П Р О Т О К О Л
гр.Сливен,
23.10.2019 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
при
секретаря Кина Иванова и с участието на прокурор РУСИ РУСЕВ сложи за
разглеждане ЧНД № 536 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителката
В.Г.Г., редовно призована, се явява лично. За нея се
явява адв.Ю.К. ***, редовно упълномощена от по-рано.
За Началника на Затвора - Сливен,
редовно призован, се явява П.С. – старши юрисконсулт към Затвора гр.Сливен,
редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се явява прокурор Русев.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛКАТА Г.: Да се даде ход на
делото.
СТ.ЮРИСК.С.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Съдът намира, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството е във фаза на
съдебно следствие.
Съдът докладва, че е постъпила
справка от Затвора гр.Сливен, относно изтърпяната част от наложеното на
осъдената Г. наказание към 23.10.2019г.
АДВ.К.: Да се приемат
доказателствата по делото, представени с молбата на Г. и справката към
23.10.2019г.
ОСЪДЕНАТА Г.: Няма да соча
доказателства. Не се противопоставям да се приемат доказателствата, както каза
адвоката ми.
СТ.ЮРИСК.С.: Да се приемат
представените с молбата доказателства, както и актуалната справка към 23.10.2019г.
за остатъка от изтърпяното наказание на лишената от свобода В.Г.Г..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови
доказателства. Моля да се приемат представените доказателства.
Съдът НАМИРА, че следва да
приобщи към доказателствения материал по делото, представените с молбата
писмени доказателства, както и справката за изтърпяната част от наказанието към
23.10.2019г., поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към
доказателствения материал по делото писмено становище на Началника на Затвора,
система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на присъдата /индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата/ и затворническото досие на осъдената Г., годишен
доклад, пробационен доклад и справка за изтърпяната
част от наказанието на осъдената Г. към 23.10.2019г.
АДВ.К.: Моля осъдената да бъде изслушана
от съда, във връзка с конкретни въпроси, които ще й задам.
ОСЪДЕНАТА Г.: Искам да обясня
пред съда.
СТ.ЮРИСК.С.: Не се
противопоставям.
ПРОКУРОРЪТ: Не се
противопоставям.
С оглед заявеното от защитата на
осъдената и предвид становището на страните, съдът намира че следва да допусне
разпит на осъдената В.Г.Г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА разпит на осъдената В.Г.Г..
ОСЪДЕНАТА Г. РАЗПИТАНА КАЗА: Единственият
ми контакт по време на работа във външна бригада „Евърсокс”
е по повод, когато синът на собственика ме извика за малко и съм отсъствала не
повече от 2-3 минути, имаше съвсем страничен въпрос. Като ме питат нещо
собствениците, не мога да не им отговоря. Това нещо стана през м.май 2019г., след празника Гергьовден, не помня датата, преди да изляза в отпуск,
а аз излязох в отпуск от 01 юни 2019г. до 15 юли 2019г., тогава цялата бригада
не работеше. За това бях попитана от инспектора за социална дейност на 27
септември 2019г., след като се върнах от работа, и на 30 септември 2019 г. вече
не бях на работа.
Още преди да започна каквато и да
било работа, инспектор социална дейност ме попита дали искам да работя. Казах,
че искам да започна да работя, не искам
да работя само в бригада „Пластформ”, там някакви
торби нещо правят и не ми харесва работата, но това беше преди да започна
работа на 18 март 2019г. След отпуската ми от 01 юни 2019г. до 15 юли 2019г. ме
попитаха, дали искам да отида на тази работа в „Пластформ“,
като аз бях заявила, че не желая да отида в тази бригада, не ми харесва. Това
беше единственото предложение, което аз отказах, на друго място не са ми
предлагали. След 15 юли започнах работа пак във външна бригада „Евърсокс”.
За всеки празник има организирани
викторини, спортен празник, възпроизвеждане на приказка, хороводна китка, те ги
организират, ние се включваме в участието. Участвах в хороводна китка, в
пресъздаване на приказка, в спортен празник. Имам писмена похвала във връзка с
работата ми във външна бригада. Водя курс по красота, който е всяка седмица.
Беше ми предложено дали това да бъде доброволен труд, но тази жена, която беше
на тази длъжност се върна на тази работа и аз останах да работя само на
открито. В този клуб по красота имах възможност да подстригвам, бяха ми
предоставени професионални ножици, но ми ги даваха само, когато има някой за подстригване.
Достатъчно съм осигурена и съм записвала хората, като присъстващи в клуба.
Никой не ми е казвал, че
разговорите са ограничени по време на говорене. Аз говоря по телефона сутрин,
сега обаче телефонът е достатъчно свободен и нямаме конфликти във връзка с
това.
Преди 6г. съм наела на работа
освободена от затвора жена, която знаех, че е била в затвора, но съм й дала
работа в моята фирма. Това е единствения случай. На М. съм уреждала работа,
тази жена работи при мен около 2г.
Аз съм в затворническо общежитие
от открит тип, на общ режим. По-голямата част от лишените от свобода, които са
в открит тип, работят във външни бригади. В затвора имаме три бригади. Вътрешните
бригади се прибират към 15.00ч., а външните по-голямата част към 16.15ч., а
една бригада към 17.00ч. От 15 юли до 30 септември съм работила в същата
бригада ”Евърсокс”. Това е фирма за производство на
чорапи, ние гладихме чорапи. Друго няма какво да кажа.
Съдът попита страните ще
представят ли други доказателства.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с
писмените доказателства. Няма да сочим други доказателства. Делото е изяснено
от фактическа страна, да се приключи съдебното следствие.
Съдът намира делото за изяснено
от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното следствие и
да се даде ход по същество. Съобразно изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
Адв.К.: Уважаема госпожо съдия, моля
да уважите искането на доверителката ми да бъде освободена условно предсрочно
със съответния остатък от изпитателен срок, тъй като считам, че са налице
условията за нейното условно предсрочно освобождаване. Ясно е и предполагам, че
не се спори, формалната предпоставка е налице. Спорният момент е във връзка със
становището на администрацията на затвора, дали тя се е поправила или
превъзпитала в условията на затвора, за да бъде освободена преди изтичане на
крайния срок на наказанието. Изводът, който затворническата администрация прави
в писменото си становище до съда е основан на факти, които не са изчерпателно
изяснени в самото становище. На първо място, не е изяснен въпроса за нейната
активност в затвора. Посочено е едно единствено място, където тя проявявала
своята активност, а в действителност, тя е била един от активните двигатели на
този вид дейност на осъдените на лишаване от свобода, по времето на нейния
престой. На второ място, прави впечатление , че през м.май 2019г., тя ако приемем,
че е допуснала някакво нарушение, след като се е отзовала на нечия покана да
напусне работното си място, и го е извършила, едва през м.септември 2019г., след
подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване е санкционирана, но
това не е административна санкция и тогава е спряна от работа. Прави
впечатление, че за част от фактите затворническата администрация прави
изненадващи изводи, например, че отказва да работи, а тя не е отказала да
работи. Отказала е единствено работа, която тя самата е преценила, че не може
да работи. Това е право на затворника, така, че не може да се вменява в упрек
за нейното поведение. На второ място, обстоятелството, че е приела на работа
бивш затворник, би трябвало да бъде позитив, а не негатив, оценяван като контакти
с криминално проявени лица, защото в този извод стои изречението, че контактите
й с криминално проявени лица са във връзка с назначаването на работа в нейната фирма.
Това би трябвало да бъде поощрявано, а не санкционирано от затворническата администрация.
На друго място, изводът, който се прави за нейното криминогенно поведение и за
опити да злепостави служители и словесна агресия, въобще не е ясно откъде са
направени тези изводи, кога, спрямо кои лица от администрацията или затворниците,
тя е проявила такива качества и проявления. Недостатъчните умения за социално
общуване са изведени от обстоятелството, че водила дълги разговори по телефона
и така ограничавала достъпа на останалите затворници до телефона. Това е грижа
на затворническата администрация или те трябва да определят време за водене на
разговорите по телефона или трябва да осигурят повече възможности за това. Не
може това да бъде вменявано като виновно поведение от страна на затворничката и
това да пречи на останалите да контактуват по телефона. От една страна тя е
награждавана, поощрявана, предоставени са й функции, които не се предоставят на
всички затворници и тя с готовност и активност, каквато е характерна за нея
като личност, се е отзовавала, а тя е критикувана точно за проявената й тази активност.
