Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. София, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в открито съдебно
заседание, при закрити врата, на петнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретар Габриела
Владова, разгледа търг. дело № 1675 по описа за 2019 година и взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на
„Г.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „*******, с която е поискано откриване производство по
несъстоятелност спрямо дружеството, заради наличие на състояние
неплатежоспособност.
В молбата са изложени твърдения,
че при извършване на търговската си дейност дружеството е натрупало,
респективно не е погасило въпреки настъпил падеж свои задължения към кредитори,
чиито размер възлиза на сумата от 74 583,33 лв. Предвид това, че дружеството е
преустановило още през 2016 г. търговската си дейност, то същото не получава
приходи от такава към момента и е възпрепятствано да пристъпи към погасяване на
изискуемите натрупани от него задължения. Очертани са източниците на
формираните дългове, а именно предоставени в заем на „Г.С.“ ЕООД парични суми
от участващите в него съдружници, както и уговорения начин за тяхното
погасяване, респективно настъпването на падежните дати и невъзможността на
длъжника да ги обслужи. Касаело се до парични задължения изцяло породени от
търговски сделки, като по отношение на всички тях „Г.С.“ ЕООД не разполагало с
ликвидни активи за да ги погаси, нито към момента на настъпване на тяхната
изискуемост, нито понастоящем. Посоченото съставлявало спиране на плащанията от
търговец, което по смисъла на презумпцията заложено в чл. 608, ал. 3 ТЗ
означавало, че молителя е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Началният момент на това състояние се свързва
с датата – 01.03.2018 г. Желае се постановяване на решение по смисъла на чл.
630, ал. 1 ТЗ, като спрямо дружеството се открие производство по
несъстоятелност, поради наличие на неплатежоспособност имаща начална дата –
01.03.2018 г.
Съдът,
като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с
правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 1 000
лева, внесен изцяло и притежаван еднолично от лицето – Е.Т.К.. Дружеството е
регистрирано с предмет на дейност : производство, преработка, пакетаж и
търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни продукти, алкохолни и
безалкохолни напитки, включително електронна търговия; внос и износ на
хранителни и нехранителни продукти; растениевъдство, животновъдство и
извършване на дейности, подпомагащи гореизброените; кетъринг; консултантска,
посредническа и рекламна дейност; маркетинг; организация на събития;
покупко-продажба на недвижими имоти; франчайз дейности; обучителна дейност,
както и всяка друга дейност, незабранена от законодателството на Република
България или международни закони и договори, ратифицирани от Република
България.
От представена счетоводна извадка от сметка 499 /Други
кредитори/ с актуалност към 14.08.2019 г. се установява, че от началото на 2019
г. до м.юни, „Г.С.“ ЕООД е отразило счетоводно да е адресат на парични
задължения в размер на сумата от общо 74 583, 33 лв., като същите са
дефинирани, като последица от записване на дялови вноски, както следва : към Е.К.в
размер на 19 000 лв.; към Е.Ч.в размер на 48 583,33 лв.; и към М.И.в
размер на 7 000 лв.
Посочените парични задължения по вид, размер и адресат са
инкорпорирани и в изготвения от представляващия длъжника нарочен Списък на негови
кредитори, изискуем по смисъла на чл. 628, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Сред събраните писмени доказателства е и съставен на
23.08.2019 г. Опис и оценка на активите и пасивите на търговско дружество - „Г.С.“ ЕООД, където е
записано, че активите се изчерпват до сумата в размер от 592,92 лв. и
съставляват вземания от клиенти, а паричното изражение на пасивите е равно на
75 183,33 лв. и е формирано от необслужените задължения към тримата съдружника направили допълнителни
вноски в капитала под формата на отпуснати парични заеми.
Към молбата по чл. 626 ТЗ са ангажирани за писмени
доказателства и счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите на
търговеца - „Г.С.“ ЕООД даващи сведения за финансовите резултати на същото към
31.12.2018 г., 31.07.2019 г. и 23.08.2019 г.
С друга своя молба от 21.10.2019 г. „Г.С.“ ООД в изпълнение
на указания дадени към него по реда на чл. 190 ГПК е представило по делото
копия на съставените от негова страна за периода от 2015 г. до 31.07.2019 г.
оборотни ведомости.
Съгласно приложен протокол от извънредно общо събрание на „Г.С.“
ООД състояло се на 01.03.2015 г. се констатира, че върховния колективен орган
на дружеството е взел решения средствата които се получени от дружеството по
сключени договори за заем с неговите съдружници да бъдат преобразувани, като
направени от тях допълнителни парични вноски, чието изражение е следното : по
15 000 лв. от Е.К.и М.Б., и 86 000 лв. от Е.Ч.-И.. Заради възникнала
временна необходимост от паричен ресурс е постигнато съгласие на основание чл.
