РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20221100504038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К.Е.“ ЕООД с ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, с която са обжалвани действията на ЧСИ по определяне
на разноските по изпълнението, обективирани в Уведомление изх. № 1737/02.03.2022г., в
частта му, в която съдебният изпълнител е определил разноски за такси по изпълнението и
разноски в размер на 108 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ в размер на 151.70 лв.
Наведени са доводи, че таксите не са авансово внесени от взискателя, адвокатското
възнаграждение е прекомерно, а пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата е изчислена
неправилно, като размерът и е определен и върху вземанията за разноски. Поддържа се, че
пропорционалната такса се събира само върху вземанията, предмет на изпълнителния лист,
не и върху таксите и разноските по изпълнителното дело.
Иска се намаляване на претендираните разноски по изпълнителното дело.
В законовия срок ответникът по жалбата – „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“ с ЕИ******* е
взел становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Частната жалба е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.1
ГПК от връчване на уведомлението, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо
правен интерес от обжалване. Обжалваното Уведомление от 02.03.2022г. има характер на
съобщение до длъжника по см. на чл. 428, ал.1, изр. 2-ро ГПК, доколкото в случая
принудителното изпълнение е образувано въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, в срока за доброволно изпълнение на която длъжникът не е платил. В
уведомлението ЧСИ е обективирал дължимите от длъжника такси и разноски по
изпълнението и за пръв път по изпълнителното дело с връчването му длъжникът е уведомен
1
за тях. По изпълнителното дело ЧСИ не е съставил съответната сметка за дължимите
разноски по изпълнението, нито издаденото предходно постановление за разноските
обективира точния размер на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Последното не е и
връчвано на длъжника. Ето защо съдът приема, че уведомлението от 02.03.2022г. има
характер на акт, в който са определени дължимите от длъжника разноски по изпълнението и
в този смисъл подлежащ на обжалване от длъжника по чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Изпълнително дело № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд е образувано по искане на „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“ чрез
адв. Л.Г. от САК против „К.Е.“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
39374/2020г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който длъжникът „К.Е.“
ЕООД е осъден да заплати на „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“ сумата от 391.17 лв. главница за
неплатен наем, сумата от 311.78 лв. главница за неплатена електрическа енергия, сумата от
3 лв. – задължения за вода, сумата от 12 лв. такса за почистване, законна лихва върху тези
главници, считано от 24.08.2020г. до плащането, лихва за забава в размер на 29.80 лв. и 175
лв. разноски по делото.
Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2021г., по
силата на който взискателят е упълномощил адв. Л.А.Г. от САК да го представлява във
връзка с образуване и водене на изпълнително производство и процесуално
представителство. Договореното възнаграждение е в размер на 300 лв., което е заплатено с
Преводно нареждане от 07.02.2022г.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор на
сметките на длъжника в банки или да пристъпи към продан на движими и недвижими вещи.
Възложил е извършване на всички действия, посочени в чл.18 от ЗЧСИ.
Установява се, че приложените по делото покани за доброволно изпълнение не са
редовно връчени на длъжника. На 14.03.2022г. му е връчено Уведомление изх. №
1737/02.03.2022г., с което е поканен незабавно, на основание чл. 428, ал.1, изр. второ ГПК да
преведе по банковата сметка на ЧСИ дължимите по изпълнителното дело суми, както следва
: 717.95 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020г. до плащането,
лихва в размер на 29.80 лв., присъдени разноски в размер на 175 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., такси по изпълнението и разноски в размер на 108 лв. и
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 151.70 лв.
С разпореждане от 11.02.2022г. ЧСИ А. е разпоредила образуване на изпълнително
дело, изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки за имущество на длъжника
и изпращане на покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения. С постановление от
11.02.2022г., на основание чл. 434, ал.1 ГПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК ЧСИ е постановил, че
приема за събиране по изпълнителното дело разноски, както следва:
-дължими авансови такси по т.1, т.5, т.3 и т.9 от ТТРЗЧСИ – 108 лв. с ДДС;
-адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя – 300 лв. и
-дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ /с ДДС/.
Със запорни съобщения от 14.02.2022г. ЧСИ А. е наложила запори върху банкови
сметки на длъжника в „Р. /България“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД и върху платежните сметки на
длъжника в „Изипей“ АД.
На същата дата ЧСИ е направил Справка за банкови и платежни сметки на длъжника.
На 11.02.2022г. ЧСИ е съставил Сметка № ********** за дължимите от взискателя
„С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“ такси по изпълнителното дело, както следва – за образуване на
изпълнително дело – 20 лв. без ДДС, за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление и т.н. – 20 лв. без
ДДС, за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 5 лв. без ДДС и за
налагане на запор – 15 лв. без ДДС, или такси по т.1, т.5, т.3 и т.9 от Тарифата общо в
размер на 60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС. В сметката е посочено, че сумата е платена в
брой с ПКО от 11.02.2022г. На същата дата ЧСИ А. е издала Фактура № ********* за
2
платената сума.
От приложеното извлечение от банковата сметка на ЧСИ е видно, че на 16.02.2022г.
от Банка ДСК по запорното съобщение е преведена сума в общ размер на 1 590.34 лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността
за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Взискателят е платил авансово такси по т.1, т.3, т.5 и т.9 от Тарифата в размер на 72
лв. с ДДС. Съгласно чл. 79, ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Съдебният изпълнител е наложил 3 запора, като
авансово е заплатена таксата само за един. Видно от ТТРЗЧСИ, за образуване на
изпълнително дело дължимата такса е 20 лв. без ДДС, за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление и
т.н. дължимата такса е 20 лв. без ДДС, за извършване на справка за длъжника и неговото
имущество дължимата такса е 5 лв. без ДДС и за налагане на запор дължимата такса е 15 лв.
без ДДС, или по изпълнителното дело длъжникът „К.Е.“ ЕООД дължи обикновени такси
такси по т.1, т.5, т.3 и т.9 от Тарифата общо в размер на 90 лв. без ДДС или 108 лв. с ДДС.
Както се приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, на
което се позовава и жалбоподателят, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато
длъжникът отговаря за тази такса. Поради това съдът приема, че длъжникът „К.Е.“ ЕООД
отговаря както за авансово внесените такси в размер на 72 лв. с ДДС, така и за невнесените
такси за наложени още 2 запора в размер на 36 лв. с ДДС, или общо за сумата от 108 лв. с
ДДС.
По отношение възраженията за липса на доказателства за платено от взискателя
адвокатско възнаграждение и прекомерността му:
С оглед представените в изпълнителното производство Договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2021г. и Преводно нареждане от 07.02.2022г. съдът приема, че между
взискателя и адвоката му е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което
е платено по банков път на 07.02.2022г. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни действия, които
съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с оглед фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп.
ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10. Установява се, че е наложен запор върху банкови сметки на
3
длъжника от съдебния изпълнител преди връчването на уведомлението от 02.03.2022г. и в
изпълнение на задълженията си третото лице е превело по сметка на ЧСИ дължимата сума.
Ето защо жалбата се явява основателна в тази и част и дължимото от длъжника
адвокатско възнаграждение ще следва да бъде намалено до минималния установен в
Наредба № 1/2004г. размер от 200 лв.
По последното възражение в частната жалба, касаещо пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата:
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, която
съгласно т.26, б. „в“ от Тарифата възлиза на: при сума от 1 000 до 10 000 лв. е 100 лв. + 8 на
сто за горницата над 1000 лв. Съгласно Забележка 4 към т.26, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от
него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в
понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от
взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) в този
смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело № 414/2012 година на ВКС, ІV ГО.
Поради тези съображения пропорционалната такса по т.26 от Тарифата следва да се начисли
върху сбора от сумите 717.95 лв. главници, 29.80 лв. мораторна лихва до подаване на
заявлението, 108.10 лв. законна лихва върху главницата за периода 24.08.2020г. до датата на
превода по сметка на ЧСИ – 16.02.2022г. /изчислено от съда с електронен калкулатор за
лихви, поради липсата на такова изчисление от ЧСИ/, 175 лв. адвокатско възнаграждение по
изпълнителния лист, 200 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
36 лв. обикновени такси за налагане на 2 бр. запори, която сума не е авансово събрана от
ЧСИ, или общо базата за начисляване на пропорционалната такса е в размер на 1 266.85 лв. ,
като максималния размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от
вземането. В случая възлиза на 145.62 лв. с ДДС, но подлежи на събиране от ЧСИ до 1/10 от
вземането – т.27а от Тарифата, или сумата от 126.69 лв. Пропорционална такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, която е начислена от ЧСИ А. в размер на 151.70 лв. следва да бъде
редуцирана до размер на 126.69 лв.
По изложените съображения жалбата на „К.Е.“ ЕООД срещу Уведомление изх. №
1737/02.03.2022г. по ИД № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е приел разноски в
изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение над 200 лв. до сумата от 300 лв.
и пропорционална такса по т.26 от Тарифата в размер над 126.69 лв. до 151.70 лв. е
основателна.
По разноските:
Частният жалбоподател претендира разноски в настоящото производство.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
4
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомление изх. № 1737/02.03.2022г. за приети по делото разноски по
ИД № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие – Софийски
градски съд, с което е определен размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лв. до сумата от 300 лв. и размер на пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 126.69 лв. до сумата на 151.70 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника „К.Е.“ ЕООД на
взискателя „С.НА О.И С.ОТ З.И Р.“ по ИД № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на
КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд разноски за адвокатско възнаграждение
от 300 лв. на 200 лв.
НАМАЛЯВА приетата по делото с Уведомление изх. № 1737/02.03.2022г. по ИД №
20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски
съд такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 151.70 лв. на 126.69 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Уведомление изх. № 1737/02.03.2022г. за приети по делото
разноски по ИД № 20228480400118 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие –
Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.Е.“ ЕООД за присъждане на разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се
изчислява таксата по т.26 от Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в
изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този
въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност
на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува
нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата,
ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането , че окончателната такса се
изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по
изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват , че в тази сума не се включват
авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече
„парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са
изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското
5
възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в
забележките към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по
аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното вземане е това, което е посочено в изпълнителния
лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не
позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да
формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по
същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител, той
има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му зависи от
преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата сума, върху която
се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния изпълнител, то е налице открит
конфликт на интереси, който нито основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито
законодателя, нито съда биха допуснали.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6