Присъда по дело №4/2022 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 9
Дата: 1 април 2022 г.
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20224440200004
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. ., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Марияна Ц. Т.а
и прокурора Кр. Сл. П.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Наказателно дело от общ
характер № 20224440200004 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. Н. ЕГН********** - роден на 10.07.1955г. в с. Ч., обл. П.,
адрес в гр. ., обл. П., ул. „Н.“ ..., българин, български гражданин, ...., за НЕ ВИНОВЕН в
това, че за неустановено време на 19.11.2021г. в село Ч., обл. П. нарушил мерки издадени
против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората – т.10 от
Заповед №РД-01-610 от 22.10.2020г. за лица подлежащи на болнично лечение, домашно
лечение и карантина изм. и доп. със Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. издадена от
Министъра на здравеопазването на Република България – като лице по т.7 от цитираната
заповед, поставено под изолация в домашни условия с предписание за изолация в домашни
условия изх.№15-33301 от 12.11.2021г. на Директора на РЗИ П., като не изпълнил
задължение да не напуска дома находящ се в село Ч., обл. П., ул. „Г... ..., за който адрес
посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от
12.11.2021г. до 25.11.2021г., като деянието извършено по време на пандемия обявена във
връзка с разпространение на заразно заболяване КОВИД 19 , поради което и на основание
чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.355 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.
На основание чл.301 ал.4 от НПК във вр. с чл.63 от ЗЗ и чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести налага на В. Д. Н.,
ЕГН********** със снета по делото самоличност административно наказание ГЛОБА в
1
размер на 400 лв. за извършено от Н. административно нарушение по чл.212, ал.1 от ЗЗ вр. с
т.10 от Заповед №РД-01-610 от 22.10.2020г. за лица подлежащи на болнично лечение,
домашно лечение и карантина изм. и доп. със Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. издадена
от Министъра на здравеопазването на Република България – като лице по т.7 от цитираната
заповед, поставено под изолация в домашни условия с предписание за изолация в домашни
условия изх.№15-33301 от 12.11.2021г. на Директора на РЗИ П. , което не изпълнил
задължение да не напуска дома находящ се в село Ч., обл. П., ул.„Г......, за който адрес
посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от
12.11.2021г. до 25.11.2021г. и нарушил мерки издадени против разпространението на
заразна болест по хората, като не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който
се изпълнява карантината, а именно в село Ч., обл. П., ул. „Г... ....
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ПОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – .: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД№4/2022г. на ЧРС.
Обвинението против подсъдимия В. Д. Н. ЕГН********** от гр.Ч., обл. П., ул.
„Н.“. е за това, че за неустановено време на 19.11.2021г. в село Ч., обл. П. нарушил
мерки издадени против разпространяването или появяването на заразителна болест по
хората – т.10 от Заповед №РД-01-610/22.10.2020г. за лица подлежащи на болнично
лечение, домашно лечение и карантина изм. и доп. със Заповед №РД-01-
177/22.03.2021г. издадена от Министъра на здравеопазването на Република България –
като лице по т.7 от цитираната заповед, поставено под изолация в домашни условия с
предписание за изолация в домашни условия изх.№15-33301/12.11.2021г. на Директора
на РЗИ П., като не изпълнил задължение да не напуска дома находящ се в село Ч., обл.
П., ул.„Г., за който адрес посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок
от 14 дни, считано от 12.11.2021г. до 25.11.2021г., като деянието извършено по време
на пандемия обявена във връзка с разпространение на заразно заболяване „КОВИД 19“
- престъпление по чл.355 ал.2 пр.2 във връзка с ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство няма конституирани граждански ищци или
частни обвинители. По делото не са предявявани граждански искове.
Представителят на районната прокуратура поддържа обвинението. Излага
подробни мотиви, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна,
поради което моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание от изброените в закона по справедливост.
Защитникът на подсъдимия също е изложил подробни мотиви, като акцентира от
една страна, че в обвинителният акт не е посочена формата на вина, при която се
твърди, че деянието е извършено от подсъдимия, както и заболяването на съпругата на
подсъдимия, което наложило същата да бъде преместена в гр.В. в друго жилище, което
двамата с подсъдимия имали за прегледи, а в последствие и с оглед извършените й три
операции. Освен това се сочи, че за кратък период, това е второ заболяване на
подсъдимия и карантинирането му, поради което се стигнало и до автоматичното
прехвърляне на данните му в бланката, която подсъдимият подписал без внимателно
да прочете съдържанието й относно адреса, на който ще се намира по време на
карантината при изписването му и в която било отразено, че той за това време ще се
намира в с.Ч., общ.Ч... В заключение се сочи, че подсъдимият не е имал съзнание, че
върши нещо нередно, като имал убеденост, че спазва всички мерки в гр.В., поради
което се моли съда, подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дал е
подробни обяснения. В дадената му последна дума е посочил, че не е извършил нищо
умишлено, не се чувства виновен, не би си причинил изживения стрес ако би знаел, че
едно такова действие от негова страна би имало такъв резултат, допълнително
подсилен от изживяното покрай разболялата се негова съпруга. Моли съда да бъде
оправдан.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В. Д. Н. ЕГН********** е роден на 10.07.1955г. в с.Ч., обл. П., с
адрес в гр. Ч., обл. П., ул.„Н.“., българин, български гражданин, ...
Във връзка с обявяването на епидемията от „КОВИД 19“ за пандемия от
Световната здравна организация на 11 март 2020г. с ДВ, бр.44 от 2020г. в сила от
14.05.2020г. в Българя е изменена разпоредбата на чл.61, ал.1 от Закона за здравето и
съгласно същата на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители
1
на изчерпателно изброени заболявания, в т.ч. „КОВИД-19“.
Съгласно ал.3 от същия текст, задължителната изолация на лице по ал.1 се
извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него
заместник-директор на съответната Регионална здравна инспекция, а съгласно ал.7,
Министърът на здравеопазването по предложение на Главния държавен здравен
инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал.1 в
съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест.
Съгласно ал.14, предписанията по ал.4 подлежат на предварително изпълнение.
На 22.10.2020г. Министърът на здравеопазването издал заповед №РД-01-610 от
22.10.2020г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. Съгласно т.7 от
цитираната заповед, след изписване от лечебно заведение за болнична помощ, лицата с
потвърдени случаи на „КОВИД 19“ се поставят на задължителна изолация в домашни
условия за 14-дневен период с предписание по образец на директора на съответната
Регионална здравна инспекция. Съгласно т.10 от заповедта, в периода на задължителна
изолация в домашни условия, лицата по т.7 са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.
Подсъдимия В. Д. Н. е с постоянен адрес в гр.Ч., обл. П., ул. „Н.“ ..
Към месец октомври 2021г., подсъдимият Н. живеел в с. Ч., обл. П., ул.„Г...
На 23.10.2021г. на подсъдимия В. Н. бил направен тест за „КОВИД 19“, който се
оказал положителен. На същата дата му било издадено от Директора на РЗИ-П.
предписание за изолация в домашни условия за срок от 23.10.2021г. до 05.11.2021г. на
адрес с.Ч., обл.П., ул.„Г..
На 29.10.2021г. състоянието на подсъдимия В. Н. се влошило и същият бил
приет за лечение в болница в гр. П. с диагноза „Двустранна вирусна пневмония“.
На 12.11.2021г. подсъдимия Н. бил изписан от болницата, в която бил лекуван с
овладени симптоми, стабилизиране на клиничната картина, подобряване на
лабораторните показатели. Отразено било в издадената му епикриза, че е без
медицински риск по отношение на заболяването, от което бил лекуван, че се изписва в
клинично стабилно състояние и че в последните 72 часа е бил трайно афебрилен /без
треска, без повишена температура/. В епикризата, дадена на подсъдимия, с тъмен
шрифт било вписано, че съгласно т.7 от заповед №РД-01-610/22.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, след изписване от лечебното заведение следва да бъде
поставен на задължителна изолация в домашни условия за 14-дневен срок с
предписание по образец на директора на съответната РЗИ.
На 12.11.2021г. Директорът на РЗИ-П. на основание чл.61, ал.5 от Закона за
здравето и заповед №РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването издал
Предписание за изолация в домашни условия №15-33301/12.11.2021г., съгласно което
подсъдимият Н. бил поставен под изолация на адрес в с.Ч., обл.П., ул.„Г. за срок от
12.11.2021г. до 25.11.2021г. Предписанието било връчено лично на подсъдимия на
12.11.2021г., за което той положил подпис. В предписанието изрично бил вписан текст,
че на лицето е известно, че за неизпълнение на предписанието се носи наказателна
отговорност по чл.355 от Наказателния кодекс, под който текст подсъдимият също се
подписал.
От РЗИ, Н. бил подаден в полицията за наблюдение относно спазване на
задължителната домашна изолация.
На 19.11.2021г. около 13.20ч. служителите в РУ Ч. – свидетелите П. Т. и И. К.
2
посетили адреса в с.Ч., обл.П., ул.„Г., с оглед установяване спазва ли подсъдимият В.
Н. предписанието за изолация в домашни условия. Къщата била заключена и видимо
необитаема. Това било повод полицейският служител И. К. да проведе с подсъдимият
Н. разговор по телефона. В рамките на разговора подсъдимият уведомил свидетеля К.,
че се намира в гр.В., ул.„А... където смятал да изкара домашната си изолация, но не бил
уведомил за това РЗИ. Обяснил и че на съпругата му предстояла операция и желаел да
бъде при нея.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите и от обясненията на самия подсъдим.
Съдът намира, че за да носи отговорност, подсъдимият за неспазване на мерките
срещу разпространението на заразна болест (в случая КОВИД-19), тези мерки трябва
да са валидно наложени. Издаденото предписание обаче е незаконосъобразно, тъй като
е издадено в ден, в който цитираната в него заповед вече е била изменена, а именно
към 12.11.2021г. Изменението на заповедта е съществено, тъй като е създадена нова
точка 8а, според която по изключение, изолацията на лицата по т.7 в домашни условия
може да се преустанови след седмия ден на задължителната изолация при наличие на
два отрицателни резултата от проведено изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за доказване на КОВИД-19 в два последователни дни. Този факт
отнесен към установената фактическа обстановка има за последствие промяна в срока,
след който за подсъдимия при посочените в заповедта условия срока на карантината
може да бъде преустановен, още повече, че Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. на
Министъра на здравеопазването е била публикувана на интернет страницата на МЗ, т.е.
общодостъпна и прокуратурата е могла да се запознае със съдържанието й, като в хода
на досъдебното производство събере и провери доказателства и в тази насока. Съдът
акцентира на този факт, тъй като от приложеното предписание става ясно, че началото
на изолацията за подсъдимия започва от 12.11.2021г. След като изрично е фиксирана
началната дата, то посоченият в Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването седем дневен срок е бил изтекъл на 18.11.2021г., което неминуемо
поставя под съмнение констатацията на органите на полицията, че на 19.11.2021г.
около 13.20ч. (след седем дневния срок по Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. на
Министъра на здравеопазването) служителите в РУ Ч. посетили адреса в с.Ч., обл.П.,
ул.„Г., с оглед установяване спазва ли подсъдимият В. Н. предписанието за изолация в
домашни условия.
В цялото досъдебно производство обаче липсват каквито и да е доказателства в
тази насока, а именно към момента на проверката налични ли са били два отрицателни
резултата от проведено изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
доказване на КОВИД-19 в два последователни дни или не, за да се установи по
несъмнен начин извършил ли е подсъдими вмененото му престъпление или не.
Разследващите и прокуратурата са се задоволили само с цитиране на двете заповед
№РД-01-610/22.10.2020г. и Заповед №РД-01-177 от 22.03.2021г. на Министъра на
здравеопазването. От друга страна подсъдимият не е длъжен да представя
доказателства, които го уличават в извършване на престъпление. Той се счита за
невинен до доказване на противното, поради което съдът намира, че подсъдимия не
следва да носи наказателна отговорност и следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В допълнение е наложително да се посочи, че наистина деянието по чл. 355, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК е формално престъпление, т.е. не се изисква да има определен
3
вредоносен резултат, за да е съставомерно. С това деяние обаче се застрашават
определени обществени отношения и ако с конкретно деяние, което от фактическа
страна се изпълва фактическия състав на престъплението, но тези обществени
отношения не са били реално застрашени, то съдът не счита, че деянието би
представлявало престъпление. Идеята на мерките по цитираните по-горе заповеди на
Министъра на здравеопазването е да ограничи разпространението на заразна болест (в
случая КОВИД-19) по време на пандемия, каквато е имало към онзи момента в
страната. С действията си обаче подсъдимия не е увеличил опасността от
разпространение на болестта, поради което деянието не се явява обществено опасно и
следователно няма как да представлява престъпление.

Задължението на поставеният под карантина да не напуска дома си или мястото
за настаняване за посочения в него срок е въз основа на индивидуален
административен акт – предписанието, който обаче не е самостоятелно издаден, а е
свързан с противоепидемичните мерки, въведени за цялата страна по силата на общ
административен акт на министъра на здравеопазването, поради което нарушаването
му може да се определи като административно нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за
здравето. Нормата на чл.355, ал.1 от НК, във връзка с която по ал.2 от НК е било
повдигнато обвинението на подсъдимия, като бланкетна препращаща към нормативни
актове, рег.тиращи правила и мерки, чрез които са били въведени от по-рано
нормативни изисквания на общ административен акт (наредба, заповед или закон),
какъвто се явяват посочените по-горе заповеди на министъра, поради което съдът
намира, че е нарушен само индивидуален административен акт.
Подсъдимият е имал знание за задължението да не напуска дома си за посочения
срок, но за него това е бил домът му в гр.В., тъй като на проведеното съдебно
следствие се установи, че още при изписването му, на входа е бил взета с кола от
свидетеля Стоев, който му е осигурил и кислороден апарат с оглед моментното
състояние на подсъдимия и последният е бил транспортиран до гр.В., където е бил под
карантина за предписания срок, и не на последно място е имало кой да се грижи за него
от една страна, за да не напуска апартамента, а от друга, за да са му осигурени
нормални условия за живот. Следва да се посочи, че предоверяването на подсъдимия
на болничния персонал в конкретния случай е довело до вписване във формуляра на
попълнените документи, че ще се намира в с.Ч. от една страна, а от друга на
подсъдимия вече е било известно, че съпругата му е с тежко онкологично заболяване,
за което още на досъдебното производство са представени писмени доказателства и той
е искал да бъде заедно със съпругата си в гр.В., поради което липсва умисъл в
извършеното от него. Подсъдимият не е пребивавал продължително сред множество
хора, а се е намирал в дома си в гр.В. и по този начин не е налице значителна опасност
в неговото поведение, тъй като не е поставил в риск здравето на много хора.
Подсъдимият не е нарушил изолацията си, тъй като същия ден, в който е изписан от
болница е бил откаран в гр.В. от свидетеля Стоев и по този начин не е била налице
опасността, той да засегне голям кръг от лица. Не е налице и завишена обществена
опасност, поради което се налага извода, че извършеното деяние не съставлява
престъпление, а административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
поради което на подсъдимия следва на основание чл.301, ал.4 от НПК във връзка с
чл.63 от ЗЗ и чл.29 от Наредба №21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести да се наложи административно наказание глоба за
извършено административно нарушение по чл.212, ал.1 от ЗЗ във връзка с т.10 от
4
Заповед №РД-01-610 от 22.10.2020г. за лица подлежащи на болнично лечение,
домашно лечение и карантина, изменена и допълнена със Заповед №РД-01-177 от
22.03.2021г. издадена от Министъра на здравеопазването на Република България – като
лице по т.7 от цитираната заповед, поставено под изолация в домашни условия с
предписание за изолация в домашни условия изх.№15-33301 от 12.11.2021г. на
Директора на РЗИ П., като не изпълнил задължение да не напуска дома находящ се в
с.Ч., обл.П., ул.„Г., за който адрес посочил, че ще пребивава в посочения в
предписанието срок от 14 дни, считано от 12.11.2021г. до 25.11.2021г. и нарушил
мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората, като не
изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината.
При определяне размера на глобата, която следва да се наложи на Н., съдът
прецени, че минималният размер не ще подейства поправително и превъзпитателно на
дееца. От една страна за установяването му са били ангажирани полицейски органи. От
друга Н. не е скрил къде се намира, а е съобщил чистосърдечно, че е в гр.В., както и
повода, който е наложил пребиваването му. Наред с това при определяне размера на
наказанието съда прецени и това, че налагането на наказанието не е, за да бъде наказан
дееца, а за да се поправи и превъзпита той да не извършва други такива деяния. Ето
защо съда намира, че налагането на минималния предвиден за извършеното нарушение
размер на глобата не ще подейства поправително и превъзпитателно на Н., а следва да
му се определи размер към максимума, поради което следва на Н. да се наложи глоба в
размер на 400лв., който размер в конкретния случай ще предизвика постигането на
целения резултат.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.



Председател:
5
Съобщи за изтекли лични данни