№. 260143 / 19.4.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М. 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М. трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2880 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.258 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
. ,. С. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.М. у. В. №. 1., представлявано от управителя М. С. П. е предявил срещу ,,Б. Т. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: гр.М. ул.. Т. №. 7. обективно съединени установителни искове, с петитум: да бъде признато за установено в отношенията между страните, че съществуват изискуеми вземания на ,. С. Е. 1. към ответното дружество, както следва: 480,00 лв. главница по фактури с №.№.: **********/12.12.2016 г., на стойност 240,00 лв. и **********/21.03.2017 г. на стойност 240,00 лв., неплатени парични задължения към сключения договор; 177,50 лв. мораторна лихва, разпределена за периода от 28.12.2016 г. до 07.1..2020 г.-92,02 лв. за вземане в размер на 240,00 лв. по фактура №. **********/12.12.2016 г. и лихва за период от 05.04.2017 г. до 07.1..2020 г.-85,48 лв. за вземане в размер на 240,00 лв. по фактура №.**********/21.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/07.1..2020 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства в заверени преписи.
В исковата молба се твърди следното:
На дата 25.06.2016 г. между ,,Б. Т. О. Е. 2. и ,. С. Е. гр.М. Е. 1. възниква облигационно отношение от сключен Договор №. 388 за извършване на дезинсекция и дератизация в обект: Цезх за храна, находящ се на ул.,,Д. №. 4. г..
По силата на създадената облигационна връзка между страните, са изпълнени задълженията от страна на ,. С.Е. г. да извърши обработки срещу хлебарки и гризачи. Издадени за съответните фактури, като 2 бр. от тях на обща стойност 480,00 лв. не са заплатени, а именно: Фактура №. **********/12.12.2016 г. на стойност 240,00 лв. и Фактура №. **********/21.03.2017 г. на стойност 240,00 лв.
На 07.1..2020 г. с вх. №. 260658 в Районен съд-М. е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№. 2145/2020 г/. и съответно издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника ,,Б. Т. О. Е. 2..
На 19.11.2020 г. е постъпило възражение от Петър Каменов Петков, управител на ,,Б. Т. О. Е. 2..
Горното е обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК/ съобщението е надлежно връчено на ответното дружество по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК/, като в законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо ответника са настъпили законовите последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно:1.) ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба;2.) не се представлява в първото заседание за разглеждане на делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3.) на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;4.) искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените доказателства;5.) ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение в откритото съдебно заседание, чрез своя процесуален представител.
Водим от горното, съдът намира, че исковете, като основателни, следва да бъдат уважени изцяло, при условията на постановяване на неприсъствено решение по делото.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски-както в исковото, така и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.238 ГПК, във вр. с чл. 239 ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. С. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.М. у. В. №. 1., представлявано от управителя М. С. П. към ,,Б. Т. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: гр.М. ул.. Т. №. 7., както следва: 480,00 лв. главница по фактури с №.№.: **********/12.12.2016 г., на стойност 240,00 лв. и **********/21.03.2017 г. на стойност 240,00 лв., неплатени парични задължения към сключения договор; 177,50 лв. мораторна лихва, разпределена за периода от 28.12.2016 г. до 07.1..2020 г.-92,02 лв. за вземане в размер на 240,00 лв. по фактура №. **********/12.12.2016 г. и лихва за период от 05.04.2017 г. до 07.1..2020 г.-85,48 лв. за вземане в размер на 240,00 лв. по фактура №.**********/21.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/07.1..2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК,,Б. Т. О. Е. 2. със седалище и адрес на управление: гр.М. ул.. Т. №. 7. ДА ЗАПЛАТИ на ,. С. Е. 1. със седалище и адрес на управление: гр.М. у. В. №. 1., представлявано от управителя М. С. П. сумата от общо 125,00лв.-разноски, направени по гр.д.№.2880/2020г. по описа на РС-М. от които: 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00лв. довнесена държавна такса, както и сумата от 25,00 лв.разноски, направени в заповедното производство-ч.гр.д.№.2145/2020 г. по описа на РС-М. за внесена държавна такса по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: