№ 85
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500100 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от Община Варна, чрез юрисконсулт Б.Б. срещу
решение № 20/09.01.2023г., постановено по гражданско дело № 1261 по описа
за 2022г. на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено по
отношение на С. Д. И. и Г. А. А., че Община Варна не е собственик на по ½
ид.ч. по отношение на всяка една от ищците, от ПИ № 10135.4501.1012 по
КККР на гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, район „Владислав
Варненчик“, СО „Ментеше“, №1012, с площ от 5540 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване :
ниско застрояване до 10 м., за който поземлен имот в полза на ответника е
издаден АЧОС № 8942/22.04.2016г. на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се доводи, че за ищците не е налице правен
интерес от предявяване на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Излага
се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Община
Варна е придобила правото на собственост върху процесния имот на
основание чл.25, ал.1, изр.1 ЗСПЗЗ, като попадащ в територията по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, за която е влязъл в сила ПНИ. За имота няма възстановен бивш
собственик и липсва ползвател, трансформирал правото си на ползване в
право на собственост. В таблицата за дължимото обезщетение към
Комбинирания план под „име на собственик/ползвател“ е посочено –
училищна нива, въз основа на заявление по чл.11 ЗСПЗЗ. По същество моли
1
съда да отмени обжалваното решение, отхвърли предявените искове.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок по чл.263 ГПК е депозиран отговор от С. Д. И. и Г.
А. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага
доводи, че обжалваното решение е обосновано, постановено въз основа на
събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния и
процесуален закон. Молят за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявен от С. Д. И. и Г. А.
А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Община Варна, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на по ½ ид.ч. за всяка от ищците от ПИ № 10135.4501.1012 по
КККР на гр.Варна с адм. Адрес гр.варна, район Владислав Варненчик“, СО
Ментеше, №1912, с площ от 5540 кв.м. Ищците твърдят, че са собственици на
имота, като са придобили собствеността върху него в резултат на изтекла в
тяхна полза придобивна давност при съвместно владение в периода 2000г.–
2010г. Установили владението през м април 2000г., към който момент имотът
бил изоставен, обрасъл с трева и храсти и паднала мрежа. Ищците
премахнали старата ограда, поставили нова от източната, западната и южната
страна, почистили мястото от трева и храсти, засадили овощни дръвчета и
оттогава се грижели за имота като за свой. Ищците заедно, трайно,
непрекъснато, необезпокоявано и явно са владели земята, в резултат на което
я придобили по давност, по ½ ид.ч. за всяка една от тях, с изтичането на 10-
годишния срок – м. април 2010г. Посочват, че и към момента владеят имота.
През 2022г. инициирали процедура за издаване на КНА по обстоятелствена
проверка относно собствеността си върху имота, в хода на която узнали, че
имотът е актуван като частна общинска собственост през 2016г., като е
издаден АОС № 8942/22.04.2016г. Твърдят, че издадения акт за общинска
собственост удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като
тя не е придобила собствеността върху имота на посоченото в акта основание
и по никой от предвидените в чл.2 ЗОС способи. Позоваването на общото
нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не
може да се отъждестви с реално конкретно придобивно основание.
Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответника,
че същият не е собственик на имота.
Ответникът община Варна, е оспорила иска като недопустим и
неоснователен. Твърди се, че ищците не са своили имота, както и, че същият
не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като е бил частна общинска
собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Позовава се също на
мораториума за придобиване по давност на имоти- държавна и общинска
2
собственост.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от АЧОС № 8942, същият е съставен на 22.04.2016 г., с който
поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1012 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-30/19.06.2007г., изменен със заповед № КД-14-03-
639/06.03.2012г. на гр.Варна, СО Ментеше е актуван като частна общинска
собственост. Като основание за придобиване на имота в АЧОС е посочена
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Представена е от Община Варна
преписката по съставяне на АЧОС.
Приложени са справки и скици, от които се установява, че правата на
Община Варна въз основа на съставения АЧОС са отразени в СлВп и скицата,
издадена от АГКК Варна.
Видно от представените по делото графични и регистърни извадки от
ПНИ от 2003г. на СО Ментеше, процесния имот №1012, с площ от 5538 кв.м.
е отразен като „училищна нива“, без конкретни данни за собственик и
основания за придобиване на собствеността.
Ищците твърдят, че са собственици на имота въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху имота от тях с намерение за своене
от м. април 2000г. и до настоящия момент.
В показанията си разпитания пред ВОС свидетел Н.В. без родство и
дела със страните, воден от ищците сочи, че от преди 20 години е държал и
работил в цех за производство на боза в близост до спорния имот- на около 1
км. От тогава познава ищците, които пазарували от неговия обект и отивали
да обработват мястото си. Имотът бил около 4 дка и преди години имало три
постройки. При последното посещение на свидетеля – преди две години,
била останала една постройка, която е пригодена за живеене. В мястото има
овощни дървета. Свидетелят посочва, че познава собственика на имота,
съседен на имота на ищците. Имотът за който се грижат ищците е заграден от
три страни. Докато ищците започнали да го обработват, мястото било празно.
От едната страна имота граничи с път, който не е асфалтиран.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по
тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече
правата на ответника.
По предявен отрицателен иск за собственост ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес като установи наличието
на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от
3
които то произтича. В тежест на ответника е да докаже по пътя на пълното и
главно доказване, че спорното право е възникнало /правото си на собственост
върху процесния недвижим имот/, а ищецът следва да докаже факти,
изключващи това право. До отричане със сила на присъдено нещо на
държавния, респективно общински характер на имота, владелецът не може да
се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя и
правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Това е
единствения му възможен начин на защита.
В разглеждания случай, ищците се позовават на първично придобивно
основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на
упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота
с намерение за своене, начиная от м. април 2000 г., осъществявано съвместно.
Основанието за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал.1 ЗС е
изтичането на десет годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно
владение на имота. Това произтича и от нормата на чл. 68 ЗС, съгласно която
установилият владение, за да бъде то явно, трайно и несъмнено, следва да е
отблъснал владението на действителния собственик на имота спрямо когото
свои. Не следва и да е загубвал в срока установеното от него владение.
С оглед наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото
гласни доказателства от които се установява, че ищците са установили
владение върху процесния имот и спора за материално право относно същия
предвид издадения от ответника АЧОС, следва да се приеме, че ищците са
обосновали правния си интерес от предявяване на иска.
При установен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск, ответникът е този, който ще дължи доказване на собственото си право.
В настоящия случай ответникът е установил единствено, че с Акт за
частна общинска собственост № 8942/22.04.2016 г. е актувал имота като
общински на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Посочената разпоредба не
установява конкретен способ за придобиване на собственост, а само
начините, в резултат на които общината може да придобие собственост –
имоти и вещи придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по
друг начин, определен в закона. В отговора на исковата молба и след
дадените му нарочни указания и предоставена възможност ответникът не е
навел конкретни фактически твърдения за възникването и придобиването на
правото на собственост, включително и конкретно кое от основанията,
изброени в нормата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Посочването на това общо
нормативно основание не е в състояние да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит
от общината. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена
сила относно изложеното в него, т. е. има качеството на официален
свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо
действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание,
при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо действие,
4
по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до
доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АЧОС
не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и
издаден, т. е ответната община следва да установи в процеса пълно и главно,
че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в
закона придобивен способ.
Наведените едва с въззивната жалба твърдения за придобиването на
правото на собственост на основание чл.25, ал.1, изр.1 ЗСПЗЗП е недопустимо
да се разглеждат в настоящото производство. Същите не се установяват и от
представените по делото доказателства.
В конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото
доказателства не може да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС
ответната община е валидирала своите права. Позоваването на общо
нормативно основание – чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, не сочи на удостоверяване на
конкретно фактическо основание. При липса на каквито и да са
доказателства, че спорният имот е бил придобит от ответника чрез
настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона
придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в
състояние да легитимира Община Варна като собственик на процесния имот.
Въз основа на представените от ответника в първоинстанционното
производство доказателства не може да се направи категоричен и безспорен
извод относно придобиването на правото на собственост върху процесния
имот. Като в същите не се съдържат данни за конкретен способ за
придобиване на правото на собственост. Документите, представени по делото,
като съставляващи част от преписката по съставяне на АЧОС съдържат
изложени в писмен вид впечатления на трима служители на общината от
извършен оглед на място и не представляват официален документ относно
тези констатации, още по-малко относно вещното право. Представените с
като приложение на констативния протокол фотоснимки не представляват
годни доказателства по ГПК, а вътрешноведомствена кореспонденция между
длъжностни лица в община Варна, не обвързва съда. Видно от представените
графични и регистърни извадки от ПНИ от 2003г. на СО Ментеше, процесния
имот е отразен като „училищна нива“, без конкретни данни за собственик и
основание за придобиване на собствеността.
В заключение, простото възпроизвеждане в акта за общинска
собственост на обща законова разпоредба, посочваща начините за
придобиване на собственост, не е в състояние да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено
пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал
общински.
Предвид изложеното се налага извода, че ответникът не е ответникът
не е доказал че е придобил правото на собственост върху процесния имот.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Решението на ВОС в горния смисъл следва да бъде потвърдено
5
в атакуваната част.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. съобразно представения
списък и доказателства за заплащането им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/09.01.2023 г. постановено гр. д. №
1261/2022г. на ВОС.
ОСЪЖДА Община Варна, административен адрес: гр. Варна, бул.
"Осми приморски полк" № 43, представлявана от Кмета И.П. да заплати на С.
Д. И., ЕГН ********** и на Г. А. А., ЕГН **********, сума общо в размер на
1000 /хиляда лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6