134, ал. 1 ТЗ от страна на тримата съдружника да се направят допълнителни
парични вноски в срок до края на 2015 г. възлизащи в размер на общо 31 645
лв. за срок от 6 години. Прието те да бъдат разпределени, както следва :
4 000 лв. за Е.И.; 13 145 лв. за Е.Ч.– И.и 14 500 лв. за М.И.Б..
Съгласно приложен протокол от извънредно общо събрание на „Г.С.“
ООД състояло се на 05.01.2016 г. се констатира, че върховния колективен орган
на дружеството е взел решение поради възникнала временна необходимост от паричен
ресурс на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ от страна на двама от общо тримата
съдружника да се направят допълнителни парични вноски в срок до края на 2016 г.
възлизащи в размер на общо 34 600 лв. за срок от 6 години. Прието те да бъдат
разпределени, както следва : 32 100 лв. за Е.Ч.– И.и 2 500 лв. за М.И.Б..
Видно от Протокол за проведено на 30.01.2017 г. Общо
събрание на „Г.С.“ ООД се установява, че в присъствието и на тримата съдружника
са били взети решения в следния смисъл : „Г.С.“ ООД да възстанови преди уговорения
краен срок на съдружника Ч.– И.сумата в размер от 53 000 лв., като
конкретните срокове и условия за това подлежат на договаряне в нарочно
споразумение, което трябва да се подпише между визирания съдружник и
дружеството; „Г.С.“ ООД да възстанови
преди уговорения краен срок на съдружника
Б. сумата в размер от 7 000 лв., като конкретните срокове и условия за
това подлежат на договаряне в нарочно споразумение, което трябва да се подпише
между визирания съдружник и дружеството.
Според подписани два броя споразумения от 31.01.2017 г. „Г.С.“ ООД и съответно съдружниците Е.Ч.– И.и
М.И.Б. са се обвързали за това, че дружеството се задължава да възстанови на
съдружника Ч.– И.сума в размер на 53 000 лв., респективно да възстанови на
съдружника – Б. сума в размер на 7 000 лв., a
механизмът на издължаването е уговорен чрез плащане на месечни вноски, като
тези следващи се в полза на съдружника Ч.– И.е уговорено да са 12 /всяка от по 4 416,67
лв./, съответно тези следващи се на съдружника – Б. са 6 /всяка от по
1 166,67 лв./. Началните моменти на погасяването чрез договорения
механизъм са считано от м. 03.2017 г. по отношение задълженията
към Е.Ч.– И., и от м. 09.2017 г. по отношение задълженията към М.И.Б.. Във всяко
от споразуменията присъства изрично изявление, че остатъците за сумите от 78 245 лв. /разликата над
53 000 лв. до 131 245 лв./ с кредитор съдружник – Ч.И.и 25 000
лв. /разликата над 7 000 лв. до 32 000 лв./ с кредитор съдружника – Б.
ще се смятат за погасени, ако бъде осъществено успешно плащане от длъжника на
сумите, за които в споразуменията е възприето разсрочено погашение.
От служебно извършена от служител на съда справка относно
налични данни за вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър по
отношение на търговско дружество „Г.С.“ ООД за всички съдебни райони в
страната е визуализиран резултат „Няма
намерени лица в имотния регистър“.
Справка в централизираната база за собственост върху МПС
показва, че към момента търговско дружество - „Г.С.“ ООД не е титуляр на
собственически права върху пътни превозни средства, като притежаваните от този
правен субект две моторни превозни средства са станали предмет на
разпоредителни сделки /продажби/ осъществени на 08.08.2017 г.
Съобразно удостоверената в постъпилото на 29.10.2019 г. писмо на Директор Офис – Подуяне при ТД на
НАП – София данъчна информация за лицето - „Г.С.“ ООД се разбира, че същото
няма задължения към държавата; към 21.10.2019 г. срещу него няма образувани
изпълнителни дела, както и не са налице установени и изискуеми задължения,
които да подлежат на принудително събиране, респективно спрямо същото няма
налагани обезпечителни мерки.
След представяне от НАП по делото са събрани и копия от
подаваните от страна на „Г.С.“ ООД по реда на чл. 92 ЗКПО годишни данъчни
декларации за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
От изслушаното и след това прието без възражения на молителя
заключение по назначената СФИЕ се констатира, че подложения на анализ търговец
- „Г.С.” ЕООД води счетоводно записване да е адресат на необслужени и изискуеми
задължения в размер на сумите от 21 300 лв. към Е.И.; 46 283,33 лв.
