Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 30.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публично съдебно заседание проведено на 14 ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
при секретаря Веселка М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 995 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за делба във
фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение №22/30.01.2017
г., постановено по гражданско дело №995/2017 г. по описа на ЛРС, ХІІІ гр.с., е
допуснато извършването на съдебна делба между : Г.Д.М. , К.Д. С. , Д.С.С.
, П.А.С. , Л.К.М. , В.К.М. , С.А.В., К.М.П., К.Б.К. ,
В.Б.С. ЕГН ********** ,Я.В.Б., Я.В.Б., В.Н.К. , Е.Б. П., С.Ц.И., С.В.П.,
И.П.Ц. , П.Н.П. , Р.А.П. , Н.А.П., З.Д.Г. , Т.Д.Т. , М.Х.П., М.Ц.З. , Р.Ц.Ц., Н. В.
С. – поч. 28.02.2004г., завещал на С.А.Г. – 1/21 ид. ч., М.С.М., В.С.Л. , С.А.Г. , К. Р. С. , Р.Р. С., Б.Р. С. И Л.Р.Ч.
,
на съсобствени недвижими имоти: находящи се в землището на с.Медковец, обл.Монтана както следва :
- нива с площ 88,807 дка, категория
втора, имот №
- зеленчукова култура с площ от 0,647 дка, трета категория,м.Селска бара, имот № 201051, при съседи: 201250,000644,201254,201219.
- нива от 36,024 дка, трета категория, м.Пояки, имот № 218008, при съседи: 218016,218012,000633,000628.
Със същото решение е допуснато извършването на делба и между: Наследниците на В.М. С.:М.С.М. ,В.С.Л. и С.А.Г.
ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в землището на с.Медковец,обл.Монтана:
- нива с площ от 20,130 дка, трета категория, м.Пояки, имот № 214003, при съседи:214007,214019,000639 и 000596.
- нива с площ от 2,455 дка, втора категория, м.Гола ливада, имот : 120021, при съседи: 120008,120007,120020,000533 и 120022.
- нива с площ от 3,270 дка, трета категория, м.Пояки, имот :218010, при съседи-000628,218009,218007 и 218015.
ПРИ КВОТИ: посочени в решението, по закон.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното:
I.По отношение на претенцията по сметки с правно основание
чл.346, вр. с чл.30 ал.3 от ЗС, вр. с
чл.93 от ЗС.
В законоустановения срок
всеки от съделителите Л.К.М. и В.К.М., са предявили
по отношение на съделителя Б.Р.С. претенция по сметки
в общ размер на 3600,00 лева за период стопанската 2011/2012г. до соапанската 2015/16г. или по 1800, лева за всяка една от съделителките.
Съделителят Б.С. в изразено писмено становище до съда
оспорва претенциите. В т.нар. становище същия заявява, че той е получавал арендни плащания само за припадащите се на него и неговата
сестра части, общо 2816 ид.ч., заявява също,че
останалата част от рентата арендатора е плащал на останалите съсобственици.
От ангажираните от двете съделителки писмени доказателства, приети и приобщени по
делото по надлежния ред, се установява, че на 20.02.2012г. ,че на 20.03.2012гг.
е сключен аренден договор между „ИР Груп”ЕООД с
управител Румен Атанасов и Б.Р.С. за отдаване под аренда на 2 бр.ниви: нива с
плащ от 36,024 дка, и нива с площ от 88,807дка, находящи се в землището на
с.Медковец, за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2011812г. и
с арендно плащане по 20 лв. на декар., като арендния договор е вписан в СлВ
Лом –Дв.вх.№ 2047/23.03.2012г., акт № 25, том6.
От представеното друго писмено доказателство
– удостоверение за изплатена рента, изх.№ 4 от 01.09.2017г./л.523-525 от
делото/, се установява, че съделителя б. С. за
стопанската 2011/2012г. е получил за 124,831 дка-
Съгласно т.6 от арендния
договор арендодателя заплаща на арендодателя
по 20 лв.на декар арендувана земя.
От изложеното по-горе се установява ,че
страни по арендния договор са Б. С. и „Ир Груп”ЕООД, както и че арендодателя
заплаща уговорената наемна цена на арендодателя. От
представеното удостоверение за изплатена рента на арендованата
процесна зем.земя пък се
установява, че арендатора е плащал арендното плащане
само на някои от наследниците/ той не е и задължен, длъжен е да плати на арендодателя, в качеството му на страна по арендния договор.
От правна страна:
В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните
принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди
всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ,
а под “тежести” – разноските за вещта.
Правната
теория разграничава два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :
1. Естествени
плодове,
представляващи вещите, които се отделят от една вещ и чрез отделянето си
придобиват самостоятелно съществуване. Тези вещи, в момента на отделянето си,
също придобиват статут на съсобствени вещи и всеки от
съсобствениците има право върху такава идеална част от тях, която съответства
на дела му в съсобствеността върху вещта – “майка”. Възможно е съсобствената “плодоносна” вещ да се използва само от един
съсобственик, който получава и събира естествените плодове от нея и ги продава
на трети лица. В тази хипотези останалите съсобственици имат право, вкл. чрез
иска по чл.30, ал.3 от ЗС, да претендират от ползващия съсобственик припадащата
се на частта им в съсобствеността парична равностойност на продадените плодове,
еквивалентна на правото им на участие в ползите от вещта.; и
2. Граждански плодове, представляващи възнаграждението, което се получава
от вещта при предоставянето й за ползване на трето лице – несобственик по
силата на договор, сключен от съсобствениците. Поради режимът на съсобственост
всеки съсобственик има право на част от реализираното възнаграждение /доход/ от
вещта, съразмерно на неговата идеална част. Най – често срещан в практиката
случай е предоставяне на общата вещ за ползване по силата на договор за наем на
трето лице. Ако наемът се получава само от един от съсобствениците, напр.
поради обстоятелството, че само той е сключил договора с третото лице –
наемател, всеки от останалите съсобственици има право и може да претендира от
този съсобственик припадащата му се част от получения наем, съразмерно на дела
му в съсобствеността. В този смисъл решение
№ 87/10.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 803/2008г., ІІг.о.,
решение № 512/15.09.1987г. по гр.д. № 515/86г.,Іг.о.,
решение № 891/03.04.1970г. по гр.д. № 317/70г., Іг.о.
и др./.
Писмено поискване не е необходимо, когато
се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка
с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела
му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне
на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично
ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93
от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански
плодове.
В конкретния случай се претендират
гражданските плодове от имота предмет на съдебна делба. Не се спори между
страните, че същия е бил отдаден под наем. Представено е доказателство –
Договор за наем на земеделска земя от 20.03.2012 г., от който се установява, че
съделителя Б.Р.С. е отдал под наем Нива с площ 36,024 дка,и
др.нива с плащ от 88,807 дка, находящи се в землището на с.Медковец,обл.Монтата, като общата плош за арендуване е 124,831 дка, като наемното
плащане е било договорено в размер на 20 лв./дка. Съгласно същия договор – чл.6,
наемното плащане се извършва се извършва не по късно от 30 дни ,след изтичане
на соътветната стопанска година.
От заключението на вещото лице В.К.
от 29.09.2017 г., се установява, че съгласно чл.6 от договора за наем, размерът
на наемното плащане се определя в натура или в паричната равностойност на
натурата. Полагащото се наемно плащане за 124,891 дка земеделска земя в натура
е
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОС на
ГК на ВКС, използва лично общата вещ оня
съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за
задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното
нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията
ѝ и да накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки съсобственик
притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си
с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната
идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на
другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.
Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на
доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията
на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно
чл. 31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им.
От представените по делото
доказателства, беше установено, че съделителят С. е
ползвал процесния имот, като е получавал от него
наем, а съсобствениците Л.М. и В.М., не са ползвали имот, нито са получавали
наем от него равен на собствените им идеални части от него.
В този смисъл съдът намира, че се
доказа хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде
уважена, като бъде осъден съделителя Б.Р.С. да
заплати на другите двама съделители , обезщетение за процесния период.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че следва да присъди размера, който беше претендиран от съделителите по 1800,00
лева месечно, а не от заключението на в.л., който е изчислен над този размер,
тъй като не бе направено искане за изменение на иска в тази му част.
По отношение на разноските:
На основание член 71 от ГПК, съделителят Б.С. следва да заплати по отношение на уважената
претенция по сметки на ЛРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в
размер на 144,00 лева, а съделителите В.М. и Л.М. по
300 лв., за платения от тях адвокатски хонорар по фаза сметки по това
производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, Б.Р.С. ЕГН ********** да заплати на:
1./ Л.К.М.
с ЕГН ********** сума от 1800,00 лева
2./ В.К.М.
с ЕГН ********** сума от 1800,00 лева
представляваща обезщетение за ползите от които
са били лишени по отношение на
- нива с площ 88,807 дка, категория
втора, имот №
- зеленчукова култура с площ от 0,647 дка, трета категория,м.Селска бара, имот № 201051, при съседи: 201250,000644,201254,201219.
- нива от 36,024 дка, трета категория, м.Пояки, имот № 218008, при съседи: 218016,218012,000633,000628.
ОСЪЖДА Б.Р.С.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на ЛРС, в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 144 лева.
ОСЪЖДА Б.Р.С., с ЕГН ********** заплати
на: В.К.М. ЕГН ********** и Л.К.М. с
ЕГН ********** по 300 лв., на всяка от тях, за платения от тях адвокатски
хонорар по фаза сметки по това производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :