Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Варна, 20.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на двадесет и първи март две хиляди и деведнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на
прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и
секретаря П.П., като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 67 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от
защитника на подсъдимия Д.Т.Д., ЕГН **********
против присъда № 1 от 04.01.2019г. по НОХД № 1356/2018 год. по описа на Окръжен
съд – Варна.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил
признат за виновен в това, че на 22.10.2018 г. в гр.Варна, при условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ, мобилен телефон „Самсунг Галакси Джи 5"
с ИМЕИ 3596509057579/3, на стойност 240 лв. от владението на С.Л.К., с
намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила.
На основание чл.199,ал.1,
т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, вр.
чл.58а, ал. 4, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на
подс. Д. е
наложено наказание наказание ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ“.
На осн.чл.59, ал.1 НК ВОС е зачел времето, през което подс. Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски.
Въззивното производство пред Варненски
Апелативен съд е образувано по протест на прокурор при ВОП, с който се твърди, че постановената присъда е несправедлива,
тъй като наложеното наказание е явно занижено. Моли се нейното изменение чрез увеличаване
на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода” и отмяна на приложението
на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа подадения протест на
основанията, изложени в него. Оспорва се извода на първата инстанция за
наличието на предпоставки за приложението на чл.55 от НК. Според
представителите на обвинението стойността на предмета на инкриминираното
имущество, депозираното от подсъдимия самопризнание, както и неговата
наркотична зависимост не могат да бъдат разглеждани като обстоятелства,
обуславящи смекчаването на отговорността на дееца.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия в лицето на адв.Р. от ВАК поддържа становище за
неоснователност на протеста и на оплакването за несправедливост на наложеното
наказание. Според защитата, първата инстанция правилно е приложила разпоредбата
на чл.55 от НК, защото и от житейска и от правна гледна точка според защитата
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства - млада възраст, добросъвестно поведение
на подсъдимия още от досъдебното производство, факта на неговата наркотична
зависимост, ниската стойност на предмета на престъплението, семейното му
положение.
В последната си дума подсъдимият моли по възможност да бъде
потвърдена атакуваната присъда и наложеното с нея наказание.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира
оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните
съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ВОС
обвинителен акт срещу Д.Т.Д. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т.4 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:
Пострадалата С.К. и подс. Д. живеели в един и същи
вход, 13, на блок 306 в ж.к. „Владислав Варненчик“. Тя познавала него и майка
му от 2000 г. От нея знаела, че подсъдимият има проблеми с наркотиците. На
няколко пъти ходил да се лекува в Испания, но безуспешно в крайна сметка.
Продал всичко в дома си, за да се снабдява с дрога. Десетина дни преди
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, майка му
споделила с нея, че се отказва да му помага и отива да живее на село при своята
майка.
На 22.10.2018 г., около 08.30 часа, подс. Д. позвънил
на входната врата на св. К.. Казал й, че е много зле и помолил да се обади на
майка му, за да я убеди да се върне. К. отговорила, че е загубила телефона, но
той поискал да й го издиктува. К. взела лист и записала номера, след което
затворила входната си врата и го набрала. Майката на подс. Д. отказала да
говори с него и помолила съседката си да каже, че не е успяла да се свърже с
нея. Той да правел каквото си иска.
Подсъдимият се върнал след около пет минути и К. му
казала, че не е могла да се свърже с майка му. Той си тръгнал.
Пет - десет минути по-късно отново позвънил на
входната врата и помолил пострадалата да се свърже този път с баба му. К.
оставила отворена врата и под диктовката на подсъдимия опитала да набере
съответния телефонен номер.
Докато набирала цифрите, подс. Д. грабнал
устройството от ръцете й с думите „Щом не мога да се свържа, ще ти открадна
телефона“. Издърпал го от ръцете й и хукнал надолу по стълбите.
Пострадалата изкрещяла след него, но само чула
затварянето на входната врата. Сигнализирала незабавно полицията за случилото
се. Предала гаранционната карта на мобилното устройство като доказателство за
собствеността си над него.
След като отнел телефонния апарат на пострадалата,
подс.Д. отишъл при свидетеля П.. С него били заедно на метадонова програма,
откъдето датирало познанството им. Показал му телефона и поискал да го продаде.
П. отказал, тъй като нямал пари и му предложил да го занесе в заложна къща.
Попитал го дали телефона не е краден, при което подсъдимия заявил, че не е. Тъй
като нямал лична карта, помолил свидетеля П. да заложи той телефона, което и
станало.
П. заложил вещта в заложната къща в квартала,
находяща се на пазара, в близост до битовия комбинат. Легитимирал се със
собствената си лична карта и приел заложния билет под номер 6514.
Свидетелят Т.К. работел в заложна къща „Фламинго
5“, находяща се в кв. „Владислав Варненчик“ до битовия комбинат. На 22.10.2018
г. около девет часа той обслужил свидетеля П., като сключил с него заем за
100,00 лева, подлежащи на връщане в десет дневен срок, като приел в залог
мобилен телефон „Самсунг Галакси Джи 5“ с ИМЕИ 3596509057579/3. Съставили
заложен билет № 6514. Свидетелят П. предал сумата от 100,00 лв. на подс. Д.. От
него разбрал, че няма намерение да откупува заложената вещ.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираната вещ „Самсунг Галакси Джи 5“ с ИМЕИ 3596509057579/3 възлиза
на стойност 240,00 лв..
Горната
фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК, но и
се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията
на свидетели К., П. и К., протокол за доброволно
предаване, заложен билет № 6514, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от
заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза.
При така установената фактическа обстановка
Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно
материално-правната квалификация на деянието на подсъдимия Д.. Същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
199,
ал.1, т.4 от НК. Спор по фактите и правната квалификация на деянието
няма. Единственият спор по делото е дали по отношение
на подс.Д. са налице предпоставките за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС Варна не е допуснал нарушение на закона и в този смисъл
оплакването на прокуратурата е неоснователно, за което ще стане реч по –долу.
Тук следва да се отбележи, че подс.Д.Д. е осъждан двукратно:
1.
С определение по НОХД № 620/2011 г. по описа на
ВРС, влязло в сила на 15.02.2011 г. Д. е бил признат за виновен за извършено на
01.05.2010 г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е било
отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок.
2.
С определение по НОХД № 193/2016 г. по описа на РС
Радомир, влязло в сила на 30.09.2016 г. Д. е бил признат за виновен за
извършено на 13.01.2014 г. престъпление по чл.197, ал.1, т.3, вр.чл.195, ал.1,
т.4 пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което
му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от осем месеца; по
реда на чл.68 от НК е било приведено в изпълнение и наказанието по НОХД №
620/2011 г. ;
Наказанието по НОХД № 620/2011 г. на ВРС е било изтърпяно от Д. на
07.11.2016 г., а с определение на ВОС по ЧНД № 283/2017 г., влязло в сила на
30.03.2017 г. подсъдимият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от два месеца и тринадесет дни от наказанието по НОХД № 193/2017 г. на
РС Радомир; бил установен изпитателен срок от два месеца и тринадесет дни.
Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че предходната
съдимост на подс.Д. се обхваща от квалификацията опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.Б от НК, поради което и не може да бъде ценена като отегчаващо
отговорността му обстоятелство съобразно правилото на чл.56 от НК. Именно
наличието на този квалифициращ белег придава на деянието характер на отличаващо
се с висока степен на обществена опасност. Това
обстоятелство обаче по своите обективни критерии е било отчетено от
законодателя при формирането на параметрите на санкцията на специалната норма.
Деянието по настоящото дело, както ще стане реч и по-долу, от гледна точка
характеристика по параметри и отношение на дееца обаче се различава от
обичайните от този вид.
ОС Варна е отчел наличие на съществено
смекчаващо обстоятелство, изразяващо се в обстоятелството, че приложената от
подсъдимия спрямо пострадалата сила по вид и интензивност се е ограничила до
минимално необходимото – Д. е посегнал и взел от ръцете на К. телефона, за да
осъществи принудителното отнемане на вещите от владението й. Тя не е била
съпроводена с никакви посегателства върху телесната неприкосновеност на св. К.,
като не се е достигнало до причиняване на каквито и да е физически увреждания.
