Решение по дело №12624/2015 на Софийски градски съд

 

 

                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 16.03.2020 г.

 

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 12624/15 г., за да се произнесе взе пред вид:

 

Предявен е иск от Б.И.Б., ЕГН: ********** и К.М.П., ЕГН: **********, чрез адв.Н.Н.Д., съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4 против „З.А.“ АД, ***, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумите  по 26 000 лв. -  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя - за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.09.2015 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС.

 

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2015 г. около 10:00 ч. в София на бул.“Царица Йоанна“ на спирка на МГТ „бл. 341"настъпва ПТП между три леки автомобила и мотоциклет – л.а. „БМВ Х6М“, Рег. № *******, собственост на И.П.С., управляван от неизвестен водач; л.а. „Шевролет Нубира“ , Рег.. № *******, собственост на А.Й.Б., управляван от същия; л.а. „Фолксваген Голф“, Рег. № *******, собственост на М.И.Т., управляван от същия и мотоциклет „Сузуки ГСХ – Р600“, Рег. № *******, собственост на Б.И.Б., управляван от същия, с пасажер К.М.П..

         По повод настъпилия пътен инцидент е съставен КП № К733/2015 г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция“.

         Вследствие катастрофата на ищците са нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Травматичните увреждания на Б.И.Б. са: охлузвания на лявото рамо, охлузна рана на левия лакът, охлузвания на дясната предмишница, охлузвания и разкъсно-контузна  рана на дясното рамо, разкъсно-контузна рана на гърба вляво с ивицовидно охлузване в зоната, ивицовидно охлузване на лявата хълбочно-поясна област, разкъсно-контузна рана на лявото коляно, оток и охлузване на левия глезен.

Травматичните увреждания на К.М.П. са: охлузване на дясната мишница, оток и кръвонасядане на десния лакът, охлузвания на дясната предмишница, кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на третия пръст на лявата ръка, охлузвания по гърба вдясно и на дясното рамо, на дясната хълбочно-седалищна област, охлузване на дясното бедро, с подлежащо кръвонасядане, охлузване на лявото коляно, кръвонасядане на дясната подбедрицам оток и кръвонасядане на десния глезен. Уврежданията и на двамата пострадали са причинили временно разстройство на здравето без опасност за живота.

Ищците преживяват случилото се много тежко, страдат от постоянни болки и към настоящия момент, като шокът от участието в ПТП е оказал негативно влияние както върху физическото, така и върху психическото им здраве.

         Относно л.а. „БМВ Х6М“ с рег.№ ******* заявяват да е налице сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № 11115000974565 със срок на действие от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г.

         В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „З.А.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици – законната лихва и сторените разноски.

Представили са писмени доказателства. Ангажирали са устни доказателства и експертизи.

В хода по същество поддържат предявения иск. Претендират разноски по списък.

 

Ответникът „З.А.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер.

Не отрича да е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по повод лекия автомобил, чиито водач е причинил катастрофата.

Оспорва описания механизъм на произшествието.

Счита, че направените от ищците твърдения относно виновното поведение на водача на л.а.“БМВ Х6М“ не са подкрепени с доказателствен материал. Констативният протокол е съставен само по изложенията на останлите участници, като водачът на л.а. „БМВ Х6М“ не е присъствал и не е дал обяснения поради неизвестни обстоятелства.

Излага доводи за съпричиняване от страна на пострадалите.

Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното, но недоказано поведение на неизвестния водач и твърдените травматични твърдени на ищците.

Счита, че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с  принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Оспорва претенцията за присъждане на лихви като неоснователен.

Възразява срещу претенцията за мораторна лихва, като счита, че такава не се дължи така, както е предявена.

Счита, че е налице правен интерес от привличането на виновния водач като трето лице помагач.

Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

 

Представил е писмени доказателства. Иска ангажиране на експертиза.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в размер по 26 000 лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 05.09.2015 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,

 

В хода на настоящото производство бе доказано наличието на сключена валидна застраховка за л.а. „БМВ Х6М“ с рег.№ *******, чиито водач е причинил катастрофата „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 11115000974565 със срок на действие от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г.

По делото не се спори, че на 05.09.2015 г. около 10:00 ч. в София на бул.“Царица Йоанна“ на спирка на МГТ „бл. 341", е настъпило ПТП, между три леки автомобила и мотоциклет – л.а. „БМВ Х6М“, Рег. № *******, собственост на И.П.С., управляван от неизвестен водач; л.а. „Шевролет Нубира“ , Рег.. № *******, собственост на А.Й.Б., управляван от същия; л.а. „Фолксваген Голф“, Рег. № *******, собственост на М.И.Т., управляван от същия и мотоциклет „Сузуки ГСХ – Р600“, Рег. № *******, собственост на Б.И.Б., управляван от същия, с пасажер К.М.П..

Вследствие на станалото ищецът О.Б.и още две лица, които са пътували в микробуса, са получили телесни увреждания, а още един от пътниците е починал.

Доказано бе, че за настъпилия пътен инцидент е съставен КП № К733/2015 г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция“.

По искане на двете страни съдът допусна и прие заключенията на съдебно – медицинска и автотехническа експертизи, изготвени след преценка на всички доказателства по делото.

 

В заключението си вещото лице – СМЕ заявява, че, в резултат на претърпяното ПТП на 15.07.2016г. ищеците са е получили следните травматични увреждания:

Б.И.Б. е получил открита рана на дясното рамо и на гърба вляво и лявото коляно. множество охлузвания в областта на лявото рамо, левия лакът, дясната предмишница, лявата хълбочно-поясна област и левия глезен, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно - контузните рани са хирургично обработени и зашити. За период от 7 - 10 дни се свалят конците от раните (при нормален оздравителен период) и се считат за първично зарастнали. Охлузванията и травматичния оток отзвучават за период от 10-15 дни, като през този период дни Б. е търпял болки и страдания.

 

К.М.П. е получила множество охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната мишница, десния лакет, дясната предмишница, лявата мишница, гърба в дясно и дясното рамо, дясна хълбочна и седалищна област, дясно бедро, ляво коляно, дясна подбедрица, ляв глезен, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреди отзвучават за срок от 10 - 15 дни, като през този период дни П. е търпяла болки и страдания.

Според експертите, получените от ищеца травматични увреждания са от удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са в резултат на претърпяното ПТП на 05.09.2015 г. Всички медицински документи и консултации относно получените увреждания от ищеца при процесното ПТП са описни в съответната документация, като няма данни за съпътстващи заболявания на ищеца, но естеството на получените травматични увреждания, даже и при налични такива, не би променило хода на оздравителния процес.

Естеството на описаните травматични увреди и при двамата ищци не могат да доведат до трайни увреждания. Ищците не са се явили на преглед, за да мога да опиша евентуалните козметични последици. Няма медицинска документация, в която да са отразени усложнения, а, по принцип при такива травми, не се очакват.

 

Според заключението на приетата и неоспорена САТЕ, : механизмът на станалото ПТП е следният: на 05.09. 2015 г.. около 10,00 ч. мотоциклет „Сузуки” модел „ ГСХ - Р 600”, Рer. № *******, управляван от Б.И.Б. и с возещата се като пътник на задната седалка К.М.П.,*** от Околовръстен път към бул.”Панчо Владигеров”. В същата посока пред него се движат, л. а. марка „Фолксваген Голф”, Рer. № *****и л. а. „Шевролет” модел „Нубира”, Рer. № *******. Зад мотоциклета се движи л.а. „БМВ” модел „Х6М“, Рer. № ******* с неизвестен водач. В зоната на спирка на масовия градски транспорт бл.”301” по автобусна линия 108, двата автомобила „Фолксваген Голф” и „Шевролета” заедно с мотоциклета започват да намаляват скоростта си. Движещият се зад мотоциклета лек автомобил „БМВ” модел „Х6М“, с неизвестен водач, не успява да спре и удря отзад мотоциклета, който се удря в спиращия пред него лек автомобил „Шевролет” модел „Нубира”. Шевролетът вследствие на този удар се придвижва напред и удря отзад лекия автомобил „Фолксваген Голф”. Лекият автомобил „БМВ” Х6М след удара заобикаля ударените превозни средства и напуска произшествието по посока на 33 СОУ, където е намерен от АП 195 на 09 РПУ на МВР.

Точното място по дължина и ширина на платното за движение по технически път не може да бъде определено, поради липса на данни. Може само да се каже, че то се намира преди пешеходната пътека тип „Зебра” намираща се непосредствено след спирката. Ударите са били общо три. Последователността им не може да бъде определена с голяма точност, но със сигурност може да бъде определено, че в даден момент, лекият автомобил БМВ е ударил отзад мотоциклета Сузуки. Скоростта на движение на превозните средства в района на произшествието, според материалите по делото, е била намаляваща тоест променливау но няма достатъчно данни за определянето й. Деформации то автомобилите: - на л. а. „Фолксваген“ модел „Голф“ е per. № *******: задна броня, заден капак, - на л. а. „Шевролет” модел „Нубира” per. № *******: отзад- броня, престилка, капак, стъкло, ляв стоп; отпред - броня, капак, основа фарове, - на мотоциклет „Сузуки” модел „ ГСХ - Р 600” per. № ******* - спойлери, резервоар, седалка, задна гума, 2 бр. джанти, теч на ГСМ, ръкохватки, фар, стоп, мигачи, огледала, 2 бр. каски, шаси и др., - на л.а. „БМВ” модел „Х6М“ с per. № *******: предна броня, престилка, капак, решетка, теч на ГСМ.

Тези деформации показават, че към момента на ударите между превозните средства скоростта на движение е била в границите 15 - 40 км/ч, като е възможно първото превозно средство, лекият автомобил Фолксваген, да е бил спрял. Няма данни за това от каква скорост е започнало намаляването на скоростта на движение на автомобилите.

Произшествието е настъпило в населено място и позволената скорост за този пътен участък е била 50 км/ч.

Поради това, че не може да бъде определена скоростта на движение на автомобилите, не може да бъде определена и опасната зона за спиране на превозните средства. Отстоянията на автомобилите при условието на задачата не могат да бъдат определени по технически път, поради липса на данни.

Вещото лице заявява, че не може да бъде определено, дали удар между първите два автомобила /„Фолксваген“ модел „Голф“ и л. а. „Шевролет” модел „Нубира”, и между мотоциклета Сузуки и л . а. „Шевролет” модел „Нубира” би настъпил, ако мотоциклетът не е бил ударен от л.а. БМВ Х6М.

 

Експертът заявява, че причините за настъпване на удара между лекия автомобил „БМВ” модел „Х6М“ с per. № ******* и мотоциклета „Сузуки” модел „ ГСХ - Р 600” per. № ******* са неосигурено достъчно разстояние между л.а. БМВ и мотоциклета от водача на лекия автомобил, позволяващо му да спре автомобила без да удари движещото се пред него превозно средство или късно реагиране за спиране от същи водач.

 

Въпреки дадената му възможност  и допуснатия свидетел, ищците не ангажираха свидетелски показания.

 

Ответникът поиска, с оглед доказване възраженията му относно механизма на катастрофата, и съдът допусна един свидетел, но, поради факта, че в продължение н повече от две години адресът му не бе установен и той не беше призован, съдът го заличи.

        

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертиза.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

         Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./  и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 05.09.2015 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.

 

По делото безспорно бе установено наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „БМВ Х6М“ с рег.№ *******, чиито водач е причинил катастрофата „Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 11115000974565 със срок на действие от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците.

 

В настоящия случай по делото се доказа, че на посочените в исковата молба дата и място е станала катастрофа. Механизмът на ПТП бе изяснен от заключението на вещото лице – експерт.

 

Не се спори по делото, че, в, резултат на станалото ПТП, на двамата ищци са причинени описаните по - горе травмени увреждания и те са претърпели болки и страдания - неимуществени вреди, конкретизирани със заключението на СМЕ, като прогнозата е за тяхното пълно възстановяване. Ищците не са се явили на преглед и понастоящем не може да бъде извършена преценка дали тези увреждания са изцяло излекувани

Липсват доказателства за претърпени от ищците конкретни болки и страдания, като в тази насока съдът се позовава само на заключението на вещото лице – лекар, което, обаче, не им е извършило личен преглед.

 

         От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалите на вредоносния резултат, по което съдът държи произнасяне.

На база на събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за недоказано възражението, че те са допринесли за вредоносния резултат, пред вид факта, че от страна на застрахователя не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока, нещо повече – в хода на съдебното производство той не можа да осигури сочения от него свидетел, пред вид непосочване на адрес за призоваването му.

 По тези съображения съдът приема че съпричиняване от страна на ищците не е налице, още повече че липсва и конкретизация на действията, които според ответника, представляват такова.

 

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалите лица.

         Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

В хода на съдебното производство се доказа, че, вследствие катастрофата, ищците са получили описаните увреждания, но не бе установен с категоричност интензитетът на болките им, както и дали е настъпило пълно възстановяване от претърпените увреди, тъй като, както бе споменато по – горе, конкретните болки и страдания, понесени от ищците, се базират само на заключението на вещото лице – лекар, което, обаче, не им е извършило личен преглед, а свидетелски показания, въпреки дадената възможност и допуснатия свидетел, не бяха ангажирани.

 

         С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът е доказан по основание, а размерът му следва да бъде определен в унисон с нормата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.

 

Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението и които изчерпателно бяха посочени по - горе.

 

В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът намира, че  адекватна обезвреда на ищеца за претърпените вреди би била сумата 20 000 лв - от по 10 000 лв. за всеки ищец и за тези суми искът е основателен, като в останалата част за разликата до 52 000 лв. /до по 26 000 лв. за всеки/ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение, същата следва да се присъди така, както е поискана – от датата на събитието – 06.09.2015 г.  до окончателното изплащане на сумата.

 

С оглед изхода на спора на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска в размер 1 660 лв. с ДДС.

 

На база на отхвърлената част от претенцията ищецът следва да бъде съдена да заплати на ответника 209 лв. – депозити. Адвокатско възнаграждение не се присъжда, пред вид факта, че в хода на делото, с молба от 06.08.2018 г. ответникът е уведомил съда, че, в съответствие с чл. 41 ЗЗД, пълномощията на представляващия го адвокат са били оттеглени. Ю.к. възнаграждение не е поискано и такова не следва да се присъжда.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.А.“ АД, *** да заплати на Б.И.Б., ЕГН: ********** и на К.М.П., ЕГН: **********, чрез адв.Н.Н.Д., съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, общо сумата 20 000 лв. – по 10 000 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от 05.09.2015 г. до окончателното изплащане и разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата общо до 52 000 лв. /до по 26 000 лв. за всеки/., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА „З.А.“ АД да заплати на адв. Н.Д., съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска в размер 1 660 лв. с ДДС.

 

ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН: ********** и на К.М.П. да заплатят на „З.А.“ АД   разноски по делото - 209 лв. заплатени депозити за в.л., съобразно отхвърлената част от иска.

        

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: