РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500074 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№431/10.01.2022г. депозирана
от С. П. П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. Г.С.
против Решение №262465 от 07.11.2021г. постановено по гр.д.№8003/2020г.
по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с, с което се осъжда С. П. П. да плати
на „Асклеп – П“ ООД, ЕИК *********, следните суми: 15 000 лв –
представляваща част от вноска в размер на 60 000 лева, с падеж 28.02.2019 г.,
съгласно сключено между страните споразумение за разсрочено изплащане на
парично задължение от 01.02.2019 г., ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателното
погасяване и общо 1600 лв- разноски по делото.. Решението се обжалва като
неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на
събраните доказателства, в нарушение на материалния закон. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт като вместо
това постанови друг, с който да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
1
Въззиваемата страна „Асклеп – П“ ООД, ЕИК ********* чрез
процесуалния представител адв.С.Т. оспорва жалбата като неоснователна.
Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски, съобразно представения списък с
направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с частичен осъдителен иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1 , пр. 1, вр с чл. 365 ЗЗД предявен от
„Асклеп – П“ ООД, ЕИК ********* против С. П. П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответницата работила при него от 2013г. до края на м.
януари 2019 г. като служител в дрогерия в с. ***, общ. ***. След направена
ревизия, ищцовото дружество установява липси в размер на 223 288 лева.
Ответницата не оспорва констатираните липси, като на 31.01.2019 г.
депозира писмено обяснение с нотариално заверен подпис, в което признава,
че е „присвоила парични средства и медикаменти на стойност 223 288 лева“ и
заявява желание за сключване на споразумение с цел избягване на
наказателна отговорност.
На 01.02.2019 г. между страните е сключено споразумение, в което
ответницата признава, че през периода от постъпването на работа през
2013г. до 31.01.2019г., в качеството си на служител, е присвоила от
работодателя „Асклеп – П“ ООД, парични средства и медикаменти на
стойност 223 288лв, която сума по силата на постигнатото между страните
споразумение се задължава да възстанови на дружеството в пълен размер при
посочения погасителен план. Ищецът твърди, че липсва погасяване на
първите две вноски в размер на по 60 000 лева, чийто падеж настъпил
съответно на 28.02.2019г. и на 20.12.2019г., поради което за същият се
поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за
присъждане на сумата от 15 000 лв, представляваща част от задължението по
вноска в размер на 60 000 лева с падеж 28.02.2019 г., съгласно сключеното
2
споразумение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата оспорва исковете като неоснователни.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел,
че доколкото страните са постигнали спогодба относно наличието на
определен дълг и размера на неговата стойност, то съдът следва да се позове
на нея, без да установява действителните отношения или да ги изследва,
поради което не е обсъждал по същество възражението на ответницата, че
дългът по сключеното споразумение не е възникнал, поради невъзможност за
генериране на задължения в този размер. Касаещо направеното възражение за
нищожност поради опорочена воля, първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован
извод за упражнено насилие при сключване на споразумението и при
изтовяване на собственоръчно написаните обяснения. Съдът е посочил, че в
обяснението на ответницата се съдържа извънсъдебно признание на
неизгодни факти, потвърждаващи соченото и в споразумението. В тях се
съдържа изрично волеизявление за желание за сключване на спогодба, което
е станало впоследствие, с оглед на което е направил извода, че при
сключване на спогодбата ответницата е имала воля за обвързване, без затова
да има упражнено каквото и да е било насилие..
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства - ССЕ,
като след съвкупната преценка на събраните пред първоинстанционния съд и
пред настоящата инстанция доказателства, настоящият съдебен състав
споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради
следните съображения:
Пред въззивният съд жалбоподателят подържа две основни
оплаквания: на първо място, че сключената спогодба е нищожна, поради
липса на валидно изразена воля от страна на ответницата за сключването и,
3
предвид упражнено спрямо нея насилие и на второ място - че размерът на
посочените в договора липси не са възникнали, поради невъзможност за
генериране на подобни задължения в ищцовото дружество в посочения
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД - с договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за
тези, които са ги сключили /чл. 20 а ал. 1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се
съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да
приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след
като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду
им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да
преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със
същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове,
чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз
основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят
или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са
предмет на конкретния спор / В този смисъл е Решение №134/21.06.2019г. на
ВКС по гр.д.№4255/2018 , трето г.о. ГК по чл.290 ГПК/.