Както правилно първата инстанция е отбелязала, описаното поведение на
подсъдимия, макар и да представлява принуда, то нейното обективно проявление
сочи на далеч по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Въззивната инстанция споделя и
доводите на ВОС по отношение на ниската стойност на предмета на грабежа.
Грабежът е престъпление против собствеността и затова един от основните негови
обективни белези винаги е степента на засягане правото на собственост. В
конкретния случай, освен неговата ниска стойност - 240,00 лв., коментирана
обстойно от първата инстанция, следва да се посочи и факта на настъпилото
възстановяване на вредата още в хода на досъдебното производство – с
приемо-предавателен протокол от 31.10.2018 г. (л.38 от дп) мобилният телефон е
бил върнат на С.К.. Тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани и следва да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността на подс.Д.. още повече, че до това
възстановяване се е стигнало в резултат на добросъвестното поведение на подс.Д.,
който непосредствено след деянието е разказал на органите на досъдебното
производство как и къде е бил заложен телефонния апарат. Така пострадалата К.
всъщност е била лишена от възможността да ползва телефона си в продължение на 9
дни – от 22.10.2018 г. до 31.10.2018 г., когато той й е бил върнат.
Затова правилно ОС Варна е ценил и самопризнанието на подс.Д.
като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието
по чл.371, т. 2 НПК
не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства,
но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния
случай такова поведение от страна на подсъдимия както вече бе посочено е налице
– от самото начало на наказателното производство подс.Д. е дал обяснения за
своята съпричастност към отнемането на телефона, разказал е как се е разпоредил
с него и съответно това е способствало за възстановяването му на пострадалата.
На
следващо място, публичното обвинение счита, че неправилно първата инстанция е
включила в кръга на смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства и
наркозависимостта на подс.Д.. Видно от обстоятелствената част на обвинителния
акт, обвинението само е приело, че проблемите на подс.Д., свързани с употреба
на наркотични вещества, датират от продължителен период от време, както и ще се
касае за болестно състояние, което той е правил опити да лекува в чужбина и в
страната. Очевидно в конкретния случай не се касае за хипотеза, в която
подсъдимият сам и свободно може да формира решение дали да употреби наркотично
вещество или да се въздържи. Този избор е предопределен при него от развилата се
физическа и психическа зависимост, характерна за всяко психическо заболяване,
каквото е Синдром на хероинова зависимост. Въпреки опитите на подсъдимия преди
време да се лекува чрез т.нар. „метадонова програма” (обстоятелство отново
описано в обвинителния акт) това болестно състояние не е било преодоляно.
Затова и в случая правилно първата инстанция е включила горното обстоятелство в
кръга на смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства.
По
изложените съображения въззивната инстанция не споделя виждането на публичното
обвинение за липсата на изискуемите по чл.55 от НК многобройни смекчаващи
отговорността на въззивника обстоятелства. Въззивната инстанция намира, че по
отношение на подс.Д. е налице и втората предпоставка за приложението на
привилегирования състав на цитираната норма – а именно и най-лекото наказание,
предвидено в санкцията на специалната норма се явява несъразмерно тежко, както
с оглед конкретните обективни проявления на деянието, така и с оглед личността
на дееца. Както правилно е приела първата инстанция по отношение на подс.Д. не
е налице нито едно отегчаващо отговорността му обстоятелство. Горното съчетано
с ниския интензитет на упражнената сила, липсата към настоящия момент на
каквито и да било противоправни последици за пострадала, на която не са
нанесени нито материални, нито морални вреди, данните за личността на подс.Д. –
съдействал за разкриването на обективната истина и за възстановяването на
отнетото имущество на пострадалата и страдащ от наркотична зависимост, сочи на
извод че най-лекото наказание, предвидено в санкцията на чл.199, ал.1 т.4 от НК
– пет години „Лишаване от свобода” се явява необосновано и несъразмерно тежко.
Затова и въззивния съд
намери, че отмереното наказание „Лишаване от свобода” под специалния минимален
размер – две години, е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се
отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По изложените
съображения и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или
друго изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд намира,
че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1,
постановена на 04.01.2019г. по НОХД №
1356/2018 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.