Решение по дело №1747/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	1018
Дата:	20 май 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20225330201747
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
в присъствието на прокурора Здр. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201747 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н.И.Ц. – роден на *** в гр. П., б.,б.г., живущ в
*** и с постоянен адрес: ***, със средно-специално образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2019
г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, на ул. „Първа“ при управление на МПС – лек
автомобил марка и модел „Лада Нива“с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“, като по непредпазливост е причинил на А.Ц.Ц. с ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено разместено
счупване на таза в областта на дясната тазобедрена става, счупване на
ставната ямка, задния ръб на ямката и тялото на хълбочната кост, причинило
трайно затрудняване движението на долен десен крайник за около 12 месеца,
1

поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева,
като признава обвиняемия Н.И.Ц., със снета по делото самоличност, за
НЕВИНЕН в това да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
му обвинение в тази част.

ПОСТАНОВЯВА приложените по делото веществени доказателства –
2 броя компактдискове, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след
влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Н.И.Ц., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 2093 (две хиляди
и деветдесет и три) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 1018 от 20.05.2022 г. по АНД № 1747/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 185/2019 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив,
водено срещу обвиняемия Н.И.Ц., ЕГН: ********** по обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК с
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Н.И.Ц. е повдигнато обвинение за това, че на
10.06.2019 г. в с. Маноле, обл. Пловдивска, на ул. „Първа“ при управление на
МПС – лек автомобил марка и модел „Лада Нива“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като по непредпазливост е причинил на А.Ц.Ц. с ЕГН: ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в раздробено разместено счупване на таза в
областта на дясната тазобедрена става, счупване на ставната ямка, задния ръб
на ямката и тялото на хълбочната кост, причинило трайно затрудняване
движението на долен десен крайник за около 12 месеца – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, за което е повдигнато обвинение срещу Н.И.Ц., се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „пробация“. Обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV от глава осма от Общата част на НК, а от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е
приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен
състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма
от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което
намира за доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Поддържа фактическата обстановка да е
правилно установена в сезиращото съда постановление на Районна
прокуратура – Пловдив. Предлага на съда да признае обвиняемия Ц. за
виновен, като с решението си го освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Обосновава наличието на
предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК. Пледира за индивидуализиране на
1

наказанието в минималния размер, както и за налагането на административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Защитникът адв. В.К. взема становище за недоказаност на обвинението,
като намира, че е налице хипотеза на случайно деяние по чл. 15 от НК,
поради което моли обвиняемият да бъде оправдан. В условията на
евентуалност моли съда в случай на неуважаване на тези доводи,
обвиняемият да не бъде лишаван от право да управлява МПС. Пледира, че
същият няма висока степен на обществена опасност, а възможността за
управление на моторни превозни средства е важна за обвиняемия и предвид
заболяването на неговото дете, чието лечение изисква регулярни посещения в
лечебни заведения в други населени места. Поддържа смекчаващо
отговорността обстоятелство да представлява съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Обвиняемият Ц. се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода
на съдебните прения поддържа становището на защитника си. С последната
си дума моли да не му бъде налагано наказание лишава от право да управлява
моторно превозно средство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Н.И.Ц. е роден на *** в гр. П., б.,б.г., живущ в гр. *** и с
постоянен адрес: гр. ***, със средно специално образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Обвиняемият Ц. бил правоспособен водач на МПС и притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) от
13.04.2009 г., подновено на 14.12.2018 г., валидно за категории „В“, „АМ“ и
„М“. Обвиняемият Ц. имал съставени 2 броя АУАН и издадени въз основа на
тях 2 броя наказателни постановления за нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и 5 броя фишове за нарушения по чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Обвиняемият работил в с. *** като ***.
На 10.06.2019 г. обвиняемият Ц. след приключване на работния ден си
тръгнал да се прибира от с. Шишманци към гр. Пловдив, като управлявал
служебен автомобил „Лада Нива“ с рег. № ***, собственост на „Европейски
пътища“ АД. Около 18:00 часа обв. Ц. с управлявания автомобил се намирал
и движел по пътното платно в близост до кметството на с. Маноле, обл.
Пловдив. Пътната настилка била влажна, поради това, че същия ден валяло
дъжд. По пътната настилка имало пясък. Времето било облачно, с видимост
на дневна светлина. Обвиняемият Ц. управлявал автомобила си по ул.
„Първа“ в с. Маноле със скорост около 51 км/ч в посока от изток на запад. В
същото време в посока от запад на изток свид. А.Ц.Ц. управлявал велосипед
със скорост от около 8,7 км/ч. Свидетелят Ц. се движел с велосипеда си в
насрещната лента за движение, явяваща се лява за него /северна/ лента на
платното за движение. Свидетелят Ц. се движел с велосипеда в близост до
2

тротоара. Преминавайки и движейки се по ул. „Първа“ в с. Маноле на обв. Ц.
му предстоял остър завой наляво, за което на тротоара до пътното платно бил
поставен пътен знак А2 „Опасен завой наляво“. Няколко метра след този знак
имало и пътен знак Б3 „Път с предимство“. Въпреки предупреждението, че
предстои опасен завой наляво, обвиняемият Ц. не намалил скоростта на
движение на управлявания от него лек автомобил и продължил да се движи
със скорост от около 51 км/ч. Навлизайки в завоя, обвиняемият Ц. продължил
движението си по пътното платно със същата скорост, като в момента, в който
би могъл да забележи движещия се велосипедист А.Ц.Ц., обвиняемият не го
забелязал, тъй като пряката му видимост към велосипедиста преминавала
през движещия се по това време в дясната си лента за движение лек
аавтомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р***. Лекият автомобил „Тойoта
Корoла“ поради естеството на острия завой и намаляването на видимостта
при навлизането в завоя попаднал в линията на пряка видимост на обв. Ц. към
мястото на северната лента на платното за движение, където по това време се
намирал велосипедистът и по този начин ограничил видимостта на
обвиняемия към велосипедиста (свид. Ц.). След откриването на видимостта и
преминаването на л.а. „Тойота Корола“, когато разстоянието от автомобила
„Лада Нива“ с рег. № ***, управляван от обв. Ц., било на около 36,83 метра от
велосипедиста, обвиняемият реагирал екстрено на опасността – движещия се
велосипедист Ц., като задействал спирачната система на автомобила, но
въпреки това настъпил удар между лекия автомобил „Лада Нива“ с рег. № ***
и велосипедиста А.Ц.Ц.. Ударът настъпил в предната дясна част на лекия
автомобил „Лада Нива“ с рег. № *** и в дясната част на велосипедиста Ц.. В
следствие на удара свид. Ц. паднал на тротоара, като впоследствие бил
транспортиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където му била извършена
оперативна интервенция.
В резултат от настъпилия удар между лекия автомобил Лада Нива“ с рег.
№ ***, управляван от обв. Ц., и велосипедиста – свид. А.Ц.Ц., последният
получил следните травматични увреждания: раздробено разместено счупване
на таза в областта на дясната тазобедрена става, счупване на ставната ямка,
задният ръб на ямката и тялото на хълбочната кост. Уврежданията причинили
трайно затруднение на движението на долния десен крайник на свид. Ц. за
около 12 месеца.
Мястото на удара се намирало в северната лента на платното за
движение. Дължината на пълния спирачен път при движение на автомобила
„Лада Нива“ с рег. № *** с 51 км/ч. била 44,83 метра. Дължината на видимост
на обв. Ц. към цялото пътно платно за движение била 31 метра. В момента, в
който видимостта се е открила за обв. Ц., до мястото на удара е имало
разстояние от 36,83 метра. Тогава обвиняемият е забелязал велосипедиста и е
реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това е
настъпил удар между велосипедиста и лекия автомобил „Лада Нива“ с рег. №
***. Обвиняемият би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, автомобилът
3

