№....422
гр. С, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141452 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Балша“ №...., ...., представлявано от Б И. Н, с който е поискало да бъде установено
по отношение на ответника С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л Г бл..., че
последната дължи на ищеца суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
.../19.01.2021 г., за които на 27.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7799/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно: 750.00 лв. главница, ведно със законна лихва от от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.02.2023 г. до
изплащане на вземането, 136.15 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.03.2021 г. до 14.01.2022 г. и 74.58 лв. лихва за забава за периода от 14.01.2022 г. до
06.01.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за 900.00
лв. във формата на електронен документ, като правоотношението се реализира при спазване
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Сочи се, че ответникът е
кандидатствал за кредит чрез сайта на дружеството www......bg, като е въвел своите лични
данни /вкл. тел.... и е-mail: ....@abv.bg/ чрез попълване на въпросник и е приел
публикуваните там Общи условия. Сключването на договора е потвърдено от ответника и в
разговор с представител на ищцовото дружество, който е е записан. Потвърждение е
направено и с въвеждане на изпратения на потребителя актиращ код. Същият е одобрен и му
е отпуснат кредит от 900.00 лв., получен на каса в И АД.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил задължениета си по
договора, като не е заплатил дълижимите 12 погасителни вноски, като падежа на
задължението е настъпил на 06.01.2023 г. Освен главницата по договора, ищецът претендира
и предвидените в него лихви – вазнаградителна и за забава.
1
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Ответникът обръща внимание, че в изпратения отговор от ищеца до ответницата, не са
посочени условията на кредита, за който е одобрена – размера на лихвата, срока на дейстиве
на договора, начина на плащане, поради което следва да се приеме като предложение за
сключване на договор.
В отговора са наведени и възражения срещу действителността на клаузата, въз основа
на която се дължи неустойка. С оглед на това, с платената от ответницата сума за двете
погасителин вноски, следва да се намали главницата, а не същите да бъдат отнасяни за
задължението за неустойка.
На самостоятелно основание исковете се оспорват поради липсата на доказателства,
че ответницата е усвоила отпуснатата й в заем сума. ,
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от прецсуални представители, които
поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 7799/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 750.00 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № .../19.01.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 136.15 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 20.03.2021 г. до 14.01.2022 г., сумата 74.58 лв.,
представляваща лихва за забава за период от 14.01.2022 г. до 06.01.2023 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него
адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, съдът с разпореждане от 06.07.2023 г. е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си.
На 19.01.2021 г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит № ...,
за сумата от 900.00 лв. Последната е получена лично от ответника – кредитополучател на
каса на Изи пей АД.
По делото са представени електронни писма, изпратени от ищцовото дружество до
ответницата в периода от 16.02.2021 г. до 22.12.2022 г., с които последната е канена да
заплати дължимите суми по процесния договор.
Според вещото лице по СТЕ, процедурата по кандидатстване за договор за кредит
№ ..., е била изпълнена. В тази насока е посочено, че на 19.01.2021 г. в базината в интеренет,
система на ответника, е постъпило искане за заем от името на ответницата С. В. И., което е
изпратено от IP .... и представлява попълненан форма от интернет страницата
www.minizaem.bg. Отразено е, че от телефонен номер ..., е изпратен SMS, с който е
заплатена такса от 1.20 лв. за активиране на акаунта и е потвърдено съгласие с общите
условия на заема. Самият договор и общи условия пък са изпратени на електронен адрес
*********@***.**, който е посочен от ответницата за контакт. Инж.Т. е посочил, че
подписването на договора е станало чрез платформата ....bg, като са положени инициалите
ан ответницата под текста, а договорът е потвърден от IP ..... Установен е и записан
2
телефонен разговор с номер ..., на който е потвърдено сключването на договора, като
съдържанието на същия е свалено от вещото лице. Заключението на експерта е, че записът
не е манипулиран.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
процесния договор са заплатени общо 380.11 лв., с които са погасени първата и втората
погасителни вноски, вкл. и дължимата с тях неустойката, предвидена в чл.3, ал.2 от
договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, между страните
е сключен договор за предоставяне на кредит № .../19.01.2021 г., чието съдържание е
спорно. В същия е отразено, че ответното дружество е предоставило на ответницата в заем
сумата от 900.00 лева, която последният следва да върне на 12 месечни вноски. Заемът е
отпуснат при 40.15% годишен лихвен процент и 48.30 % ГПР.
Доколкото се твърди, че процесния договор за кредит е сключен от разстояние, следва
да се разгледа легалното определение на този вид договори, което се съдържа в чл.6, ал.1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според цитираната разпоредба,
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ответника по настоящето дело
като доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронния документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис /в този смисъл и
решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./.
3
Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма,
независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ.
Наличието на такъв безспорно се доказа от приетата съдебно-техническа експертиза,
в която вещото лице инж.Т. подробно е описало всички стъпки, предприети от ответницата, с
които тя е инициирала процедурата пред ищеца и се е съгласила с предложените от него
условия.
Освен това, с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи,
че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към
момента на сключването му. В съдържанието му и приложимите към него общи условия са
посочени чистата стойност на кредита – 900.00 лв.; годишният процент на разходите – 48.30
% /който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/ и годишния лихвен процент
– 40.15 % и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.
В случая, с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения, следва да се
произнесе съда относно действителността на отделна клауза от договора, а именно тази по
чл.3, ал.2. Съгласно чл.3 от договора за заем, в срок до 5 дни, считано от датата на
подписване на договора, заемателят следва да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: банкова гаранция за общо подлежащата на връщане сума от 1093.08 лв. със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор, или 2 физически лица- поръчители, които да отговарят на изрично посочените
условия.
При неизпълнение на това задължение на потребителя, в чл.3, ал.2 от процесния
договор е предвидено същият да дължи неустойка в размер на 474.54 лева, която се
начислява в деня, следващ неизпълнението и се заплаща с погасителната вноска.
Съдът намира, че процесната клауза, с която е уговорена неустойка е нищожна
доколкото установява задължение, което противоречи на добрите нрави. Критериите за това
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
петдневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер на 474.54 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на
4
чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.3,
ал.2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е повече от 1/2 от
заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката
ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както размера на вноските
нараства със 79.09 лв. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. С оглед на това, тя следва да
бъде калкулирана в ГПР, който по този начин би надхвърлил ограниченията по чл.19, ал.4 от
ЗПК.
При така установеното противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Доколкото 158.18 лв. от извършените от ответника плащания от общо 380.11 лв., са
отнесени за погасяване на задължения за неустойка /в тази насока е отразеното в таблицата,
поместена на стр.5 от заключението по ССчЕ/, а именно такива установени с нищожна
клауза, то посочената сума е останала неусвоена при липсата на валидно задължение, което
да погаси. С нея следва да се закрият задълженията по вноска № 3 с падеж 19.04.2021 г.,
както и от вноска № 4 с падеж 19.05.2021 г. задълженията за договорна лихва изцяло и част
от главницата вразмер на 36.15 лв. /в поредността, установена в чл.76, ал.2 от ЗЗД/.
При това съдът приема, че задължението на ответника за главница възлиза на 638.85
лв. /38.85 лв. от вноска № 4 и изцяло по останалите вноски от № 5 до № 12 от погасителния
план/, а за възнаградителна лихва – в размер на 89.12 лв. /от вноски № 5 до № 12 по
погасителния план/. Именно до тези размери исковете следва да се уважат, а за разликата до
пълните предявени – да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Върху приетия за основателен размер на претендираната главница, като законна
последица, следва да се присъди лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 14.02.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Относно претендираната лихва за забава следва да се посочи, че в чл.8 от процесния
договор, е предвидена дължимостта на лихва за забава, в случай на закъснение на плащането
на погасителна вноска. Размерът на същата е в рамките на нормативно установените
пределни норми - ПМС № .../18.12.2014 г. Както вече се посочи, ответникът не установи да е
изплатил остатъчните 5 вноски по кредита в срок. В тази насока е и заключението по
5
съдебно-счетоводната експертиза. Поради това ответникът дължи лихва за забава. Размерът
на същата за исковия период – от датата на последната погасителна вноска – 14.01.2022 г., до
06.01.2023 г., съдът определи в размер на 63.68 лв. с помощта на специализиран
изчислителен модул, справка от който е приложена по делото.
За разликата до пълния предявен размер от 74.58 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. От страна на
ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК /л.107 от делото/. В съответствие с възприетото
в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът констатира, че
ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 150.00 лв., за депозит за експертизи от
1500.00 лв. и за депозит за особен представител на ответника 400.00 лв. Ищецът претендира
и юрисконсултското възнаграждение в заповедното дело от 100.00 лв. и в исковото от 300.00
лв., срещу което не е направено възражение за прекомерност. С оглед изхода на спора, на
ищеца следва да се присъдят 2018.82 лв. от направените от него разходи в общ размер на
2450.00 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, а и липсват данни за извършени
такива, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските, извършени от
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. И., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л Г бл..., че дължи на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Балша“ №...., ...., представлявано от Б И. Н, следните суми, за които на 27.02.2023 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
7799/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 638.85 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит № .../19.01.2021 г., ведно със законна лихва от от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
14.02.2023 г. до изплащане на вземането, 89.12 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 18.06.2021 г. до 14.01.2022 г. и 63.68 лв. лихва за забава за периода от 14.01.2022
г. до 06.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 750.00 лв., иска за договорна лихва над уважения размер до пълния
предявен от 136.15 лв. и за периода от 20.03.2021 г. до 17.06.2021 г. вкл., и иска за лихва за
забава над уважения размер до пълния предявен от 74.58 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л Г бл..., да заплати на „И Ф“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Балша“ №...., ....,
представлявано от Б И. Н, сумата от 2018.82 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 7799/2023 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
7799/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7