В конкретния случай, на 01.02.2019 г. между страните е сключено
споразумение, като ответницата признава, че през периода от постъпването
си на работа през 2013г. до 31.01.2019г., в качеството си на служител е
присвоила от работодателя „Асклеп – П“ ООД, парични средства и
медикаменти на стойност 223 288лв, която сума по силата на постигнатото
между страните споразумение се задължава да възстанови на дружеството в
пълен размер при посочения погасителен план. Ответницата възразява, че
размера на посочените в спогодбата липси в периода от 2013г. до
31.01.2019г. не са възникнали, поради невъзможност за генериране на
подобни задължения в ищцовото дружество в посочения размер. Установява
се от заключението на вещото лице Б.П. по допуснатата пред настоящата
инстанция ССЕ, че в процесния период, за който се търсят липсите - 2013г.
до 31.01.2019г., ответницата е работила по трудов договор в *** в гр.*** от
20.12.2011 до 29.12.2014г, а в периода от 01.06.2015г. до 06.04.2017г. - в
Дрогерия в с.***. Сборът на ежемесечните съкратени отчети на фискалната
памет с обект Дрогерия в с.*** за периода, в който е работила ответницата е
4
в размер на 87 240.36лв, а сборът на годишните съкратени отчети на
фискалната памет в обект *** в гр.***, възлиза общо на сумата в размер на
755 829.21лв. В съдебно заседание проведено на 11.05.2022г., вещото лице
Б.П. уточнява, че заключението не е изготвено на база всички документи
съхраняващи се в дружеството ищец, а само на база първичните счетоводни
документи, предвид на обстоятелството, че някой от документите са били
нечетливи, а други не са му предоставени от ищеца. Посочва, че ответницата
не е била единствения работник на обекта в гр.***, поради което и доколкото
липсват приемо-предавателни протоколи, изготвени при постъпване и
напускане на длъжността от С.П., то не би могло да се прецени, от една
страна периода на липсите, а от друга - че ответницата е извършила липсите.
Дори обаче, да би могло с точност да се установят липсите и лицето, което
ги е извършило, доколкото при постигната между страните спогодба, на
съдебен контрол не подлежат действителните отношения между страните,
то съдът не би могъл да преценя интереса на страните при сключване на
спогодбата, изследвайки налице ли е липса, какъв е нейния размер,
възможно ли е да бъдат генерирани задължения в уговорения в
споразумението размер и дали именно ответницата е присвоила
констатираните от дружеството липси в размер на 223 288лв.
Както бе посочено по-горе, с оглед съществените характеристики на
договора за спогодба, при представянето и, съдът е длъжен да се съобрази с
договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че
отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили. Ето защо
наведените в жалбата оплаквания, че първоинстанционният съд не е преценил
интереса на страните при сключване на спогодбата, доколкото е обективно
невъзможно ответницата да присвои суми, поради невъзможност от
генериране на задължения в този размер пред процесния период, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни.
Второто наведено възражение е, че изпълнение по договора за спогодба
не са дължи, защото спогодбата е нищожна, поради опорочена воля както
при подписване на декларацията, така и при сключване на споразумението,
предвид упражнено спрямо ответницата насилие. В тази връзка пред първата
инстанция са събрани гласни доказателства на свидетеля П. П. - син на
ответницата .Свидетелят посочва, че един ден в края на м. януари 2019г.,
5
майка му притеснена и през сълзи му се обадила, веднага да тръгне и да
отиде да я прибере от аптека в гр.***. Майка му му споделила, че предния
ден Х. и съпругата му, я завели при нотариус, за да попише някакъв
документ, като за целта и отправили заплахи, че свидетелят, брат му и децата
и, „..щели да изчезнат и нямало да ги види повече…“Свидетелят посочва , че
майка му била много разстроена, разтреперана и вдигнала кръвно от
притеснение, но не пожелала да подаде жалба нито в Полицията, нито в
Прокуратурата, тъй като била убедена, че Х. има влиятелни връзки в тези в
тези институции и тя няма да получи да защита.
Според показанията на свидетеля Р. Д. Д. /в трудовоправни отношения с
ищцовото дружество, без родство с ответника/ имащ непосредствени
впечатления, доколкото лично е присъствал при изготвяне на даденото от
ответницата обяснение на 31.01.2019г., С.П. сама решила да напише
обяснения, като по никакъв начин нито някой я задължил, нито е упражнил
заплаха спрямо нея. П. признала включително и пред свидетеля, че
първоначално започнала с присвояването на лекарства, които вземала за
приятели, след което започнала да взема пари. След като ответницата
написала обясненията, управителят на ищцовата фирма предложил - той,
С.П. и свидетелят да отидат при нотариус, за да заверят нотариално
документът. Свидетелят е категоричен, че не е присъствал на отправени
заплахи от страна на управителя на дружеството нито към Соня, нито към
семейството и, нито на осъществяването на някаква принуда, П. да изготви и
подпише процесната декларация. Към момента на подписване на
декларацията, Д. е станал свидетел на постигната между С.П. и управителя
договорка, да подпишат споразумение, с което да уговорят план за връщане
на присвоените от С.П. суми. Свидетелят посочва, че близо година след
изготвяне на обяснението, П. е продължила да работи при ищеца.
При съвкупна преценка на събраните гласни доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че не се установява по категоричен и несъмнен начин
при условията на пълно и главно доказване, че по отношение на ответницата е
упражнено насилие, при подписване на декларацията и при сключване на
споразумението. Действително свидетелят П. П. е констатирал, че майка му е
разстроена, разтреперана и от притеснение е вдигнала кръвно, но от факти,
които според майка му са се случили предния ден - в края на м.януари 2019г.
Свидетелят нито е присъствал на изготвянето на декларацията от
6
ответницата, нито има преки впечатления от психическото и състояние към
деня на изготвяне на декларацията, а след това и на споразумението. Не за
пренебрегване в случая е и обстоятелството, че декларацията е подписана не
в края на м. януари, а в последния ден от месец януари – 31.01.2019г., а
споразумението е подписано от С.П. на следващия ден на 01.02.2019г. т.е.
би следвало да е в деня, в който свидетелят П. и прибрал майка си от
аптеката от гр.***, но последният не изнася такива данни. От друга страна,
свидетелят Д. разколебава достоверността на изнесеното от свидетеля П.,
доколкото посочва, че като пряк очевидец на договорките между страните,
по отношение на ответницата не е упражняван натиск, нито са отправяни
каквито и да е било заплахи от управителя, при изготвянето на декларацията,
нещо повече декларацията е изготвена по инициатива на П..
Гореизложеното обосновава извода, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, не би могъл да се направи обоснован
извод, че е опорочена волята на ответницата както при подписване на
декларацията, така и при сключване на споразумението, поради упражнено
спрямо нея насилие, поради което направеното в тази насока възражение за
нищожност на сключената спогодба се явява неоснователно.
Доколкото е налице валидно сключено споразумение, което обвързва
страните с договорените права и задължения, а падежа на претендиращата се
част от първата вноска е настъпил, то вземането се явява изискуемо,
доказано както по основание, така и по размер, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък
по чл.80 ГПК /л.27 /, а именно в размер на 1000лв.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262465 от 07.11.2021г. постановено по
гр.д.№8003/2020г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** да плати на
„Асклеп – П“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. ***, направени пред въззивната инстанция разноски в размер на
1 000лв/ хиляда лева/
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8