към Е.Ч.; 7 000 лв. към М.И.; 600 лв. – внесени на каса под формат на заем
за оборотни средства даден от Е.И.; съотношението между пасиви/активи към
датата 23.08.2019 г. /момента на депозиране на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност/ илюстрира финансова ситуация, в която пасивите
надвишават активите на търговеца с 37,5 пъти; в рамките на целия анализиран
период коефициентите на платежоспособност и задлъжнялост на дружеството имат
отрицателни стойности /такива несъответни на установените стандарти/, което
означава, че посочения търговец е декапитализиран още към 31.12.2016 г. /дружеството няма имущество, което да му
позволи да покрие натрупаните от него задължения/; последните плащания
осъществени от длъжника се разкрива да са касови и да датират от 18.06.2019 г.
и от 12.07.2019 г., като възлизат в размер от 200 лв. и 539,13 лв., а
получатели са „РИС“ ООД и бюджета; през целия подложен на изследване период
краткотрайните активи формират основния дял в състава на активите на „Г.С.”
ЕООД, като проследени в абсолютни стойности същите бележат трайна тенденция на
намаление, като най-ниското им равнище е това към 23.08.2019 г. когато са
сведени до 2 000 лв.; за структурирането на пасивите е отбелязано, че в
пределите на целия анализиран период те са преобладаващо или изцяло
дългосрочни, като след 2016 г. абсолютната им стойност е 75 хил. лв.; ако се
допусне, че задълженията на дружеството имат характеристиката на краткосрочни
такива, и неправилно са били отразени в счетоводните баланси под формата на
дългосрочни, то тогава вещото лице посочва, че КОЛ към 31.12.2017 г.,
31.12.2018 г. и 23.08.2019 г. е на нива значително под общоприетите, а именно :
0,2386; 0,1501; и 0,0375. В обобщен порядък извършения финансово-икономически
анализ на „Г.С.” ЕООД свидетелства за следното: по балансови данни дружеството
е във възможност чрез краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си
задължения, доколкото такива отсъстват след 2016 г.; ако обаче се извърши
коректно отнасяне на задълженията формирани спрямо съдружниците, чрез
квалифицирането им като краткосрочни и изискуеми, то тогава коефициентите за
ликвидност илюстрират невъзможност на търговеца, считано от 2017 г. да погасява
краткосрочните си задължения с наличните краткосрочни активи; дружеството има
висока задлъжнялост през целия проверяван период; същото отчита счетоводни
загуби към края на 2018 г. и към междинния си баланс съставен към 23.09.2019г.;
освен това дружеството не показва никакви приходи към 31.12.2018 г., което е
признак, че то вероятно е преустановило дейността си през 2018 г., съответно че
изпитваните от него финансови затруднения са станали такива с необратим
характер.
Други доказателства от значение за премета на делото не са
събирани.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Формулирайки искането си за откриване на производство по
несъстоятелност длъжникът се позовава на осъществило се по отношение на него
основание – неплатежоспособност. Неплатежоспособността е правна категория, като
легално определение за нея e дадено в нормата
на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е онзи
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно:
изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, трябва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са от категорията на изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
Преустановяване по отношение плащанията на друг вид вземания е фактическо
положение, което не се ползва с релевантно значение относно реализиране
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно, ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
невъзможността на длъжника да изпълни свои парични задължения извън тези
очертани в приложното поле на тази норма е без значение за правно дефинираното
състояние на неплатежоспособност. Следователно и когато искането за откриване
на производство по несъстоятелност е инициирано от самия длъжник, то не отпада
изискването неизпълнението да обхваща определена категория вземания, счетени от
законодателя, като такива неизпълнението на които може да предизвика състояние
на неплатежоспособност. Ето защо с първостепенно значение по упражнената молба
от длъжника - „Г.С.“ ЕООД е да се съобрази, дали дружеството има изискуеми и
непогасени парични задължения, които да са породени или отнасящи се до
търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
Предвид това, че според фактическите си твърдения, молителят се позовава да има
именно такива задължения, създадени от предоставени му допълнителни парични
вноски по реда на чл. 134 ТЗ, чиито падеж за връщане е настъпил, то се налага
извършването на преценка, дали вземането за връщане на направена допълнителна
парична вноска от съдружник по реда на чл. 134 ТЗ е такова произтичащо или
отнасящо се до търговска сделка. Допълнителните парични вноски, както и
договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на
дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници, като
преценката за използваната форма на кредитиране при всеки отделен случай се
извършва въз основа на осъществилия се фактически състав. Източникът на
задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена
отговорност е решение за това на общото събрание на съдружниците. То не е
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, поради което вземането към
дружеството за връщането на допълнителната парична вноска не би могло да се квалифицира
вземане от категорията на тези по чл.
608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Предвид това, че посоченият от молителя и установен по
делото източник на задължението за допълнителни парични вноски са решения на
общото събрание на съдружниците, обусловено в случая от наличието на една от
двете установени в закона предпоставки - временна необходимост на дружеството
от парични средства, което няма характер на договор (двустранна сделка), то
допълнителните парични вноски направени от тримата съдружника не могат да се
разглеждат, като такива породили се от договор (дружествен или друг договор,
вкл. предварителен), сключен между дружеството с ограничена отговорност и
съдружник. Решението на ОС за предоставянето на допълнителни парични вноски
като особен вид сделка - решение, няма търговски характер по смисъла на чл. 286
от ТЗ, защото не попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ абсолютни
търговски сделки, нито покрива критерия на чл. 286, ал. 1 от ТЗ за субективна
търговска сделка, тъй като не е свръзана с упражняваното от търговското
дружество занятие, а е източник на специфично задължение, явяващо се част от
съдържанието на членственото правоотношение на съдружника. Вземане с такъв
характер (за допълнителни парични вноски) не е породено от или отнасящо се до търговска
сделка(така Решение № 70/25.08.2014
г. на ВКС по т. д. № 3560/2013 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290
от ГПК). Аргументи за обратното разсъждение не могат да бъдат почерпени
от подписаните между дружеството и двама от съдружниците споразумения, с които
по същество е постигнат правния ефект на
признаване към определен момент, че в правата сфера на длъжника съществуват
определени задължения, породени от предоставяне на допълнителни парични вноски,
респективно е уговорен механизъм за разсроченото погасяване на една част от тях и опрощаване на
друга част. Допуснатото от молителя -„Г.С.“
ЕООД неизпълнение на поетите с тези споразумения задължения за разсрочено
погасяване чрез плащане на определен брой месечни вноски не променя фактическия
състав, от които тези задължения са възникнали, а това е този по чл. 134, ал. 1 ТЗ, които облигационен източник няма характера на търговска сделка. Важно е да се отбележи, че извън задълженията
за връщане на дадени допълнителни парични вноски, от молителя, нито се твърдят,
нито по делото се разкриват други изискуеми парични задължения, които да имат
характеристиката на такива попадащи в предметния обхват на изчерпателно
изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ такива. Липсата на изискуеми задължения от визираната
категория парира възможността спрямо молителя
- „Г.С.“ ЕООД да се направи заключение за доказано състояние на
неплатежоспособност, което обуславя и решаващ извод за неоснователност на
молбата му за откриване на производство по несъстоятелност депозирана на
23.08.2019 г., а това пък налага като резултат по същество нейното отхвърляне.
Ако едноличният собственик на капитала на „Г.С.“ ЕООД има
воля да прекрати съществуването на посочения търговец, тъй като същия е
преустановил извършването на търговската си дейности и към момента е статичен
правен субект, за които се установява да има необслужени парични задължения
извън кръга на тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ, то пред него е налице възможност да
вземе решение за прекратяване на дружеството по реда на чл. 154, ал. 2 ТЗ и да
се откри ликвидационно производство, в което имуществото на дружеството да бъде
осребрено, а задълженията му покрити.
Съгласно правилото на чл. 620, ал. 1 от ТЗ по молбата на
длъжника дължимата за производството държавна такса предварително не е събрана.
Ето защо, с оглед изхода на делото, същата ще следва да бъде събрана от съда,
като молителят бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата
в размер от 250,00 лв., определена на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Констатира се и това, че с цел установяване на актуалното
финансово-икономическо състояние на молителя, по почин на съда на основание чл.
621а ТЗ е допусната СФИЕ, като в полза на вещото лице, което е изготвило
експертното заключение е изплатено възнаграждение в размер на сумата от 400,00
лв., като средствата за това са ангажирани от бюджета на съда, въпреки дадените
към длъжника указания за внасяне на депозит за тяхната равностойност. В тази
връзка и на основание чл. 77 ГПК „Г.С.“
ЕООД трябва да бъде осъдено да възстанови по сметка на Софийски градски съд
този разход, за чието плащане е останала задължена.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 105480/23.08.2019 г. подадена от молителя -
„Г.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Подуяне“, ж.к. „********, за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството, поради изпадането му в
състояние на неплатежоспособност, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Подуяне“, ж.к. „******** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, сумата в размер от 250,00 лв., представляваща дължимата държавна
такса относно разглеждане молбата за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, от чието предварително заплащане същия е освободен,
и сумата в размер от 400,00 лв. – разноски за вещо лице, по прието експертно
заключение във връзка с необходимост от специални знания за изясняване
релевантни факти от предмета на делото, за които страната – молител е останала
задължена.
Решението, на основание чл. 633, ал. 2 от ТЗ, подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
молителя - „Г.С.“ ЕООД.
СЪДИЯ: