№ 603
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Въззивно гражданско
дело № 20221100502618 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 15029/15.03.2022 г. на СГС, с вх. 940/11.03.2022 г. от
ЧСИ М.К., от ЗД „Б.И.“ АД в качеството му на длъжник по изп. д. № 20227880400042 на
ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ, против разноските по изпълнителното дело. Налице са
твърдения, че във връчената му на 21.02.2022 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 995/21.02.2022 г., в която е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение за водене на делото по изпълнителен лист издаден на 19.01.2022 г. от
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД на основание Съдебно решение по търг. дело № 136 от
2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, както и сума в размер на 200 лв. за
образуване на делото. Заявява, че посочените суми са недължими в пълен размер, тъй
като е направил възражение за недължимост, евентуално прекомерност, на
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. по изпълнителното дело. Прави
искане за отмяна на обжалваното постановление за разноски от 21.02.2022 г. с изх. №
994/21.02.2022 г. по изп. д. № 20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ, и иска
от съда да намали определените разноски до 200 лв. адвокатско възнаграждение за
образуване на делото, евентуално да намали поради прекомерност адвокатското
възнаграждение в размер на 400 лв. за водене на делото до минималните размери по
чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Взискателят по изп. д. № 20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ,
1
В.И.И., чрез адв. В.В. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Намира жалбата за неоснователна и прави искане жалбата срещу обжалваното
постановление за разноски от 21.02.2022 г. с изх. № 994/ 21.02.2022 г. по изп. д. №
20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ да бъде оставена без уважение.
ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за допустима, но неоснователна. Счита, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно спрямо материалния интерес по
делото, а плащането му е уговорено и платено предварително и не може да бъде
намаляван. Платеното адвокатско възнаграждение е за правно съдействие не само за
образуване на изпълнителното дело /възнаграждение в размер на 200 лв./, но и
воденето му до окончателното приключване /възнаграждение в размер на 200 лв./.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за неоснователна, по
следните съображения.
Изпълнително дело № 20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ е
образувано по молба от 31.01.2022 г. на взискателя В.И.И., чрез адв. В.В., срещу
длъжника ЗД „Б.И.“ АД, по изпълнителен лист издаден на 19.01.2022 г. от
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД на основание Съдебно решение по търг. дело № 136 от
2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за суми в размер 1 765 лв. присъдени
разноски. С молбата взискателят е поискал изпращането на покана за доброволно
изпълнение на длъжника и е представил договор за правна помощ с уговорено
възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на делото. С покана за доброволно
изпълнение изх. № 472/31.01.2022 г. на ЧСИ М.К., връчена редовно на длъжника на 31.01.2022 г.,
последният е поканен да заплати дължимите суми в двуседмичен срок.
С оглед липсата на доброволно изпълнение, с молба от 21.02.2022 г. взискателя В.И.И.,
чрез адв. В.В., е поискала налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Към
нея е приложен и договор за правна защита и съдействия, сключен между взискателя
В.И.И. и адв. В.В., с предмет правна защита и съдействие за образуване на
изпълнително дело, както и процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричните вземания. Договорено и платено е адвокатско възнаграждение в общ размер
на 400 лв., видно от отбелязване в същия.
С покана за постановление за разноски от 21.02.2022 г. с изх. № 994/ 21.02.2022 г. по изп.
д. № 20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ, съдебният изпълнител е
определил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело по договор за правна защита, както и 200 лв. за образуване на
делото.
На 23.02.2022 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 729/23.02.2022 г. по
делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде
2
намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, евентуално да намали поради прекомерност адвокатското
възнаграждение в размер на 400 лв. за водене на делото до минималните размери по
чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На 07.03.2022 г. на длъжника е връчено съобщение изх. №
1217/01.03.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на
длъжника за намаляване на разноските.
На 11.03.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 940/11.03.2022 г., с
която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали разноските по
изпълнителното дело.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщението (чл.
436, ал. 1 от ГПК), от страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението (в този
смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и
доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането е съобразно размера на
вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал
връчването на покана за доброволно изпълнение, а впоследствие и предвид липсата на
доброволно изпълнение е депозирал и молба за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника.
3
При това положение се налага изводът, че на процесуалния представител на
взискателя се дължи възнаграждение за образуването и за воденето на изпълнителното
производство.
С оглед размера на вземането, предмет на делото, минималния размер на
възнаграждението на процесуалния представител на взискателя, опреден по редна чл.
10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв., представляващи възнаграждение за образуването на изпълнителното дело, както и
минимално възнаграждение, определено по реда на чл. 10, т. 2 от същата Наредба в
размер на 400 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство.
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Затова искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 15029/15.03.2022 г. на СГС, с вх.
940/11.03.2022 г. от ЧСИ М.К., от ЗД „Б.И.“ АД в качеството му на длъжник по изп. д.
№ 20227880400042 на ЧСИ М.К. с per. № 788 на КЧСИ, против разноските по
изпълнителното дело с искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител по
постановление изх. № 1217/01.03.2022 г. и съда да намали определените разноски до
200 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на делото, евентуално да намали
поради прекомерност адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. за водене на
делото до минималните размери по чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5