№ 1817
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502044 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 279
от ГПК.
Образувано е по частната жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Панайот Волов " № 29, ет. 3, п. к. 1527,
представляван от управителя Янислав Янакиев, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Йордан
Методиев, против разпореждане № 6719/ 11.10.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 6271/2021г. по описа на РС[1]Бургас , с което е оставено без уважение
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й.И.Й. от гр. *** , за следните вземания,
дължими по сключен между нея и кредитодателят "Аксес Файнайнс“ ООД
договор за кредит № 518235/30.09..2017г., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД съгласно Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 21.12.2020г., а именно:
сумата от 152,89 лева- договорна лихва за периода от 19.10.2017г. до
14.07.2020г. ,както и за присъждане на разноски в размер на разликата между
63,92 лв. до пълни предявен размер от 225 лв.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
1
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да
бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените
отхвърлени вземания. Излагат се съображения, че направилно районният съд
е приел, че клаузите, с които са уговорени претендираните вземания са
нищожни поради неравноправния им характер. Жалбоподателят счита, че тъй
като липсват императивни норми, регламентиращи максималния размер на
възнаградителната лихва, не е налице накърняване на добрите нрави. Моли
въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърлената част
от вземания за договорно възнаграждение и раноските в пълен размер .
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен
на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:Ч
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ЕООД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника Й.И.Й. от
гр. *** за вземания, дължими по сключен между нея и кредитодателя "Аксес
Файнаанс“ ООД договор за паричен заем №., което вземане кредитодателят е
прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД съгласно Приложение № 1 от
21.12.2020 г. рамков договор от 11.11.2016 г.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед №
2765/11.10.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за
главницата в размер на 789 лв., лихва за забава ,начислена за периода от
15.07.2020 г. до 24.08.2021 г. в размер на 92,69 лв.,ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
08.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 63,92 лв., изчислени
съразмерно с уважената част от вземането.
2
. С обжалваното разпореждане/ под № 6719 от 11.10.2021 г. съдът е
отхвърлил заявлението в останалата част, като е отказал да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно вземанията за сумата от
сумата от 152,89 лева- договорна лихва от 19.10.2017г. до 14.04.2020г. и в
частта за присъждане на разноски – за разликата между 63,92 лв. до пълния
размер от 225 лв..
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за
договорна възнаградителна лихва с мотив, че договорът за потребителски
кредит е изначално недействителен поради противоречие с добрите нрави ,
поради което е преценил, че длъжникът дължи само стойността на кредита
,лихва за забава и законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.Уговорката за договорна лихва била
недействителна, тъй като била необосновано висока .
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по
следните съображения:
Тъй като кредиторът основава вземанията си на сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за същият са
приложими именно разпоредбите на този закон.
В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния
размер на възнаградителната лихва. Същата представлява очаквана печалба
на кредитора и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите
разходи по кредита, които се включват в ГПР. С цел да бъде избегната
злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически по-
слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като
критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той
да бъде по-висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.
България. Това означава, че максимумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до
който следва да се приеме, че общото оскъпяване на кредита е
непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза
договорната възнаградителна лихва е уговорена като годишна лихва в размер
на 43,2 %,ГПР е 45,9% т. е. не надвишава допустимия максимален размер по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на нищожност на
договорената възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите
3
нрави се явяват неоснователни /в този смисъл решение № 869 от 11.10.2019 г.
на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС
- Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС -
Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС -
Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС -
Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС -
Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г. /.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за
основателна досежно отхвърлените вземания за договорна възнаградителна
лихва , което налага отмяна на обжалваното разпореждането и постановяване
на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от
ГПК за тези вземания,включително и за разноските в пълен размер . Съдът
следва да отбележи, че в частната жалба не е заявено искане за присъждане на
разноски в производството пред въззивния съд. По тези съображения съдът
не следва да се произнася с нарочно определение в тази насока.
Мотивиран от горното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 6719 от 11.10.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 6271/2021г. по описа на РС-Бургас , с което е оставено без уважение
заявлението на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й.И. Й. ,ЕГН ********** от
гр. *** ,ул. *** № ** за следните вземания, за сумата от сумата от 152,89
лева- договорна лихва от 19.10.2017г. до 14.04.2020г. и в частта за
присъждане на разноски – за разликата между 63,92 лв. до пълния размер от
225 лв.. , дължими по сключен между нея и кредитодателя "Аксес Файнаанс“
ООД договор за паричен заем №., което вземане кредитодателят е прехвърлил
на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД съгласно Приложение № 1 от
21.12.2020 г. рамков договор от 11.11.2016 г..,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК
по заявлението на"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
4
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД срещу длъжника Й.И. Й. ,ЕГН ********** от гр. ***
,ул. *** № ** за следните вземания: за сумата от сумата от 152,89 лева-
договорна лихва от 19.10.2017г. до 14.04.2020г. и за разликата между 63,92
лв. до пълния размер от 225 лв.. , дължими по сключен между нея и
кредитодателя "Аксес Файнаанс“ ООД договор за паричен заем №., което
вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД
съгласно Приложение № 1 от 21.12.2020 г. рамков договор от 11.11.2016 г..
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5