№ 679
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901881 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******
срещу „Х.С. 2011“ ЕООД, ЕИК******* иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 45
620,55 лв., представляваща дължима цена за доставени В и К услуги, във
връзка с които са издадени фактури за периода 12.03.2019г. - 11.12.2022г., до
имот на адрес: гр. София, кв. „*******“, ул. *******, кл.№ *******, по
договорна сметка *******.
Ищецът основава претенцията си с твърденията, че ответникът е
потребител на предоставяните от „Софийска вода“ АД услуги, като за имотът
му е създаден кл.№ *******. Отношенията между страните се уреждат от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
„Софийска вода“ АД, публично известни и общодостъпни на интернет
страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. Територията, на която
се намира имотът на „Х.-С. 2011” ЕООД (територията на бившето АОНСУ, м.
*******, СО – район „*******”) е обособен район, който е свързан
посредством едно водопроводно отклонение с водоснабдителната система за
питейна вода. Имотите, намиращи се на посочената територия не са
присъединени директно с връзки от уличния водопровод, който е публичен
актив, предаден надлежно на „Софийска вода“ АД за експлоатация и
поддръжка от Столична община, съгласно концесионния договор. Предвид
това е налице хипотезата на водопроводно отклонение с повече от един
потребител, в който случай В и К услугите се заплащат по реда на чл. 25 от
действащите – одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-02 от 13.07.2016г., в сила
от 28.08.2016г. Общи условия, според които разходваното количество
1
питейна вода за сгради – етажна собственост или за отклонения, към които са
присъединени повече от един потребител, се разпределя въз основа на отчета
по чл. 22 от ОУ и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в
сградната или вътрешната водопроводна инсталация. На основание чл. 17, ал.
1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите (ОУ),
В и К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на
водопроводните отклонения за своя сметка. Поддръжката и експлоатацията на
вътрешната водопроводна мрежа след общия водомер е грижа и отговорност
на клиентите, които са присъединени към нея. Доставянето на питейна вода
се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, като обстоятелството, че водомерът, отчитащ
потреблението за имота на ответника е контролен на приходния е отразено в
Контролен лист № 0068048 от 06.01.2013г., съставен при извършена на
същата дата проверка, който документ е подписан от представител на
ответника без възражения. Именно с този документ е открита партидата на
ответника. Без възражения е подписан от представител на ответника и
впоследствие съставения Kонтролен лист с № 0073433 от 26.07.2013г., за
взетото решение водомерът да стане приходен.
На 26.04.2016г. от служители на дружеството е монтиран нов общ
измервателен уред с фабричен № ********** и показание 0000003
(Приемателно-предавателен протокол № 54194). Ищцовото дружество сочи,
че за кл. № *******, ДС ******* – за имот с адрес: гр. София, кв. „*******“,
ул. *******, е издавало надлежно фактури, като по тях плащане, отнасящо се
до консумация: „индивидуален дял от общата консумация“ не е получавано в
„Софийска вода“ АД, поради което за тези неудовлетворени вземания е
предявен настоящият иск.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи
от страна на ответното дружество, като с него предявеният иск се оспорва,
като неоснователен. Ответникът сочи, че между него и ищецът не е спорно
обстоятелството, че съществуват договорни отношения, свързани с
доставянето на В и К услуги за имот с адрес: гр. София, кв. „*******“, ул.
„******* А, и клиентският номер на ответника, отнасящ се за имота е
*******. Твърди, че към настоящия момент заплаща редовно задълженията си
за реално потребената вода съгласно извършените отчети на индивидуалния
му водомер от „Софийска вода“ АД за имот с адрес: гр. София, кв. „*******“,
ул. „******* А, за кл.№ ******* и няма неплатени задължения за периода
12.03.2019г. - 11.12.2022 год.
Счита, че „Софийска вода“ АД неправомерно претендира суми за
„индивидуален дял от общата консумация“. Сочи, че спорът относно
дължимостта на претендираните от „Софийска вода“ АД от „Х.-С. 2011”
ЕООД суми представляващи „индивидуален дял от общата консумация“ за
конкретния недвижим имот вече е бил разглеждан от съда. Видно от влязло в
законна сила съдебно решение по гр. д. 41767/2018 СРС 51-ви състав е, че е
признато за установено по отношение на „Софийска вода“ АД, че ответникът
не дължи суми за дял от общо потребление на В и К услуги за периода
2
08.2013 до 06.2018 год. Заявява, че описаното в исковата молба твърдение,
че: „…Територията, на която се намира имотът на „Х.-С. 2011” ЕООД
(територията на бившето АОНСУ, м. *******, CO - район „*******”) е
обособен район, който е свързан посредством едно водопроводно отклонение
с водоснабдителната система за питейна вода. Имотите, намиращи се на
посочената територия не са присъединени директно с връзки от уличния
водопровод, който е публичен актив, предаден надлежно на „Софийска вода“
АД за експлоатация и поддръжка от Столична община, съгласно
концесионния договор. Т.е. налице е хипотезата на водопроводно отклонение
с повече от един потребител, в който случай услугите В и К се заплащат по
реда на чл.30, ал.2, предл.2 от ОУ…“ не отговаря на обективната
действителност.
Твърди, че с нотариален акт от 14.12.2011 год. е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ ЧЕТИРИ ЕТАЖНА
СГРАДА - хотел „Май” – представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4333.1271.2, находящ се в гр. София, Столична община,
район „*******”, ул. Монтевидео № 21А, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.4333.1271, състоящ се от: сутерен и четири етажа, със
застроена площ, както следва: сутерена от 854.18 кв.м. и всеки от етажите от
863.15 кв.м. или с общо разгъната застроена площ от 4306.78 кв.м. Тъй като
закупената сграда е имала нужда от основен ремонт, ответникът се е снабдил
с всички необходими разрешения за извършване на ремонт на сградата и
пристрояване на същата. Съгласно становище ТУ-2834/09.08.2013г., издадено
от „Софийска вода“ ЕАД, „Парцела е захранен с вода от уличен водопровод
чрез съществуващо сградно водопроводно отклонение с тръби ПЕВП Ф 90. В
проекта е доказано, че съществуващото сградно водопроводно отклонение ще
провежда необходимото водно количество за обекта. Отпадъчните битово —
фекални води от обекта ще се отвеждат от СКО Ф 200 PVC.“.
От 2013 г. насам „Х.С. 2011” ЕООД е клиент на „Софийска вода” АД с
абонатен номер ******* за обект Медицински комплекс Сердика, разположен
в гореописания недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ул.
„*******А. За обекта има създадена индивидуална партида със собствен
измервателен уред – водомер, захранен с вода от уличен водопровод, чрез
съществуващо водопроводно отклонение с тръби ПЕВП Ф90. Сградата е
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05- 1305/12.09.2014
год. издадено от ДНСК. В същото на стр.8 в Част В и К подробно е описано,
че захранването на сградата е преди водомера на Общежитие „Май” от
УЛИЧНИЯ водопровод, връзката на обекта с него е директна. Също така
съгласно Удостоверение от Столична Община Направление „Архитектура и
Градоустройство” № към САП 9-ГР00-508-[1] от 06.03.2019 е видно, че с
Решение № 114, по Протокол №24/30.03.2001г. на СОС е одобрен
Застроителен регулационен и кадастрален план на м. „******* квартал 50“.
Описаният в решението на СОС обхват на плана включва улиците ограждащи
кв.514. Решение №114, по Протокол №24/ 30.03.2001г. на СОС не е
обжалвано в частта та посочената улична регулация и е влязло в сила.
Предвид това, уличната регулация е изпълнена по закон, същата е публична
3
общинска собственост, както и инфраструктурата по нея, което означава, че
уличния водопровод е част от водоснабдителната система на град София и
„Софийска вода” АД е оператора, който я стопанисва съгласно концесионния
му договор.
Твърдението на ищеца, че ответникът е присъединен към
водопреносната мрежа на основание чл. 25 от ОУ и чл.32, ал.2 от Наредба
№4/14.09.2004г, за отклонения към които са присъединени повече от един
потребител, означава едно СВО (сградно водопроводно отклонение) с
водомер и няколко потребителя без СВО след него, е неправилно и
противоречи на всички приложени към делото документи. Счита за
безспорно това, че имотът на му е присъединен към водопреносната мрежа
чрез сградно водопроводно отклонение, а доказателство за това са: Контролен
лист №0068048 от 16.01.2013 год., Контролен лист №0073433 от 26.07.2013
год., Контролен лист №0015670 от 2018 год., Контролен лист №0002360 от
2020 год., Становище № ТУ-2834 и Протокол № СТ-05-1305/12.09.2014 год.
издадени от ДНСК, в които е отбелязано, че имота има съществуващо сградно
водопроводно отклонение, поради което не може да бъде третиран като
потребител без собствено отклонение, както и като потребител, който е
присъединен към отклонение за цялата обособена територия, а именно
„територията на бившето АОНСУ, м. *******, CO - район „*******”
представляващ кв. 50“.
Ищецът не представи допълнителна искова молба, съответно от
ответника не беше подаден допълнителен отговор.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му ю-т К., която поддържа предявения иск, моли той да бъде
уважен като основателен и доказан, претендира разноски по делото и
релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
пълномощника му адв.Д., който оспорва предявеният иск като неоснователен
и недоказан, моли съда да го отхвърли и да присъди в полза на доверителя му
разноските по делото.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се доказване в процеса обстоятелствата, че между тях
съществуват договорни отношения, включително и през процесния период,
свързани с доставянето на В и К услуги за имот с адрес: гр. София, кв.
„*******“, ул. „******* А, като клиентският номер на ответника, отнасящ се
за имота е *******.
Съгласно приетите писмени доказателства по делото и изслушаните
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, количеството
4
предоставени В и К услуги за имота на ответника в процесния период са общо
в размер в размер на 41 120,232 куб.м., в това число по индивидуалния
водомер и дял от общата консумация. От счетоводните данни на "Софийска
вода"АД, по партидата на клиентски № ******* с титуляр "Х.С. 2011" ЕООД
се установява, че за същият период от 12.03.2019 г. до 11.12.2022 г., са
фактурирани услуги за доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води на обща стойност 116 250,39 лева. Дължимите суми са
изчислени съобразно утвърдените от КЕВР цени на услугите за процесния
период. Непогасените задължения (главници) по партидата на ответника за
периода от 12.03.2019 г. до 11.12.2022 г., като се отчетат извършените
плащания, съгласно посоченото основание в преводните нареждания, са общо
в размер на 24 407,27 лева.
Потребената от ответника вода съгласно монтирания индивидуален
водомер и издадените фактури от „Софийска вода“ АД от 12.03.2019 г. до
11.12.2022 г. е на обща стойност 93 753,59 лева. От тях, ответното дружество
е заплатило общо 91 486,02 лв., като в платежните нареждания са посочвани
номерата на съответните фактури, клиентския номер и текст „реално колич“.
В сградата, находяща се на адрес гр. София, кв. „*******“, ул. „*******
се помещават Общежитие „Май” към МО и „Хоспис Сердика“,
„Многфункционарна болница за долекуване, за продължително лечение и
рехабилитация ”Сердика” и „Дом за възрастни хора с увреждания и център за
психическо здраве”. В сутерена на Общежитието, в помещение граничещо с
хосписа има съществуващо сградно водопроводно отклонение /СВО/ Ф90,
което е видно и от Контролен лист №0068048/16.01.2013г /приложено копие
на л. 71 от делото/. На л.92 е приложена записката в Част „ВиК“ от Протокол,
образец 16 и Протокол за установяване на годността за ползване на строеж,
където е записано, че сградата е със съществуващи водопроводно и
канализационно отклонение. На л.90 е приложен чертеж „Ситуация“, на който
са отбелязани съществуващ уличен водопровод и съществуващото сградно
водопроводно отклонение към Общежитие „Май“. Предвид това, вещото
лице сочи, че се налага извода, че имотът на ответника е присъединен към
водоснабдителната система посредством сградно водопроводно отклонение
от съществуващ уличен водопровод.
В сградата са монтирани два водомера. Студената вода за обекта на
ответника, се осигурява от сградното водопроводно отклонение на
общежитие „Май“, като отклонението за обекта на ответника се намира преди
водомера на общежитието. Водомерният възел на хосписа е изпълнен
съгласно нормативните изисквания – два спирателни крана, обратна клапа,
филтър и водомер с Ф№********* и с пломба на входящия холендър с №
1157597. В сградата на процесния адрес има монтиран индивидуален
измерителен уред – водомер, с Ф№********* и с пломба на входящия
холендър с № 1157597, отговарящ на всички нормативни изисквания.
Количеството предоставени ВиК услуги за имота на ответника по
индивидуалния водомер е 33 956 куб.м., като по фактури е начислено и
количество дял от общата консумация и така общият размер на количеството
ВиК услуги по фактури е 41 120,232 куб.м.
5
В съдебното заседание вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза поясни по отношение на въпроса каква според нея е причината да
бъде начислявана от ответното дружество такса като дял от общата
консумация, че е посетила на място обекта, като е констатирала, че общият
водомер за целия квартал, за целия район, се намира в НБУ. Оттам има
уличен водопровод, който стига до съответния процесен имот. Между
водомера, който се намира в НБУ, и мястото на обекта има улици в
регулация, но там не е налична и не е изградена шахта съгласно нормативните
изисквания, т.е. на 2 м от границата на съответния парцел, където следва да
се намира общ водомер за трите обекта, които са в този парцел. Там има
детска градина, има още една сграда и съответният хоспис, но тъй като
водомерът на ответника се намира на сградното водопроводно отклонение, тя
счита, че той би трябвало да се третира и отчита като водомер на сградно
водопроводно отклонение и към показанията дадени от него, няма основание
да се начисляват други общи нужди.
При така изясненото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи имотите на потребителите се водоснабдяват, като
сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни
мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно
отклонение с водомерен възел. Ал. 3 на чл. 7 предвижда, че водопроводните
отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от
общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се
изграждат и поддържат от операторите. Според чл. 11, ал. 1
водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на
урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към
имотите на потребителите. В ал. 2 на чл. 11 е дадена дефиниция на понятието
„водопроводно отклонение”, като е посочено, че това е елемент на
техническата инфраструктура съгласно чл. 64 ЗУТ и представлява участък от
водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или
фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и
тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Когато след
водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на
водопроводното отклонение е общ водомер. Съгласно чл. 11, ал. 3 от
Наредбата водомерният възел на водопроводните отклонения в
урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в
урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп
шахта на разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо
леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение
непосредствено след влизането на тръбата в сградата, когато тя е етажна
собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 m от уличната
регулационна линия, а при необходимост операторът може да изгради за своя
сметка водомерната шахта и да монтира водомерния възел извън границите
на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване
6
е до регулационната линия на имота на потребителя. В последния случай
водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение до имотната граница
на имота на потребителите са част от общите мрежи на водоснабдителната
система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от
операторите.
С оглед установеното по делото, че в имота на ответното дружество
има изградено водопроводно отклонение, което е присъединено директно към
уличния водопровод, се налага извода, че именно водомерът на това
водопроводно отклонение е както индивидуален, така и общ и потребителите,
ползващи ВиК услуги от вътрешната водопроводна инсталация следва да
заплащат цената на предоставените им услуги въз основа на показанията на
този водомер, а не на показанията на водомер, намиращ се във водомерна
шахта в двора на „Нов български университет”. Поради това съдът намира, че
няма основание ответното дружество да заплаща обща част от потребеното
количество ВиК услуги, начислено въз основа на този водомер и
разпределено като задължение между потребителите в целия квартал.
Обстоятелството, че цялото количество вода, потребена в „кв. 50 м.*******“,
ж.к.*******, гр.София, се измерва допълнително от водомер, поставен във
водопроводно отклонение извън имота на ответното дружество, е
ирелевантно за спора, доколкото от събраните доказателства се установява,
че този имот е присъединен чрез водопроводно отклонение към уличната
водопроводна мрежа и има монтиран водомер на водопроводното отклонение,
който е и индивидуален водомер и измерващ потреблението в рамките на
този имот.
Тезата на ищцовото дружество, че процесният имот е водоснабеден чрез
водопроводно отклонение, намиращо се далеч от него (в двора на „Нов
български университет”) е неправилна, защото в такъв случай се стига до
извода, че водоснабдяването на процесния имот би било в противоречие с
нормативната уредба – чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 4/ 2004 г., където
изрично е посочено къде следва да се намира водомерният възел на
водопроводното отклонение спрямо имота на потребителя. В този случай не
може да се приеме, че за „Х.С. 2011“ ЕООД, ЕИК ******* би възникнало
валидно задължение за заплащане на дял от общото потребление, измерено от
водомера, поставен за целия квартал, доколкото нарушението би се дължало
на поведението на ищцовото дружество, което не е изпълнило задълженията
си по чл. 7, ал. 3 и чл.11, ал.3 от Наредба 4 от 2004 г. и не е изградило за своя
сметка водомерна шахта и монтирало водомерен възел извън границите на
имота.
Освен изложеното по-горе, в производството по делото се установи, че
размерът на осчетоводеното в ищцовото дружество вземане спрямо ответника
за предоставени В и К услуги, включително и разпределения дял дял от
общата консумация, неотчетен от индивидуалните водомери е 24 407,27 лева,
а не 45 620,55 лв., поради което искът за сумата от над 24 407,27 е
неоснователен и поради недоказаността му по отношение на тази част от
претендираното вземане.
В производството по делото се установи, че потребената от ответника
7
вода съгласно монтирания индивидуален водомер и издадените фактури от
„Софийска вода“ АД за периода от 12.03.2019 г. до 11.12.2022г. е на обща
стойност 93 753,59 лева, като от тях, ответното дружество е заплатило общо
91 486,02 лв. Предвид това се налага извода, че ответникът дължи на ищеца
само сумата от 2267,57 лв., която представлява незаплатена и дължима цена
за доставени В и К услуги за периода 12.03.2019г. - 11.12.2022г. По
отношение на тази сума искът следва да бъде уважен, а за тази над 2267,57 лв.
до 45 620,55 лв. отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложените съображения настоящият съд намира предявеният
иск за неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени раноски по делото изчислени съразмерно с уважената част от иска,
които за внесена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение възлизат общо на 145,38 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 5093,58 лв.
предвид заплатените адвокатско възнаграждение в размер на 5160 лв. с ДДС
и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице. Предвид условното възражение за
прекомерност релевирано от процесуалния представител на ищеца, а именно
размерът му да бъде преценяван съобразно наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението
заплатено в полза на процесуалния представител на ответника не е
прекомерно и не следва да бъде намалявано, защото е определено в
минималния размер от 4300 лв. без ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.С. 2011“ ЕООД, ЕИК******* да заплати на „Софийска
вода“ АД, ЕИК ******* сумата от 2267,57 лв., представляваща дължима
цена за доставени В и К услуги, във връзка с които са издадени фактури за
периода 12.03.2019г. - 11.12.2022г., до имот на адрес: гр. София, кв.
„*******“, ул. *******, кл.№ *******, по договорна сметка *******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* срещу
„Х.С. 2011“ ЕООД, ЕИК******* иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от над 2267,57
лв. до 45 620,55 лв., представляваща дължима цена за доставени В и К
услуги, във връзка с които са издадени фактури за периода 12.03.2019г. -
11.12.2022г., до имот на адрес: гр. София, кв. „*******“, ул. *******, кл.№
*******, по договорна сметка *******.
ОСЪЖДА „Х.С. 2011“ ЕООД, ЕИК******* да заплати на „Софийска
вода“ АД, ЕИК ******* сумата от 145,38 лв., представляваща разноски по
8
делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* да заплати на „Х.С.
2011“ ЕООД, ЕИК******* сумата от 5093,58 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9