му се е движел със скорост по-малка от 44 км/ч.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите А.Ц.Ц. (лист 43-44 от том I от досъдебното производство);
ТТ.Х.Г. (лист 45-46 от том I от досъдебното производство) и Марияна
Емилова Ц.а,
от писмените доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Ц.
(лист 16 от делото); справка за нарушител/водач за обвиняемия (лист 18 от
делото); удостоверение за раждане на И.Н. Ц. №**********, издадено на
18.09.2015 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Пловдив (лист 25 от делото); трудов договор № 204 от 09.02.2022 г., сключен
между „Сигма Инвест“ ЕООД и обв. Н.И.Ц. и допълнително споразумение
към него (лист 26 и 27 от делото); Експертно решение № 1153 от зас. №
052/22.03.2022 г. на втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД (лист
28 от делото); справка с вх. № 38550 от 13.05.2022 г. от директора на ОПУ –
Пловдив, ведно с извадка от проект за организация на движението и 2 броя
снимков материал за поставени пътни знаци (лист 32-35 от делото);
характеристична справка (лист 17 от том I от досъдебното производство);
справка с изх. № 24-00-317/30.07.2019 г, по описа на ОПУ – Пловдив, ведно с
1 брой схема на път III-565 (лист 37-39 от том I от досъдебното
производство); справка с изх. № ОД-03-320-1/12.07.2019 г. по описа на
НИМХ филиал Пловдив (лист 41 от том I от досъдебното производство);
медицинска документация за свид. А.Ц.Ц., приложено представена с писмо с
изх. № 2370/28.06.2019 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД (лист 52-141 от том I от досъдебното производство); протокол
за доброволно предаване от 14.06.2019 г. (лист 67 от том II от досъдебното
производство); Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 25 от
10.06.2019 г. и план-схема към него (лист 82-83 от том II от досъдебното
производство); справка в Централна база КАТ за МПС с рег. № *** (лист 85
от том II от досъдебното производство),
от писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.06.2019 г. (лист 20-21 от том I от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства от 05.02.2021
г. (лист 75-77 от том II от досъдебното производство),
от заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни
№ 144/2019 г. (лист 48 от том I от досъдебното производство); от
заключението на автотехническа експертиза с УРИ 620700-2558/07.04.2020
г. (лист 2-20 от том II от досъдебното производство); от заключението на
повторна тройна автотехническа експертиза (лист 24-32 от том II от
досъдебното производство); от заключението на съдебно-техническата
експертиза № 796 от 18.11.2021 г. (лист 65-66 от том II от досъдебното
производство), както и от веществените доказателства компактдиск,
находящ се на лист 68 от том II от досъдебното производство и компактдиск,
4

находящ се на лист 71 от том II от досъдебното производство.
От справката за съдимост за обвиняемия Ц. се установява, че той не е
осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV на глава осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
постановлението на прокурора и неоспорена от обвиняемия, поради което и
по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Обвиняемият Н.И.Ц. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 10.06.2019 г. в с. Маноле, обл. Пловдив на ул.
„Първа“ при управление на МПС – лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № ***
обвиняемият Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.“
и по непредпазливост е причинил на А.Ц.Ц. с ЕГН: ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в раздробено разместено счупване на таза в
областта на дясната тазобедрена става, счупване на ставната ямка, задния ръб
на ямката и тялото на хълбочната кост, причинило трайно затрудняване на
движението на долен десен крайник за около 12 месеца.
Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от
свидетелските показания – на свидетелите А.Ц.Ц. и ТТ.Х.Г., както и от
протокола за оглед на местопроизшествие. От показанията на свид. Г. съдът
приема за доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемия Ц.,
като на инкриминираната дата той е привел в движение лек автомобил „Лада
Нива“ с рег. № ***, като е боравил с уредите му управление и се е
придвижвал с него по пътното платно. Тези му действия се квалифицират от
правна страна като управление на моторно превозно средство, а самият Ц. е
имал качеството на водач на МПС. Следователно той се явява годен субект на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът приема за доказани по несъмнен начин по делото от заключението
на тройната автотехническа експертиза и скоростта, с която са се движили
управляваният от обвиняемия лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № *** към
момента непосредствено преди задействане на спирачната му система,
скоростта на велосипедиста /свид. Ц./ и тази на лекия автомобил „Тойота
5

Корола“ с рег. № Р***, както и моментът, когато обвиняемият обективно е
забелязал движението на свид. Ц. в северната лента на платното за движение
и е задействал спирачната система на автомобила. Тези обстоятелства на свой
ред позволят да се направи извод за точното местоположение върху платното
за движение на двамата участника в ПТП, както и на лекия автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № Р***, за да се преценят видимостта, с която е
разполагал обвиняемият, пътната обстановка и при какви условия ударът е
бил предотвратим. За скоростта на лекия автомобил, управляван от обв. Ц., се
доказва да е около 51 км/ч непосредствено преди задействане на спирачната
система и около 29 км/ч в момента на удара, а скоростта на велосипедиста да
е около 8,7 км/ч. Съдът дава вяра на стойностите, установени в повторната
тройна автотехническа експертиза, тъй като вещите лица при това изследване
са ползвали допълнителен материал с важно доказателствено значение, а
именно компактдиск с видеозапис от момента на ПТП. Скоростта както на
автомобила, управляван от обвиняемия, така и на велосипедиста е изчислена
въз основа на времето, изминато между два кадъра от видеозаписа, спрямо
обективното разстояние между точките, на които съответстват тези кадри. На
лист 40 от том II от досъдебното производство е представен кадър 1533,
който възпроизвежда момента на началото на реакцията на обвиняемия Ц.
като водач. По делото се доказва, че дължимата на пълния му спирачен път
(опасната му зона) от момента, когато обективно е могъл да възприеме
движението на свид. Ц. в северната лента като опасност за движението и
предвид скоростта, с която се е движил, е 44,83 метра. Разстоянието, на което
автомобилът, управляван от обв. Ц., се е намирал до мястото на удара в
момента на началото на реакцията му се доказва да е 36,83 метра. Това
означава, че ударът е попадал вътре в опасната зона при тези параметри на
движението. Съгласно заключението по експертизата обвиняемият би могъл
да предотврати настъпването на произшествието, ако е реагирал на 9 метра
назад от мястото, на което фактически го е сторил, тоест на разстояние равно
или по-голямо от дължината на пълния спирачен път плюс разстояние на
сигурност. Въпреки това по делото се доказва, че причината за настъпилото
ПТП не е забавена реакция на обвиняемия като водач на МПС, тъй като в
момента, когато той се е намирал 9 метра назад и при реакция би могъл да
предотврати ПТП, то Ц. не е могъл да забележи свид. Ц. и да го възприеме
като опасност за движението, тъй като лекият автомобил „Тойота Корола“ с
рег. № Р*** е закривал видимостта му към велосипедиста.
Независимо, че мястото на настъпилото произшествие попада вътре в
определената опасна зона, то в случая не е налице хипотеза на случайно
деяние по чл. 15 от НК. Това е така, защото опасната зона от 44,83 метра е
определена спрямо скоростта от 51 км/ч, с която автомобилът, управляван от
обв. Ц., реално се е движил. Тази скорост обаче съдът приема, че не е била
технически съобразена с конкретната пътна обстановка. От приетите по
делото справки от Областно пътно управление – Пловдив за организацията на
движението в процесния пътен участък към датата на деянието, както и от
6

протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че не е имало
поставени пътни знаци, регулиращи допустимата максимална скорост за
движение, но е имало поставени знаци А2 „Опасен завой наляво“ и Б3 „Път с
предимство“. Действително по делото се установява, че произшествието е
настъпило, след като обвиняемият е преминал през острия завой наляво, при
който видимостта му е била ограничена. Налице е предвидима опасност,
която е била надлежно сигнализирана на обвиняемия и той е могъл да
формира представа за специалната пътна ситуация, за да избере такава
скорост на движение, при която да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Предвид наличния остър завой наляво с намалена видимост
технически съобразената скорост е изисквала обвиняемият да се съобрази с
ограничаването на видимостта си от наличния на платното за движение лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р***. По тези съображения съдът
приема, че в конкретната пътна ситуация технически съобразената скорост, с
която обвиняемият е трябвало да се движи, за да може да изпълни
задължението си да спре пред всяко предвидимо препятствие, е скорост по-
малка от 44 км/ч съгласно заключението на вещите лица по повторната
автотехническа експертиза /лист 42 от том II от ДП/. При движение с такава
скорост ударът би бил технически предотвратим, тъй като автомобилът би
спрял след 35,83 метра, а към момента на началото на реакцията на водача се
е намирал на 36,83 метра, следователно налице е и 1 метър безопасна
дистанция до мястото на удара. По тези съображения съдът приема, че не е
налице случайно деяние, тъй като ударът е бил технически предотвратим при
движение на обвиняемия с изискуемата скорост от 44 км/ч или по-малка.
Единствено движение с такава скорост би отговаряло на конкретните условия
на видимост, характера и интензивността на движението. Обвиняемият като
водач на МПС е бил длъжен при избирането на скоростта си на движение да
се съобрази с тези предвидими фактори, като задължението му е
формулирано с разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Именно това
правило за движение Ц. е нарушил при процесното си деяние. Като пряка
последица е настъпило пътнотранспортното произшествие с пострадал свид.
Ц..
На следващо място по делото се доказва от обективна страна да е
настъпил и съставомерен престъпен резултат, като на свид. А.Ц.Ц. е
причинена средна телесна повреда. От заключението на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни, на което съдът изцяло дава вяра като
обективно, мотивирано, научно обосновано и изготвено след съобразяване от
експерта на относимата медицинска документация, се установяват
травматичните увреждания, които е претърпял свидетелят Ц. и техният
медико-биологичен признак. Установява се, че на същия са причинени
раздробено разместено счупване на таза в областта на дясната тазобедрена
става, счупване на ставната ямка, задния ръб на ямката и тялото на
хълбочната кост. Претърпените от свид. Ц. увреждания са причинили трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник за срок от около 12
7

месеца. Следователно така установените травматични увреждания на
здравето на свид. А.Ц.Ц. се квалифицират като средна телесна повреда по чл.
129, ал. 2 от НК. От експертното заключение се установяват още механизмът
на причиняване на уврежданията – в резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет, като отговарят по време и начин да са причинени при процесното
ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
пътно произшествие и претърпяното увреждане от свидетеля. С настъпването
на описания съставомерен резултат престъплението е било довършено от
обективна страна.
Съдът намира, че деянието на обвиняемия е съставомерно и от
субективна страна, като той е извършил престъплението виновно и при
непредпазливост, в нейната най-лека проявна форма – небрежността. По
делото не се установява, че обвиняемият е предвиждал, нито че е желаел или
се е съгласявал с настъпилия съставомерен и вредоносен резултат, поради
което деянието не е умишлено извършено. Въпреки липсата на формирана в
съзнанието на обв. Ц. представа относно настъпването на процесното
произшествие, то това не изключа неговата вина. Това е така, защото той е
могъл и едновременно с това е бил длъжен да извърши тази дейност в
съзнанието си. Задължението му за предвиждане е изрично и нормативно
установено в нормативен акт с ранг на закон и е регламентирано в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП. Едновременно със
задължението за предвиждане е съществувала и обективната възможност това
да бъде направено, като по делото се доказва наличието към датата на
деянието на поставен пътен знак А2 „Опасен завой наляво“.
По гореизложените съображения съдът приема за категорично доказано
по делото, че обвиняемият Н.И.Ц. е извършил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
Относно другото вменено на обвиняемия нарушение на правилата за
движение съдът намира, че разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от
ЗДвП регламентират съответно т.нар. „предвидима“ и „непредвидима“
опасности, като във всеки конкретен случай следва да се съобразява с какви
фактори водачът е бил длъжен да съобразява скоростта си на движение. По
делото не е налице хипотеза на непредвидима опасност. Нарушение по чл. 20,
ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП ще извърши водач, който не реагира своевременно на
опасността и така с виновното си поведение не изпълнява задължението си да
намали скоростта, а в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Вече беше изяснено, че в конкретния случай не се
установява несвоевременна реакция на обв. Ц. на внезапно възникнала
опасност, като в тази връзка отново се припомня, че в момента, когато се е
намирал на 9 метра назад спрямо мястото, на което е реагирал на опасността,
обвиняемият обективно не е възприел възникналата опасност поради
ограничаването на видимостта му от лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег.
№ Р***. По тези съображения обвиняемият Ц. не е извършил нарушение на
8

правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 от НПК съдът го оправда по повдигнатото му обвинение в тази
част.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са налице
предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от
обвиняемия Ц. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“
до три години или „пробация“, обвиняемият не е неосъждан и не е и
освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото
производство, нито от деянието има причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на тези особени правила. По тези съображения съдът приема,
че обвиняемият Н.И.Ц. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му
налага административно наказание глоба, което се определя в размер от 1 000
лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни за обвиняемия Ц. – същият е работещ, семеен,
грижещ се и отглеждащ малолетното си дете, за което се доказва по делото от
показанията на свид. Ц.а, че има сърдечно заболяване, което изисква засилени
грижи, обвиняемият е неосъждан, включително по дела от частен характер,
дисциплиниран водач на МПС, няма данни за противообществени прояви. В
този смисъл съдът приема, че обвиняемият Ц. е лице, у което не се
констатират престъпни нагласи, податлив е на поправително и
превъзпитателно въздействие, поради което наказание в минимален размер би
било достатъчно за постигане на преследваните цели. Същевременно като
обстоятелство, определящо налагането на по-леко наказание съдът приема и
високият процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
другия участник в процесното ПТП – свид. Ц., което обстоятелство се
установява от заключението на повторната тройна автотехническата
експертиза. Поведението на свид. Ц. също се намира в причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат и е осъществено в нарушение на правилата
за движение, тъй като свидетелят се е предвижвал с велосипед в лявата за
него (северна) лента на платното за движение, т.е. насрещно на движението.
На това обстоятелство съдът призна значение на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство предвид, каза се, завишеният процент на
съпричиняване и значението му за настъпването на съставомерните
общественоопасни последици. Въпреки това само по себе си това не е
основание за отпадане на отговорността на обвиняемия за извършеното
деяние, нито определя степента на обществена опасност на последното като
9

явно незначителна. Същевременно в производството по реда на глава
двадесет и осма от НПК не съществува процесуална възможност за
определяне на административното наказание под предвидения минимален
размер. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват по делото.
По тези съображения съдът приема, че административното наказание „глоба“
следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в предвидения от закона минимум, като
обвиняемият Н.И.Ц. бъде освободен от наказателна отговорност с
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, което се
явява справедливото и съответно на извършеното престъпление наказание.
Същото се налага с цел да предупреди и превъзпита обвиняемия към спазване
на установения правен ред.
На следващо място съдът приема, че в случая не следва да упражнява
правомощието си по чл. 78а, ал. 4 от НК и да налага на обвиняемия Ц. и
административното наказание лишаване от право да управлява МПС, макар
лишаването от това право да е предвидено за съответното престъпление
съгласно чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В случая лишаването на обвиняемия от право да управлява МПС не е
необходимо за постигането на поправителните и превъзпитателни цели на
наказанието, поради което би представлявало една прекомерна и неоправдана
принуда спрямо Ц.. Този извод съдът прави въз основа на данните от
справката за нарушител/водач за обвиняемия, от която се установява, че при
същия не се наблюдава рисково поведение като водач. За периода от
придобиването на правоспособност през 2009 г. Ц. има само две нарушения
на правилата за движение, установени с влязло в сила наказателно
постановление, както и малко на брой фишове. Всяко от наложените
наказания е изпълнено, а глобите са платени, като и двете констатирани
нарушения са формални и не са с висока степен на обществена опасност. На
следващо място съдът отчете факта, че се касае за непредпазливо деяние. По
тези съображения съдът приема, че обвиняемият Ц. не представлява реална
опасност за обществото с поведението си като водач на моторно превозно
средство. Същевременно от показанията на свид. Ц.а се установява и че
обвиняемият като единствен водач на МПС в семейството осигурява
посещението на общото им дете на медицински прегледи в друго населено
място във връзка с доказаното му по делото кардиологично заболяване.
Предвид, че по делото не се установява обвиняемият да е лице с висока
степен на обществена опасност като водач на МПС, то съдът отчете и
нуждите на семейството като обстоятелство, което мотивира извода за
неналагане на административното наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство.

Веществените доказателства по делото, представляващи 2 броя
компактдискове, приложени съответно на лист 68 и 71 от том II от
досъдебното производство следва да бъдат унищожени като вещи без
10

стойност след влизане на съдебното решение в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди с решението си обвиняемия Н.И.Ц. да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 2 093 (две хиляди и деветдесет и три лева) лева в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив. Всички разноски по
делото са сторени за възнаграждение на вещите лица по изготвените
експертизи, както следва: сумата от 132 лева – възнаграждение за вещото
лице по съдебномедицинската експертиза /лист 50 от том I от ДП/; сумата от
390 лева – възнаграждение за вещото лице по автотехническата експертиза
/лист 21 от том II от ДП/; сумите от 600 лева, 636 лева и 312 лева –
възнаграждения на вещите лица по повторната тройна автотехническа
експертиза /съответно на лист 56, 58 и 60 от том II от ДП/ и сумата от 23 лева
– възнаграждение за вещото лице по съдебно-техническата експертиза /лист
64 от том II от ДП/.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Съобщи за изтекли лични данни