Решение по дело №845/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. И., срещу Решение № 420/22.03.2024 г., постановено по АНД № 968 по описа за 2024 г. на Районен съд [област], с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районен съд е приложил неправилно закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на Електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В съдебно заседание – Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрисконсулт В. поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба –„ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД не се представлява. Чрез адв. С. К., в отговор се поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Касационната жалба е ДОПУСТИМА, а по същество неоснователна.

Процесния Електронен фиш за налагане на имуществена санкция е издаден с оглед установеното, че на 23.12.2020г., в 17,45 часа, е извършено нарушение с ППС ВЛЕКАЧ „ДАФ ХФ 460 ФТ“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Съдът за да отмени ЕФ е преценил, че съдържанието на ЕФ не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и най - вече на формата на изпълнителното деяние. Съдът е изложил мотиви, че всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми като тази правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото, като в процесния случай тези стандарти не са били достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона (чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. За МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В случая спорен е приложимият ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението/23.12.2020 г.) е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, към момента на нарушението/23.12.2020 г., не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към настоящия момент е налице допълнение в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с което изрично е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Като е стигнал до изводи, че ЕФ е незаконосъобразен районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на ответника основателно претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.

Ето защо, Административен съд [област], ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 420/22.03.2024 г., постановено по АНД № 968 по описа за 2024 г. на Районен съд [област].

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 500 лв. / петстотин лева/ съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.