Според мен категорично грешен е извода, за това, че тя не е осъзнавала укоримостта на деянието си, за което е осъдена. Въпреки, че
на два пъти на първа инстанция е имала оправдателна присъда, при второто
гледане на въззивната инстанция е осъдена, тя признава, уважава и оценява съдебното
решение и по никакъв начин не е правила опити за възпрепятстване на изтърпяване
на наказанието си. Нещо повече, в самата анкета тя е записала собственоръчно,
че е взела поука от грешките, и това се оценява от затворническата
администрация и това не е като маскировъчно поведение, нещо което демонстрира,
но не проявява. Изводът на затворническата администрация е грешно и моля да вземете предвид всички доказателства
по делото и данните в нейното досие за наградите, поощренията, нейните
активности и да приемете, че тя в достатъчна степен е коригирала поведението
си, за да бъде освободена условно предсрочно. Още един момент мисля, че в тези
дела трябва да се има предвид. Затворническата администрация няма за задача да
променя характерите на хората, а има за задача да помогне на тези хора в
рамките на собствените си личностни качества да осъзнаят укоримостта
и да имат характеристиката на хора, които няма да допуснат втори път прояви,
които са наказуеми по НК. Мисля, че В. е от този тип хора.
Ст.ЮРИСК.С.: Поддържам
становището на Началника на Затвора. Към днешна дата не са изпълнени
кумулативните изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване.
Лишената от свобода се характеризира с противоречиво поведение, констатирани са
прояви от различен характер, злепоставяне на служители и словесна агресия към
осъдени лица. От разпита стана ясно, че по-голямата част лишените от свобода,
настанени в затворнически общежития от открит тип, са с почти еднакво работно място.
Ползването на телефона става по едно и също време от всички осъдени, като Г. не
се съобразява с това. Това говори, че липсват достатъчно умения за социално
общуване, игнорира останалите затворници. Не са налице категорични доказателства
за съзнателна и положителна промяна на поведението й. Заявява, че желае да
полага труд, но същевременно проявява избирателност по отношение на вида
работа. Допуснала е нарушаване на инструкциите на външен неохраняем
обект, за което има образувана дисциплинарна преписка, която все още не е приключила
и е в срока, предвид разпоредбата на
чл.106 от ЗИНЗС, която казва, че наказанията се налагат след 1г. или 2м. от
откриването на преписката. Тя проявява избирателност и към другите дейности,
съпътстващи наказанието, ръководи клуб по интереси и допуска нарушаване на реда
за провеждането на сбирките му. Налице е ниска активност на програмите и
дейностите. Тук искам да отбележа, че системата за оценка на правонарушителите е
обективна и се изготвя на база поведението на осъдената. Липсват доказателства
за промяна поведението на осъдената. Поддържа връзки с криминално проявени
лица, не без значение е и факта, че е нарушила изпитателния срок на условното осъждане
и е извършила ново престъпление в изпитателния срок. Липсва критично отношение
към извършеното закононарушение. Считам, че изтърпяване на наказанието е
необходимо да продължи, тъй като не са налице категорични доказателства за
съзнателна и положителна промяна на поведението й. Предвид изложеното и като
вземете предвид всички приложени доказателства по делото, моля да оставите без
уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на В.Г..
ПРОКУРОРЪТ: Предвид събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, няма как да се твърди, че молбата на осъдената
Г. е лишена от основание. Тя има основание
за подаване на тази молба, няма спор, че е изтърпяно повече от половината от наложеното
наказание, но тези основания коректно са внесени в становище на администрацията
и нямат тази доза убедителност да бъдат счетени за доказателства за нейното
поправяне. Няма да влизам в детайли, само ще акцентирам момента, в който НК
определя изключителна доказателствена тежест – чл.439а ал.2 от НПК, ние нямаме промяна на тази оценка
и на мен лично ми се струва отчитайки, че лишената от свобода е настанена в
открит тип и е на общ режим, не е налице основание за поправянето й, предвид и определената
обща оценка на риска от рецидив, това няма как да определи доказателство за
нейното поправяне. С оглед на това, моля да оставите молбата без уважение.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА
на осъдената В.Г.Г..
ОСЪДЕНАТА Г.: Искам да кажа относно
точките за рецидив, по принцип във всеки отряд, най-близкият човек е инспектор
социални дейност, имаме такъв, и затова и пуснах молбата за предсрочно освобождаване,
но от м.януари 2019г. и до сега, никой
не ме е повикал да каже какво трябва да правя. Всички тези неща, които виждам в
доклада, ги научих една седмица преди заседанието. Това е масово в затвора. Те
нямат комуникация с нас и нямаме достъп до социални дейности. Повече поглед към
нас има надзора, ние с тях се движим непрекъснато. Ако няма нещо конкретно,
както в случая, мен ме викнаха на 27 септември 2019г., аз с тях друга комуникация
нямам. Има и други неща които са плюс за моето поведение, но не са отразени в
този доклад, а само каквото са преценили администрацията.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдената В.Г.Г.:
ОСЪДЕНАТА Г.: Искам от съда да
уважите моята молба и да ме пуснете условно предсрочно.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно
съвещание.
След проведеното тайно съвещание
съдът постанови определението си.
Като взе предвид становището на
страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Производството
е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл.
от НПК.
Образувано
е по молба на осъдената В.Г.Г., която изтърпява наказание една
година лишаване от свобода по Присъда № 112/21.04.2017г. по ВНОХД № 371/2017г.
по описа на СГС, както и приведеното в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК
наказание четири месеца лишаване от свобода по Присъда № 311/24.09.2008г. по НОХД
№ 632/2008г. описа на РС Свиленград. Присъдата е влязла в сила на 31.10.2017г. С
присъдата е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на двете
наказания.
Началото на изтърпяване на наказанието
по влязлата в сила Присъда № 112/21.04.2017г.
по ВНОХД № 371/2017г. по описа на СГС на осъдената В.Г.Г.
е 08.03.2019г., като постъпва в Затвора гр.Сливен на 04.01.2019г.
Към 23.10.2019г. лишената от
свобода В.Г.Г. фактически е изтърпяла 7 месеца и 15 дни,
от работа - 1 месец и 14 дни, или всичко изтърпяно – 8 месеца и 29 дни, поради което е налице остатък в размер на 3
месеца и 1 ден.
При постъпването си в Затвора
първоначално Г. е търпяла наложеното й наказание при общ режим, като правния й
статус не е променян.
Осъдената Г. ***.2019г. и от
23.01.2019г. търпи наказание в ЗООТ „Сливен“. Адаптира се без особени проблеми
към средата в затвора. В общността афишира добронамереност към осъдени и
служители, но се констатират опити да злепостави служител и проявява словесна
агресия към осъдени.
На 18.09.2019г. е получен сигнал,
че осъдената Г. осъществява нерегламентиран контакт с цивилни лица, което е
нарушаване на изискванията и инструкциите за работа на външен неохраняем обект, на който работи, поради което със заповед
на Началника на затвора от 02.10.2019г. участието й в трудовата дейност е
преустановено.
Л.св.Г. е награждена
с писмена похвала със Заповед на Началника на Затвора гр.Сливен рег.№
ТС-РАД-10/85 от 12.04.2019г. на основание чл.98.ал.1 т.1 от ЗИНЗС за стриктно и
съвестно изпълнение на трудови задължения и спазване на реда и правилата в затворната институция.
Осъдената Г. при постъпването си
в затвора изразява желание за полагане на труд с цел редуциране на размера на
наказанието й, като проявява избирателност по отношение на работата, която й се
предлага. От 18.03.2019г. работи във външен неохраняем
обект, но е спряна от работа за период от 2 месеца. На 17.06.2019г. е
предложено да работи в друг външен работен обект, но тя отказва работата като
непрестижна. На 02.10.2019г. участието на осъдената в трудовата дейност е
преустановено, поради нарушаване на инструкциите при работа на външен охраняем обект.
Осъдената Г. декларира, че има
висше образование, поради което не е включена в образователния процес в
затвора.
Лишената от свобода Г. проявява
избирателност към останалите дейности, съпътстващи наказанието, която оправдава
с липсата на информация относно предлаганите инициативи. Ръководи клуб по
интереси „Красота“, но допуска нарушаване реда на провеждане на сбирките на
клуба, като така се създават предпоставки за извършване на нерегламентирани
услуги. Участва епизодично в останалите клубове по интереси и дейности в
общността.
По отношение на осъдената В.Г. в
хода на поправителното въздействие в затвора са били извършени общо две оценки
на осъден правонарушител – една първоначална при постъпване в затвора с обща
оценка на риска от рецидив 46 точки и една последваща, при които общата оценка
на риска от рецидив е също 46 точки. Констатира се запазване нивото на риска от
рецидив в границите на среден.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата
на лишената от свобода В.Г.Г. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от
свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената Г. от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода. Действително,
налице е формалното изискване по чл.70 ал.1 т.1 от НК и към настоящия момент
осъдената Г. е изтърпяла общо 8 месеца и 29 дни от наложеното й наказание 1
година лишаване от свобода, или осъдената Г. е изтърпяла повече от половината
от наложеното й наказание.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата
от администрацията на затвора система за оценка на осъден правонарушител, плана
за изпълнение на присъдата, затворническо досие на И., годишен и пробационен доклад и изисканата от съда и представена от
администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може да се
направи извод, че осъдената В.Г. е дала доказателства за своето поправяне.
Съобразявайки нормата на чл.439а
ал.1 от НПК, съдът намира, че следва да отчете като доказателства за
поправянето на осъденото лице всички обстоятелства, които сочат за настъпила
положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни
прояви.
Съдът счита, че доказателствата
за поправянето на осъдения се установяват от всякакви източници на информация
за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и основно от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон /арг.чл.439а
ал.2 от НПК/.
За да се допусне условно
предсрочно освобождаване на осъдената Г. според съда, не е необходимо да се
направи и обоснове извод за окончателното й поправяне в условията на затвора, а
е достатъчно да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че е започнало трайно
и необратимо поправяне на осъденото лице
Г., но в конкретния случай това поправяне не е започнало. Този правен извод
съдът направи от всички събрани по делото доказателства. В тази връзка са
представени и приети като доказателства по делото система за оценка на осъден
правонарушител и план за изпълнение на наказанието, годишен и пробационен доклад, както и материалите, съдържащи се в
затворническото досие на осъдената. Тези доказателствени материали са от
значение за разглеждане на делото и
съдът ги взе предвид при постановяване на акта си. Писменото становище,
представено от началника на затвора, е поддържано и в съдебно заседание.
Видно от приложената последна
оценка на риска на осъдения правонарушител от 03.10.2019г., на лишената от
свобода В.Г. е определена обща оценка на риска от рецидив в размер на 46 точки,
което е среден риск от рецидив. Съдът намира, че налице задържане на
стойностите на риска от рецидив и вреди в границите на среден от постъпването
на осъдената в затвора, но въпреки че липсва промяна в цифровото изражение, то
се установяват промени в образование, обучение и трудова заетост;
взаимоотношения семейство, партньор; мисловни умения и поведение, които промени
не окозва влияние в претеглената оценка на раздела. При анализиране на
отделните зони няма доказателства при осъдената за необходимата положителна
промяна в поведението й, имаща отношение към процеса на поправяне.
При осъдената Г. се забелязва
неосъзнаване на необходимостта от позитивна личностова
промяна, недостатъчна самокритичност, което й пречи адекватно да разбере
факторите, довели до извършване на престъплението, както и процеса на
поправяне, като съществува риск от извършване на нови деяния в условията на
свободен живот. Съществува риск от укриване от правосъдие с цел избягване на
наказателна отговорност, предвид наличието на неприключили висящи производства.
При л.св.Г. се забелязва
некритично отношение и не проявава разбиране при
многократни оплаквания от страна на други осъдени по повод провеждани от
осъдената дълги телефонни разговори. Игнорира последиците от собствените си
действия върху останалите осъдени и служителите. Осъдената е запозната с реда в
затворническото заведение, но не го спазва, като е неоснователно твърдяното от
нея, че не е запозната с ограниченията за телефонните разговори.
Осъдената Г. полага труд в
затвора и то във външен неохраняем обект до
02.10.2019г., когато е преустановено участието й в трудовата дейност и е
образувана дисциплинарна преписка за това, че нерегламентирано е напуснала
работното си място и е посетила офиса на ръководителите на цеха. Осъдената е
запозната с инструкциите за работа на обекта, но ги е нарушила. Л.св.Г. заявява,
че желае да полага труд, но същевременно проявява избирателност по отношение на
вида работа. Поради това съдът намира, че не може да се направи категоричен
извод, че по отношение полагането на труд, доказващ поправянето на осъдената и
съобразно проявеното непостоянно отношение към трудовата дейност и дисциплина
на осъдената на работното място, е налице устойчива позиция и нагласа в живото
на свобода.
Осъдената през м.04.2019г., при
констатирани стриктно и съвестно изпълнение на трудови задължения и спазване на
реда, и правилата в затворната институция, е
стимулирана с награда - писмена похвала, а при прояви на нестабилно отношение –
се провеждат консултативни срещи. Не са налице категорични доказателства за
съзнателна и положителна промяна в поведението на осъдената.
Л.св.Г. проявява избирателност и
при останалите дейности, съпътстващи наказанието. В ръководения от нея клуб
„Красота“ допуска нарушаване на реда за провеждане на сбирките на клуба и се
създават предпоставки за извършване на нерегламентирани услуги, а в останалите
клубове по интереси и дейности в общността участва епизодично. Не проявява
инициативност при предлаганите програми и дейности, като за всяка дейност, в
която взема участие предварително се интересува от ползата от нея. Това според
съда показва, че мотивацията на осъдената за участие в трудовата и
съпътстващите дейности е социално желателно поведение, предвид заявените
предварително намерения за положителни промени в правния й статус, а не трайно
закрепена позиция за спазване на правила и норми, и законосъобразен начин на
живот след освобождаване.
Съществено значение за
формирането на извод, че при осъдената Г. е започнало поправянето й, което не
трайно и необратимо, съдът изведе от констатациите, касаещи направените оценки
за опасността от рецидив и вреди, и по-конкретно задържане стойностите на риска
от рецидив в границите на среден – 46 точки.
Поради това съдът намира, че е необходимо
продължаване на поправителното въздействие по отношение на осъдената с цел
снижаване на риска от рецидив и редуциране профила на нуждите в проблемните
зони – прецизиране на контакти с криминално проявени лица, които биха довели до
нови нарушения от страна на осъдената; изграждане на умения за критичност и
нагласи за законосъобразно поведение. При осъдената не се наблюдава критично
отношение към извършените деяния и не се индикира
желание за позитивна личностна промяна.
Продължаването на поправително
въздействие е свързано с индивидуална работа с осъдената в посока осъзнаване на
причините, довели до извършване на престъплението; формиране на адекватни
умения за идентифициране и преценка на проблемните зони в живота, както и
приноса й към тях; преодоляване на манипулативното поведение и нагласи;
съдействие по отношение на поправителния процес; приемане на градивна критика
по отношение на проблемите в мисленето и нагласите; продължаване на трудовото й
ангажиране; градивно използване на времето чрез активно включване в съпътстващи
дейности и подготовка на живота на свобода.
Съобразявайки
събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода,
че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице
настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената Г. по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Поради изложеното и
на основание чл.440
ал.1 от НПК, вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъденото лице В.Г.Г., ЕГН **********, за допускане
на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, а именно ТРИ МЕСЕЦА И ЕДИН ДЕН лишаване
от свобода, по влязла в сила Присъда № 112/21.04.2017г. по ВНОХД № 371/2017г.
по описа на СГС.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок, считано от днес.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:30
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: