти . С оглед въведените уточнения в
последната уточнителна молба ищецът
желае ВРС да
допусне съгласно изменение на
иска по основание и да уважи двата предявени иска по чл. 327 ТЗ и чл.226 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ,чрез
адвокат Димитър Х. Т., със съдебен адрес *** , адвокатска кантора „ Д. Т. „
изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.В т.2
от отговора на искова молба ответникът се е спрял на обстоятелствата на които се основава исковата молба
като сочи следното: Нито едно от обстоятелствата , на които се основавала исковата молба не отговаряло на истината .Между страните не бил сключван неформален ( устен) договор за СМР за
обект „* „.Твърди се ,че отношенията между страните
относно извършване на СМР за обект „ *„
били уредени в писмен договор за извършване на СМР от 24.10.2012 г. а за
ответното дружество не било възникнало
основание за плащане съгласно чл. 321 ТЗ. "К.И." ООД не било предоставило реално СМР-тата по
претендираните за заплащане фактури. В тази връзка ответната страна възразява
срещу иска ,инвокирайки че :Фактура с № **********/03.06.2013г. със стойност
3753,60 лв. с ДДС била издадена за силикатен импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator. Такъв артикул,твърди ответната страна, не бил продаден на ответното дружество нито бил предаден
реално на "К." ООД, нито бил вложен в извършване на СМР-та.Тази
фактура ,пояснява в отговора на искова молба ответната страна не била приета и
не била осчетоводена "К." ООД.
Фактура с № **********/01.08.2013 г. със стойност 1406,34лв. с ДДС била
издадена за СМР извършено на обект „*" – София, по Акт № 19/01.08.2016г. Твърди
се ,че нямало данни въпросното СМР да било изпълнено поради липсата на Акт
№19/01.08.2016 г. Фактурата била погрешно осчетоводена и сумата не била платена
поради некачествено извършени от ищеца СМР-та.В точка трета от отговора на
искова молба ответното дружество е навело няколко отделни групи допълнителни възражения срещу иска и срещу
обстоятелствата на които се основава иска . 1).Ответната страна,счита,че не
следвало да се дава ход на делото поради това, че с исковата молба не била представена справка по чл.366 от ГПК относно
извършените СМР-та и същите не били конкретизирани по пера и срокове, което
съществено затруднявало защитата на ответната страна. 2).Сторено е било
съгласно чл. чл.119, ал.З ГПК възражение за липса на местна подсъдност,което е уважено от СРС( видно и от
изложеното по-горе). Извън горните възражения ответникът е изразил становище по същество на
спора, приемайки иска за неоснователен като излага в срока по чл.131 ГПК
следните твърдения:Относно претенцията по Фактура с № **********/03.06.2013г. със стойност 3753,60 лв. с ДДС за силикатен
импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator.На първо място ответникът твърди, че такъв артикул не е бил продаден нито е бил предаден реално на "К."
ООД, нито е бил вложен в извършване на
СМР-та. Фактурата (както се сочи и по-горе ) не била приета и не била осчетоводена
от ответното "К." ООД.На второ място ответната страна се позовава на раздел VІ –ти от договор за извършване на строително- монтажни работи от
24.10.2012г. подписан от страните, в частност на договореното в чл.6, ал.4 и
следващи, като извежда извода,че след извършването на строително монтажните
работи се изготвял Протокол за приемане на работата, който се явявал и
основанието и за плащане – (чл.6,ал.5). В
конкретния случай, възразява ответната страна такъв Протокол нямало. На трето място, ответникът твърди, че фактура с № **********/03.06.2013г. била фиктивна.В тази връзка
се сочи от ответника, че с писмо от 04.12.2013г. изпратено от електронната поща
на ищеца "К.И." ООД, до "К." ООД, управителят на "К.И."
ООД, признавал, че силикатен импрегнатор не е влаган, респективно продаван на
"К." ООД. От писмото,твърди ответната страна, било видно, че същият (т.е.управителят
на ищцовото дружество) бил установил, че служители на трета фирма „Фактор
83" източвали импрегнатор от "К.И." ООД, като : «желае част от
този щета "К.И." ООД да фактурира на «Комфорт « ООД , а «Комфорт «
ООД да я удържи от „Фактор 83 ",като и за това била издадена фактура
310/03.06.2013г.На
четвърто място ответникът сочи, че съгласно
Приложение 4.1. към договор за извършване на строително - монтажни работи от
24.10.2012г. подписан от страните, първичните документи/фактурата/ издадени от Изпълнителя/ищеца/
не се приемали като официален документ и основание за фактуриране и плащане.
Отчитането се считало за приключено само след подписване на акт обр.19, като
съдържанието на фактурата трябвало напълно да съответства на видовете СМР и
услуги от протокола, който в случая го нямало.С оглед горното искът за
заплащане на сумата от 3753,60лв с ДДС по Фактура с № **********/03.06.2013г.
за силикатен импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator ,според ответната страна
се явява неоснователен, съответно и не можело да се ангажира и отговорност на
ответната страна и за заплащане на претендираната лихва и разноски по делото.Относно претенцията по Фактура с №
**********/01.08.2013г. със стойност 1406,34лв. с ДДС за СМР извършено на обект „*"
- София, по Акт №19/01.08.2016г. ответната страна въвежда следните твърдения :На първо място се сочи ,че съгласно договор за
извършване на строително - монтажни работи от 24.10.2012г. подписан от
страните, чл.6, ал.4 и сл. след извършване на СМР се изготвял протокол за
приемане на работата, който бил и основание за плащане - чл.6, ал.5.
Такъв протокол ответното дружество твърди че нямало, поради и което сумата не
се дължала.На второ
място се сочи, че въпросното СМР не било изпълнено реално - липсвал Акт №19/01.08.2016г.
На трето място, ответникът
подчертана, че т.к. ищецът не
сочел конкретно за кои точно СМР-те претендира за плащане по Фактура с №
**********/01.08.2013г. ( което според ответната страна е основание за оставяне
на Исковата молба „без движение” поради нередовност) то ответната страна се затруднявала със защитата в тази насока.Въпреки
обективните затруднения на ответната страна за защита, ответната страна изрично
е заявила , че при изпълнение на гореописания договор за СМР, част от
изпълнените от ищеца СМР-та били с недостатъци. Сочи се, че ищецът бил уведомен
за множество пукнатини на подземно паркониво -2 на обект „*", които били
следствие на некачествено извършени от него СМР-та. , като му бил предаден
изпратения мейл и снимки на пукнатините. В предвид на горното ответната страна заявява,че на осн. чл.265,
ал.1 предл.трето, от ЗЗД НАМАЛЯВА размера на дължимите суми по извършените
СМР-та със сумата от 1406,34лв. представляваща част от размера на сумата
необходима за отстраняване на пукнатини на подземно паркониво -2 на обект „*".В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесните СМР-та са реално и
качествено изпълнени и процесната сума се дължи, на основание чл.90 от ЗЗД ответната
страна завява ,че ОТКАЗВА да ПЛАТИ сумата от 1406,34 лв. докато ищецът не
изпълни задължението си да отстрани множеството пукнатини на подземно паркониво
-2 на обект „*", които били( според ответната страна ) следствие на
некачествено извършени от него СМР-та и били в гаранционния срок съгласно раздел
Х-ти „Гаранционни срокове" от договора от 24.10.2012 г. подписан от
страните, като в този случай ответникът моли ако бъде осъден, то изпълнението
да бъде постановено от съда като ответникът изпълни заедно с ищеца.На четвърто място по повод посочената по-горе
фактура от 01.08.2013г.ответната страна отново подчертава,че същата
тази фактура била погрешно осчетоводена.В
тази връзка ответната страна сочи,че съгласно чл.182 от ГПК, счетоводните
вписвания следва да се преценяват от съда с оглед и другите обстоятелства по
делото, посочени по- горе. Съгласно Приложение 4.1. към договор за извършване
на строително - монтажни работи от 24.10.2012г. подписан от страните, възразява
ответната страна: първичните документи (фактура) издадени от Изпълнителя(ищеца)
не се приемали, като официален документ и основание за фактуриране и плащане.
Отчитането се считало за приключено само след подписване на акт обр.19, като
съдържанието на фактурата трябвало напълно да съответства на видовете СМР и
услуги от протокола, който в случая го нямало. С оглед горното искът за
заплащане на сумата от 1406,34лв. с ДДС по Фактура с № **********/01.08.2013г.
за СМР извършено на обект „*" - София, ответникът обобщава че е
неоснователен, съответно и не можело да
се ангажира и отговорност за заплащане на претендираната лихва и разноски по
делото.В точка 3.2.3 от отговора на искова молба ответникът е сторил Възражение
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по производството за
обезпечаване на иска и на настоящото производство, като се твърди,че това
възнаграждение не се дължало поради липса на реално плащане.В обобщение
ответната страна желае отхвърляне на иска като неоснователен и желае присъждане
в полза на ответната страна на сторените по делото съдебно деловодни разноски .
В
допълнителния отговор от дата 12.4.2018 г.
ответникът изразява следното становище по иска, след запознаване с
последната молба на ищцовата страна / молбата от дата 07.03.2018 г., изпратена
по куриер с обратна разписка . 1.Ответникът намира иска за процесуално
допустим, но неоснователен.2.Изразено е становище по обстоятелствата на които се
основава исковата претенция. Нито едно от обстоятелствата, релевира ответната
страна на които се основавала исковата молба
не отговаряло на истината : Между страните не бил сключен неформален
договор / устен / за извършване на СМР на обект „* „, отношенията между
страните относно извършване на СМР за
този обект били уредени в писмен договор
за извършване на СМР от 24.10.2012 г.За К. ООД не било възникнало основание за плащане съгласно чл. 321 ТЗ а К.И.
ООД не бил предоставил СМР – тата по
претендираните за заплащане фактури . Фактурата с номер 310/3.6.2013 г. със
стойност 3753,60 лв. с ДДС била за силикатен импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator и такъв артикул не бил продаден на ответното дружество нито предаден реално на К. ООД ,нито
вложен в СМР –та . Фактурата не била приета
и не била осчетоводена от К. ООД . Фактура № 335/1.8.2013г. със стойност
1406,34 лева с ДДС била за СМР извършено
на обект Парадйз Център София по Акт
обр.19 от 1.8.2016 г., като нямало данни
въпросното СМР да е изпълнено поради
липсата на Акт №19/ 1.8.2016 г. Фактурата ,възразява ответната страна , била
погрешно осчетоводена и сумата не била платена
поради некачествено извършени СМР-та. 3/.Наведени са и възражения срещу
иска и обстоятелствата на които се основа : От процесуално естество,
сочи ответникът не следвало да се дава ход на делото, не била представена справка по чл. 366 ГПК относно
извършените СМР-та и същите не били конкретизирани по пера и срокове , което
затруднявало защитата на ответника. Делото
следвало да се прекрати на следните основания На първо място ищецът не бил изпълнил в указания му срок отстраняване на не редовностите посочени в Разпореждане № 667/5.1.2018 г., като бил
уведомен затова разпореждане на 19.2.2018 г.Молбата на ищеца с входящ номер от 1.3.2018 г. с която ищецът уточнявал претенцията си не
била подписана а този факт бил виден и от самата молба в кориците на делото и ищецът сам посочвал този факт . С
подаването на нова молба от 7.3.2018 г.,
сочи ответникът ищецът вече бил в
просрочеие. На второ място ищецът не бил изпълнил указанията на
съда посочени в Разпореждане № 667/ 5.1.2018 г. като отново не бил
конкретизирал по пера вида и обема
на извършените СМР- кога , в какъв обем , какво е предложено по вид и и
количество материали и стойност на материали и труд по пера . Това било видно и
от отказа в писмен вид ищецът да ги конкретизира .Посочено е още че между
страните били подписани допълнителни анекси за посочения период 25.1.2012 – 1.3.2013
г. за допълнителен обем работа на други нива и СМР – та, които представя ответника , подчертавайки, че
ищецът не бил уточнил за кой етаж
било претендираноното СМР, съответно по пера и т.н. ,както бил указал съда .От
анексите, твърди ответникът, се виждало ,че СМР- тата били различни / за шлайфана бетонна настилка , за циментова
замаска , индустриален бетон, изпълнение на рампи на нима минус три , минус две
и нула и
плюс три а в исковата молба не било
уточнено къде и какви са били извършени
СМР – тата/. На следващо място
ответникът твърди ,че с молбата си от 1
–ви март 2018 г. ищецът изменял и
основанията на двата иска и се позовава на нови различни факти от
посочените първоначално , което според ответника е недопустимо. Недопустимостта на това изменение ответникът аргументира със следните
доводи : В първоначалната си искова молба ищецът твърдял,че бил налице неформален договор между страните
по силата на който извършил СМР по двете фактури и актове обр.19 . В молбата си от 1.3.2018 г.
ищецът изменял основанията на двата главни иска като относно фактура 310/3.6.2013г.
новото основание било чл. 327, ал.1 ТЗ и допълнително се сочело от ищеца, че не е за
СМР-та а за продажба а относно
фактура 335/1.8.2013 г. , с правно
основание чл.266 ,ал.1 ЗЗД – за извършване на СМР ,но без уточнение къде , на
кое ниво , период и по видове и пера
материали и труд и без акт обр.19 / 1.8.2014 г., поради което и според
ответника изменението на иска е недопустимо
. На второ място ответникът подчертава,
че не са налице основанията по чл.214 ГПК поради настъпила процесуална преклузия
, т.к.по същество първото по ред заседание се състояло на 28.4.2017 г. и поради това след първото заседание
изменението на иска било недопустимо . При
всичко по-горе описано съдът следва да прецени дали е налице от процесуална
гледна точна основание за допускане на исканото от ищеца изменение на иска .
За да прецени допустимостта на изменението
на иска на първо място с оглед въдените в исковата молба фактически твърдения и
отправено искане настоящият състав е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 266, ал.1 вр. чл. 79, ал.1,пр.1–во,
и чл. 86, ал.1 ЗЗД , насрочил е производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.4.2017 г. Видно
от Определението постановено по чл.140 – 146 ГПК / л. 3 – 7 от делото / на основание чл.101 ГПК ВРС е
дал възможност на ищеца да уточни вида и обема на СМР та , които твърди да
извършило ищцовото дружество във връзка с неформалния договор – устен договор
за ИЗРАБОТКА. В тази връзка още на дата 16 – ти март 2017 г. ВРС е указал
на ищеца, че следва да поясни какъв по вид СМР са извършени от ищцовата страна
, кога , в какъв обем , какво е вложеното количество и вид на материали и стойност на труд и по пера. Видно от л. 7 –
ми от делото , в т.1.1. от указанията дадени по чл.101 ГПК, ВРС изрично е
вписал в Определението си , че ищецът следва да доуточни по всяка една от двете
фактури във вид и обем СМР – тата остойностени, респективно и издаван ли е акт обр.19
и със същото Определение ищецът е бил
уведомен за последиците от неизпълнение на указанията по чл.101 , ал.1 –
приложението на нормата на чл. 101 , ал.3 и чл.129 ал.3 ГПК. Факт е, че първото
по делото открито съдебно заседание е било насрочено на 28.4.2017 г. като
ищецът преди заседанието е депозирал писмена молба ,заведена с рег.№ 23 969
– л.22 – 26 от която е видно / т.2- л.23/ че е заявено изменение на иска . В откритото
съдебно заседание от посочената дата настоящият състав е приел, че с цитираната
писмена молба ищецът е създал нови неясноти при поисканото изменение на иска,поради
което е счел че не дължи произнасяне по исканото измение на иска , намирайки че
е недопустимо фактическите твърдения да не се съдържат в исковата молба а да се
препраща към писмените доказателства ангажирани от ответната страна .
Прекратителното Определение на ВРС е отменено от ОС Варна с
окончателно Определение № 4115 / 21.12.2017 г. постановено по търговско дело
№ 1615 / 2017 по описа на ОС Варна,
Т.О.,Т . Видно от цитирания окончателен съдебен акт / л.25 от въззивното т.д./
според ОС Варна ВРС не бил указал на
ищеца как да отстрани нередовностите в исковата молба и даваните до ищеца
указания следвало да бъдат разбираеми и да изхождат от конкретните твърдения в
исковата молба . Ето защо ОС Варна е счел,че доколкото не е налице пасивност в
поведението на ищцовата страна а напротив – отговорено било в срок на
указанията на съда , то ако настоящият първоинстанционен съд преценял, че
уточненията са непълни или неясни - следвало да даде нови указания за изясняване
на предмета на делото .След като само при наличие само на ясни указания до
ищеца за начина, по който той би могъл да отстрани нередовностите в исковата молба, при
неизпълнението им съдът следва да прекрати
производството и доколкото такива указания не били налице - то следвало
че не са налице условията на чл.129,ал.3 ГПК.
Запознавайки се отново със всички наведени
твърдения и възражения и на двете страни и задължителният акт на ОС Варна, с
Разпореждане № 667 / 5.1.2018 г., настоящият състав е оставил производството по
делото „ без движение“ както е дал на ищеца указания за изправяне на
нередовностите в исковата молба и го уведомил за последиците от неизпълнението
им / лист 96 – ти от делото / .
Както бе посочено и по-горе, в
изпълнение на дадените от РС Варна указания от страна на ищеца е била депозирана
първо неподписана молба а след това и подписана от 1.3.2018 г. съдържаща
прецизирани петитуми , искане за изменение на иска и твърдения за
незаконосъобразност на дадените от първоинстанциионния съд указания.Молбата на
ищеца е подкрепени със съдебна практика и изрично заявено становище, че за
някои от указанията ищецът не е длъжен въобще да навежда фактически твърдения .
След нова преценка на твърденията на ищеца и депозирана последна молба от
1.3.2018 г. настоящият състав счита, че макар и само от формална гледна точка са
налице пречки от процесуален характер производството по делото да продължи
развитието си . В подкрепа на този извод съдът намира за необходимо да се спре
само на следните ПРАВНИ ДОВОДИ :
Няма спор нито в съдебната практика,нито в теорията, че ищецът
основава искането си до съда въз основа на изложените в исковата си молба
фактически твърдения. Безспорно е допустимо изменение на иска съгласно чл.214 ГПК, като предпоставките затова са визирани в процесуалния закон .В този смисъл
нормата на процесуалния закон гласи:“ чл. 214. (1) В първото заседание за
разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може
също, без да измени основанието, да
измени своето искане. До приключване
на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на
предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и
обратно.ал.(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или
на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.“.
За да прецени настоящият състав /
за втори път / дали е допустимо изменение на иска, следва да се съобрази със задължителното Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева. В цитирано ТР е разяснено, че:
„ Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът
прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да
измени своето искане. До приключване на
съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на
предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и
обратно. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално
субективно право. С петитума се сочи видът
на търсената с иска защита- дали ищецът търси само установяване на
съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане
или правна промяна. Изменение
едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.
е. води до предявяване на нов иск.Предпоставките на чл. 214, ал. 1 ГПК за допустимост на
изменението на иска са : обективно съединените искове са насочени срещу един и
същ ответник, подсъдни са на един и
същ съд, подлежат на разглеждане по
реда на едно и също производство и
при предявяването на втория иск се променя само
основанието, но не и петитума на иска“.
Предявените
по делото уточнени, два обективно кумулативно съединени осъдителни искове се
оказват заявени от ищеца с последната уточнителна молба заявени на отделни и
различни правопораждащи факти – договор за търговска продажба и договор за
изработка СМР ,при релевирани твърдения още в исковата молба само за договор за
изработка. Ето защо съдът счита,че при въвеждане на ново основание и нов
петитум , който да съответства на основанието е налице недопустимо изменение на
иска , тъй като се предявява нов иск – иск за осъждане на ответника да заплати
продажна цена на материали по силата на договор за търговска продажба на стоки.
Макар и ищецът да е проявил активност и прецизност при цитиране и представяне
на съдебната практика на касационната инстанция, практиката постановена по реда
на чл.290 ГПК, която преди последните изменения в ГПК имаше характер на
задължителна, първо инстанционният съд не може да игнорира задължителната сила
на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС, поради което и счита, че изменението на
иска не само би затруднило ответника /което видно от материалите по делото е
факт / а и е процесуално недопустимо ,т.к. не се изменя основанието или
петитума на първия предявен иск а и двете – предявява се нов иск,много точно
квалифициран от ищцовата страна по чл.327 ТЗ.Поради изложеното по-горе съдът не
допуска изменение на първия предявен главен иск .
Касателно
втория иск , видно е че същият остава с правна квалификация чл.226, ал.1 ЗЗД,
като ищецът ВЪВЕЖДА следното уточнение: Ищцовото
дружество извършило следните СМР на обект „* София „, намиращ се на адрес :
Гр.София , бул. „Черни връх „ № 10, на ниво – 3 / минус три / - полагане на
шлайфана бетонова настилка с дебелина приблизително 9,5 см. на обща площ на
посочената бетонова настилка - 36 000 кв.м.Тези СМР били възложени
на ищцовото дружество с представения от ответника писмен договор за изпълнение
на СМР от 24.1.2012 г., като договорът бил
представен от ответника . Количествата вложени материали и труд,
сочи ищецът не били правно релевантни
факти за иска по чл.226,ал.1 ЗЗД
.Стойността на вложените материали и труда също не била сред елементите на
фактическия състав по чл.266 ал.1 ЗЗД,предвид на което ищецът не дължал
фактически твърдения за тези факти . След като
ищецът не въвежда фактическите твърдения относно втория иск , то и исковата
молба остава нередовна и поради тази причина подлежи на връщане. В процесуалния
закон не се съдържа друга разпоредба освен вече цитираната по-горе и от
въззивния ОС Варна – да бъдат дадени конкретни, ясни и разбираеми указания до
ищеца за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127
-128 ГПК. Ето защо, след като ищецът отказва да навежда фактически твърдения, по
иска по чл.266 ЗЗД за съда остава единствено възможността да прекрати
производството по делото поради неотстраняване на нередовността на исковата
молба в тази втора част. Отделен е въпроса при липса на конкретни фактически
твърдения как би се защитил ответникът, в който смисъл е и депозирания последен
отговор на искова молба .
С
оглед изложеното по-горе ,настоящият състав
приема, че е изправен пред хипотеза на недопустимо процесуално изменение
на първия главен иск и неотстраняване на нередовността в исковата молба по отношение
на втория също главен иск,поради което следва да остави без уважение искането с
правно осн. чл.214 ГПК, да прекрати изцяло производството по делото за втори
път поради недопустимост на изменението на иска и неизправяне на нередовностите
в исковата молба .С оглед крайната
преценка на съда за наличие на процесуални пречки производството по делото да
продължи съдът дължи произнасяне по искането на ответника с правно осн. чл.78,
ал.4 и чл. 81 ГПК . Предвид факта ,че при постановяване на първото прекратителното
определение и определението по реда на
чл.248 ГПК, постановено по искане на
ищеца ВРС отново присъжда същият вече
установен размер на съдебно деловодни разноски в полза на ответника .
„К.И. „ ООД , ЕИК * ,със седалище и адрес на
управление *** , чрез юрисконсулт Л.Чакалов, със съдебен адрес *** за ИЗЕМЕНЯВАНЕ на предявения първи главен иск по
гражданско дело № 1356 по описа за
ВРЪЩА предявената искова молба по
гражданско дело № 1356 по описа за
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по
гражданско дело № 1356 по описа за
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА и в частта в която не е допуснато изменение на иска
и в частта в която е върната исковата молба и прекратено производството по
делото подлежат на обжалване пред ОС Варна в едноседмичен срок от ищцовата
страна ,считано от получаване на преписа на акта .
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителите М. Й. и А. К., сумата от 700,00
лв. (седемстотин лева), представляваща сторени от ответната страна
разноски, на основание чл.78,ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за разноските подлежи на изменяване и или
отменяване от ВРС по реда на чл.248 ГПК в същия едноседмичен срок,считано от
получаване на преписа от страните.
РАЗПОРЕЖДА връчването на преписи от настоящия акт на всяка от
страните / ведно с връчване на преписа от отговора по чл.131 ГПК на насрещната
– ищцовата страна /.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :