Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 02.04.2020г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд, наказателен състав
На втори април година: 2020г.
В открито заседание в състав:
Председател: С. Д.
Членове: Б. Б.
К. Д.
Секретар: Р. Г.
Прокурор: Н. Т.
Като разгледа докладваното от Съдия К. Д. ч.н.д.№ 138 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 16 от ЕКЕ. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Хасково да бъде уважена молбата за екстрадиране на лицето Д.Д., гражданин на *** ***, както и да се постанови постоянна мярка „задържане по стража” на същото лице. В молбата се твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 12 от ЕКЕ и чл. 9 от ЗЕЕЗА, с приложени преведени копия на съдебните актове удостоверяващи, че лицето е осъдено от съдебните органи на молещата държава, като с оглед изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е била поискана и екстрадицията на лицето. Деянието представлявало престъпление по Наказателния кодекс на Република *** и по наказателния закон на Р България, наказуемо с „лишаване от свобода” за повече от една година, престъплението не било погасено по давност. Поради тези съображения, прокурорът от ОП - Хасково в съдебно заседание пледира искането за екстрадиция да бъде уважено.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице счита искането основателно. Д.Д. споделя изложеното от защитника му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Налице са условията по чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция и конкретно - има молба и придружителните документи към нея. От приложените към делото материали е видно, че е постъпила писмена молба от Републиканската главна прокурора - гр. ***, Р *** до главния прокурор на Република България за екстрадиция на *** гражданин – Д.Д., с цел изтърпяване на наложено наказание. Тази молба е постъпила по дипломатичен път, чрез МВнР на РБ до Главна прокуратура. Към молбата са приложени документите, посочени в цитираните разпоредби – заповед за задържане на г-н Д. от 14.01.2016г., „заповед за залавяне“ от същата дата на прокурор от Републиканската прокуратура, съдебен акт на девети тежък наказателен съд – *** от 23.07.2013г. по дело 139/2013г., потвърден с решение на ВС на Р *** по дело № 33072/2015г. с Решение от 26.11.2015г., заверен превод от Наказателния Кодекс на Р ***. Престъпленията, за които се иска екстрадирането на лицето, са подробно описани в двете заповеди за залавяне и съдебните присъда и решение, и са квалифицирани като "извършване на търговия или осигуряване на наркотично вещество или производни“ – престъпление по чл. 188, ал. 3 – 5 от НК на молещата Държава, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от десет години. Според присъдата/решението престъплението, за което е осъден Д. е било извършено в периода 22.06. – 14.12.2007г.
При така
описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице
предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице.
Молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл. 9, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Описаните в молбата за екстрадиция деяния представляват престъпления,
както по закона на молещата държава – Република ***, така и по Наказателния
кодекс на Р България. Квалификацията на престъпленията по молбата на молещата
държава, е аналогична на престъпление по чл. 242, ал. 9 вр. ал. 4 и чл. 354а,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК на Р България. За
престъпленията НК на Р *** предвижда наказание „лишаване от свобода не по-малко
от десет години”. За същите престъпления НК на Р България предвижда наказания
„лишаване от свобода“ и друго по-леко. Съществено е, че Д. е участвал в
съдебното производство и едва след освобождаването му от ареста е напуснал
пределите на ***. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
В този смисъл съдът намира, че са налице условията на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за да бъде допусната екстрадицията на исканото лице. На второ място, съдът счита, че не е налице някое от условията на чл. 6, чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, при наличието на които съдът може или задължително следва да откаже екстрадицията на лицето. Исканото за предаване лице не е *** гражданин, пълнолетно е, според българското законодателство, не се ползва с имунитет от наказателно преследване по законите на Р България и не му е било предоставено убежище. Съществено значение има обстоятелството, че в молещата Държава на исканото за предаване лице ще бъдат гарантирани всички права в наказателното производство по чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
След като не намира основание за отказ на искането за екстрадиция, молбата за екстрадиция на Д. от Република България в Република *** е основателна и следва да се уважи.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА екстрадиция по молба от 19.02.2020г. на Главна републиканска прокуратура – гр. ***, Република *** и предава Д.Д., роден на ***г***, *** гражданин на съдебните власти на Р *** за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода по наказателно № 139/2013г. на наказателен съд – ***.
Взема по отношение на Д.Д. постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до фактическото му предаване на молещата държава.
Решението подлежи на обжалване или протест пред АС – Пловдив, в 7-дневен срок от днес.
След влизане на решението в сила да се уведомят Министерство на правосъдието и ВКП.
Председател: Членове: