Р Е
Ш Е Н
И Е
№260180
Ботевград, 04.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ****
гражданско
дело № 716 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД
и при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
„****”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.****, чрез пълномощник юрисконсулт ****,
моли да бъде осъдена В.М.С. ***, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница
от 300 лева, представляваща задължение по цедиран договор за кредит с №
********** от 25.03.2015г. заедно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 24.06.2020г. до
окончателното заплащане, както и направените разноски по делото.
При условията на евентуалност, е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД като “****”ЕООД-гр.София,
с ЕИК:****, чрез пълномощник юрисконсулт ****, моли да бъде осъдена В.М.С. ***
да заплати сумата-главница от 300 лева, с която ответницата неоснователно се е
обогатила, тъй като е получила същата на 25.03.2015г. от „****”ЕООД с ЕИК: ****, чрез паричен превод от **** АД / с разписка
за извършено плащане с № 2000000080577958 /25.03.2015г./, която е получила без
правно основание, за което неоснователно се е обогатила за сметка на “****”ЕООД
с ЕИК: ****, който е прехвърлил това вземане с Договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2018г. на “****”ЕООД, заедно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 24.06.2020г.
до окончателното заплащане.
В с.з ищецът, чрез пълномощник адв.****от
САК/пълномощно на л.2/ поддържа исковете, моли да се уважи един от тях и се
присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.47/.
Ответникът-В.М.С. *** е направила
възражение по исковете и е представила писмен отговор/ наречен възражение/ с
вх.№ 4530 от 17.08.2020г.,в предвидения в закона срок.
В писмения
отговор ответникът е направила възражение, че не дължи изпълнение на
задължението, тъй като е погасено по давност.
В с.з. ответникът, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства, неоспорени от ответника, както следва: копия от договор за кредит с №
********** от 25.03.2015г. със Специални условия към него, от Общи условия и от
разписка за извършено плащане номер:2000000080577958 от 25.03.2015 година, се
установява, че между „****”ЕООД с ЕИК: **** от една страна като кредитор и
ответникът В.М.С. от друга страна като кредитополучател е сключен договор за
кредит № ********** от 25.03.2015г. по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние/ ЗПФУР/- чрез предоставяне на финансова услуга
от разстояние. Заемната сума от 300лв. е преведена на ответника на същия ден-25.03.2015г.
в **** и тъй като договорът е първи между страните, лихви и такси по него не са
начислявани. Срокът на договора е до 24.04.2015г.
От настъпване на падежа на 24.04.2015г.
ответникът не изпълнява задължението за заплащане на сумата от 300лв. и изпада
в забава.
Ответникът В.М.С. не е оспорила по основание и размер
описаната по-горе сума, а в срока за подаване на писмен отговор е направила
възражение, че вземането е погасено по давност.
Ищецът е представил по делото копие
от Договор
за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005 от 01.02.2018
година, с който „****”ЕООД с ЕИК: **** прехвърля на ищеца всички вземанията,
описани в Приложение
към Договор за прехвърляне на вземания, приложени в препис като писмено
доказателство по делото. От Приложението се установява, че е прехвърлено
процесното вземане срещу ответника. Представено е и копие от потвърждение за
прехвърляне на вземания.
Съгласно чл.26 от горния Договор за
прехвърляне на вземания страните са се съгласили цесионерът, който е задължен и
изрично е упълномощен, за което е приложено копие от пълномощно за това, да уведомява длъжниците по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземания
между дружествата.
Приложено е копие от уведомление за
цесия, издадено от името на „****”ЕООД/Вивус/ до ответника, с което й се съобщава, че
има сключен договор за цесия от 01.02.2018г. между „****”ЕООД/Вивус/ и ищеца ****”ЕООД, за което задълженията й в общ размер
от 755.88лв. към 01.02.2018г. са прехвърлени на ищеца и плащанията трябва да
извършва на изрично посочената ищцова сметка.
Горното уведомление е връчено на
ответника В.М.С. с получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея на 30.07.2020г. съгласно направеното за това
искане от ищеца, отразено в исковата молба.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на
процесната сума.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и
съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените осъдителни искове при условията на
евентуалност, са допустими.
Разгледан по същество главният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата-главница от 300лв.,
представляваща парично вземане по цедиран договор за кредит с № ********** от
25.03.2015г. е основателен
и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени
в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на
основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Същите са на основание
сключен между „****”ЕООД и ответника на 25.03.2015г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията от
ответника, който е кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид
договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или
повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на
ищеца-доставчик на услугата.
За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронния подпис/чл.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на
чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във
всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр.
отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
С оглед на горното и съгласно представените
по делото писмени доказателства-копия от Договор за кредит № ********** от 25.03.2015г. и Специални условия
на договора за кредит, Общи условия на договора за кредит и разписка за
извършено плащане от **** с Наредител „****”ЕООД до ответника за сумата от 300лв.,
съдът приема, че между „****”ЕООД и ответника е възникнало валидно
правоотношение, по силата на което за тях са възникнали права и задължения във
връзка със сключения между тях договор за кредит от 25.03.2015г., който договор
ответникът не оспорва.
Ответникът се е
съгласил да получи кредит в размер на 300лв. от „****”ЕООД при предложените от
последния условия, отразени в сключения договор и Общите условия.
Съдът намира, че процесната
сума-главница от 300лева като дължима по сключения между описаните по-горе
страни на договор за кредит от 25.03.2015г., е станала изискуема и дължима
изцяло от ответника на 24.04.2015г.
Приложените писмени
доказателства-Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.
и съпровождащите го извлечения от Приложение №1 за прехвърляне на вземния,
потвърждение (Приложение №5) и пълномощно (Приложение №4) към него от страна на
цедента „****“ ЕООД (ВИВУС) установяват сключването на договор за цесия и
обосновават активната легитимация на ищеца като кредитор в настоящото
производство.
Съдът приема, че процесното вземане е
прехвърлено от третото лице помагач на ищеца с описания по-горе договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г.
Договорът за цесия се дефинира като
такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна
на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се
определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е
прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване
на договора и да е прехвърлимо/каквито по принцип са имуществените права/. В
случая има вземане за описаната сума-главница от 300лв. на „****“ЕООД по отношение на ответника съгласно
приложения договор и от отразеното в извлечение от Приложение № 1, което е
неразделна част от договора за цесия от 01.02.2018г., подписано от „****“ ЕООД, се установява, че това вземане е
прехвърлено на ищеца и са изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД-предишният кредитор е длъжен да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. В случая има сключен договор за цесия от 01.02.2018г.,
като процесното вземане принадлежи на ищеца.
Установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу не надлежно изпълнение на негово
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор/цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия
кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика-Тълкувателно
решение № 1* от 11.11.1954г. на ОСГК на Върховен съд.
В случая съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента „****“ ЕООД съгласно
приложеното уведомление, което лично е получено от ответника на 30.07.2020г. с
препис от исковата молба и приложенията към нея съгласно направеното за това
искане от ищеца в исковата молба.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането е погасено по давност, по следните съображения:
Приложима е 5-годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката тригодишна
давност. При договора за кредит е налице неделимо плащане. Съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането за главница по кредита се установява, че е изискуемо,
считано от 24.04.2015г., поради което погасителната
давност е започнала да тече с настъпване на крайния падеж 24.04.2015г. и към
датата на депозиране на исковата молба – 24.06.2020г. не е настъпила. В случая
петгодишната погасителна давност не е изтекла към момента на подаване на
исковата молба по пощата с пощенско клеймо от 24.06.2020г., тъй като съгласно
чл.3, т.1 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.), срокът е спрял да
тече на 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В случая 5-годишния срок започва да тече
на 24.04.2015г. и до 13.03.2020г. са изтекли 4 години и 10 месеца и 18 дни. На
основание § 13 от ПЗР на ЗЗдравето, ДВ, бр.44 от 13.05.2020г. и чл.4 от ЗМДВИП,
продължават да текат 7 дни от обнародването на този закон, т.е. от 21.05.2020г.
След края на спрения срок по силата на закона, т.е от 21.05.2020г. започва да
тече отново срока, като подадената на 24.06.2020г. искова молба е в 5-годишния
срок, който изтича на 02.07.2020г. поради спирането му за периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. съгласно закона или чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение.
С оглед уважаване на главния иск, съдът
не следва да се произнася по основателността на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати
на ищеца сумата от 410лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи
платена държавна такса /50лв./ и платено адвокатско възнаграждение
възнаграждение /360лв./ съгласно приложения договор за правна защита.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.М.С. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.**** сумата-главница
от 300 лева/триста лева/,
представляваща задължение по цедиран договор за кредит с № ********** от
25.03.2015г. заедно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
деня на предявяване на иска на 24.06.2020г. до окончателното заплащане, както
да заплати и сумата от 410лв./четиристотин
и десет лева/ за направените разноски по делото.
Банкова сметка, ***ните
суми: IBAN: ***, BIC: ***
„Банка ДСК“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/****/